Р Е Ш Е Н И
Е № 55
Гр. Сливен, 16.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 299 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от С.А.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № РД 15–
1876 от 10.07.2019 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65
ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено изземване на имот - частна
общинска собственост, находящ се на адрес *****, актуван с АОС № ****/29.01.2010
г. и застроена площ 71,75 кв.м., с предоставени права за управление върху имота
на Кмета на Община Сливен, поради това, че оспорващата го държи без правно
основание. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 65 ал. 4
от Закона за общинската собственост, като образуваното производство се движи по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са
изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Твърди се, че предходното административно производство по адм.д. № 77/2017 г. е
водено от Община Сливен за прекратяване на наемни правоотношения по договор,
който никога П. не е подписвала. Предприета била процедура пред Районна
прокуратура Сливен за установяване кое е длъжностното лице, подписало този
договор за наем, тъй като П. била собственик на имота, заплатен на бившия
работодател и собственик на имота „Кварц“ АД. Имотът не бил общински, а се
владеел и държал от П. и нейния с. на основание, че е заплатила продажната му
цена на „Кварц“ АД преди започването на процедурата по несъстоятелност на това
дружество. Действието на договора за наем не било започвало, доколкото П. не е
подписвала такъв с общината. Заповед на кмета на сключване на договор за наем
не била издавана, а възможността за претендиране на заплащане на наемните вноски била преклудирана за
общината. Изтекъл бил и 10 годишният давностен срок преди съставяне на АЧОС.
Имотът имал характера на ведомствено жилище на „Кварц“ АД и станал собственост
на П. след заплащане на определената цена. Със Заповед № 30/01.06.2001 г. на
изпълнителния директор на „Кварц“ АД се разпореждало да се сключи договор за
покупко – продажба на апартамента, в който П. била настанена под наем. На
10.03.2008 г. дружеството било обявено в несъстоятелност. В издадената схема на
жилището от СГКК – Сливен и в удостоверението за данъчна оценка П. била
посочена като собственик на имота. Заявява още, че в периода 2009 – 2015 г. и
досега е заплащала местния данък и ТБО за този апартамент. Моли съда да отмени
атакувания административен акт.
В с.з. оспорващата,
редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
В с.з.
административният орган, чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. М. С. оспорва жалбата и моли съда да
я отхвърли. В писмени бележки заявява, че заповедта е материално и процесуално
законосъобразна. Установено било по делото, че процесният обект се държи без
основание, поради прекратено наемно правоотношение. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 20.05.1983 г. бил
съставен Акт за държавна собственост № 6351 на имот, представляващ четириетажен
жилищен блок с местонахождение: гр. Сливен, ул. **** с посочен бивш собственик
– СЗ „Васил Коларов”. Със Заповед № 70 от
01.06.2001 година било разпоредено в
апартамент ***** да бъде настанена С.А.П.. На 04.06.2001 г. бил сключен договор
за наем с община Сливен, представлявана от „Инвест комплекс“ ЕООД Сливен за
процесното жилище. Приложени са доказателства за внесен по сметка на „Инвест
комплекс” ЕООД Общински жилищен фонд наем за имота за 2008 година. На
05.02.2009 г. бил сключен договор за новация № 400-55/1, с който Община Сливен
встъпва в правата на общинското предприятие „Инвест комплекс“ (в ликвидация). Със Заповед № 30 от 01.06.2001 г. на
Изпълнителния директор на „Кварц” АД гр. Сливен
било разпоредено да се сключи
Договор за покупко - продажба на
апартамент № *, в който е била настанена под наем П., като разноските по сключване на договора
са за сметка на купувача. Със Заповед №
39 от 08.06.2001 г. на Изпълнителния
директор на „Кварц” АД гр. Сливен било наредено да се сключат договори за
покупко – продажба на апартаментите в кв. ****, собственост на „Кварц” АД, в
който са настанени под наем бивши и настоящи работници и служители на
дружеството. На 13.11.2009 г. П. ***/19502, за снабдяване с констативен нотариален
акт за процесното жилище. Със заповед №
РД-15-52 от 14.01.2010 г. на Кмета на община Сливен в изпълнение на процедура
по чл. 15, ал. 4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество било разпоредено да се съставят актове за частна общинска
собственост за недвижими имоти – жилища, описани в заповедта, като в т.12 е
посочен процесния имот. Съставен бил
приобщеният към доказателствата АЧОС № ****/29.01.2010 г.
Със Заповед № РД
15-344 от 07.03.2017 г., на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за
общинската собственост и чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 7, във връзка с чл. 19, ал. 1
от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани,
Кметът на Община Сливен разпоредил да се прекратят наемните правоотношения със С.А.П.
за общинско жилище на адрес ***, както и в едномесечен срок от получаване на
заповедта да се освободи жилището, да се платят всички наеми и консумативни
разноски и ключа да се предаде в Общинска администрация Сливен. Тази заповед
била обжалвана пред Административен съд Сливен, като образуваното адм.д. №
77/2017 г. приключило с Решение № 170/17.10.2017 г., с което заповедта била
отменена. По реда на касационното обжалване решението на първоинстанционния съд
било разгледано досежно неговата законосъобразност в образуваното адм.д. №
13810/2017 г. по описа на Върховен административен съд. Касационната инстанция
се произнесла с Решение № 1784/11.02.2019 г., с което отменила решението на
Административен съд Сливен и по същество отхвърлила жалбата на С.П. срещу Заповед
№ РД 15-344 от 07.03.2017 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание
чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 20, ал. 1,
т. 1 и т. 7, във връзка с чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
установяване жилищните нужди на граждани било разпоредено да се да се прекратят
наемните правоотношения със С.А.П. за общинско жилище на адрес ***. Заповедта
влязла в законна сила на 11.02.2019 г., като в мотивите си ВАС приел, че същата
е законосъобразна.
На 10.07.2019 г.
Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15-1876, с която разпоредил изземване
от С.А.П. на имот - частна общинска
собственост, находящ се на адрес гр. Сливен, кв. ****, актуван с АОС № ****/29.01.2010
г., със ЗП 71,75 кв.м., с предоставени права за управление върху имота на Кмета
на Община Сливен, поради това, че се държи без правно основание. Съгласно
мотивите на заповедта, същата е издадена въз основа на съдебното решение на
ВАС, по силата на което Заповед № РД 15-344/07.03.2017 г. за прекратяване на
наемното правоотношение между община Сливен и С.П. е влязла в законна сила на
11.02.2019 г.
Към доказателствата
по делото е приобщен съставеният на 20.05.1983 г. Акт за държавна собственост №
6351 за следния недвижим имот, находящ се на адрес гр. Сливен, ул. ****: 4
етажен жилищен блок, състоящ се 3 секции с по 12 апартамента във всяка секция.
Видно от отбелязването на гърба на акта за допълнителни данни и промени,
измежду посочените като продадени жилища в сградата в периода 1980 – 1989 г.,
не фигурира името на купувач С.П.. Съгласно Справка изх. №
9400-2791/1/12.02.2020 г. на Началника на отдел „Общинска собственост“ при
Община Сливен, в периода от 1989 г. до
2009 г. Община Сливен не е извършвала разпоредителни сделки с процесния
апартамент.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна и въз основа на всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните в предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от С.А.П. срещу заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се
изземе принудително имот – частна общинска собственост, представляващ
апартамент, за който оспорващата твърди, че е носител на вещно право на
собственост. При тези данни съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано
лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената заповед е издадена
от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на
правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална
компетентност – чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост. Ето защо
съдът приема същата за валиден акт. При
издаването на процесната заповед не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По
силата на наемно правоотношение (удостоверено с договор за наем) между Община
Сливен и С.А.П., последната обитава жилище, представляващо апартамент № *,
находящ се в блок № **, вход „*“ на кв. *** на гр. С. От данните по делото се
установява по категоричен начин, че наемното правоотношение е прекратено с
влязла в законна сила Заповед № РД 15-344/07.03.2017 г. на същия
административен орган. Последната е влязла в сила след проведено съдебно
производство по обжалване на нейната законосъобразност и постановяване на
отхвърлителен за жалбоподателя резултат от Върховния административен съд. В
процесния случай оспорващият П. е уведомена за резултата от съдебното обжалване
с писмо от общинска администрация изх. № РД 15-344/1/09.04.2019 г., като е
приканена да освободи жилището и заплати всички наеми и консумативи.
Ето защо съдът
намира, че оспорената заповед е постановена при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила. Освен валиден и процесуално
законосъобразен, настоящата съдебна инстанция преценява атакувания
административен акт и като материално законосъобразен, при следните съображения:
Съгласно чл. 65 ал.
1 от ЗОбС, послужил като правно основание за издаване на оспорената в
настоящото съдебно производство заповед, общински имот, който се владее или
държи без правно основание, не се използва по предназначение или необходимостта
от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. По силата на
тази разпоредба първата изискуема за прилагането й предпоставка е имотът,
предмет на акта, да е общинска собственост. Противно на твърдяното от
оспорващата страна, съдът намира, че тази предпоставка е налице, доколкото по
делото е представен Акт за частна общинска собственост, чиято доказателствена
сила не е компрометирана. Актът за частна общинска собственост по своя характер
е удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона и има обвързваща формална доказателствена сила, а доколко
отразените в него факти и обстоятелства са действителни, т.е. неговото
съдържание е въпрос, който може да бъде разрешен единствено по общия исков ред.
Този акт има констативно действие – удостоверява принадлежността на правото на
собственост до доказване на противното. Основният отменителен довод на
оспорващата П., че имотът е нейна собственост също е недоказан с годни
доказателствени средства, а остава в сферата на твърденията, каквито биха били
предмет на установяване и доказване в производство, различно по характер от
настоящото. Налице е индиция за спор за собственост, но той е извън
определената от закона родова компетентност на настоящата съдебна инстанция. Спорът
за материално право не може да бъде разрешен от административния съд, доколкото
компетентен за неговото разглеждане е гражданския съд. В случая с годни
доказателствени средства е установено, че процесният имот е частна общинска
собственост, същият се владее и държи от П. *** договор за наем, който е
прекратен по надлежния административен ред. С прекратяване на наемното
правоотношение, владението върху процесния обект се явява без правно основание
и в този смисъл е налице и втората законова предпоставка за изземване на имота
по указаните в нормата на чл. 65 ал. 1 от ЗОбС условия и ред. Следователно,
налице е и втората изискуема от разпоредбата на чл. 65 ал. 1 от ЗОбС
предпоставка – имотът се държи без правно основание.
Предвид изложеното,
при съвкупна преценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция намира,
че обектът, предмет на изземване с обжалваната заповед, е общинска собственост
и се владее без правно основание, т.е. налице са и двете нормирани в чл. 65 ал.
1 от ЗОбС предпоставки.
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че обжалваната Заповед № РД 15 – 1876/10.07.2019
г. на Кмета на Община Сливен представлява валиден акт, издаден при спазване на
материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила, а
депозираната срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, претенцията на административния орган за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена.
Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Така
определената сума следва да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.П.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № РД 15– 1876 от 10.07.2019 г. на
Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65 ал. 1 от Закона за
общинската собственост е наредено изземване на имот - частна общинска
собственост, находящ се на адрес *****, актуван с АОС № ****/29.01.2010 г. и
застроена площ ** кв.м., с предоставени права за управление върху имота на
Кмета на Община Сливен, поради това, че оспорващата го държи без правно
основание.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Община Сливен разноски в общ размер на 100,00 (сто)
лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: