РЕШЕНИЕ
№ 1739
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330101602 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „Б. И КО“ ООД, ЕИК *********, предявена
срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сума в размер на 5850,34
лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
автомобил марка „Мерцедес", модел С550 с ДКН **** при настъпило на 22.12.2018 г. в
гр. П. ПТП.
В исковата молба се твърди, че при настъпило на 22.12.2018 г. ПТП, бил увреден
лек автомобил марка „Мерцедес", модел С550 с ДКН ****, управляван от И. Б.,
собственост на дружеството. Вина за настъпилото ПТП имал М.К. – водач на лек
автомобил „Сеат”, модел „Леон”, с ДКН ***, която нарушила ЗДвП, отнемайки
предимството на другия водач и предизвикала произшествието.
Собственикът на посочения автомобил бил страна по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответника. В резултат на настъпилото ПТП на собствения на
ищцовото дружеството автомобил били причинени значителни материални щети.
Ищецът заявил претенцията си пред ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение, като била образувана застрахователна преписка по щета № **** от
22.12.2018г., по която ответното дружество отказало плащане на застр. обезщетение.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
1
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вината на водача на лек
автомобил „Сеат”, модел „Леон”, с ДКН ***, сочейси че вина на ПТП има водача на
другия лек автомобил. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като релевира
евентуално възражение за съпричиняване на вредите в резултат на противоправно
поведение на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес", модел С550 с ДКН ****,
който управлявал МПС с несъобразена скорост и нарушаване на задължението при
възникване на опасността да намали скоростта.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения двустранен констативен протокол за ПТП от 22.12.2018г., се
установява, че в срока на действие на застрахователния договор - на посочената дата, в
гр. П., к. на бул. М. и ул. Ч., водачът на лек автомобил „Сеат”, модел „Леон”, с ДКН
***, управляван от М.К., извършва ляв завой към ул. Ч., като отнема предимството на
движещия се по бул. М.-юг в посока запад изток лект автомобил, управляван от И. Б.,
като му причинява щети - деформации в броня, капак, фарове.
Двустранният констативен протокол за ПТП - Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 е
определен като документ в Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, който се съставя, когато при произшествието са причинени само
материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани
с него /член 5, ал. 1 от Наредбата/.
По делото е приета фактура **********/22.05.2020 г. на стойност 1650,34 лева,
издадена от трето за спора лице – „Джи Ей Ауто” ЕООД и получател: „Б. и Ко” ООД за
извършен труд и вложени материали за ремонт на лекия аватомобил.
По делото са представени опис на щети, преводно нареждане за сумата от
1650,34 лева, фактури № ********** от 29.04.2020г. на стойност 2200 лева и №
********** от 28.04.2020г. на стойност 2000 лева за закупени части с доставчик
Екокрафт –ВТ ЕООД и получател ищцовото дружество.
От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите
доказателства по делото, се установява, че причината за ПТП е отнемането на
предимство от водача на лек автомобил Сеат Леон, който предприел маневра завой
наляво на кръстовище към ул. Ч., а лекият автомобил на ищеца се е движил по южната
2
лента на бул. М.- юг в посока запад на изток, в резултат на което двете коли са се
ударили, като колата на ищцовото дружество е ударена в предната й част.
Съгласно заключението възстановяването на автомобила с нови части, на база
определените позиции в опис-заключението на застрахователя, възлиза на сумата
19234,32 лева с ДДС.
Няма спор, че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, по което е образувана застрахователна преписка по щета №
****.
Видно от писмо, изх. № 4717/03.06.2019 г. застрахователното дружество е
отказало да заплати обезщетение за уврежданията по автомобила.
От разпита на св. М.К. се установява, че инцидентът е станал през 2018г. преди
Коледа, при движение от П. по бул. М. към ВИХВП, при завИ.е наляво удря друга
кола. Било тъмно и мъгливо, нямало видимост, като свидетелката не видяла другата
кола, селд това последвал удар в предната дясна част на управлявания от свидетелката
автомобил.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните
елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154,
ал. 1 ГПК, като вината се приема за доказана при липсата на ангажирани доказателства
за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав.
Установено е, че между ответника и трето за спора лице към датата на
3
настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на
поведение на водача М.К., осъществено при управлението на лек автомобил марка
„Сеат”, модел „Леон”, с ДКН ***, в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДП - на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство, е произтекъл контакт с лек автомобил
малка Мерцедес, модел 500, с рег. № ****, от който са настъпили неблагоприятни
изменения в правната сфера на собственика – щети по предната част на автомобила.
Вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната
страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й. Съдът намира обратното доказване за неосъществено и презумпцията за
необорена.
Стойността на щетите, определена от частите и необходимия труд за
привеждане на вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка, определена
по средни пазарни цени е 19 234,32 лева с ДДС, установена чрез кредитираното
заключение на автотехническата експертиза.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в
състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като
ползва заключение на вещо лице.
С оглед изложеното, в конкретния случай правото на ищеца е в обема на
пазарната стойност на причинените вреди, който съгласно кредитираното заключение
на САТЕ възлиза на 19 234,32 лева. В този смисъл, съдът намира, че правото на ищеца
е в обем на сумата 5850,34 лева. Посочената сума е дължима от ответника ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.01.2021г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 1419,80
4
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Б. И КО“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 5 850,34 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод
застрахователно събитие ПТП, за което е образувана щета № ***** от 22.12.2018г. във
връзка със застр. полица за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху сумата от 5850,34 лева, считано от 28.01.2021 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата 1419,80 лева разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
5