РЕШЕНИЕ
№ 1389
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100501820 по описа за 2022 година
С Решение № 2100 от 04.10.2022г., постановено по гр. дело №
4727/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Областна дирекция на
МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора да заплати на Г.
Д. Д. сума от общо 706, 27 лева – главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
– общо 83, 51 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положения от него за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., 584 часа нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 168, 19 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2019г.
до 24.07.2022г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от
Директора. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с
което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е
1
неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
В жалбата се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца,
положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които нощният труд се преизчислява по коефициент 1, 143, за да се приравни
към дневен. Посочва се, че в МВР има три категории служители и това е
законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР – държавни служители по ЗМВР,
държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотношения.
Посочва се, че за всяка категория служители съществува отделна законова и
подзаконова регламентация, като за полицейските органи е приложима
единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови актове. В жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел, че при
наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Посочва се, че неправилно съдът е приел,
че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са
действали едновременно (а не паралелно и алтернативно) тоест – при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Посочва се, че с оглед
произнасянето на Съда на европейския съюз чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
е налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като пожарникари и полицаи е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. Твърди се, че несъмнено
националната правна уредба предвижда за държавните служители в МВР
редица компесаторни механизми с оглед спецификата на служебните им
правоотношения и постигане на равно отношение пред закона на работниците
и служителите по трудови правоотношения, от една страна и държавните
служители в МВР, от друга страна като например допълнителното
възнаграждение за прослужено време от 2%, основният платен годишен
отпуск на държавните служители в МВР е 30 работни дни плюс допълнителен
платен годишен отпуск по 1 работен ден за всяка прослужена година и др.
2
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – Г. Д. Д. депозира по
делото писмен отговор чрез своя процесуален представител и сочи, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да
бъде потвърдено. В писмения отговор се прави обстоен анализ на
действащото законодателство към процесния период от време и се сочи, че за
този период от време няма законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, за да се компенсира особената тежест
на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в Директива 2003/88г.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител депозира писмено становище, в което оспорва
жалбата и изразява становище по основателността й.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Г. Д.
Д. против Областна дирекция на МВР - Бургас, с които се претендира да бъде
осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 330 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положени часове извънреден труд, получени след
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от
01.07.2019г. до 09.07.2020г., както и сума в размер от 33 лева, представляваща
лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник суми,
представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
3
за горепосочения период от момента, в който сумите са станали изискуеми,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба до окончателното й плащане.
В хода на производството е направено изменение на претенцията,
като се увеличава претендираната сума от сума в размер на 330 лева на сума в
размер от 706, 27 лева, а размерът на претендираното обезщетение за
забавено плащане се увеличава от сума в размер на 33 лева на сума в размер
от 168, 19 лева и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното
изменение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната
страна е оспорила иска. В отговора се твърди, че ищецът има статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите, регулиращи работното време,
съдържащи се в същия нормативен акт. В действащата през исковия период
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на Министъра на вътрешните работи се
урежда по специален начин заплащането на нощния труд. В тази наредба
липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент,
като такова е имало само в Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съобразно
нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22.00
часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа
средно за всеки 24-часов период. Това означава, че съотношението между
дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които
7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд. Предвидено е
допълнително заплащане на нощния труд от 0,25 лева на час, който през
исковия период е отчетен и заплатен.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като
е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба на
Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е
съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на
такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
4
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал.
2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според
съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител
спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и
целта на закона.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през
процесния период е заемал длъжността – *** при ** – *** – Б.. Безспорно е
също така, че за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. той е полагал труд на
12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
часа в общ размер от 584 часа нощен труд (в този смисъл заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза от
12.09.2022г.). Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на
положения нощен труд от общо 584 часа, преизчислен в дневен труд с
коефициент 1, 143 часа възлиза на 667, 51 часа. Разликата между отчетения
нощен труд и преизчисления е 83, 51 часа, той не е заплатен, а дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в
размер на 706, 27 лева. Вещото лице посочва, че дължимото обезщетение за
забавено плащане възлиза на сума в размер от 168, 19 лева.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение
на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
5
министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен
акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото
възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за
прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд
в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд,
тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън
установеното работно време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни–подневно, а за
работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие (чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр.
ал. 6 от ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период). Разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на понятието „извънреден труд“- това
е трудът, който се полага от работника, със знанието и без
противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно
време. В чл. 50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага
от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на
органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е налице препращане
към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
6
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР (в действаща към исковия период редакция) е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта
между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че
посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това е
нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за
всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители – полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на чл. 187, ал. 1
от ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г. вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта – на 8 часа. За процесния
период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи -
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като
само наредбата, действала в предходен период- от 2014г. съдържа правило, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен
труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи,
че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е
уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна
уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става
чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО). Чл. 9а, ал. 4 от последната предвижда, че когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред
7
инспекцията по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г.
,но разпоредбата на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г.,
когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до
приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй
като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира
коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, с изключение на
наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.
С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители (до изменението на закона през 2020г.), вкл. и тези по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта - чл. 46, ал. 2 от ЗНА. В случая става дума за
непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично е посочено в
цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове. След като е
безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение,като тези от втората група са държавни служители
по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на
§ 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008г., - отм.-ДВ-бр.88/2010г. от ДР на отменения
ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
8
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл също
препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. При липсата на нормативно уредена нормална
продължителност на работното време през нощта за полицейските служители,
следва да се приеме за такава посочената в чл. 140, ал. 1 от КТ -7 часа при 5-
дневна работна седмица. В цитираните във въззивната жалба на ответната
страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в
дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на
уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
9
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на
нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
Настоящата инстанция намира, че следва да изложи и мотиви във
връзка с Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В решението е прието,
че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-
кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд. В националното законодателство изобщо
не съществува до 2020г. (вкл. и през исковия период) норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав. В тази връзка са изложени мотиви в
решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,
25 лева за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може
да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл. 8 от НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение
също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите
по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0, 25 лева
на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по
начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голяма
продължителност на нощния труд. Останалите, посочени от въззивника
придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
10
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и чл.
31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –
членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва
отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-
късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа
на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.
Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със
специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от
закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –
горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
В жалбата не са изложени други оплаквания във връзка с
възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд, поради
което и съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с
горните мотиви.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на Г. Д. Д. за присъждане на направените по делото разноски. По
делото са представени доказателства – Договор за правна защита и
съдействие (лист 22 от въззивното производство) за направени разноски –
възнаграждение за адвокат в размер на 480 лева (400 лева без ДДС). От
представения договор е видно, че уговореното между страните по договора
възнаграждение за адвокат е заплатено в брой. С оглед направеното
11
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира,
че на основание чл. 7, ал. 2, т. 1, от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението се
изчислява на сума в размер от 400 лева и не са налице основания за
намаляване на уговореното между страните възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2100 от 04.10.2022г., постановено
по гражданско дело № 4727/2022г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Бургас, Булстат
*********, с адрес – гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати на Г. Д.
Д., ЕГН ********** от гр. Б., със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Раковски“
№ 2 – адвокат Станко Кралев сума в размер на 480 (четиристотин и
осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12