№ 1173
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110202879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.177,ал.3 Закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/,
обнародван ДВ бр.7 от 19.01.2018г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на И. В. А., подадена срещу наказателно
постановление №НП 16, издадено на 03.02.2022година от председателя на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество /КПКОНПИ/, с което на основание чл.173,ал.1
ЗПКОНПИ, му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 1
000лв., за това, че при проверка, извършена на 29.07.2021година в
Дирекция“Публичен регистър“ на КПКОНПИ, на получените и вписани в
регистрационните дневници ежегодни декларации за имущество и интереси
на лицата, които по ЗПКОНПИ са задължени да подават такива, относно
придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и
направените разходи в страната и в чужбина по чл.37,ал.1,т.1-11 ЗПКОНПИ
през предходната година, е било констатирано, че на 18.05.2021година, в град
София, където е седалището на КПКОНПИ, в качеството на общински
1
съветник в общинския съвет на Община ****, А. не е подал в КПКОНПИ
ежегодна декларация за придобитото имущество, получените доходи,
дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина по
чл.37,ал.1,т.1-11 ЗПКОНПИ през 2020година, срокът за което, съгласно
чл.38,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ е изтекъл на 17.05.2021година - понеделник, първи
работен и присъствен ден след почивните 15 и 16 май 2021година, като
декларацията е била подадена със закъснение от нормативно установения
срок, при закъснение от два месеца и дванадесет дни, на 29.07.2021година,
видно от посочената в съдържанието на самата декларация дата, а и поставен
при завеждането й вх.№Г 8660/29.07.2021г. - административно нарушение по
чл.173,ал.1 вр. чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.35,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.177,ал.3 ЗПКОНПИ вр. чл.59,ал.2 ЗАНН -
редакцията на последната разпоредба след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно, “ведно със законните
последици”. Санкционираният И. А. се позовава на несъобразени фактически
положения, изключващи реализирането на съставомерно деяние, а дори и да
се приеме, че формално има осъществен състав на административно
нарушение, налице са предпоставки за приложимост по казуса на правилото,
очертано в разпоредбата на чл.28 ЗАНН, конкретно поради липса на промени
в имущественото му състояние през подлежащия на деклариране период,
здравословен проблем, диагностициран през 2019година, обуславящ
проблеми с паметта и липса на установени вредни последици от деянието.
Защитникът на жалбоподателя, в лицето на адвокат П. Б., легитимирана
с пълномощно, приложено като лист 24 от делото, явявайки се в открито
съдебно заседание, но и депозирайки “писмени бележки“, вх.
№283807/20.12.2022г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура
/лист 32-33 от делото/, позовавайки се на събраните доказателства, поддържа
искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като в
случая декларацията действително е била подадена след законоустановения
срок, конкретно на 29.07.2021година, но с това си активно поведение, изцяло
инициирано от самия жалбоподател, в момента, в който е установил пропуска
2
си “след подобряване на здравословното състояние”, на практика сам А. е дал
основанието за образуване на административнонаказателното производство
срещу него. Отправя се и изрично искане за присъждане на направените от
жалбоподателя деловодни разноски.
Пред съда административнонаказаният И. В. А., в процесуалното
качество на жалбоподател, редовно призован, не се явява лично.
Представител на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване
на атакуваното наказателно постановление, изразявайки становище за
несъмнена установеност на констатираното и квалифицирано като
административно нарушение, за което законосъобразно и правилно, при
коректно прилагане от компетентни органи на относимите материалноправни
и процесуалноправни разпоредби, е била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, включително
при коректна индивидуализация, като вид и размер, на наложената санкция,
обосновавайки в същото време и то изчерпателно, неоснователност на
доводите от защитната теза на жалбоподателя. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КПКОНПИ.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.177,ал.3 ЗПКОНПИ вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становищата, изразени от представляващите
страните за целите и в хода на образуваното съдебно производство и обсъди
събраните по делото доказателства и налични материали, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
По делото няма спор, а е и с характеристиките на ноторен факт, предвид
отразяването и на официалния сайт /интернет страница/ на Община ****,
качеството общински съветник в общинския съвет на Община ****, мандат
2019година - 2023година, на жалбоподателя И. В. А., ЕГН **********, с
адрес село ****, община ****, област *****, ул.“*****“ №**.
3
Тъкмо във връзка с възникналото за А. и то още през 2019година
качество на общински съветник, актуално и през 2020година, за същия на
посоченото основание било възникнало и подлежало на изпълнение
задължението да подаде пред КПКОНПИ ежегодна, за 2020година,
декларация за имущество и интереси, на хартиен и електронен носител, по
образец, утвърден от КПКОНПИ, съобразно предвиденото в разпоредбите на
чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.37,ал.1,т.1-11 вр. чл.35,ал.1,т.2, ал.4 и ал.5 вр.
чл.6,ал.1,т.32 ЗПКОНПИ.
Конкретно за 2020година, срокът по чл.38,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ бил до
17.05.2021година, включително - понеделник, присъствен и първи работен
ден след почивните 15 и 16 май 2021година, но в рамките на този срок А.
реализирал бездействие, при това необвързано с посочването, нито с
удостоверяването пред КПКОНПИ, на каквито и да било причини касателно
очертаното задължение, адресат на което се явявал, заемайки през 2020година
позицията на общински съветник при общинския съвет на Община ****.
Констатациите в посочения смисъл били направени в рамките на
регулярна проверка, осъществена от свидетел М. М., заемала длъжност
държавен инспектор в Дирекция“Публичен регистър“ при КПКОНПИ, на
база наличната в последната информация, актуална към 29.07.2021година.
Като резултат, свидетел М. офорМ. и подписала писмо-покана, изх.
№ЦУ 01-14703/29.07.2021г. по описа на КПКОНПИ, адресирано до
жалбоподателя, видно от съдържанието на което А. бил приканен да се яви в
конкретно указано време в КПКОНПИ за образуване на
административнонаказателно производство срещу него. Тази
кореспонденция, като пощенска пратка и независимо, че в същия ден, а
именно на 29.07.2021година, макар със закъснение от нормативния срок, А.
все пак подал процесната декларация по чл.35,ал.1,т.2 вр. чл.38,ал.1,т.2
ЗПКОНПИ за 2020година, видно от известие за доставяне /обратна разписка/,
била получена от адресата лично на 30.07.2021година, на практика
достатъчно време преди указаното за явяване в поканата. А. не се отзовал на
отправената му покана, за което също не посочил, нито удостоверил
уважителни причини, ето защо на посочената в поканата дата, а именно на
06.08.2021година, от свидетел М. М. - длъжностно лице при КПКОНПИ, в
т.ч. съобразно компетентността, дадена й със заповед №РД-06-425 от
4
27.05.2021година на председателя на КПКОНПИ, в присъствието на двама
нейни колеги, се пристъпило към образуване на административнонаказателно
производство, със съставянето срещу И. В. А. на акт №ПР-217, за
установяване на административно нарушение по чл.38,ал.1,т.2 вр.
чл.35,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ, от фактическа страна деянието описано като
изразило се в това, че към 18.05.2021година, в град София, където е
седалището на КПКОНПИ, А., в качеството на общински съветник при
общински съвет на Община ****, не е изпълнил задължението да подаде
ежегодна декларация за придобитото имущество, получените доходи,
дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина по
чл.37,ал.1,т.1-11 ЗПКОНПИ през 2020година, обвързано и със срок, който
съгласно чл.38,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ, е бил до 17.05.2021година, включително -
понеделник, първи работен и присъствен ден след почивните 15 и 16 май
2021година, като в случая декларацията е била подадена след срока, на
29.07.2021година. Така съставен, актът бил изпратен за предявяване и
подписване на А. чрез кмета на Община ****, което действие и фактически
било реализирано от жалбоподателя на 31.08.2021година. А. и депозирал
писмени възражения в приложимия срок по чл.177,ал.3 ЗПКОНПИ вр.
чл.44,ал.1 ЗАНН - редакцията на последната разпоредба преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., които не били приети за основателни. Въз основа на
акта, на 03.02.2022година председателят на КПКОНПИ издал атакуваното
наказателно постановление №НП 16, с което била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на И. А., чрез налагането на
административно наказание “глоба”, в размер 1 000лв., на основание
чл.173,ал.1 ЗПКОНПИ, за осъществения състав на административно
нарушение, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване,
включително при съобразяване на факта, че макар и след нормативния срок, с
отчетено закъснение от два месеца и дванадесет дни, процесната декларация,
във връзка с която били направени констатациите, предмет на
административнонаказателното обвинение, е била подадена от А., в
качеството на задължено лице, конкретно на 29.07.2021година.
С оглед доводите в жалбата, предвид естеството на нарушението,
начина на установяването му и за проверка на обстоятелствата, възприети в
5
акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на актосъставителката
М. М. и по искане на защитата - на лицето П.П., както са приобщени писмени
материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в
съда административнонаказателна преписка, в т.ч. писмо-покана, изх.№ЦУ
01-14703/29.07.2021г. по описа на КПКОНПИ, адресирано до жалбоподателя
във връзка с основание за образуване на административнонаказателно
производство, ведно с известие за доставяне /обратна разписка/,
удостоверяващо получаването на поканата от адресата, писмо, изх.№ЦУ 01-
17018/23.08.2021г. по описа на КПКОНПИ, адресирано до кмета на Община
****, с искане за съдействие за връчване на съставения акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя, писмо-отговор от кмета на
Община ****, вх.№ЦУ 01-18583/02.09.2021г. по описа на КПКОНПИ,
писмени възражения по акта, депозирани от жалбоподателя в срока по
чл.177,ал.3 ЗПКОНПИ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, вх.№ЦУ 01-18830/03.09.2021г. по
описа на КПКОНПИ, копие на декларацията по чл.35,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ,
подадена от жалбоподателя за 2020година, с посочена в съдържанието дата на
изготвяне 29.07.2021година и с поставен вх.№Г 8660/29.07.2021г. по описа на
КПКОНПИ, копие на пощенски плик и заповед №РД-06-425 от
27.05.2021година на председателя на КПКОНПИ, имаща отношение към
установяване компетентността на актосъставителя, както представена от
защитата в хода и за целите на съдебното производство, епикриза, издадена
във връзка с хоспитализация на жалбоподателя в периода 09.09.2019година -
12.09.2019година в УМБАЛ”Александровска”ЕАД, Клиника по нервни
болести /лист 25 от делото/, а така също представено от въззиваемата страна с
отношение към установяване компетентността на издателя на атакуваното
наказателно постановление - копие от решение на 47-мо Народно събрание на
Република България /лист 26-28 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, доводите в
жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение и начин на
установяване, съдът с приоритет счита, че е взел необходимите мерки за
разкрИ.ето на обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна
възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по
делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията
на разпитаните свидетели, с акцент на тези на свидетел М., ангажирана с
6
образуването на административнонаказателното производство, в качеството
на актосъставител, но и с извършването на проверката, в рамките на която е
било установено самото нарушение, обсъдени самостоятелно, но и във връзка
с показанията на свидетеля на защитата и на писмените материали,
приобщени като писмени доказателства, установяват достатъчно убедително
и еднопосочно именно гореизложената фактическа обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се
очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съдът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата, в насока кои от тях приема и кои - не, напротив,
съобразява, че доказателствата, установяващи фактите с правно значение и то
в посочения по-горе смисъл, са достатъчни и в нужната степен убедителни.
За отбелязване е, че по искане на защитата в хода на съдебното
производство са били събрани гласни доказателства чрез показания на
свидетел П.П., който не е изначално дискредитиран, но съставът подхожда с
особено внимание към споделеното от него, защото изначално е очевиден
стремежът на свидетеля да балансира между истината и собствената си
представа за лоялност към жалбоподателя, в крайна сметка споделяйки
възприятия от факти и обстоятелства, които по-скоро изобщо не хвърлят
светлина върху конкретно значимите, от гл.т. предмет на
административнонаказателното обвинение, поради което съдът и счита, че те
не разколебават установеността на същото, в какъвто аспект съставът оценява
и представената от защитата епикриза, относима към еднократен 3-дневен
болничен престой на жалбоподателя през 2019година.
Именно при това положение, от формираната доказателствена
съвкупност, според съда става недвусмислено ясно какво е нарушението, как
е било установено, изяснява се как са били определени датата и мястото на
извършването, от къде е било изведено качеството на жалбоподателя на
адресат на задължението, естеството на самото задължение, което обвързано
и със срок, относимо към подаването на ежегодната декларация по
чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.35,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ и конкретно за 2020година, е
следвало да бъде изпълнено до 17.05.2021година, включително, както това, че
в рамките на срока, реално от 01.01.2021година до 17.05.2021година,
7
включително, А. не е изпълнил вмененото му задължение, което е сторил със
закъснение, на практика в деня на изготвянето на поканата за явяване в
КПКОНПИ за образуване на административнонаказателно производство, а
именно на 29.07.2021година, а темпоралното съвпадение на последните две
обстоятелства, според съда, нито създава пречка да се приеме установеност на
нарушението, нито опорочава образуваното административнонаказателно
производство, нито изключва реализирането на съставомерно поведение,
предвид естеството на самото деяние, явяващо се нарушение и
съставомерните му признаци.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение,
че наказателното постановление, по данни от приложено по
административнонаказателната преписка известие за доставяне /обратна
разписка/, е било връчено като пощенска пратка на санкционираното лице на
07.02.2022година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган на 23.02.2022година, но подадена по
пощата на 21.02.2022година, видно от клеймо на пощенския плик, приложен
като лист 5-6 от делото, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това
тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и
съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана
досежно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът не констатира процесуални нарушения, притежаващи характеристиките
съществени в рамките на административнонаказателното производство.
Счита, че образуването на последното, съставянето на акта за установяване на
нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, е
станало при спазване на предвидените и приложими в ЗПКОНПИ и в ЗАНН
срокове, като органите на административнонаказателното производство в
нужната степен пълно, ясно, точно, а и при съответност, са оформили
8
съдържанието на акта и на наказателното постановление, като гаранция за
правото на защита на санкционираното лице, включващо и възможността за
пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно производство,
образувано по жалба срещу наказателното постановление, както за
разкрИ.ето на обективната истина.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че приложимите
срокове по чл.177,ал.3 ЗПКОНПИ вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, на плоскостта на
казуса са били спазени, доколкото принципно положение, при това
последователно и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката
относно правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби е
обусловена преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил
осъществен състав на административно нарушение, каквато обективна
констатация от страна на КПКОНПИ е могла да бъде направена едва след
проверка, като дори и в този случай, считано от датата 18.05.2021година,
приета като такава на извършване на нарушението, актът за установяване на
административно нарушение от 06.08.2021година, в случая без съмнение се
явява съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН,
а и в 1-годишния от извършването на нарушението, респ. от последната
посочена дата - 06.08.2021година, спрямо датата 03.02.2022година и
атакуваното наказателно постановление е било издадено в 6-месечния срок по
чл.34,ал.3 ЗАНН.
Съдът споделя становище, че при недвусмислено оформена, от гл.т.
съдържание, а и при удостоверено своевременно и надлежно получаване от
санкционираното лице на поканата за образуване на
административнонаказателно производство, в случая съставянето на акта
реално в отсъствие на жалбоподателя А., е било осъществено при
съблюдаване на нормативните правила, включително на правото на защита на
административнонаказаното лице, на което след това актът, изпратен за
връчване чрез кмета на съответната община, съобразно известния адрес, е бил
връчен, включително с осигурено право на лицето да депозира по преценка
писмени възражения по акта.
На следващо място съставът счита, че както в акта, така и в
наказателното постановление, съобразено и със самото естество на
нарушението, органите на административнонаказателното производство са
9
посочили в дължимата и нужна пълнота, в хронология, а и по идентичен
начин обстоятелствата на нарушението, което и в съответност е било
подведено под правна норма, от гл.т. съставомерни признаци, на свой ред
оценено като административно нарушение, включително на фона на това, че
неизпълнението на задължение, свързано със съблюдаване и на срок,
несъмнено представлява реализиране на съставомерно поведение, а извод в
различен смисъл не обуславя това, че в случая жалбоподателят след срока,
макар и преди образуването на административнонаказателното производство,
реално в деня на изготвянето и изпращането на адресираната до него покана,
е приел да изпълни задължението, свързано със заеманата от него длъжност
на общински съветник при общинския съвет на Община ****, да подаде
декларация по чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.35,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ за 2020година,
единствено от значение за отговорността като тежест, следваща се на А. в
рамките на казуса, но без да създава предпоставки да се коментира
незаконосъобразно образуване на административнонаказателно производство
поради изначална липса на съставомерно поведение.
Отделно от това, следва да се отбележи, че от гл.т. разпоредбата на
чл.177,ал.1 ЗПКОНПИ и приложените по делото заповед №РД-06-
425/27.05.2021г. на председателя на КПКОНПИ и копие от решение на 47-мо
Народно събрание, приобщени като писмени доказателства, достатъчно
обосновано може да се приеме, че актът е бил съставен, респ. атакуваното
наказателно постановление е било издадено от компетентно длъжностно
лице.
И по същество на казуса съдът преценява, че събраните доказателства,
оценени в посочения по-горе смисъл, установяващи в достатъчна степен
убедително изложената фактическа обстановка, респ.
административнонаказателното обвинение, обуславят да се приеме по
несъмнен начин осъществен от жалбоподателя, както от обективна, така и от
субективна страна, състав на административно нарушение по чл.173,ал.1 вр.
чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.35,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ, за което в случая законосъобразно
и правилно, от гл.т. на основание, а и специфични изисквания към субекта, е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на И. А., като
адресат на задължението, избран в мандат 2019година - 2023година за
общински съветник в общинския съвет на Община ****, да подаде пред
10
КПКОНПИ ежегодна декларация по образец, на хартиен и на електронен
носител, за имущество и интереси, конкретно за 2020година, съблюдавайки
законоустановен срок - през 2021година, конкретно до 17.05.2021година,
включително, в рамките на който срок А. не е подал въпросната декларация,
именно и поради което са налице предпоставките да се приеме реализирано
материалноправното основание за ангажиране на личната
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Що се касае и до наложената с атакуваното наказателно постановление
административнонаказателна санкция - “глоба“, в размер 1 000лв., съдът
преди всичко съобразява, че няма промяна в законодателството, считано от
времето на извършване на нарушението, която да обуславя в рамките на
казуса обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо от
разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, а и отчитайки, че санкцията е била
определена в рамките на предвидената като вид, а и на минималната от закона
като размер /глоба от 1 000 до 3 000лв./, като съобразява също така, че не
разполага с правомощия да заменява или да определя размер на санкцията
под предвидения в закона най-нисък предел, преценява в крайна сметка, че и
в тази част са налице предпоставките за потвърждаване на постановлението,
предмет на обжалване.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът, в разрез с доводите в жалбата,
приема, че правилно случаят и не е бил оценен като “маловажен”, т.е.
представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида, основно
съобразявайки, че макар и формално, констатираното нарушение засяга
нормативни изисквания, които изначално, поради важността на регулираните
обществени отношения, са завишени, както това, че в случая закъснението -
повече от двумесечно, не може да бъде преценявано като незначително и
пренебрежимо, напротив, на фона на това, че ежегодната декларация по
чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.35,ал.1,т.2 ЗПКОНПИ за 2020година е била подадена в
деня на изготвянето и изпращането на поканата за явяване за образуване на
административнонаказателно производство, което не дава основание да се
счита, че А. под влияние на извършваната му проверка е проявил активността,
съставът в заключение споделя позицията на административнонаказващия
орган и относно наложеното по казуса административно наказание, от гл.т.
11
вид и размер на последното, в заключение приемайки основание да потвърди
изцяло издаденото и обжалвано наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и искането от взелия участие в откритото
съдебно заседание представител по пълномощно на въззиваемата страна,
съдът намира, че при допустимо и своевременно направено такова, са налице
предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, направени от
въззиваемата страна, да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КПКОНПИ, в размер на 100,00
/сто/лева, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.177,ал.3 ЗПКОНПИ вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109
от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален
кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за
заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06.01.2006година, обнародвана
ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., актуална редакция, след
изменението и допълнението, обнародвани ДВ бр.74 от 07.09.2021г., в сила от
01.10.2021г., като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил
разгледан правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна
фактическа и правна сложност, това, че делото е било разгледано и обявено за
решаване в рамките на проведени две открити съдебни заседания, но
отлагането /еднократно/ е било свързано с искане в този смисъл на
жалбоподателя, при осъществено процесуално представителство на
въззиваемата страна, а и при явяване на ангажираната като свидетел М. М.,
като в същото време от представителя по пълномощно на въззиваемата страна
по-скоро не се е изисквала, нито се е наложила, излизаща от рамките на
обичайното процесуална активност, но съставът все пак оценява положените
усилия от процесуалния представител по пълномощно на въззиваемата страна
не само да участва в открито съдебно заседание по делото, но и да отговори
изчерпателно на доводите от защитната теза на жалбоподателя, при това в
хипотезата на участващ в заседанието защитник, в заключение приемайки да
възложи в тежест на жалбоподателя заплащането тъкмо на посоченото като
размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в
полза на КПКОНПИ, доколкото орган на последната, в лицето на
12
председателя на КПКОНПИ, е издал атакуваното наказателно постановление.
Що се касае до искането на жалбоподателя за присъждане на
направените от него деловодни разноски, с оглед изхода на делото, макар да е
своевременно формулирано, то няма основание да бъде оценено като
основателно.
Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.177,ал.3 ЗПКОНПИ вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №НП 16, издадено на
03.02.2022година от председателя на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с което на
И. В. А., ЕГН **********, с адрес село ****, община ****, област *****,
ул.“*****“ №**, е наложено административно наказание “глоба”, в размер 1
000 /хиляда/лева, на основание чл.173,ал.1 Закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, за
осъществен състав на административно нарушение, описано от фактическа и
от правна страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт №ПР-
217/06.08.2021г. за установяване на административно нарушение.
ОСЪЖДА И. В. А., ЕГН **********, с адрес село ****, община ****,
област *****, ул.“*****“ №**, в процесуалното качество на жалбоподател, да
заплати на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И
ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, орган
на която е издал наказателното постановление, предмет на обжалване,
направени деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер
100,00 /сто/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
13
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14