№ 277
гр. Плевен, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. П.ВА
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234400600676 по описа за 2023 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Ц. П., служебен защитник на
подсъдимия Р. С. Т., подадена срещу присъда № 69 от 30.05.2023 г.,
постановена по нохд № 671/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимите Р. С. Т. и П. В. Ю. за виновни в това, че на 27.06.2022 г. в с. ***,
Плевенска област, в съучастие като извършители, държали акцизни стоки –
64,872 кг. фино нарязан тютюн, без бандерол, когато такъв се изисква по
закон, като случаят не е маловажен и общата стойност на невнесения акциз в
полза на Републиканския бюджет е в размер на 9860,64 лв., а престъплението
е извършено повторно, поради което и на основание чл. 234, ал. 3, т. 1, във
връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдил
подсъдимия Р. С. Т. на шест месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим, а подсъдимия П. В. Ю. на три месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
1
С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса какво да стане с
веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски на
двамата подсъдими.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че обвинението не
е доказано по несъмнен начин и се прави искане за отменяне на присъдата и
за постановяване на нова, оправдателна присъда.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния
защитник на въззивния жалбоподател Р. С. Т., адвокат Ц. П..
Процесуалният представител на заинтересованата страна П. В. Ю.,
адвокат И. М., изразява становище, че постановената присъда по отношения
на Ю. е правилна и законосъобразна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
във въззивната жалба, становищата на страните и след като провери изцяло
правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не само по
посочените в нея съображения.
Решаващите изводи на първостепенния съд за виновността на
подсъдимите са направени в нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан
принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК, съдът в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина. За да изпълни това свое
задължение, той трябва да изследва обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В разглеждания случай
това не е сторено. Основният съд не е преценил всички доказателства по
2
делото, както и направените от защитника на въззивния жалбоподател Р. Т.
доводи и възражения, с което е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 13, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.
Присъда, основана не на събраните по делото доказателства, които доказват
обвинението по несъмнен начин, а на недопустими предположения, е
постановена при допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл.
301, ал. 1 НПК.
Плевенският районен съд е приел, че на 27.06.2022 г., в селскостопанска
постройка, намираща се в двора на частен дом, разположен на ул. *** в с. ***,
Плевенска област, подсъдимите Р. С. Т. и П. В. Ю. държали акцизни стоки –
общо 64,872 кг. фино нарязан тютюн, като извършвали дейност по
обработката на същия тютюн. Имотът бил собственост на свидетелите К. Г. В.
и Е. Д. В..
На 27.06.2022 г. привечер, на основание получен сигнал за съхранение
на акцизни стоки без бандерол, служителите от сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ при ОД на МВР-Плевен И. В. О., Т. Н. Ц., Х. Д.
Д. и М. П. М. извършили проверка на имота, намиращ се на ул. *** в с. ***. К.
В. и Е. В. стояли пред входната врата на къщата, а от селскостопанската
постройка в дъното на имота се чувал шум от работеща машина.
Полицейските служители се насочили към постройката, влезли в нея и
заварили вътре двамата подсъдими, които обработвали тютюн. Р. Т. седял до
работеща машина, поставяйки върху транспортната й лента листа тютюн, а П.
Ю. носел запарени листа тютюн към машината. Зад машината имало голяма
купчина нарязан тютюн, а до машината – бали с тютюневи листа. В дъното на
постройката се намирали газови горелки и варели, в които били запарвани
тютюневи листа, а в близост до машината – кантар и три черни чувала с
тютюн.
За извършената проверка бил съставен протокол, на основание член 83
от Закона за МВР. При условията на неотложност било извършено и
претърсване и изземване, по време на което били намерени и иззети 3бр.
черни полиетиленови чувала, съдържащи жълто-кафява нарязана листна маса,
която по мирис и вид наподобявала тютюн. След измерване с електронна
везна било установено, че теглото на трите чувала е 9,850 кг, 9,780 кг и 9,850
кг.
3
В същата постройка била намерена и купчина жълто-кафява нарязана
листна маса, която по вид и мирис наподобявала тютюн. Тя била насипана в 4
бр. черни полиетиленови чувала с тегло 10,210 кг, 10,070 кг, 10, 050 кг и
5,062 кг. Общото тегло на иззетия тютюн възлизало на 64,872 кг.
При претърсването било намерено и техническо устройство – метална
конструкция, с размери – дължина 95 см, широчина 44 см и височина 75 см.
Устройството било с ел. редуктор и транспортна лента, водеща към моторен
нож. То се обслужвало от подсъдимия Р. Т., който поставял тютюневи листа
върху транспортната лента.
При претърсването били намерени и иззети и 2 бр. бали с жълто-кафява
листна маса, ненарязана, която по вид и мирис наподобявала тютюн. Балите
били обвити в плат от зебло и с тегло около 20 кг всяка.
Описаната фактическа обстановка основният съд е приел за установена
и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели И. О.,
Т. Ц., Х. Д., М. М. и Й. Ж., заключенията на вещите лица И. П., Е. Г. и П. М.,
както и със събраните по делото писмени доказателства.
За да стигне до изводите си за несъмнената установеност на предмета на
престъплението – тютюн, като акцизна стока, подлежаща на облагане с акциз,
решаващият съд се е позовал на заключението на вещото лице И. П. –
експерт-химик при БНТЛ на ОД на МВР-Плевен, притежаваща специалност
„агроном растителна защита“. Съдът обаче не се е съобразил с
обстоятелството, че в конкретния случай става въпрос за изследване на обект
с определени специфики, изследването на които предполага и съответна
компетентност на вещото лице и е допуснал порок в процесуалната си
дейност, тъй като е обосновал фактическите си изводи на недопустим способ
за доказване. Това е така, тъй като физико-химичната експертиза е изготвена
от лице без съответната компетентност.
Съобразно разпоредбите на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните
с тях изделия, изследванията и анализите на тютюневи изделия за
установяване съдържанието на вредни вещества и съставки, включително на
катран, никотин и въглероден монооксид, се извършват от Института по
тютюн и тютюневи изделия към Селскостопанската академия. Независимо от
измененията в закона, извършени в ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 20.05.2016
г., се налага категоричния извод, че на Института по тютюн и тютюневи
4
изделия е възложено извършването на проверки на доклади от подобен
характер относно тяхната изчерпателност, методология и заключения. С
оглед предвидената в чл. 12 от Закона за акцизите и данъчните складове
възможност отпадъците от тютюн, при определени изисквания, да се
дефинират като „тютюн за пушене“, а оттам и като тютюнево изделие по
смисъла на чл. 2, т. 2 от същия закон, подлежащо на облагане с акциз,
предмет на доказване се явяват именно примеси и съставки на тютюна, които
го правят годен за консумация и продажба на дребно. Следователно,
релевантният въпрос относно годността на предмета на престъплението не се
явяват неговите количествени и видими характеристики, а качествените
характеристики. Затова с оглед спецификите на предмета на престъплението
и необходимостта от специални познания в областта на тютюна и неговите
съставки и примеси, които могат да обусловят извод, че се касае за отпадък
от тютюн, неподлежащ на продажба и пушене, а оттам и неподлежащ на
облагане с акциз, по силата на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия, единствено експерт от Института по тютюн и тютюневи изделия
притежава необходимата професионална и научна компетентност да проведе
изследване и да даде експертно заключение, отговарящо на изискванията на
чл. 152 от НПК.
Липсата на професионална и научна компетентност на вещото лице И.
П. се потвърждава от писменото й заключение, както и при изслушването й в
съдебно заседание.
От писменото заключение на вещото лице, както и от разпита му на
съдебното следствие става ясно, че представените му обекти са подложени
единствено на органо-лептична /визуална/ оценка, а свитите – чрез машинка
за ръчно свиване на цигари, са пропушени, чрез няколко всмуквания, при
което е установено, че вкусовите усещания са типични за пушене на тютюн.
Други изследвания не са извършвани, което поставя под съмнение
обосноваността и правилността на експертното заключение.
Ето защо заключението на вещото лице И. П. за предмета на
престъплението не отговаря на стандартите по чл. 12 от Закона за акцизите и
данъчните складове и на §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Предвид изложеното дотук може да се направи правен извод, че
5
възприетите от основния съд фактически положения относно предмета на
престъплението, са резултат от неправилна оценъчна дейност на приетото по
делото заключение на вещото лице И. П.. Нарушението е съществено, тъй
като е довело не само до нарушаване на правото на защита на двамата
подсъдими, но и до неправилно приложение на материалния закон.
Порок в процесуалната дейност на първостепенния съд по оценката на
доказателствата е допуснат и по отношение на заключението на вещото лице
П. Г. М.. От това експертно заключение, както и от изслушването на вещото
лице в съдебно заседание става ясно, че при извършения на 28.06.2022 г.
оглед на иззетото техническо съоръжение е установено, че електрическите
двигатели с редуктори са с отрязани проводници, токоизправителят е откачен
от електрическата част, а общото техническо състояние на съоръжението – по
отношение на електрическото захранване, е неизправно. Видно е също, че
техническото съоръжение не е включвано в електрическата мрежа, тъй като
огледът му е извършен в лекотоварен автомобил, собственост на ОД на МВР-
Плевен.
Заключението на вещото лице П. М. – във вида, в който е изготвено,
създава основателни съмнения относно това дали техническото съоръжение,
което той е изследвал само един ден след изземването му от полицейските
служители, е било изобщо в състояние да работи и да бъде използвано по
предназначение от двамата подсъдими на 27.06.2022 г. Въпреки това в
мотивите към присъдата не е даден отговор на тези въпроси, които са от
особено съществено значение за изхода на делото. Вместо това съдът общо и
декларативно е приел, че съоръжението „е в състояние да изпълнява
дейността, за което е било предназначено“.
Освен всичко друго заключението на вещото лице П. М. – във вида, в
който е изготвено, и прието от съда, поставя под съмнение обективността и
достоверността на свидетелските показания на полицейските служители от
сектор „Противодействие на икономическата престъпност“.
Обстойни и аргументирани възражения срещу заключенията на вещите
лица И. П. и П. Г. са направени от служебния защитник на въззивния
жалбоподател Р. Т., адвокат Ц. П., както по време на съдебното следствие,
така и по време на съдебните прения. Въпреки това в мотивите към
обжалваната присъда не е даден отговор на нито едно от тези възражения.
6
При установено противоречие в доказателствените материали няма пречка
съдът да възприеме с доверие едни от тях, а други да отхвърли. Той обаче е
длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да предостави на
спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха
могли в сериозна степен да накърнят интересите им. В правната доктрина и
съдебната практика не съществува спор, че съществено процесуално
нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от
тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори
присъдата, както това е в разглеждания случай.
На всяко обвинено лице се дължи справедливо разглеждане на делото, а
това означава и обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства. Ето защо при новото разглеждане на делото е необходимо
това да бъде сторено по предписания от процесуалния закон начин.
Нужно е да бъде назначена физико-химична експертиза, която да бъде
възложена на вещо лице с професионална и научна компетентност от
Института по тютюна и тютюневите изделия, както и да бъде изяснен по
несъмнен начин въпроса за техническото състояние на изследваното от
вещото лице П. М. съоръжение – било ли то в състояние да функционира на
27.06.2022 г., като се има предвид, че електрическите двигатели с редуктори
са с отрязани проводници, токоизправителят е откачен от електрическата част
и общото техническо състояние на съоръжението – по отношение на
електрозахранването, е неизправно.
Допуснатите от първостепенния съд съществени нарушения на
процесуалните правила не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция, но са отстраними при новото разглеждане на делото.
Обжалваната присъда следва да бъде отменена и по отношение на
подсъдимия П. В. Ю., който не е подал жалба срещу нея, тъй като
допуснатите от решаващия съд отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила са довели до ограничение и на неговите процесуални
права.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 69 от 30.05.2023 г., постановена по нохд
№ 671/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8