Решение по дело №179/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на В.П.Х. ***, съд. адрес:***, против заповед за прилагане на ПАМ № 21-0953-000230/23.06.2021 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с която временно е отнето свидетелството за правоуправление на оспорващия, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменена атакуваната заповед.

Ответникът по делото: началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: на 22.06.2021 г. около 10:15 ч. в гр. Дунавци, обл. Видин, на ул.”Стара планина” в посока към ул.”Дунав”, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фиат Брава”, рама № ZFA18200004723740, собственост на Петьо Тонков Петков. При извършената от органите на МВР проверка било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация със ЗПАМ № 18-0953-000086/06.02.2018 г. Установено било също, че поставените на автомобила регистрационни табели № ВН2397ВМ отговарят на друг автомобил, а именно „Сеат Ибиза”, който също бил с прекратена регистрация. При проверката на водача с техническо средство Drug Test 5000, фабричен № ARJM-0041, проба № 00171 отчела положителен резултат за употреба на наркотично вещество – канабис. От приложения към преписката протокол за медицинско изследване на кръвта се установява, че лицето е отказало да даде кръв за такова изследване.

От приложената административна преписка е видно, че на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 423019/22.06.2021 г., за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, за това, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, по което уличеният като нарушител не направил възражения. Такива не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, участвало в административното производство, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с оглед т.1.4. на приложената заповед за делегиране на правомощия № 368з-1990/04.12.2020 г. на директор на ОДМВР-Видин. Същата е законосъобразна, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на нейния адресат.

В атакуваната заповед като правно основание за постановяването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, която гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Фактическото основание за издаването на атакуваната заповед е именно управление на МПС от водач, употребил наркотично вещество – канабис, установено с техническо средство, протокол за което е приложен към административната преписка.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Принудителната административна мярка “временно отнемане на СУМПС на водач” за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата на управлявано МПС от лице, което е употребило наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство.

Изпълнителното деяние по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е управлението на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества или техни аналози, установено по съответния ред. Правилно АУАН и процесната заповед са издадени против жалбоподателя, за когото се установи по безспорен начин, че е управлявал лекия автомобил, описан в заповедта, в който смисъл са всички събрани доказателства по делото и в хода на административното производство. Както се посочи, при съставяне на АУАН и в срока за допълнителни възражения, установен в чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени твърдения, че водач на процесния автомобил е било друго лице, не са събирани и доказателства в тази насока.

С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на всички необходими материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, тъй като по делото е установено наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата за нейното издаване, а именно управление на МПС от оспорващия, за когото е установено, че е употребил наркотично вещество – канабис, с техническо средство, което обстоятелство е установено по нормативно регламентирания ред.

При така събраните по делото доказателства единственият извод, който може да бъде изграден от съда е за законосъобразност на обжалваната заповед, като постановена в изпълнение на материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, съставляващи основания за нейното потвърждаване.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. При оформяне отказа на водача не са нарушени императивни разпоредби от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай от представените писмени доказателства от ответната страна се установява по категоричен начин, че техническото средство, с което е установена употребата на наркотични вещества от водача на процесното МПС, е годно, като липсват каквито и да било доказателства за опорочаване на начина на вземане на пробата и за получаване на резултата от проверката. Ответникът е изпълнил задължението си да обоснове наличието на фактическите и правни основания за издаване на атакуваната в производството заповед. В този смисъл твърденията в жалбата са неоснователни и недоказани.

От ответника са поискани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и сравнително ниската му правна сложност на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.П.Х. ***, съд. адрес:***, против заповед за прилагане на ПАМ № 21-0953-000230/23.06.2021 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.П.Х. ***, съд. адрес:***, да заплати в полза на ОДМВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

 

Съдия: