Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 25.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.Т.
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 336 по
описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление /НП/ № С-И-53/27.05.2014 г. на Директора на РИОСВ гр.
Пловдив, на „П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
Карлово, представлявано от управителя му Н.Х.В., ЕГН ********** е наложена
текуща санкция на основание 69 ал.1 вр. 69А ал.1 и
ал.4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ вр.
чл.3 ал.3 вр. чл.19 ал.1 и ал.9 от Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни норми и
ограничения / Наредбата / в размер на 15817,57 лв/мес., считано от 25.02.2014 г. за нарушение на чл.69 ал.1
от ЗООС.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят „П.“ ООД гр. Карлово, който чрез управителя си го обжалва като
счита същото за неоснователно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Излагат се доводи за неспазване на процесуалните правила, тъй като не е съставен
АУАН, проверката била извършена в отсъствие на законния представител на
фирмата, с което било нарушено правото му на защита. Алтернативно се прави
искане за намаляване на размера на наложената санкция или изменението и в
еднократна такава.
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Д.-
упълномощен. Поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се поддържа
алтернативното искане за промяна вида и размера на санкцията. Сочи
доказателства.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, изпраща процесуален
представител с юридическо образование К.- упълномощена. Пледира за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, намира, че жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите В.Х., Н.П., Е.В., М.Ф. и прочетените и приети
писмени такива- наказателно постановление № С-И-53/27.05.2014 г., известие за
получаване на наказателно постановление, предложение по чл.69 ал.1 т.4 от
ЗООС,изчисление на санкция, констативен протокол, покана за явяване, известие
за получаване на покана за явяване, протокол за проверка № 0000213/25.02.2014
г., протокол от изпитване № 10-0298 от 06.03.2014 г., протокол за вземане на
извадка от води № 79/25.02.2014 г., писмо от 25.03.2014 г., писмо до управителя
на „П.“ ООД № 1383 от 17.04.2014 г., известие за доставяне на писмото, писмо №
654/ 26.08.2014 г., протокол от изпитване № 10-1361 от 06.08.2014 г., протокол
от изпитване № 10-1360 от 06.08.2014 г., протокол от изпитване № 10-1361 от
06.08.2014 г., протокол от изпитване № 10-1359 от 11.08.2014 г., протокол от
изпитване № 10-1358 от 11.08.2014 г., фактура с дата 24.02.2014 г., протокол от
изпитване № 10-0557от 08.04.2014 г., писмо до Р.П. удостоверение за актуално
състояние, заповед № РД-734/06.08.2010 г., протокол за вземане извадка от води
№ 79/25.02.2014 г., дружествен договор на „П.“ ООД, писмо №
ПВОЗ-01-37/23.06.2014 г., решение № РР-1962/20.06.2014 г., писмо №
ПВОЗ-01-37/04.06.2014 г., решение № РР-1942/16.05.2014 г., писмо №
ПВОЗ-01-28/30.10.2013 г., решение № РВ-1811/30.10.2013 г., писмо №
ПВОЗ-01-6/20.02.2009 г., решение № 527/19.02.2009 г., писмо № ПВОЗ-01-24/10.10.2007 г., изменение на разрешително № 0999/09.10.2007 г.,
наказателно постановление №80/17.12.2013 г., писмо № ПВОЗ-01-28/04.07.2013 г.,
писмо изх. № 2009/02.08.2013 г., писмо изх. № 1827/12.06.2014 г., заповед №
РД-248/16.10.2014 г., констативен протокол № 0003143/16.10.2014 г., наказателно
постановление № 54/14.11.2013 г., известие за доставянето му, известие за
доставяне на наказателно постановление №80/17.12.2013 г., уведомително писмо от
„П.“ ООД, трудов договор № 006/04.04.2005 г., трудов
договор № 396/08.08.2011 г., 2 бр. пълномощни от
13.05.2013 г., пълномощно № 53/27.03.2013 г., пълномощно от 28.01.2013 г.,
пълномощно от 19.12.2012 г., пълномощно от 10.04.2012 г., намира за установено
от фактическа страна следното:
На
25.02.2014 г. свидетелката В.Х.- главен експерт при РИОСВ- Пловдив извършила
проверка на основание чл.151 ал.4 от Закона за водите и плана за контролна
дейност на Р.П. на млекопреработвателно предприятие в с. Д., Пловвдивска област, стопанисвано от „П.“ООД гр. Карлово, с
управител Н.В.. При извършване проверката присъствала и свидетелката Н.П.- мл.
експерт в Регионална лаборатория гр. Пловдив. Било установено, че предприятието
има изградено пречиствателно съоръжение за пречистване на производствени и
битово- фекални отпадъчни води с капацитет до 38,8
куб.м./ден. Отпадъчните води се зауствали в р. Д.ска.
Дружеството притежавало разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води във водни обекти с №
0999/09.10.2006 г., изменено с разрешително № 0999/09.10.2007 г., продължено с
решение № 572/19.02.2009 г., последно изменено с решение № РР-1811/30.10.2013
г., съгласно което бил променен и номера на първоначално издаденото
разрешително от № 0999 на № 33140153, издадени от Басейнова
дирекция за управление на водите Източно- беломорски район, център Пловдив.
Съгласно последното издадено разрешително на дружеството количеството на
отпадъчните води за заустване било увеличено на 150
куб.м./ден.
При
извършената проверка било констатирано, че предприятието било в работен режим,
като се преработвали около 15 т/ден сурово мляко. Отпадъчните води от дейността
преливали през аварийна тръба и се зауствали
непречистени в р. Д.ска. В присъствие на представител на дружеството- лицето Х.
В., назначен на длъжност „ръководител транспорт“ и „юридически консултант“ в
„П.“ ООД, свидетелката П. взела проби от точката на заустване
на отпадъчните води от предприятието. На място било измерено рН на водата, като бил отчетен резултат от 9,60, който бил
показан на Х. В..
За
извършената проверка и вземане на проби били съставени съответните протоколи-
протокол за проверка № 0000213/25.02.2014 г. и протокол за вземане на извадка
от води № 79/25.02.2014 г. Протоколите били съставени в присъствие на св. Е.В.,
която ги подписала и не направила възражение срещу констатациите в тях.
След
извършване на изпитването на взетата пробата от акредитирана лаборатория били
отчетени показатели на заустваните води, неотговаращи на определените в решение № РР-1811/30.10.2013
г., издадено от БДУВ ИБР- център Пловдив индивидуалните емисионни ограничения
по показатели- активна реакция рН / измерено 9,6 при
норма 6-8,5 /; неразтворени вещества / -440 mg/dm³ +/-12 при
норма -35 mg/dm³ /; БПК /
измерено -1141 mg/dm³ при норма -25 mg/dm³ /; ХПК /
измерено -1955 +/-78 mg/dm³ при норма -100 mg/dm³ /; мазнини
/ измерено -54 +/-4 mg/dm³ при норма -5 mg/dm³ /; азот общ
/ измерено -44 +/-9 mg/dm³ при норма -10 mg/dm³/; фосфор
общ / измерено 7,4 +/- 0,4 mg/dm³ при норма -2 mg/dm³ /.
Резултатите били отразени в протокол от изпитване № 10-0298 от 06.03.2014 г.
С
покана до управителя на „П.“ ООД, получена на 15.04.2014 г., същият бил поканен
да се яви в РИОСВ- Пловдив за съставяне на констативен протокол и получаване на
протокола от изпитване на пробата от отпадъчната вода. Представител на
дружеството не се явил. На 15.04.2014 г., в отсъствие на законния представител
на дружеството или упълномощено от него лице, бил съставен констативният
протокол, в който подробно били отразени обстоятелствата, фиксирани в протокола
за проверка и протокола от изпитване на пробата от отпадъчна вода. Съставеният
констативен протокол и протокола от изпитване били изпратени на дружеството с
писмо с обратна разписка, и получени на 25.04.2014 г.
Така,
на 09.05.2014 г. било изготвено предложение по реда на чл.69А ал.1 т.4 от ЗООС
за налагане на текуща санкция на „П.“ ООД за обект „Млекопреработвателно
предприятие“ с. Д.. След подробно изложение на обстоятелствата, констатирани от
извършената проверка и резултатите от изпитването на взетата проба било
посочено, че дружеството е нарушило чл.69 ал.1 от ЗООС; чл.1 ал.1 и чл.19 ал.1
от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или неспазване на
определените емисионни норми и ограничения, тъй като при извършената на
25.02.2014 г. проверка в „Млекопреработвателно предприятие“ с. Д. и предвид
резултатите от изпитване на взетата тогава проба от заустените
води е било констатирано, че дружеството е допуснало заустване
на отпадъчни води в р. Д.ска с показатели, които не отговарят на определените
индивидуални емисионни ограничения, посочени в издаденото и действащо към
момента на проверката разрешително от БДУВ ИБР- Център Пловдив. Направено е
изчисление на санкцията по формула, посочена в Наредбата въз основа на фиксираното
количество отпадъчна вода в действащото към момента на проверката разрешително
и фиксираните отклонения при извършеното изпитване на взетите проби, а именно в
размер на 15817,57 лв/мес.
Въз
основа на направеното предложение по реда на чл.69 А ал.1 от ЗООС и изчисление
на санкцията, на 27.05.2014 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
подробно описани обстоятелства по нарушението, на дружеството- жалбоподател е
наложена текуща санкция на основание 69 ал.1 вр. 69А
ал.1 и ал.4 от ЗООС вр. чл.3 ал.3 вр.
чл.19 ал.1 и ал.9 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
неспазване на определените емисионни норми и ограничения в размер на 15817,57 лв/мес., считано от 25.02.2014 г.
за нарушение на чл.69 ал.1 от ЗООС.
Атакуваното
наказателно постановление е било връчено на 02.06.2014 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 06.06.2014 г.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. При постановяване на решението си, съдът ползва изцяло
показанията на свидетелите Х. и П. като намира същите за безприрастно
депозирани и пряко относими към предмета на доказване
по делото. Показанията на свидетелката Е.В. съдът кредитира частично, само
относно факта на извършената проверка и съставените протоколи, които
свидетелката В. доброволно е подписала. Досежно
обстоятелството имало ли е процесния ден замърсяване
на р. Д.ска и присъствала ли е при извършеното пробовземане,
съдът не кредитира. Показанията на тази свидетелка в посочената им част
обслужват единствено защитната позиция на жалбоподателя. Този извод съдът
направи предвид обстоятелството, че свидетелката Велинова е съпруга на управителя
В., както и съдружник в проверяваното дружество. В този смисъл и нейните
показания се явяват противоречиви на показанията на свидетелката П.- лаборанта,
взел процесните проби при проверката, които съдът
кредитира изцяло като обективни, и от които става ясно, че при самото пробовземане от точката на заустване
е присъствал Х. В.- син на собствениците на дружеството, работещ по трудов
договор там като юридически консултант и ръководител транспорт, но през това
време, на около 20-30 метра от мястото на пробовземане,
на входа на предприятието, свидетелката Х. и Е.В. са имали спор. От това място
обаче е имало пряк визуален контакт до мястото на пробовземане.
Показанията на свидетелката М.Ф. съдът ползва частично, само относно
обстоятелството, че е била извършвана проверка, както и че съответните
протоколите от проверката са били съставяни и подписвани в офиса на
дружеството. Тези обстоятелства не са предмет на спор и не се отричат от
страните по делото, като се и подкрепят от останалите кредитирани от съда доказателства.
Показанията на Ф. в останалата им част- относно времето, начина на извършване и
присъстващите на проверката, съдът не кредитира, предвид обстоятелството, че
свидетелката е служителка на проверяваното дружество и като такава се намира в
отношения на власт и подчинение спрямо работодателите си.
При
изложената по- горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Разгледана
по същество жалбата на „П.“ ООД гр. Карлово е неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни, по безспорен и
категоричен начин се установява, че на 25.02.2014 г. в „Млекопреработвателно
предприятие“ с. Д., стопанисвано от „П.“ ООД гр. Карлово е допуснато заустване на отпадъчни води в р. Д.ска с показатели, които
не отговарят на определените индивидуални емисионни ограничения, посочени в
издаденото на дружеството и действащо към момента на проверката разрешително от
БДУВ ИБР- Център Пловдив. Доказателства, оборващи направените констатации при
извършената проверка за допуснато замърсяване на р. Д.ска по всички изследвани
и посочени в писмените доказателства показатели, и установяващи многократно
превишаване на емисионните ограничения не са представени. В този смисъл и
извършването на процесното нарушение не се оборва по
никакъв начин от жалбоподателя.
Твърди
се в подадената жалба за наличие на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на атакуваното наказателно постановление, а именно, че не е съставен
АУАН, с което е лишено дружеството от правото на възражения, както и че пробите
не са взети в присъствие на законния представител на дружеството. Така
направените възражения съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Производството
по реда на чл.69А ал.1 от ЗООС е особено и предвижда налагането на санкции за
допуснати нарушения на чл.69 ал.1 от ЗООС извън общите правила на ЗАНН, т.е.
без да е налице изискване за съставяне на АУАН. В конкретния случай са
изпълнени изцяло изискванията на чл.69А ал.1 от ЗООС, като са налице протоколи
от извършена проверка и пробовземане, протокол от
извършеното изпитване с фиксирани в него резултати, съставен е впоследствие
констативен протокол, за което е бил надлежно уведомен и поканен да присъства
управителя на дружеството- жалбоподател, от която възможност същия не се е възползвал.
Така не се е възползвал и от правото да направи възражения срещу констатациите,
отразени в него. Въз основа на съставения констативен протокол е било направено
изчисление на санкцията, което не се оспорва от жалбоподателя, и е изготвено
надлежно предложение за налагане на текуща санкция на дружеството за допуснато
нарушение на чл.69 ал.1 от ЗООС; чл.1 ал.1 и чл.19 ал.1 от Наредбата.
Атакуваното наказателно постановление съдържа всички задължителни реквизити по
чл.57 ал.1 от ЗАНН, като подробно е описано процесното
нарушение с всички релевантни към фактическия му състав обстоятелства. Процесното нарушение правилно е квалифицирано като такова
по чл.69 ал.1 от ЗООС; чл.1 ал.1 и чл.19 ал.1 от Наредбата. Правилно е
определена по вид и наложената санкция. Съгласно чл.3 ал.3 от Наредбата текуща санкция се налага във
всички останали случаи, извън изрично посочените в ал. 2, когато се налага
еднократна санкция, а именно при аварийно замърсяване, при замърсяване за
определен период от време в работни часове, както и по данни от извършвани
собствени непрекъснати измервания, като процесния
случай не попада в техния обхват. Извършено е изчисление на санкцията по формула, посочена в Наредбата въз основа на
фиксираното в действащото към момента на проверката разрешително количество
отпадъчна вода и фиксираните отклонения при извършеното изпитване на взетите
проби, а именно в размер на 15817,57 лв/мес.
Твърди
се в жалбата, че при извършеното пробовземане не е
присъствал законния представител на санкционираното дружество. Безспорно се
установява от страна на жалбоподателя, че управителя В. не е присъствал при
извършване на проверката. Там са били обаче съпругата му и съдружник в
дружеството- Е.В., която е подписала без възражения и двата, изготвени по
случая протоколи- за проверка и за пробовземане.
Действително фактическото пробовземане е извършено в
непосредственото присъствие на Х. В.- син на управителя и работещ като
юридически консултант на дружеството и ръководител транспорт, като обаче и Е.В.
е имала пряк визуален контакт при пробонабирането.
Ако същата е имала възражения срещу тези действия е следвало да ги отрази
надлежно в изготвения за целта протокол. Протоколът обаче е подписан без
всякакви възражения от нейна страна. При така изложените факти, съдът намира,
че са спазени всички изисквания на Наредбата относно законосъобразното и
обективно извършване на проверката и вземането на проби. Съгласно чл.6
ал.3 и чл.7 ал.2 от Наредбата,
проверката и пробовземането следва се извършват в
присъствие на представител на юридическото лице, което е обект на проверка. Към
момента на извършване на проверката и вземането на проби Наредбата не е
визирала императивно изискване да присъства законния представител на юридическото
лице, а само представител. Такъв представител може да бъде всеки един служител
на дружеството. В конкретния случай пробите са взети в присъствие на служител
на дружеството, а съставените за пробовземането и
проверката протоколи са подписани без всякакво възражение от съдружника в
дружеството- Е.В.. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съобразно чл.28
ал.1 от Дружествения договор на „П.“ ООД, „дружеството се представлява и
управлява от двамата управители- съдружниците
учредители, заедно и поотделно, като всеки от тях може да действа
самостоятелно“. В този смисъл съдружника Е.В. е разполагала и с правомощията на
законен представител на дружеството.
Следва
да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.8 ал.4 и ал.5 от Наредбата, се
въвежда задължение за присъствие на законен представител на юридическото лице
или упълномощено от него лице едва при съставяне на констативния протокол. В
конкретния случай законния представител на „П.“ ООД е бил поканен да се яви за
съставяне на констативен протокол с изрична покана, но не е сторил това, поради
което и същия протокол е бил съставен в негово отсъствие, съобразно чл.8 ал.5
от Наредбата.
С
оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № С-И-53/27.05.2014 г. на Директора на РИОСВ гр.
Пловдив, с което на „П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. Карлово, представлявано от управителя му Н.Х.В., ЕГН ********** е наложена
текуща санкция на основание 69 ал.1 вр. 69А ал.1 и
ал.4 от Закона за опазване на околната среда вр. чл.3
ал.3 вр. чл.19 ал.1 и ал.9 от Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни норми и
ограничения в размер на 15817,57 лв/мес., считано от 25.02.2014 г. за нарушение на чл.69 ал.1
от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ