Определение по адм. дело №738/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Т. Т., [ЕГН] с посочен в исковата молба адрес [населено място], [жк], [адрес] против О. С. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 03.04.2025г., до окончателното й изплащане, в резултат на незаконосъобразно фактическо бездействие на О. С. да изпълни задълженията си по чл.24 и чл.32 от Общия регламент за защита на личните данни /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2014 г. /GDPR/ и по чл. 45, ал.1,т.6,чл.59, ал.1,чл.64,чл.66, ал.1 и ал.2, чл.67 и чл.68 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, довело до нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗЗЛД вр. чл.4, т.12 от Регламент 2016/679.

Твърди се, че О. С., като администратор на лични данни не е предприела необходимите технически и организационни мерки за защита при обработването на лични данни, съобразени с Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и Закона за защита на личните данни. С исковата молба се посочва, че от ответната О. С. е допуснато нарушение, изразяващо се това, че в Информационната система на О. С. – Програмен продукт “Матеус“ е вписан различен административен адрес на собствените й недвижими имоти от този, посочен в данъчните декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№15-01-2107/27.01.2005г., вх.№ 15-01-2108/27.01.2005г.,вх.№ 15-01-2109/27.01.2005г., вх.№ 15-01-2110/27.01.2005г. и в службите ТСУ и ГРАО, а именно : в данъчните декларации е деклариран административен адрес [улица], № 4, а в Програмен продукт “Матеус“ е заведен административен адрес на недвижимите имоти : [улица]. Конкретните форми на неизпълнение на задълженията на ответника се изразявали нарушението на сигурността на данните, което е могло да бъде избегнато, ако са били взети всички необходими организационни и технически мерки. Уточнява се, че претърпените неимуществени вреди се изразяват в преживяване на вътрешни душевни страдания и чувство на незащитеност от държавата, на страх и тревожност от използването на личните данни за всевъзможни злоупотреби с тях, нарушаване неприкосновеността на личните права и професионални интереси на ищцата.

Пловдивският административен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че исковата молба е процесуално НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, поради което ще следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

От страна на ответника не се оспорва твърдяното от ищцата обстоятелство, видно от писмения отговор на исковата молба, че в Информационната система на О. С. – Програмен продукт „Матеус“ е бил вписан административен адрес на собствените недвижими имоти на ищцата, който е различен от декларирания от ищцата административен адрес на недвижимите имоти в декларациите по чл.14 от ЗМДТ и отразени в службите ТСУ и ГРАО. В тази насока от приложеното към исковата молба Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.02.2024г. на Районна прокуратура Пловдив се установява, че през 2012 г. в О. С. се извършвало прехвърляне на цялата информация за всички имоти на собственици към нов Програмен продукт „Матеус“, при което станала административна грешка, а именно: декларираните от Т. недвижими имоти били заведени на административен адрес [населено място], [жк], [улица], вместо на адреса им, както са отразени в службите ГРАО и ТСУ към общината - [улица].

Не се твърди и не се установява от данните по делото, обаче, да е бил осъществен нерегламентиран достъп на трети лица до данните от посочения Програмен продукт „Матеус“, където съществуват тези лични данни, нито да е изтекла информация относно личните данни на ищцата като физическо лице, което да е засегнало по някакъв начин правната й сфера.

Според твърденията на ищцата, единственото "‘нарушение”, допуснато при обработване на личните данни относно притежаваните от нея недвижими имоти, е неточното посочване в Информационната система на О. С. – Програмен продукт „Матеус“ на административния адрес на недвижимите имоти, изразяващо се в неточно посочване на наименованието на улицата, на която тези имоти се намират. Дори и при неточното завеждане в Програмен продукт „Матеус“ на Община Съединение на административния адрес на недвижимите имоти, при положение, че липсват данни за изтичане на информация от Информационната система на Община Съединение и достоянието и до трети лица, то за ищцата обективно не биха могли да настъпят твърдените от нея потенциални вреди, свързани с опасения, че „… с личните й данни ще бъде злоупотребено, включително и с банковите й сметки, изтеглени кредити на нейно име, бъде променено гражданското й състояние, да бъде открадната самоличността й, имотите й, фирмите й, земеделските й земи...”. Подобни последици обективно не биха могли да настъпят в правната сфера на ищцата, доколкото данните от Информационната система – Програмен продукт „Матеус“ се ползват единствено от Община Съединение за целите на данъчното облагане на имотите и по тази причина по правило не стават достояние на трети лица. От друга страна, дори и по някакъв начин да се достигне до знанието на трети лица на посочените лични данни за ищцата, при което да е мислимо да се твърди незаконосъобразно фактическо бездействие на Община Съединение да изпълни задълженията си по чл.24 и чл.32 от Общия регламент за защита на личните данни /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2014 г. /GDPR/ и по чл. 45, ал.1,т.6,чл.59, ал.1,чл.64,чл.66, ал.1 и ал.2, чл.67 и чл.68 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, довело до нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗЗЛД вр. чл.4, т.12 от Регламент 2016/679, то при условие че се касае за неточно вписани лични данни, същите в никаква степен не биха могли да произведат валидни правни последици в патримониума на ищцата, тъй като, не биха могли да послужат за осъществяване чрез тях на валидни правни действия, засягащи правната сфера на ищцата.

В обсъждания контекст от съдържанието на приложеното към исковата молба постановление на РП Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, се установява, че неточното завеждане в Програмния продукт “Матеус“ на административния адрес на недвижимите имоти по никакъв начин не е рефлектирало върху правото на собственост на ищцата - имотите не са били завладяни от трето лице, нито са станали обект на имотна измама, неправомерна правна сделка или друго въздействие, което да наруши правото на собственост на ищцата, не е настъпила промяна в собствеността или териториалните граници на недвижимите имоти, имотите не са престанали да съществуват в правния мир.

В тази насока е необходимо преди всичко да се посочи, че правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт, респективно действие или бездействие имат пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е налице правен интерес. Последният трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна като незаконосъобразен на административния акт, респективно действието или бездействието, да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на акта. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен като се засяга неблагоприятно правната сфера на субекта, като се отнемат, изменят или се ограничават права или противозаконно се създават задължения или се създават права на трето лице, с което се уврежда търсещия съдебна защита. В процесният случай описаните действия на Община Съединение, касаещи допуснатата административна грешка при завеждане на административния адрес на недвижимите имоти на ищцата, в никаква степен не засягат правната сфера на ищеца, поради което не е налице личен,пряк и непосредствен интерес от търсената съдебна защита.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковата молба е процесуално НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, поради което ще следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Мотивиран от горното, на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Пловдивският административен съд, второ отделение, ХІІ състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба на В. Т. Т., [ЕГН] с посочен в исковата молба адрес [населено място], [жк], [адрес] против О. С. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 03.04.2025г. до окончателното й изплащане, в резултат на незаконосъобразно фактическо бездействие на О. С. да изпълни задълженията си по чл.24 и чл.32 от Общия регламент за защита на личните данни /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2014 г. /GDPR/ и по чл. 45, ал.1,т.6,чл.59, ал.1,чл.64,чл.66, ал.1 и ал.2, чл.67 и чл.68 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, довело до нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗЗЛД вр. чл.4, т.12 от Регламент 2016/679.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 738/2025г. по описа за на Административен съд Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.