Присъда по дело №394/2009 на Окръжен съд - Враца

М  О  Т  И  В  И

            Подсъдимият Т.А.Ф. *** е предаден на съд по обвинение по чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.4, т.4, вр.ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр.чл.29, ал.1 б.”а” и „б” от НК затова, че на 20.07.2009г. в гр.Враца, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - „хероин” с общо нето тегло 6,278 гр., на цена за пласмент на улицата 313,90 лева, разпределен както следва - в десен джоб на панталон – 6 бр.дози, съдържащи „хероин” с общо нето тегло 0,336 гр. с активно действащ компонент диацетилморфин с концентрация 1%, на цена за пласмент на улицата 16,80 лева; в ползваното от него жилище - приземна стая от къща в гр.В., ул.”З.” № ** – „хероин” с общо нето тегло 5,942 гр. с активно действащ компонент диацетилморфин с концентрация 5%, на цена за пласмент на улицата 297,10 лева и деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

            Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

         Подсъдимият се признава за виновен, признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дава съгласие да не се събират доказателства за тях, като заедно със служебния си защитник адв.М.Д. изразява желание за разглеждане на делото по диференцираната процедура, уредена в глава 27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК - съкратено съдебно следствие.

        На основание чл.372, ал.4 от НПК направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства са одобрени, а материалите от досъдебното производство са приобщени към доказателствените източници по делото.

       Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл. 373, ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият Т.А.Ф. е роден на ***г. в гр.В. и живее в същия град. Българин е, български гражданин, със средно образование и е безработен. Същият е осъждан многократно. С присъди по НОХд.№ 561/98г. на ВРС в сила на 15.11.2003, по НОХд.№ 312/06г. на ВОС в сила от 16.04.07г., по НОХд.№ 913/05г. на РС-Шумен в сила на 26.04.07г., по НОХд.№ 507/03г. на ВРС в сила от 13.06.2007г. и по НОХд.№ 809/07г. на ВРС в сила на 17.07.07г. са му били наложени наказания лишаване от свобода в размер на не по-малко от една година с ефективно изтърпяване, за тежки умишлени престъпления.

            На 20.07.2009г. към 11.15 часа св.М.Г. и св.К.Н.-*** извършвали обход със служебен автомобил в района на ЕГ „Й. Е.” в гр.В.. На ул.”Ц. О.” в близост до дом № ** забелязали подсъдимия Т.Ф., когото познавали като криминално проявен. Същият се движел пеша. Решили да извършат полицейска проверка. При проведения с него разговор, го запитали носи ли в себе си забранени от закона вещи. Подсъдимият признал, че в джоба на панталона си има пакетчета с хероин. За случая незабавно били уведомени надлежните разследващи органи, които извършили оглед на местопроизшествие. При извършения обиск на подсъдимия в десен джоб на панталона му били намерени и иззети 6 бр.хартиени сгъвки, съдържащи бежово прахообразно вещество, поставени в зелен найлонов плик. Съдържащото се прахообразно вещество било подложено на полеви наркотест, което при изследването му реагирало на хероин. Още същия ден, за времето от 12.40 до 13.20 часа, било извършено претърсване в жилището, ползвано от подсъдимия на ул.”З.” № ** в гр.В., като в приземна стая бил намерен и иззет черен найлонов плик, съдържащ бежово прахообразно вещество, реагиращо при полеви наркотест на хероин. В съставения за това ПСД протокол, подсъдимият собственоръчно написал, че открития хероин е негов. Протоколите за извършените обиск и изземване от подсъдимия и претърсване и изземване от дома му били одобрени по реда на НПК от съдия при ОС-гр.Враца.  

             Горната фактическа обстановка се установява както от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен материал – показанията на свидетелите М.И.Г. и К.Р.Н.; от протокол за местопроизшествие от 20.07.09г., протокол за обиск и изземване от 20.07.09г., одобрен по реда на чл.164, ал.3 от НПК, протокол за претърсване и изземване, одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК с приложен към тях  фотоалбум, 2 бр.протоколи за тестване и запечатване на наркотични вещества, справка за съдимост на името на подсъдимия, характеристични данни за него, а така също и от приобщените по време на съдебното следствие писмени доказателства, а именно актуализирана справка за съдимост на подсъдимия и писмо рег.№ 394/14.09.09г. на началника на затвора гр.Враца .

 В подкрепа на направеното от подсъдимия признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт е и заключението на вещото лице  Р.А. по назначената на досъдебното производство физико-химическа  експертиза, от което се установява, че съдържимото на представените за изследване шест дози има общо нето тегло 0,336 гр. и представлява хероин с активен компонент диацетилморфин в концентрация 1%, еднаква за шестте обекта. Съдържимото на представения за изследване черен полистиролов плик има нето тегло 5,942 гр. и представлява хероин. Концентрацията на активния компонент диацетилморфин е 5 %. Хероинът е наркотично вещество и подлежи на контрол, съгласно Списък № І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г., ратифицирана от РБългария и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр.30/99г./. Съгласно този закон, хероинът е включен в Приложение №1 към чл.3, ал.2 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

От заключението на назначената в досъдебната фаза фармацевтично-оценителна експертиза с в.л. О.К.Н.-магистър-фармацевт се установява, че стойността по цени за пласмент на улицата на 6 броя дози, съдържащи 0,336 гр.хероин с активно действащ компонент диацетилморфин с концентрация 1% е 16,80 лв., а тази на 5,942 гр.хероин с активно действащ компонент диацетилморфин с концентрация 5 % е 297,10 лв. или общо по цени за пласмент на улицата - 313,90 лв., съгласно Постановление № 23/98г. на МС /ДВ бр.19/98г./ приложение №1 и №2 към чл.1 от него.

При така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

Подсъдимият Т.А.Ф. е осъществил престъпление против народното здраве. Доказателствата по делото сочат, че на инкриминираната дата – 20.07.09 г. в  гр.В., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – хероин с общо нето тегло 6,278 грама, на цена за пласмент на улицата 313,90 лева, разпределен както следва - в десен джоб на панталон – 6 бр.дози, съдържащи „хероин” с общо нето тегло 0,336 гр. с активно действащ компонент диацетилморфин с концентрация 1%, на цена за пласмент на улицата 16,80 лева; в ползваното от него жилище-приземна стая от къща в гр.В., ул.”З.” № ** – „хероин” с общо нето тегло 5,942 гр. с активно действащ компонент диацетилморфин с концентрация 5% на цена за пласмент на улицата 297,10 лева и деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Безспорен е факта, че подсъдимият е държал  наркотичните вещества, предмет на обвинението, тъй като същите са намерени в него и в обитавано от него помещение и той е упражнявал фактическа власт върху тях.  Несъмнен е и факта, че подсъдимият Ф. не е имал надлежно разрешително за държането им, като намереният хероин е високорисково наркотично вещество, съгласно приложение №1 към ЗКНВП.

Количеството и вида на открития наркотик – хероин с общо нето тегло 6,278 грама, разпределен в 6 хартиени сгъвки и в найлонов плик, навеждат на сигурния извод, че наркотиците са държани именно с цел разпространението им на други лица, който факт не се отрича и от самия подсъдим. Същият чистосърдечно е заявил, че е държал наркотичните вещества, с цел продажбата им, тъй като бил безработен и имал парични дългове.

Изложените по-горе съставомерни елементи се доказват по несъмнен начин, както с признанието на подсъдимия Ф. на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и с подкрепящите го показания на разпитаните в досъдебната фаза свидетели Г. и Н., протоколите за обиск и претърсване, за оглед на местопроизшествие и за тестване и запечатване на наркотични вещества, както и заключенията на назначените в досъдебното производство експертизи.

 От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.

Подсъдимият е извършил деянието след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода - ефективно по НОХд.№.561/98г. на ВРС, по което му е наложено наказание в размер на 1г. и 10 м. лишаване от свобода, в сила на 15.11.03г.; по НОХд.№312/06г. на ВОС, по което му е наложено наказание в размер на 1г. и 8 м.лишаване от свобода, в сила на 16.04.07г.; по НОХд.№ 913/05г. на РС-Шумен, по което му е наложено наказание от 1г. и 10 м. лишаване от свобода, в сила на 26.04.07г.; по НОХд.№ 507/03г. на ВРС, по което му е наложено наказание в размер на 2г. и 1 м. лишаване от свобода, в сила на 13.06.07г. и по НОХд.№ 809/07г. на ВРС, по което му е наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода, в сила на 17.07.07г. С определение № 109/17.10.07г. по ЧНД № 899/07г. на ВРС, в сила на 02.11.07г. наказанията по тези присъди са били групирани по реда на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК като е било определено едно общо наказание от 2 години и 1 месец лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване. От изтърпяването му /на 18.06.2007г./ до извършване на настоящето престъпление не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 НК. При тези данни следва, че подсъдимият Ф. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” НК - след ефективно осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода на повече от една година. Съдът намира, че деянието на подсъдимия не се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Тази хипотеза на опасен рецидив изисква деецът да е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено условно. В случая, изброените по-горе присъди са в съотношение на съвкупност, поради което е налице само едно осъждане, а това обстоятелство изключва приложението на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Същевременно наказанията, наложени по НОХд.№ 214/91г. на МРС и по НОХд.№ 382/91г. на ВРС са изтърпяни, видно от приетото по делото писмо от затвора гр.Враца, на 08.01.1996г., т.е. от тази дата до извършване на настоящето деяние е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, поради което същите не влияят на квалификацията за опасен рецидив.

            При горните съображения, съдът призна подсъдимия Т.А.Ф. за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.4, т.4, вр.ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр.чл.29, ал.1 б.”а” от НК, по който текст му наложи наказание, като на осн.чл.304 от НПК го оправда за това деянието да е извършено при условията на чл.29, ал.1, б. ”б” от НК.

        При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Т.А.Ф. взе предвид задължителното приложение на чл.55 от НК, вменено с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Тъй като разпоредбата на чл.354а, ал.2 от НК предвижда най-нисък предел на лишаване от свобода, приложима е разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. На тази основа и като съобрази смекчаващите обстоятелства – оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, тежкото му материално положение и факта, че е безработен и се разкайва за стореното, а така също и че деянието е съставомерно само при една от хипотезите на опасен рецидив, и от друга отегчаващите такива - предишните му осъждания, извън тези, квалифициращи деянието му като опасен рецидив и лошите характеристични данни за него, характеризиращи Ф. като личност с трайно и упорито проявявани престъпни наклонности, съдът му наложи наказание под предвидения в законовата норма минимум от четири години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален режим на изтърпяване „строг”, съгласно чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.  С оглед тежкото имуществено състояние на подсъдимия и на осн.чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото наказание глоба, предвидено в чл.354а, ал.2 НК наред с наказанието лишаване от свобода. Именно с така определеното по вид и размер наказание съдът прие, че ще бъде изпълнена както генералната, така и личната превенция на закона.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на така определеното наказание лишаване от свобода бе приспаднато времето, през което подсъдимия е бил задържан и по отношение на него е била изпълнявана мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящето дело, считано от 20.07.09г.

На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението-хероин с общо нето тегло 6,278 грама, който след влизане на присъдата в сила следва да бъде унищожен по предвидения в ЗКНВП ред.

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия Т.А.Ф. да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 186  лева.

 При горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :