Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела М.
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №850/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на "Просечен
екоинвест " ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ******, магазин за авточасти, представлявано от управителя Х.Н.К. срещу Уведомително писмо
изх. №01-033-2600/27 от 23.03.2020 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. на Директора
на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Варна по Мярка 14 по заявление за подпомагане с
идентификационен №**********.
В жалбата са изложени съображения за отмяна на атакувания административен акт. На първо място се сочи, че Уведомителното писмо (УП) е издадено от некомпетентно лице. Твърди се, че Директора на ОД на ДФЗ Варна няма компетенция да издава индивидуални административни актове като процесното УП. Освен това намира, че писмото е немотивирано, както и издадено в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като липсват фактически и правни основания за издаването му. В писмото липсва изложение на конкретни фактически основания обосновали отказа за подпомагане, като не било посочено с кои свои показатели животновъдния обект не отговаря на изискванията за подпомагане/ плащане. Посочени били само броя едри преживни животни (ЕПЖ) и дребни преживни животни (ДПЖ), за които било издадено разрешение за животновъдния обект (ЖО), но не било специфицирано какви са конкретните изисквания на които не отговаря обекта. Сочи, че със заявлението е заявено плащане на 7 ЖЕ като ЕПЖ и на 113.7 ЖЕ като ДПЖ. Намира, че нормативните изисквания за подова площ за отглеждане на животните се осигурени. Намира, че УП не разкрива волята на административният орган и не е ясно защо е отказано финансовото подпомагане. Намира, че ако административният орган е имал недостатъчно информация е можел да изиска допълнителна информация по реда на чл.21 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 за „Хуманно отношение към животните „ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за изясняване на обстоятелствата. Намира, че в нарушение на чл.35 от АПК тези обстоятелства не са били изяснени преди издаване на оспореното УП. Твърди, че дружеството е изпълнило всички ангажименти по направление за дейностите 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ и 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ. Сочи, че проверката извършена на 17.01.2019 г. установява наличие в обекта на 10 бр. ЕПЖ и 798 бр. ДПЖ, но тази проверка не отразява животните в ЖО през 2018 г., която е годината за която се кандидатства за подпомагане. Твърди, че в заявлението е кандидатствано за 758 бр. овце (ДПЖ) и 7 бр. ЕПЖ. Реално обаче обекта е за 800 овце, като е установено отглеждането на 798 от тях. Предвид изложеното моли да бъде отменено процесното УП и да бъдат дадени задължителни указания на административния орган, който да одобри направеното искане за подпомагане. Моли да му бъдат присъдени и всички сторени в производството разноски.
В съдебно заседание представител на ответника поддържа жалбата, така както е било подадена. Представител на ответника моли жалбата да бъде отхвърлена. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за водене на производството. В писмени бележки ответника конкретизира съображенията си. Твърди, че в заявлението си земеделския стопанин е декларирал, че не отглежда ЕПЖ, но в обекта имало 10 броя. Твърди, че от план-програма за изпълнение на ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по Програма за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г., към заявление ********** е видно, че ЖО е с капацитет ЕПЖ – 0 бр. и ДПЖ – 800 бр. Твърди, че земеделският стопанин към момента на проверката е имал възможност да отглежда само ДПЖ, тъй като към момента на проверката не е имал разрешение за това. Такова е придобито едва през декември 2019 г., т.е. почти година след проверката. Сочи, че към 2018 г. няма данни животновъдният обект да отговаря на нормативните изисквания за подпомагане. Сочи, че при кандидатстване по мярка 14 следва пред ДФЗ да бъде представено разрешително, издадено по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), както и допълнително становище от БАБХ. Тези два документа се подават пред ДФЗ, който прави и допълнителна справка от външните регистри за наличните към момента животни. Ако има разминаване на броя животни земеделския стопанин не подлежи на подпомагане. Твърди, че площта не е единствения критерии за хуманно отглеждане на животните. Твърди, че при наличие на животни извън разрешението е нарушен техния комфорт и хуманното им отглеждане. Намира, че документите издадени от официалните органи не съвпадат с твърденията на страните, които намира за защитна теза и не отразяват действителността. Намира, че е установено, че за животните в процесния ЖО не са спазени минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни, в разрез с изидскванията на Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, както и чл.4, чл.10, ал.4, чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от Наредба №4 от 8.08.2017 г. намира, че административния акт не е немотивиран, като това се сочи в жалбата. Твърди, че фактическите основания, които мотивират административния орган да се произнесе може да бъдат изложени отделно от самият акт в съпътстващи документи. В този смисъл ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Намира, че са несъществени допуснатите нарушения на производствените правила, ако данните дават законно основание да бъде издаден административния акт. Намира, че органът издал ПУ е компетентен да го издаде съобразно чл.20а ЗПЗП. Намира, ч частичното изпълнение на изискванията за отпускане на помощ не може да обоснове плащане – цитира Решение на СЕС от 26.05.2016 г. по дело С-273/165, точки 39 и 40. Моли да бъде отхвърлена жалбата. Претендира сторените в производството разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: „Просечен Екоинвест“ ЕООД притежава ЖО „Овцеферма“ с предназначение за мляко и разплод, намиращ се в с. Просечен, община Суворово, поземлен имот №006043. От ОД „БХ“ - Варна е било издадено за този обект удостоверение за регистрация на животновъден обект №966/25.06.2013 г. , съгласно което същият отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е с капацитет от 800 бр. ДПЖ - овце. На 14.08.2019 г. е подадено от „Просечен Екоинвест“ ЕООД заявление 87137 за подпомагане/плащане за 2018 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, което е прието с идентификационен номер 03/14/3/01045 . Със заявлението е поискано подпомагане за 7 бр. ЕПЖ (говеда), равняващи се на 7 животински единици (ЖЕ) и 768 бр. ДПЖ (овце), равняващи се на 113.7 ЖЕ за извършване на дейността осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни. Поискано е и извършване на дейност осигуряване на свободното отглеждане на животните и на открито, като относно последното е посочено в т. 3 регистрирана в ИСАК пасищна площ от 79,09 ха. Към момента на подаване на заявлението в животновъдния обект /ЖО/ са се отглеждали 752 бр. овце- майки, 6 бр. овце- разплодници, 3 бр. говеда на възраст от 6 м. до 24 месеца и 7 бр. говеда- крави на възраст над 24 месеца . Към същият момент, животновъдният обект е разполагал с 2 бр. сгради, първата от които имаща идентификатор 58654.6.43.2 е със закрита площ от 795 кв.м. и предназначение за отглеждане на ДПЖ. Втората сграда имаща идентификатор 58654.6.43.3 е със закрита площ от 622 кв.м. , като същата е разделена чрез масивна тухлена стена на две отделни самостоятелни помещения с отделни входове и технологични пътища за обслужването им – помещението което е с площ от 490 кв. е предназначено за отглеждане на ДПЖ, а помещението с площ от 132 кв.м. е предназначено за отглеждане на ЕПЖ. Животновъдният обект разполага и с открити помещения за отглеждане на ДПЖ, които имат обща площ от 2421 кв. м. разпределена в три двора. В двора с площ от 693 кв.м. е разположена пристройка с площ от 323 кв.м. с преместваема оградна стена (навес), а останалата площ от 370 кв.м. представлява заградено открито пространство. В двора с площ от 677 кв.м. е разположена пристройка с площ от 312 кв.м. с преместваема оградна стена (навес), а останалата площ от 365 кв.м. представлява заградено открито пространство. Последният двор е с площ от 1051 кв.м., изцяло представляваща открито заградено пространство. Издаденото от ОДБХ- Варна удостоверение за регистрация на ЖО е било актуализирано на 12.12.2019 г., като считано от 13.12.2019 г. е била извършена промяна състояща се в увеличаване на капацитета на обекта с 20 бр. говеда. По този повод е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/36783 от 12.12.2019 г.
От изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадена и заповед № 03-РД/3372 от 13.09.2017 г., в т. 4 на която са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ „ Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да вземат решения и да издават уведомителни писма за плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявления за подпомагане/плащане съгласно чл.23,ал.4 , чл.28, ал.1 и чл.29 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Въз основа на така делегираните му правомощия директорът на ОД на ДФЗ гр. Варна издава УП изх. № 01-033-2600/27 от 23.03.2020 г., с което „Просечен Екоинвест“ ЕООД е уведомено, че оторизираната субсидия по подаденото от дружество заявление за подпомагане/плащане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 е в размер на 0,00 лв. Посочено е в уведомителното писмо, че към датата на проверката 17.01.2019 г. е установено отглеждането в ЖО на 10 бр. ЕПЖ и 798 бр. ДПЖ при капацитет съгласно издаденото удостоверение от 800 бр. ДПЖ. На базата на тази констатация е прието, че не са спазени изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и с тези на чл.4, чл.10,ал.4 , чл.12,ал.3 и чл.28,ал.1,т.2,т.3 и т.4 от Наредба № 4/8.08.2017 г. , минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни, поради което дружеството не отговаря на изискванията за подпомагане съгласно чл.4 , чл.10,ал.4, чл.12,ал.3 и чл.28, ал.1,т.2, т.3 и т.4 от Наредба № 4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Писмото е съобщено на „Просечен Екоинвест“ ЕООД на 24.03.2020 г., а дружеството е подало до АС- Варна настоящата жалба е приета в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Варна с вх. №01-033-2600/27#1 от 07.04.2020 г.
При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Оспореното писмо е издадено от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност – с приложената към преписката заповед № 03-РД/3372 от 13.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ правомощия по чл.20а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Според съда е установено, че е спазена формата на административният акт. Фактическото основание за отказа е ясно посочено , а именно: има несъответствие във вида и категорията на отглежданите животни, предвид капацитета посочен в издаденото по реда на чл.137 от ЗВД удостоверение, според което той бил за 800 бр. ДПЖ. В този смисъл, налице са мотиви и относно отказа за ЕПЖ – за тях органът приема, че към референтната дата 17.01.2019 г. същите не са включени в капацитета на ЖО, който се отнасял само за ДПЖ. Посочени са и правните основания за отказа , а именно : разпоредбите на чл.4, чл.10,ал.4 , чл.12,ал.3 и чл.28 ,ал.1 ,т.2, т.3 и т.4 от Наредба № 4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „ Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 год.
Независимо от гореизложеното съдът намира , че приетите в оспореното писмо факти са установени при допуснато от органа съществено нарушение на административно-производствените правила, което в крайна сметка е довело до неправилно прилагане на материалния закон , т.е. налице са основанията по чл.146, т. 3 и т.4 от АПК за отмяна на оспореният адм. акт.
Фактическата констатация на административния орган относно броя на отглежданите в животновъдния обект ДПЖ е направена без изясняване на действителните факти – той е 798 бр., но заявени за подпомагане са само 758 бр. ДПЖ Бройката на заявените за подпомагане ДПЖ е конкретно посочена в приложената към заявлението Таблица №1 за отглежданите животни, в която всяко едно животно е посочено като вид, възраст , пол и номер на ушната марка Обстоятелството, че заявените за подпомагане ДПЖ са 758 бр. се потвърждава и от посочените в заявлението 113.7 ЖЕ по смисъла на дефиницията за това понятие дадена в пар.1, т.6 ,б. “г“ от ДР на Наредба № 4 /8.08.2017 г..
По сходен начин, фактическата констатация на органа относно броя на отглежданите ЕПЖ е направена без изясняване на действителните факти – отглеждани са 10 бр. ЕПЖ , но заявени за подпомагане са само 7 бр. посочени в заявлението като 7 ЖЕ - по смисъла на пар.1,т.6, б. “а“ от Наредба № 4/8.08.2017 г. , 1 ЖЕ представлява един бивол или едно говедо над две годишна възраст. Броят на заявените за подпомагане ЕПЖ е виден и от цитираната вече Таблица №1 , в която са посочени именно 7 бр. говеда – крави на възраст над 24 месеца , които са равни на цитираните в заявлението 7 ЖЕ.
Неправилните фактически констатации са резултат на допуснато от административния орган нарушение на чл.35 от АПК при оценка на събраните в административното производство доказателства – налице е необоснованост, т.е. несъответствие между наличните доказателства и основаните на тях фактически изводи.
Неправилните фактически констатации са довели до погрешни правни изводи по приложението на материалния закон.
Противно на приетото в оспореното писмо, разпоредбата на чл.10,ал.4 от Наредба № 4/8.08.2017 г. не е нарушена по отношение на регистрирания по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) капацитет на ЖО за ДПЖ, тъй като при ЖО за репродукция, какъвто е този притежаван от жалбоподателя, капацитета от 800 бр. ДПЖ се явява спазен, тъй като данните са за 798 ДПЖ към момента на проверката, а субсидията е поискана само за 758 ДПЖ. Съобразно тези обстоятелства, основание за отказ от подпомагане би съществувало ако не са осигурени съобразно изискванията на чл.4 от Наредба №4/8.08.2017 г. свободната подова площ, предмет на т. 2.1 от заявлението и свободното отглеждане на открито, предмет на т. 2.2 от заявлението. Релевантните в това отношение факти изобщо не са били изследвани от страна на адм. орган, който не е предприел необходимите за установяването им административнопроизводствени действия – оспореното писмо не съдържа както изложени в тази връзка конкретни фактически констатации, така и изложени конкретни правни изводи. С оглед последното, цитираните в оспореният адм. акт като относими към отказа норми на чл.4, чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №4/8.08.2017 г. не са изпълнени с конкретно фактическо съдържание, поради което действителното правно основание за отказа се явява свързано с цитираната в оспореното писмо разпоредба на чл.28, ал.1,т.4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., разбирана в следния смисъл: не е спазено регламентираното в чл.10,ал.4 от Наредбата нормативно изискване за хуманно отношение към животните, тъй като броят на ДПЖ в обекта, в който се изпълняват дейностите по чл.4 е в съответствие с капацитета на регистрирания по чл.137 от ЗВД животновъден обект. По изложените вече съображения за спазване на капацитета за ДПЖ, така посоченото в оспореното писмо основание за отказ реално не съществува, поради което в тази част отказът е материално незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на основание чл.146,т.4 от АПК.
Отказът в частта му касаеща ЕПЖ е материално законосъобразен, поради обстоятелството, че не е била изпълнена процедура за регистрация по чл.137 от ЗВД на брой ЕПЖ за отглеждане в обекта. Такава е извършена едва на 12.12.2019 г., което е посочено и в приетата СТЕ, но този момент е много по-късен от периода, за който е искана субсидия – 2018 г. и момента на проверката – 17.01.2019 г. Ето защо в тази му част отказът следва да бъде приет за законосъобразен и УП в тази част не следва да бъде отменяно, предвид обстоятелството, че за посочения обект към момента на проверката не имало изпълнена процедура за регистрация по чл.137 от ЗВД за отглеждане на какъвто и да е брой ЕПЖ.
Предвид което отглеждането на 10 бр. ЕПЖ е в нарушение на разпоредбата на чл.10,ал.4 от Наредба № 4/8.08.2017 г. С оглед последното, подпомагане за процесния период за ЕПЖ не се дължи съгласно чл.28, ал.1,т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г.
В частта относно ДПЖ по отношение на които е поискана субсидия, съдът намира, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество по смисъла на чл.173,ал.2 от АПК , тъй като са налице пропуснати от административния орган административнопроизводствени действия без които издаването на адм. акт е правно невъзможно , а извършването им от страна на съда също е невъзможно. Причината е тази, че извън проверката за съответствие по смисъла на чл.10,ал.4 от Наредба № 4/8.08.2017 г., органът видно от липсата в оспореното писмо на изложени в него конкретни фактически констатации и конкретни правни изводи, не е изпълнил процедурата по дължимата от него съгласно чл.37 ЗПЗП административна проверка за спазване на относимите към т.1.1, т.2.1 и т.2.2 от заявлението изисквания по чл.4 от Наредбата. Така, във връзка с т.1.1 от заявлението не е извършвана от административния орган проверка за определяне през релевантния период на свободната подова площ по чл.4, ал.2, т.1, б.“ г“ от Наредба №4/8.08.2017 г., а проверката е необходима с оглед цитираната в оспореното писмо разпоредба на чл.28, ал.1, т.2 от Наредбата. Във връзка с т. 2.1 от заявлението не е извършвана от административния орган проверка за определяне на свободната подова площ по чл.4, ал.3, т.1, б. “а“, „б“, „в“ и „е“ от Наредба №4/8.08.2017 г., а проверката е необходима също с оглед на цитираната разпоредба на чл.28, ал.1, т.2 от Наредбата. Във връзка с т.2.2 от заявлението не е извършвана от административния орган проверка за спазване на изискванията по чл.4, ал.3, т.2, ал.5 и ал.6 от Наредбата, както и липсва проверка съобразно регламента на чл.4, ал.7 и ал.8 от Наредбата на иначе изисканите от органа дневници, а тези проверки са били необходими с оглед цитираната в оспореното писмо разпоредба на чл.28, ал.1, т.3 от Наредбата. По тези съображения и на основание чл.173, ал.2, пр.3 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане с указание за извършване на посочените пропуснати от него адм. проверки. При извършването на последните и при последващото въз основа на тях прилагане на материалния закон, административния орган следва да съобрази установените и приети от съда въз основа на извършената по делото комплексна съдебна експертиза фактически данни относно размерите на закритите и откритите площи в ЖО на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото
ответника дължи на жалбоподателя сторените от последния разноски по делото,
които са в общ размер на 1647.78 лв. от общо направени разноски за 1663 лв., от
които 50 лв. държавна такса, платено възнаграждение на вещи лица в размер на 1008
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. изх. № 01-033-2600/27/23.03.2020 г. на Директора на
Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ – Варна в частта по 14.2.1 –
„Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на дребни преживни животни“
заявление за подпомагане с
идентификационен №03/14/3/01045 от 17.01.2019 г. по
мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 не е
одобрено за участие по Подмярка 14.2.1 - Осигуряване
на свободна подова площ при отглеждане на дребни преживни животни.
ВРЪЩА
административната преписка на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна за ново разглеждане и
произнасяне по заявление за подпомагане с идентификационен №03/14/3/01045 от 17.01.2019 г. по
мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020,
Подмярка 14.2.1 - Осигуряване на свободна
подова площ при отглеждане на дребни преживни животни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Просечен екоинвест " ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ******, магазин за авточасти, представлявано от управителя Х.Н.К. срещу Уведомително писмо за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. изх. № 01-033-2600/27/23.03.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна в частта по 14.1.1 – „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ заявление за подпомагане с идентификационен №03/14/3/01045 от 17.01.2019 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020,
ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна да заплати на "Просечен екоинвест " ЕООД, ЕИК *********сумата от 1647.78 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и седем лема и седемдесет и осем стотинки) – разноски в производството, съобразно с уважената част на разгледаната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните с връчване
на преписи.
СЪДИЯ: