ОПРЕДЕЛЕНИЕ №318
гр. Бургас, 21.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
като
разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 579 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявена искова претенция от К.М.Д.
срещу „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК *********, с която се моли да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл.2.3 /с/ и /d/, чл.2.2 /d и
/е/,чл.2.4/е/, чл.5.2,чл.6.6 от договор
за заем бизнес кредит “***. са нищожни,
както и че сключеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
18.09.2014г. е недействителен.
Твърди се в
исковата молба, че ответното дружество и ищцата са страни по договор за заем от
18.09.2014г., който последната е подписала в качеството си на солидарен и
ипотекарен длъжник, като за обезпечение вземането на „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“АД
на същата дата е сключен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на Д.. Първият документ бил подписан също и от
„ПЕРСИ ТУРС“ЕООД, като заемополучател и П К И- солидарен длъжник.
Завява се също така, че като страна
по договора за заем ищцата отговаряла неотменимо и безусловно за плащането на
всички дължими по договора суми, което нарушавало правната и сфера и пораждало
правен интерес от заявяване на настоящата претенция за прогласяване нищожността
на процесния договор, като сключен в нарушение на материалния закон и в
противоречие с добрите нрави.
Посочва се освен това, че е налице
нищожност на отделни договорни клаузи и конкретно тези, предвиждащи задължение
за заплащане на неустойка за забава, която следвало да се начислява от деня,
следващ падежа на съответното задължение, такова за заплащане на отметнина,
такса за предсрочно погасяване на заема, както и че съществуват множество
неравноправни клаузи, противоречащи на ЗПК.
Изразено е становище за нищожност на
договора за ипотека, който противоречал на закона и добрите нрави, като освен
това бил подписан при незачитане изискванията на чл.167 и чл.170 ЗЗД.
В подадения отговор на исковата молба
се навеждат доводи за недопустимост и неоснователност на иска.
По делото е изискано и ч.гр.д.
№319/2015г., образувано по повод подаденото от „ПЕРСИ ТУРС“ЕООД заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. Видно от приобщените в хода на това производство доказателства К.Д.
е уведомена за издадената срещу нея заповед за изпълнение №185/14.07.2015г. по
описа на Районен съд гр.Поморие и не е упражнила правото си да подаде
възражение в срока по чл.414 ГПК.
Съдът, след обсъждане становищата на страните и преценка на приложените
по делото доказателства намира исковата претенция е недопустима.
Предвидените
в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу последиците
на издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за
изпълнение, са предмет на ясна и детайлна регламентация, по приложението на
която е създадена трайна, непротиворечива и задължителна практика на ВКС. В
същата по категоричен начин е възприето становището, че в закона е предвиден
специален ред за защита на длъжника в заповедното производство- подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение по начина и в срока по чл.414 ГПК или пред въззивния съд, на основанията и в срока,
визирани в разпоредбата на чл.423 ГПК, когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. При липса на
възражение в срок, заповедта влиза в сила, с което се преклудират фактите и
обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,
включително и тези, отнасящи се към действителността на породилото го
основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 и
чл.439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК, а на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК.
Неподаването на
възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за изпълнение, включително такова
по чл.423 ал.1 ГПК и непредявяването на иск по
чл.424 ал.1 ГПК, в сроковете, съответно по чл.413
ал.2, чл.423 ал.1 и чл.424 ал.2 ГПК, лишава длъжника
по договора за заем от възможността да поиска по реда на чл.124 ал.1 ГПК
прогласяването му за недействителен.
Няма как да се твърди, че след
влизане в сила на заповедта е настъпил нов факт, който обуславя правния интерес
от предявяване на иск в хипотезата на чл.439 ГПК, състоящ се в прогласяване на
нищожността на сключения договор за договорна ипотека върху недвижим имот, с
която е обезпечено вземането на заемодателя. Върховният касационен съд приема в
практиката си, че наведеният факт не може да се квалифицира като новонастъпил по
смисъла на чл.439 ал.2 ГПК, защото не би могло да се приеме, че нищожността (на
ипотечното правоотношение), е факт, настъпил след издаване на заповедта за
изпълнение, респективно след изтичане на срока за подаване на възражения и
същият е можело да бъде релевиран в срока по чл.414 ал.2 ГПК.
Следователно, полагайки необходимата грижа за защита на правата и
интересите си, ищцата е могла да релевира всички свои възражения своевременно в
заповедното производство. /в тази връзка определение №587/23.10.2014 по дело №5495/2014г. на ВКС, ГК, I г.о. , определение
№ 362 от 3.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. № 1376/2015г., II т. о., ТК, определение
№349 от 04.06.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1713/2014 г., II т. о., ТК, всичките
постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК./
Предвид казаното претенцията на Д. е
недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.
Воден от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по търговско дело №579/16г. по описа на Бургаски окръжен съд,
образувано по искова молба на К.М.Д., ЕГН ********** срещу „ТНК КЕПИТЪЛ
МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул „Хр.Ботев“ №49, ет.3, с която се моли да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че клаузите на чл.2.3 /с/ и /d/,
чл.2.2 /d и /е/,чл.2.4/е/, чл.5.2,чл.6.6 от договор за заем бизнес кредит “***. са нищожни, както и че сключеният нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека от 18.09.2014г. е недействителен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.
Съдия :