Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/…....07.2018 година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Габриела Д.разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1310 по
описа на ВОС за 2018г.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Развива се след Решение № 100/01.06.2018г. по
т.д.№ 349/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1
т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е отменено влязло в сила Определение №
2921 от 12.08.2015г. по в.гр.дело № 2297/2015г., по описа на ВОС, като са
дадени указания да продължаване на процеса по въззивната жалба на „Енерго Про
Продажби“ АД от стадия на опороченото процесуално действие.
Производството по в.гр.дело № 2297/2015г. по
описа на ВОС е образувано по въззивна
жалба с вх. № 11719/08.05.2015 г. от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, против Решение № 1806/17.04.2015г. по гр. д. №11321/14г. на ВРС, ХlV-ти с-в, с което е
осъден въззивника да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.Живков” №22, сумата от 1 846,14 лв.,
платена от праводателя на последния Г.Ч.Д., начислена при първоначална липса на
основание стойност на начислена за периода от 31.12.2010 г. до 28.06.2011 г.
електроенергия, след извършена корекция на сметка и прехвърлена по договор за
цесия от 21.05.2014г., сключен между Д. и “КНМ Груп” ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, идентични с оспорванията, изложени в отговора по исковата
молба. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по
подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Излагат се съображения поддържани пред ВКС, че депозираната от управителя на
„КНМ ГРУП“ ЕООД , по дело молба за отказ от иска следва да бъде зачетена,т.к. заличаването на вписани обстоятелства в ТР
няма обратно действие по отношение на трети добросъвестни лица, каквото е
дружеството въззивник,поради което
настоящото производство да бъде прекратено.
Прави възражение за недължимост на
претендираните от въззваемия разноски пред ВКС, доколкото представляваното от
него дружество не е дало повод за завеждане на делото.Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия,
доколкото същото е било представлявано от юрисконсулт и същото следва да е
съобразено със Закона за правната помощ и измененията ГПК в тази насока. Представя
писмени бележки.
Въззиваемата страна, „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по
подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба,моли жалбата да бъде отхвърлена,
както и да му се присъдят направените по делото разноски,вкл. и тези пред
ВКС.Направил е изявление , че не поддържа депозираната на 19.05.2015г. по дело
молба за отказ от иска. Представя писмени бележки.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г.Живков” № 22,
партер, представлявано от Управителя П.Н.К. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тоуърс – Г”, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет Б.Г.а М., Б.Д.П.и
П.С.С., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1846.14 лева, представляваща
заплатена без основание от абоната –Г.Ч.Д. ЕГН **********, в полза на
ответника сума като корекция на
потребена неотчетена стойност на електроенергия по фактура № ********** от 30.06.2011г. за периода от
31.12.2010 г. до 28.06.2011 г., общо за 180 дни, начислена за обект с абонатен № ********** и кл.№
********** за обект в село Дойранци, ул.”Камчия” №
3, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане.
В исковата молбата ищецът твърди,
че Г.Ч.Д. с ЕГН ********** е титуляр на партида
на електромер с посочени абонатен и
клиентски номера и адрес на потребление.
Процесната сума е заплатена на ответника изцяло, тъй като същата е претендирана
от абоната за което е издадена фактура №
********** от 30.06.2011 г. Ответното дружество е извършило проверка на измервателния уред,
като е констатирано неточно и/или неизмерване на електрическа енергия. Във
връзка с проверката бил съставен констативен протокол и извършена корекция на
потребената електроенергия, като е начислена сумата от 1846.14 лева за посочения период. Сочи, че за
ответника не е било налице основание за начисляване на процесната сума и
поради това, че абонатът я е заплатил, а в последствие е цедирал вземането си в
полза на ищеца, претендира ответникът да бъде осъден да върне недължимо
полученото. Моли ответникът да му заплати сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
“Енерго-Про Продажби” АД. Същият оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен,
тъй като начислената от него сума по коригираща сметка и платена от ищеца е
била дължима за потребена и неотчетена ел.енергия за посочения период,
коригирана по реда на чл.38, ал.1, т.1 от ОУ, предвид измерената грешка при
проверка на електромера. Оспорва представения договор за продажба на вземане от
21.05.2014 г. като нищожен, поради липса на предмет, поради несъществуване на
прехвърленото вземане, както и поради липса на съгласие, тъй като е подписан от
цедента чрез адв.Кр.Тодоров, без представителна власт. В тази връзка оспорва ответникът да е бил
надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземане. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
В съдебно заседание по същество страните
поддържат становищата си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Възраженията
на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради редовен отказ
от иска – молба от 19.05.2015г., с която съда е десезиран от спора са
неоснователни.
Както бе
посочено,настоящото производство се развива след Решение № 100/01.06.2018г. по т.д.№
349/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е
отменено влязло в сила Определение № 2921 от 12.08.2015г. по в.гр.дело № 2297/2015г.,
по описа на ВОС, в мотивите на което е
посочено,че спрямо висящото производство по гр.дело по описа на ВОС/ в което е
депозирана и молбата за отказ/,въззиваемият „ КНМ Груп“ ЕООД не е бил надлежно
представляван и депозираната от К.Д.на
19.05.2015г. за отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма
обвързващо значение за него. Както също е изложил в мотивите си съставът на
ВКС, процесуалното правоотношение между ищецът и съда има публично правен
характер и по тази причина разпоредбата на чл.141 ал.6 от ТЗ, която е
предназначена на уреди правоотношения от търговско правен характер е
неприложима към него. Дори и да е вписано в ТР, признатото за несъществуващо
обстоятелство няма действие по отношение на дружеството и извършените от К.Д.процесуални
действия, не обвързват с правни последици
„ КНМ Груп“ ЕООД, т.е. по делото няма валидно изявление за отказ от иска
с правно основание чл.230 от ГПК.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от договор за прехвърляне на вземане от
21.05.2014г., Г.Ч.Д., чрез пълномощник адв. К.Т.е прехвърлил на „КНМ Груп” ЕООД
вземане срещу „Енерго Про Продажби” АД в размер на 1 846.14 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана електроенергия за период от 31.12.2010г. до 28.06.2011г.
по фактура № ********** от 30.06.2011 г .
С уведомление от 07.08.2014 г. от Г.Ч.Д.,чрез
адв. Т.на „Енерго Про Продажби” АД е съобщено прехвърлено вземането.
Видно от пълномощно, прието на л. 27
от делото, Г.Ч.Д. е упълномощила адвокат К.Д.Т.с пълномощно с нот.заверка на
подписа № 96 от 01.12.2014 г. с права да
завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, с
право да сключва помирения, договор за
цесия, да подава, получава и подписва документи, да осъществява
представителство през „Енерго- Про Продажби” АД, да се разпорежда с всички
негови вземания с длъжник посоченото дружество вкл. и не само да сключва
договори за прехвърляне на вземания при условия каквито намери за добре, както
и да уведомява от негово име длъжниците по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, като
пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката. Потвърдени са и всички действия във връзка с
извършената от адв. К.Т.цесия на
процесното вземане от 21.05.2014г.
По делото не се спори, че цедентът Г.Ч.Д. е потребител на ел. енергия с
адрес на потребление с.Дойранци, ул.“Камчия“ № 3, абонатен
№ ********** и кл.№ ********** , а ответникът доставчик на ел.енергия.
На 28.06.2011год.
служители на „Е.ОН България Мрежи” АД/актуално наименование- „Електроразпределение
Север“ АД/ са извършили проверка на
електромер с фабричен № 33717778, находящ се в с.Дойранци,
ул.“Камчия“ № 3, за което е
съставен Констативен протокол № 022813,
подписан от служителите, извършили проверката, абоната и свидетел, относно измерването на ел.енергия, като в протокола
е вписано, че има монтиран мост между главния предпазител и второстепенния,поради
което изразходваната ел. енергия не се отчита от СТИ.
Съгласно представената по делото Справка № 17517/30.06.2011г.
за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическата енергия на основание чл. 38, ал.3, т.3 от Общите условия на
ДПЕЕМ, като е начислена корекция на
потребена ел.енергия период 31.12.2010 г.
– 28.06.2011 г. за 180 дни.
За стойността на коригираното количество
ел.енергия е издадено дебитно известие № **********
от 30.06.2011г. на обща стойност
1846.14 лв.
По делото не се спори , че процесната сума е
заплатена цедентът Г.Д. на ответника.
Прието е заключение по проведената в хода на
първоинстанционното производство СТЕ, от
което се установява, че с оглед констатациите в КП има данни за неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на СТИ и е било налице неотчитане на ел.енергията,
преминала от захранващия кабел към абоната.При действащите към датата на
изготвяне на справката цени на електроенергия математическите изчисления по
корекционната процедура са верни.
Количеството ел.енергия, начислено по корекционната справка може реално
да бъде доставено до абоната. Същото представлява 63 % от това количество ел.енергия,
което и присъединителната линия и съоръжението – главен предпазител могат да
понесат при 8-часово всекидневно потребление.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД
полученото без основание подлежи на връщане. За да се приеме, че предявеният
иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да
установи главно и пълно, че е заплатил процесната сума, като корекция на
потребена и неотчетена ел. енергия, В тежест на въззивното дружество е да
докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото
в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от
средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да
бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят
изхода на спорното правоотношение.
Възраженията на въззивника относно
нищожността на договора за цесия са неоснователни.
Към датата на сключване на договора за
цесия от 21.05.2014 г. между Г.Ч.Д. като цедент и „КНМ ГРУП” ЕООД като
цесионер, цедентът е бил носител на процесното вземане в размер на 1846.14 лв.,
съответно валидно е прехвърлил същото на цесионера. Ето защо следва да се
приеме, че договорът за цесия не е лишен от предмет, в който смисъл са
възраженията на въззивника. За извършената цесията длъжникът е уведомен от
предишния кредитор Г.Ч.Д. на 07.08.2014г.
с нарочно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което обстоятелство не е
спорно по делото. Предвид посоченото, неоснователни са и възраженията за
нищожност поради липса на предмет на договора за цесия от 21.05.2014г., сключен
между Г.Ч.Д. като цедент и въззиваемото дружество „КНМ ГРУП” ЕООД като
цесионер. Цедентът валидно е прехвърлил вземането си на цесионера, чрез
процесуалния му представител адв. К.Тодоров. Видно от представеното по делото
пълномощно, същият е разполагал с представителна власт да се разпорежда с
всички вземания на „КНМ ГРУП” ЕООД, при условия, каквито намери за добре,
включително, но не само, да уведомява от името на дружеството съответния
длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да
извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и
разпореждане с вземанията на упълномощителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ГПК прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо съдът
приема, че с получаването на уведомлението цесията е породила действието си по
отношение на въззивното дружество.
По делото не се спори, че праводателят на
ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в
приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът,
където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не
се спори, а и е доказано по дело е, че праводателят на ищеца е заплатил на
ответното дружество сумата от 1846.14 лева, по дебитното известие № **********/30.06.2011г.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване
на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за
минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция) ел.
енергия е за периода 31.12.2010 г. – 28.06.2011 г., в който период са били в сила Общите условия
на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем
наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят
приложение в отношенията между страните, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко
договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява
ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38,
ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към
процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи
на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от константната
съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща
задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната инстанция
са постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали
едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ,
регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г. на
ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по
т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение №
104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г.
на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д.
№ 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от
възприетото в горните решения. За процесния период – 31.12.2010 г. – 28.06.2011
г. – отношенията между страните се
регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004год. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и
издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е
предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители от 2000 год., за извършване на едностранни корекции
на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за
това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа
енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2007
год., действали до 15.11.2013 год. и приложими в случая. При липса на
предвидена в действащото през периода 31.12.2010 г. – 28.06.2011 г., законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно
основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за
потребена ел. енергия за минал период на
ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на
ДПЕЕ, съдът счита, че сумата от 1846.14 лева по дебитното известие ********** от 30.06.2011г. е заплатена от Г.Ч.Д. на ответното дружество без основание – при
начална липса на основание и подлежи на връщане.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск с правно основание вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лева – заплатено
възнаграждение за един адвокат, и в
размер на 136.93 лева за процесуално представителство в производството пред ВКС
по отмяна,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Възраженията на въззивника във връзка с
недължимостта на разноските направени от въззиваемия пред ВКС са неоснователни,
доколкото факта , че страната не е станала причина за завеждане на
производството за отмяна са ирелевантни в настоящия случай, както и съгласно
задължителните указания съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и
разпоредбата на 294 ал.2 от ГПК. Сумата от 793.85 лева представляваща разноски за процесуално представителство в
първоинстанционното производство е присъдена с обжалваното решение, поради
което не следва да се присъжда в настоящото производство. Неоснователни са и
останалите възражения на въззивника във връзка с претендираните от въззиваемия
в настоящото производство разноски, доколкото в същото той е представляван от адвокат,
а не от юрисконсулт.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1806/17.04.2015г. по гр. д. №11321/14г. на
ВРС, ХlV-ти с-в.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Бук” № 1, ет.5,
ап.10 сумата от 360.00/триста и шестдесет/лева, за въззвина инстанция на основание
чл.78 ал.1 от ГПК и сумата от 136.93/сто тридесет и шест лева и деветдесет и три ст./лева за
производството по т.д. № 349/2018г. по описа на ВКС, второ т.о., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение на
основание чл.294 ал.2 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.