№ 444
гр. Сливен, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200888 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Ц. Ц. А. с ЕГН ********** от
гр. Враца против НП № BG03012022/5800/P8-2/22.06.2022 год. издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено
обжалваното НП и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено
обжалваното НП, прави възражение по отношение на адвокатското възнаграждение и
моли да бъде присъдено минималното по наредбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.01.2022 год. бил съставен АУАН № BG03012022/5800/P8-2 против
жалбоподателя за това, че на 03.01.2022 год. в 11:57:32 часа, в направление излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт
1
Калотина пристигна ППС с рег. Номер *****, вид: ВЛЕКАЧ, марка ИВЕКО
СТРАЛИС, модел ИВЕКО СТРАЛИС, с общата техническа допустима максимална
маса на пътния състав над 3,5 тона (над 12 т.) оси… . След извършена проверка се
установило, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 16.12.2021 год., в
13:40:48 часа на Глушник, път № I-6, отсечка 407+136, засечено с контролно
устройство с идентификатор № 40541 (АПИ). Посочено е в акта, че за нарушението бил
генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на
нарушението D34419E5F0136A31E053031F160AC859. Съгласно чл. 10б, ал. 1-3 от ЗП,
тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки
отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно
превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние,
както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране
на тол такси и заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В акта било отразено, че
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10б, ал. 4 от ЗП, ППС с обща технически
допустима максимална над 3,5 тона следва да заплати размер на дължимата за плащане
тол такса, която се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, както и че
в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане
на дължимите тол такси. В акта било посочено още, че в подкрепа на изложените
обстоятелства били събрани следните доказателства: Доклад съгласно чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляващи доказателства
за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела
с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство - част от системата. В акта било отразено, че на 16.12.2021 год., в 13:40:48
часа/час по EEST (Eastern European Summer Time) UTC+2//+3 11:40:48 16.12.2021 на
Глушник път № I-6 , отсечка 407+136, засечен с терминално устройство 40541.
Проверката за заплатена такса се установила чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси на 03.01.2022 год., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП Калотина, жалбоподателят, като управлявал пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е
2
извършил административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът
бил връчен на 03.01.2022 год. (л. 6 – 7 от делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
BG03012022/5800/P8-2/22.06.2022 год. издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
– София, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. НП било връчено на 18.07.2022 год. с обратна разписка (л. 25 –
28 от делото).
От приложената по делото служебна справка от РД „Автомобилна
администрация“ – Бургас се установява, че влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № *****,
собственост на „М. 55“ ЕООД е управляван в България за периода от 13,11 часа до
14,17 часа на 16.12.2021 год. от водач П.М. (л. 73 – 101 от делото).
От приложената по делото Справка актуално състояние на всички трудови
договори за Ц. Ц. А., издадена от ТД на НАП – Велико Търново се установява, че
жалбоподателят е работил в „М. 55“ ЕООД – гр. Ямбол за периода от 30.12.2021 год.
до 26.02.2022 год. (л. 126 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Процесуалният представител на жалбоподателя пледира, че не е доказано по
безспорен начин автора на нарушението и неговата вина.
Съдът намира възраженията за основателни.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че влекач „Ивеко
Стралис“ с рег. № *****, собственост на „М. 55“ ЕООД – гр. Ямбол попада в
категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, тъй като на 16.12.2021 год. в 13:40:48 часа на Глушник, път № I-6, отсечка
407+136, засечено с контролно устройство с идентификатор № 40541 (АПИ) и за
нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението D34419E5F0136A31E053031F160AC859. Не се
установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал процесния влекач.
Напротив видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число справка
от РД „Автомобилна администрация“ – Бургас, безспорно се установява, че на
3
посочената в акта и в НП дата и час на нарушението – 16.12.2021 год. в 13:40:48 часа,
влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № *****, собственост на „М. 55“ ЕООД е управляван от
водач П.М., а не от жалбоподателя. Следователно в хода на съдебното дирене
доказателствената сила на съставения акт беше оборена и не беше доказано по
несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесния
влекач.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за
отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на
извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното
наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на ЗДвП не е доказано по
безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП
като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от
ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр.
88/04.11.2022 год.) е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкцията и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес от 1 000,00 до 10 000,00 лева възнаграждението е в размер на
400,00 лева + 10 % за горницата над 1 000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като
се обжалва наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 лева, то
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 480,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени
4
разноските по делото, като представя списък с разноски за сумата от 400,00 лева.
Видно от материалите по делото на л. 39 – 40 е приложено заверено копие от Договор
за процесуално представителство, в който е отразено договорено възнаграждение от
400,00 лева, а на л. 123 – 124 от делото са представени заверени копия от фактури за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Поради което съдът
намира, че възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна срещу
размера на разноските, изразено в съдебно заседание, е неоснователно. Ето защо съдът
следва да присъди разноските в размер на 400,00 лева, съгласно представения в
съдебно заседание списък на разноските.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG03012022/5800/P8-2/22.06.2022
год. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на Ц. Ц. А. с ЕГН
********** от гр. Враца, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати в полза на
Ц. Ц. А. с ЕГН ********** от гр. Враца, разноски в размер на 400,00 (четиристотин)
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5