№ 6225
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501341 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20046136 от 05.07.2022 г. по гр.д.№ 16266 по описа за 2019
г. на СРС, ГО, 90-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В. Б. Д., Д. Т. Д., К. Т. Д. и В. Т. Д., в качеството им на наследници на Т. К.
Д., починал на 22.05.2018 г. след образуване на производството по делото, че
в полза на ищцовото дружество „Софийска вода“ АД съществуват ЧАСТ от
вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 05.06.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 33602/2017 г. съгласно
описа на СРС, като всеки един от ответниците дължи на ищцовото дружество
по 1/8 част от вземането в размер на 1426,70 лв., представляващо цена на
потребена вода в периода от 17.03.2016 г. до 18.03.2017 г., относно имот,
находящ се в гр.София, ж.к, ******* или по 178,34 лв., ведно със законната
лихва, считано от 26.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и мораторни лихви за периода от 17.04.2016 г. до 18.03.2017 г. в
размери от по 8,23 лв. ; ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД
срещу В. Б. Д., Д. Т. Д., К. Т. Д. и В. Т. Д., в качеството им на наследници на
1
Т. К. Д.,, починал на 22.05.2018 г. след образуване на настоящото
производство, обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, в ЧАСТТА относно
признаването за установено по отношение на ответниците, че дължат на
ищеца вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 05.06.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 33602/2017 г. съгласно
описа на СРС, както следва:
спрямо В. Б. Д., за сумата от над 178,34 лв. до 891,68 лв., представляваща
цена на потребена вода в периода от 17.03.2016 г. до 18.03.2017 г., относно
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, ведно със законната лихва върху
сумата от над 178,34 лв. до 891,68 лв., считано от 26.05.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за мораторна в размер
от над 8,23 лв. до 122,66 лв. за периода от 17.04.2016 г. до 18.03.2017 г.;
спрямо Д. Т. Д. за мораторна лихва в размер от над 8,23 лв. до 24,53 лв. за
периода от 17.04.2016 г. до 18.03.2017 г.;
спрямо К. Т. Д. за мораторна лихва в размер от над 8,23 лв. до 24,53 лв. за
периода от 17.04.2016 г. до 18.03.2017 г.;
спрямо В. Т. Д. за мораторна лихва в размер от над 8,23 лв. до 24,53 лв. за
периода от 17.04.2016 г. до 18.03.2017 г.
В тежест на ответниците са възложени разноските.
Постъпили са въззивни жалби / с идентично съдържание/, подадени
чрез особения представител на ответниците пред СРС- К. Т. Д. и В. Б. Д..
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Сочи се, че СРС не бил изяснил въпроса за приемане
на наследството, както и не бил обсъдил кога е настъпила смъртта на
наследодателя на въззивниците. Затова неизяснен бил въпроса дали
задълженията са възникнали преди настъпването на смъртта на Т. К. Д. или
след това. Не ставало ясно дали заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено преди или след смъртта на наследодателя. Било
допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като на въззивниците не
им било връчено удостоверение за наследници с преписа от исковата молба.
Не им бил връчен и документ за собственост, за да се установи дали
наследодателят е бил собственик на имота по отношение на който се
2
претендирали задължения за вода. Останало неизяснено и обстоятелството
дали забавата за плащане на задълженията не се дължи на смъртта на
наследодателя на въззивниците. Този факт бил обективен и бил от значение
за валидността на правоотношението между ищец и ответник. СРС не се бил
съобразил и с факта, че смъртта на наследодателя влияе на погасителната
давност. Решението било постановено и в разрез със съдебната практика на
ВКС, където се приемало, че подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността. Претендират се разноски.
Иска се от съда да отмени решението изцяло.
Въззиваемите Д. Т. Д. и В. Т. Д., не депозират отговор по въззивната
жалба.
Въззиваемата страна – „Софийска вода“ АД, ищец пред СРС, не
депозира отговор по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на 02. 09.2022 г. на адв.Тончева като
особен представител на ответниците, а въззивната жалба е подадена на 16.09.
2022 г.
Обжалваният акт подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.258 и
следв.ГПК.
Доколкото доводите във въззивните жалби макар и посочени като
такива по правилността и обосноваността на първоинстанционното решение,
всъщност са относими по допустимостта на съдебния акт, то настоящата
инстанция приема, че въззивните жалби са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика съдът по всяко време
на висящността на процеса е длъжен служебно да следи за процесуалната
правоспособност на страните.
Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е
3
процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна
положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо.
В конкретния случай заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 26.05.2017 г. Заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е издадена на 05.06.2017 г. и длъжник по същата е
Т. К. Д.. От извършената от СРС служебна проверка по НБД се установява, че
Т. К. Д. е починал на 22.05.2018 г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410
ГПК и съответно издаването на заповедта за изпълнение срещу него.
По арг. от чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срока по чл.415, ал.4 ГПК. В случая за
указанията по чл.415 ГПК заявителят е бил уведомен на 20.02.2019 г., а
исковата молба е предявена на 20.03.2019 г.
С нарочна молба от 16.10.2019 г. след установяване на смъртта на
длъжника, ищецът е посочил, че насочва претенцията си срещу наследниците
му, както следва: В. Б. Д. /съпруга/ за 5/8, Д. Т. Д. /дъщеря/ за 1/8, В. Т. Д.
/син/ за 1/8 и К. Т. Д. /син/ за 1/8, виж л.26 по делото пред СРС.
На основание чл.227 ГПК с нарочно определение от 25.11.2019 г. СРС е
конституирал наследниците по закон на починалия Т. К. Д..
Обжалваното решение е постановено срещу наследниците по закон на
първоначалния ответник, надлежно конституирани на основание чл.227 ГПК
в процеса.
Ето защо въззивната инстанция намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По съществото на спора:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че собственик на
½ от процесия ап.63 за периода 17.03.2016 г.- 18.03.2017 г., е бил Т. К. Д..
Вероятно било останалата ½ идеална част да е собственост на съпругата, но
при липсата на категорични данни за това, съдът е приел, че за останалата ½
не е доказано правото на собственост.
По смисъла на §1, т.2 ДР на ЗРВКУ починалия наследодател се явявал
4
потребител на питейна вода; между ищеца и Т. К. Д. било възникнало
облигационни отношение по силата на Общи условия, който обаче отговарял
само за ½ част от задълженията за процесния период.
Установено по делото било, че наследници по закон на починалия в
течение на процеса Т. К. Д. са лицата конституирани по реда на чл.227 ГПК.
След смъртта му всеки от наследниците бил станал собственик на по 1/8
идеални части от имота.
По делото не се установило, че някой от наследниците на Т. Д. се е
отказал от наследството му, а поради това, че то включвало както права, така
и задължения, всеки един от наследниците му отговарял за по 1/4 част от
задълженията на наследодателя им или за по 1/8 част от общия размер на
дължимите и незаплатени задължения за цена на получени В и К услуги и
мораторна лихва.
СРС е приел за неоснователни възраженията на ответниците, че
претендираните вземания за периода от 17.03.2016 г. до 18.03.2017 г. са
погасени по давност, тъй като искът съгласно чл.422, ал.1 ГПК се считал за
предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-26.05.2017г.
При тези си мотиви съдът е приел за основателни и доказани исковете
за дължима цена на В и К услуги предявени срещу всеки един от ответниците
до размерите от по 1/8 част от сумата от 1426,70 лв. или за по 178,34 лв.,
представляващи цена на потребена вода в периода от 17.03.2016 г. до
18.03.2017 г., относно имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******, ******* 63,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -
26.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, а искът предявен
спрямо В. Д. за сумата от над 1/8 части до 5/8 части от вземането или за
сумата от над 178,34 лв. до 891,68 лв. следвало да бъде отхвърлен като
недоказан.
Частично основателни били и предявените акцесорни искове за
установяване на вземанията за мораторна лихва, които са уважени спрямо
всеки един от ответниците за сумите от по 8,23 лв. и отхвърлени относно
претенциите от над 8,23 лв. до 122,66 лв. и до 24,53 лв.
Софийски градски съд излага следните мотиви:
5
От ищеца се претендират за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК
вземания за доставена и потребена вода за периода от 17.03.2016 г.-
18.03.2017 г., ведно с мораторна лихва в размер на 196,25 лв. за периода от
17.04.2016 г.- 18.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащането на задълженията.
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответниците
/наследници на първоначалния/ е изложил възражения оспорващи иска, които
са идентични с тези във въззивните жалби с които сме сезирани. Направено е
и възражение за погасяване на вземанията по давност.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 17.02.2022 г.
/л.77/ по делото пред СРС, съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните като е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже, че
наследодателя на ответниците е бил потребител на ВиК услуги в процесния
период по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗРВКУ, както и, че до процесния
имот е била доставяна питейна вода, спазването на нормативните актове при
отчитане на потребеното количество, така и изпадането в забава на
потребителите /ответници/. По отношение на възражението за давност е
указано на ищеца, че носи тежестта да докаже настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД.
СРС изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че
наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния водоснабден
имот, че е ползвал твърдяното количество вода на претендираната стойност,
че е поставен в забава, както и, че давностния срок е бил спиран и прекъсван.
При съвкупната преценка от представените по делото /пред СРС/
писмени доказателства – извлечение от партидата за процесния имот от
Службата по вписвания, гр.София,л.96-99, писмото на Дирекция „Общински
приходи“ от 06.04.2022 г. във връзка с подадената от Т. К. Д. декларация по
чл.14 ЗМДТ с която е деклирарино придобиване на ½ идеална част от
процесния ап.63, се достига до извода, че наследодателя на ответниците е
придобил правото на собственост върху ап.63 в рамките на ½ идеална част.
Подаването на декларация по чл.14 ЗМДТ от страна на наследодателя
на ответниците не е оспорено от особения представител на последните.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството наследниците по закон
6
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете.
Настоящата инстанция намира, че изричен е само отказът от наследство
като при оспорване действителността на този отказ, лицето твърдящо, че
отказът е недействителен следва да установи, че наследството е прието с
конклудентни действия. Аргумент в подкрепа тезата на настоящата инстанция
е и разпоредбата на чл.227 ГПК.
От друга страна според практиката на ВКС, обективирана в решение №
437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48
ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. От страна на ответниците липсват доводи, че
наследството е прието под опис, респ., не се твърди, че същите са се отказали
от наследството.
Налице е константна съдебна практика, че приемането на наследството
направо или по опис и отказът от наследство са строго лични актове и не
могат да бъдат извършени от процесуален представител, респ. от особен
представител в производство по чл. 51 ЗН - така определение №
315/23.06.2015 г. по ч.гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, І ГО, постановено по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК. С оглед необходимост от лична преценка на лицето за
изрично или мълчаливо приемане на наследството по чл. 49, ал. 1 и 2 ЗН и
липсата на представителна власт на особения представител да извършва
валидни разпоредителни действия с материалноправен ефект от името и за
сметка на представлявания, още повече действия, свързани с личността на
представлявания, на още по-голямо основание особеният представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не е легитимиран и да се позовава на
нормата на чл. 49 ЗН в настоящото производство, по което представляваният
е посочен като ответник, длъжник по заповедта за изпълнение. Затова съдът
следва само да констатира процесуалното правоприемство по реда на чл. 227
ГПК. Ето защо особеният представител на въззивниците не е легитимиран да
прави възражение за липса на приемане на наследството от представлявания.
Документите, придружаващи исковата молба са връчени на
ответниците, а съдът в изпълнение на задължението си да следи във всеки
един момент за процесуалната правосубектност на страните е извършил
7
служебна справка и е констатирал смъртта на първоначалния ответник.
Затова и соченото от въззивниците като процесуално нарушение във връзка с
връчването на документите с исковата молба се явява неоснователно.
Противно на соченото от въззивниците, СРС е изложил мотиви и е
приел, че задълженията представляват пасив от наследството; по категоричен
начин е установена и възприета от СРС датата на смъртта на първоначалния
ответник.
По арг. от съдържанието на допуснатата, изслушана и приета по делото
/пред СРС/ съдебно-техническа експертиза въззивната инстанция приема, че
се касае до водоснабден имот; същият се намира в жилищна сграда в
експлоатация, обитаема, водоснабдена и канализационно оборудвана, виж
л.124 по делото пред СРС. От тази експертиза се установява, че в имота няма
монтирани средства за търговско измерване на доставената и потребена вода,
които да са с валидна метрологична проверка. Поради липсата на такива
уреди, потребеното количество вода е било отчитано на база брой обитатели –
5 бр. /починалия наследодател, който за периода за който се претендират
вземанията е бил жив и четиримата ответници, негови наследници/, виж л.123
по делото пред СРС. Начислените като дължими суми са в съответствие с
изчислените на база за брой обитатели – пет лица, виж л.125 от делото пред
СРС.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
СРС/ съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията по
партидата на първоначалния ответник Т. К. Д. са били отразявани редовно и
хронологично. След извършената проверка в счетоводството на „Софийска
вода“ АД вещото лице достига до извода, че счетоводството на ищеца е
водено редовно. Осчетоводеното и непогасено задължение за процесния
период възлиза на 1 426,70 лв. Лихвата за забава възлиза на 65,83 лв.
Видно от съдебния протокол, съставен за публичното съдебно
заседание, състояло се на 19.05.2022 г., л.128 и следв. пред СРС, страните на
са оспорили заключенията на вещите лица; липсват и доказателства, които да
оборват отразеното в тях. Ето защо съдът кредитира тези заключения като
компетентно изготвени.
Обстоятелството, че наследниците на починалия първоначален
ответник не са променили партидата на свое име след смъртта на
8
наследодателя си, в който смисъл са твърденията на адв.Тончева, не може да
се тълкува в тяхна полза.
По отношение на възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Действително, вземанията, предявени за установяване по реда на
чл.422, ал.1 ГПК се погасяват с кратката тригодишна давност, арг. от чл.111,
б.“в“ ЗЗД.
В случая заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
подадено на 26.05.2017 г., а исковия период е 17.03.2016 г. до 18.03.2017 г.
поради което е правилен извода на СРС, че възраженията са неоснователни. В
случая не се касае по спиране и прекъсване на давността, а за липсата на
изтекъл тригодишен давностен срок. Смъртта на наследодателя на
ответниците не повлиява на срока по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
По отношение изпадането в забава на ответниците във връзка със
смъртта на наследодателя им съдът намира, че последния факт по никакъв
начин не повлиява относно изпадането в забава на ответниците, доколкото
задълженията съгласно ОУ са срочни. Противно от страна на въззивниците не
се твърди.
Следва да добавим и, че заповедта за изпълнение е издадена на
05.06.2017 г. и въззивниците са имали възможност до настоящия момент
/повече от 6 години/ да сторят плащане, каквато нито се твърди да е сторено,
нито се установява от данните по делото, вкл. заключението на съдебно-
счетоводната експертиза.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият не претендира разноски и такива не му се присъждат.
Въззивниците са останали задължения за държавна такса за въззивното
обжалване поради което на основание чл.77 ГПК всеки от тях ще следва да
9
бъде осъден да заплати в полза на СГС по 50 лв.- държавна такса за
въззивното обжалване.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046136 от 05.07.2022 г. по гр.д.№ 16266 по
описа за 2019 г. на СРС, ГО, 90-ти състав.
ОСЪЖДА К. Т. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******,
*******63, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, кантора 334- адв.М.Т., на
основание чл.77 ГПК, да заплати по сметката на СГС сумата в размер на
50 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******,
*******63, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, кантора 334- адв.М.Т., СГС
сумата в размер на 50 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10