РЕШЕНИЕ
№92/4.7.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 169/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от “***гр. Девня, ЕИК *********, представлявано от В.Й.Й.
срещу Наказателно постановление №423995-F478171/29.03.2019 г. издадено от Началник сектор „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на НАП, с което на
въззивника за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 185
ал. 2 вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700 лева.
Въззивникът моли издаденото НП да бъде
отменено. Твърди, че АУАН е бил съставен на 20.03.2019 г., но в същия е
отразена дата 13.03.2019 г. при което е бил лишен от възможността да депозира в
срок писмените си възражения по акта. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа жалбата, като доразвива доводите за отмяна на обжалвания акт.
Последният счита, че в случая са били налице основанията на чл. 28 от ЗАНН,
както и че определената санкция е завишена.
Наказващия орган, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призовани не изпращат представител, не изразяват становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена на 13.03.2019 г.
данъчна проверка в търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр. Девня, бул.
„***” №140, стопанисван от въззивника – „***”ЕООД била установена разлика между
фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство,
притежаващо функциите „служебно въведени/изведени суми” в размер на 292, 61 лева.
С оглед констатираното в присъствието на представляващия дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални
устройства. На 20.03.2019 г. дружеството – въззивник депозирало писмени
възражения срещу акта, които били разгледани от административно – наказващия
орган и приети за неоснователни. На 29.03.2019 г. било издадено оспореното пред
настоящия състав наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
които установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се
констатират никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се
съмнява в тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените
доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Описаните в
АУАН факти не се оспорват и от въззивника. Оспорва се датата на съставяне на
АУАН, но твърденията на въззивника в тази връзка са голословни. АУАН е бил
връчен на представляващия дружеството, което е видно от неговия подпис, положен
върху акта. Датата на съставяне на АУАН и датата на връчването му съвпадат. В
случай, че отразената в АУАН дата е била недостоверна то въззивникът е следвало
да реагира, като най – малкото е следвало да отрази това обстоятелство в акта
или да откаже да го подпише. Наличието на негов подпис в АУАН два основание на
съда да приеме за дата на съставяне на АУАН отразената в него, а именно 13.03.2019
г.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 193 ал. 2 от ЗДДС – надлежно упълномощен с това
правомощие съгласно приложената към делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния
съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване
на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана
в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно
нарушената правна норма и санкционната такава, което е гарантирало правото на
нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може
адекватно да организира защитата си по него. Видно от отразеното в самото
наказателно постановление е, че възражението на въззивника, макар и подадено
извън тридневния срок, е разгледано от административно - наказващия орган,
обсъдено и отхвърлено като неоснователно. При това правото на защита на
наказаното лице не е било накърнено по никакъв начин, тъй като възражението му
е входирано, прието и разгледано от наказващия орган.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:
Съдът счита, че наличните по
делото писмени и гласни доказателства доказват по несъмнен начин извършеното нарушение.
Разпоредбата на ал.1 на чл. 33 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ установява задължение за
търговците, извън случаите на продажби в търговските обекти, всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
като нарушена разпоредба на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18. Целта на посочената
за нарушена разпоредба е създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства,
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В съответствие с
предвиденото в ал.1 на чл. 33 от Наредба №Н-18/2006 година правило разпоредбата
на чл. 185 ал.2 от ЗДДС въвежда санкция за лицата, които нарушат реда за въвеждане,
извеждане, респ. отчитане на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства. АНО е приел, че се касае за суми, които не са приход на търговеца,
но не са надлежно отразени и именно поради това е счел, че следва да го
санкционира по чл. 185 ал.2 от ЗДДС /ненадлежна отчетност на ФУ/, но с по-лека санкция, предвидена
в чл. 185 ал.1 по арг. от изр. 2 на чл. 185 ал.1 - поради липсата на неотразени
приходи. Макар в мотивите на наказателното постановление да не се сочи изрично,
че нарушението не води до неотразяване на
приходи е видно, че дружеството е санкционирано със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл.185 ал.2 изр.2 във връзка с
ал.1 от ЗДДС, определена в размер.
Установеното нарушение е
от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто
извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен настъпването на
някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на
извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира
винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване нормалното
функциониране на данъчната система.
Настоящият състав не
счита, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение
на задължение да притежава значително по-ниска обществена опасност от
обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се
касае за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква
настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена
разпоредбата на чл.
185 ал. 2 изр. второ от ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в
случаите, когато допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи, т.
е. и това обстоятелство е съобразено от законодателя при преценка на
обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете
отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването
на изискването на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата), съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните
закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния
бюджет, което изключва извода за неговата маловажност.
Според състава на съда
обаче АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН,
не е изложил мотиви относно размера на административното наказание което е
определил с издаването на обжалваното НП. Съдът счита, че наложената
имуществена санкция се явява прекомерно висока спрямо извършеното от
нарушителя, поради което намира, че размера на наказанието следва да се намали.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №423995-F478171/29.03.2019 г. издадено от Началник сектор „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на НАП, с което на ***ЕООД
гр. Девня, ЕИК *********, представлявано от В.Й.Й. за нарушение по чл. 33 ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални
устройства е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 700 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 700 лева на 500 лева. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок
от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: