Р Е Ш Е Н И Е
№45
09.02.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 401 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по съвместна
жалба на В.Н.Т. с постоянен адрес *** и Т.Н.Т. ***, подадена чрез адв.К.Н. ***,
редовно упълномощена, срещу мълчалив отказ на кмета на Община Генерал Тошево да
се произнесе по подадено заявление с вх. № ТР-06-05-5524/07.05.2021 г., с което
е направено искане за издаване на заповед за прокарване на временен път за
достъп до УПИ ХVІІІ-604, кв.64 по регулационния план на гр.Генерал Тошево.
Жалбоподателите
считат мълчаливия отказ на кмета за незаконосъобразен и молят същия да бъде отменен
като излагат твърдения, че липсата на път до имота им изцяло препятства
неговото ползване. Считат, че отказът е постановен в нарушение на чл.14, ал.4
от ЗУТ и молят да бъде отменен, а преписката да се върне на административния
орган за произнасяне по подаденото от тях заявление. В съдебно заседание се
представляват от адв.К.Н., която заявява, че поддържа жалбата.
Ответникът, кметът
на Община Генерал Тошево, чрез процесуалния си представител, адв.М.П. ***,
редовно упълномощен, изразява становище, че жалбата е недопустима, като
просрочена, подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК,
в който може да се оспори мълчаливия отказ. Изразява становище, че срокът за
оспорване на мълчаливия отказ бил изтекъл на 21.06.2021г., а жалбата била
подадена на 20.08.2021 г. В тази връзка моли производството по делото да бъде
прекратено. Алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбата. От
съдържането на заявлението на жалбоподателите до кмета на общината не ставало
ясно какво е искането им – дали са поискали издаване на административен акт за
учредяване на право за преминаване през чужд имот по чл.192, ал.2 от ЗУТ или са
поискали прокарване на временен път. По тези съображения моли жалбата да се
отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От фактическа
страна по делото се установява следното:
Жалбоподателите се
легитимират като собственици с нотариален акт № 186, том ІХ, дело № 1899,
вх.рег. № 4194/25.09.2006 г. на Служба по вписванията –Генерал Тошево, видно от
който са придобили по наследство и давностно владение дворно място с площ от
450 кв.м., от които 330 в идеални части са включени в УПИ ХVІІІ-604, кв.64 по
РП на Г.Тошево, целият с площ от 630 кв.м., а 120 кв.м. от дворното място между
О.К. 140 и О.К. 141 са отредени за улица, за която няма проведени отчуждителни
процедури (актуално към датата на съставяне на НА).
В административната
преписка е представено подадено от жалбоподателите заявление с вх. №
ТР-06-05-5524/07.05.2021 г. (л.13-14), с което е направено искане до кмета на
Община Генерал Тошево на основание чл.190, ал.6, изр.2 от ЗУТ да бъде издадена заповед
за прокарване на временен път за достъп до УПИ ХVІІІ-604, кв.64 по
регулационния план на гр.Генерал Тошево.
В Констативен
протокол от 26.05.2021 г. на работна група при Община Генерал Тошево (л.41) е
посочено, че е съставен по повод заявление с вх. № ТР-06-05-5524/07.05.2021 г. на
В.Н.Т. и Т.Н.Т. и че при извършена проверка в УПИ ХІІ-610, кв.64 по действащия
РП на Г.Тошево, собственост на Атанас Йорданов Иванов, работната група
установила, че в дъното на проверявания УПИ върху проектирана улица О.К. 140 - О.К. 142, отворена от О.К. 14 до
О.К. 140А (част от ул.“Елисавета Багряна“), на границата с УПИ VІІІ-604, кв.64 е
изградена постройка върху бетонова основа с метални колони и греди, стени от
дървени пана, с ламаринен покрив, ползваща се за гариране на автомобил.
В преписката няма
данни за произнасяне по заявлението на жалбоподателите от 07.05.2021 г. за
прокарване на временен път.
В административната
преписка се представя и предходно подадена на 11.09.2020 г. молба от В.Н.Т. до
кмета на общината, с която по-рано също е било направено искане за издаване на
заповед за временен път до процесния имот. Към молбата е била приложена и Обяснителна
записка, изготвена от инж.П.К. на 01.09.2020 г., но и по това искане няма
произнасяне на кмета на общината.
На 08.06.2021 г. в
Община Генерал Тошево е постъпила жалба срещу мълчалив отказ, подадена по пощата от адв.К.Н., в
качеството й на пълномощник на жалбоподателите. За пощенската пратка е оформено
известие за доставяне на Български пощи, от което е видно, че жалбата е постъпила
именно на горепосочената дата и е приета от служител в общината, М. Й..
По делото бе
допусната съдебно техническа експертиза, по която вещото лице, арх.Б. дава
заключение, че съгласно действащия
ПУП, одобрен със Заповед №169/22.03.1995 г., чиято графична част е приложена на
л.49 от делото, имотът на жалбоподателите, УПИ XVIII-604, кв.64 на гр.Ген.
Тошево, е отразен и е в съответствие с имота, описан в нотариалния им акт за
собственост. Пешеходният и транспортен достъпът до имота е предвиден от
новопроектирана, непроведена изцяло улица от ок. 140 на главната улица в
югоизточна посока, до ок 146 по ул. „Опълченска" в северозападна посока ,
с обща дължина около 250м. Тъй като улицата не е проведена, до имота няма
пешеходен и транспортен достъп. Вещото лице установява, че имотът на
жалбоподателите граничи на югозапад с новопроектираната улица, на северозапад -
с УПИ XIX-603, на североизток - с УПИ IX-604 и на югоизток с УПИ XVII- 608. Няма
данни да са проведени отчуждителни мероприятия за изграждането на проектната
улица в частта на имота на жалбоподателите.
Според
заключението, приблизително по проектното трасе, улицата е проведена от О.К. 140
до УПИ XII-610 и VIII-611 в северозападна посока /приложение 1/, в която част
са проведени отчуждителни мероприятия. В останалата част улицата засяга
двустранно всички имоти, разположени по протежението й: от североизточна страна
- от УПИ XII-610 до УПИ XXI-5CL8, от северозападна страна към О.К.145 – УПИ XXVI-599 и XXV-599, кв.64 и
от югозападна страна- от УПИ ІІ-600 до УПИ VІІІl-611, кв.64.
До имота на
жалбоподателите, т.е.УПИ XVIII-604, към настоящия момент не е възможен достъп.
Вещото лице уточнява, че служителите в Община Генерал Тошево не са му
представили доказателства, че искането на жалбоподателите за прокарване на временен
път е разглеждано. Арх. Б. дава заключение, че освен предвидената по ПУП улица
и временния път, предложен от жалбоподателя, няма друга техническа възможност
за осигуряване на достъп до неговия и съседните му имоти. Индивидуален достъп
до имота на жалбоподателя, разлистен от предвидения по ПУП и предложения временен път е възможен
единствено чрез задънена улица през съседния в североизточна посока УПИ IX-
604 от ул. „И.В.“, което е-свързано с
изменение на действащия ПУП-ПР, като този вариант, според експерта, не
осигурява достъп до останалите имоти по протежение на предвидената по действащия
ПУП улица.
Вещото лице
установява също, че няма данни Общински съвет Генерал Тошево да е издал решение
по реда на чл.135, ал.1 от ЗУТ по представения по делото Протокол №
4/11.08.2020г. на Общински експертен съвет по устройство на територията, с
който е прието предложение за допускане изработване на проект за изменение на
ПУП-ПР на действащия план на гр.Генерал Тошево, засягащо квартала, в който
попада процесния имот.
Заключението не бе
оспорено от страните и съдът го приема като компетентно изготвено и обосновано.
С оглед
заключението на вещото лице и данните за индивидуализацията на имота на
жалбоподателите, съдържащи се в представената административна преписка, съдът
приема за техническа грешка неправилното посочване от процесуалния представител
на жалбоподателите в изготвените от нея документи на процесния имот като УПИ
VІІІ- 604, кв..64, вместо действителният му номер по документи за собственост и
графичната част на действащия ПУП- УПИ ХVІІІ-604, кв.64.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема следното:
Жалбата е
допустима, а възражението на процесуалния представител на ответната страна за
просрочие на оспорването, е неоснователно. По делото е представено известие за
доставяне, от което се установява, че жалбата срещу мълчалив отказ е подадена
по пощата от процесуалния представител на жалбоподателите и е постъпила в
Община Генерал Тошево на 08.06.2021 г. Съгласно чл.57, ал.1 от АПК, срокът за
произнасяне на административния орган е 14-дневен и е изтекъл на 21 май 2021г.,
петък, присъствен ден. Според чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или
мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на
срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Едномесечният
срок за оспорване на мълчаливия отказ в случая изтича 21.06.2021 г., а в случая
жалбата е подадена преди това, на 08.06.2021 г. и е в едномесечния срок за оспорване на мълчалив отказ.
Постъпилата на 08.06.2021г. жалба не е
изпратена на съда в предвидения в закона срок, с което административният
орган е нарушил чл.152, ал.2 от АПК. С молба с вх. № 2797 от 25.07.2022 г.
процесуалният представител на жалбоподателите, адв.К.Н., моли жалбата и
административната преписка да се изискат служебно по реда на чл.152, ал.4 ат АПК.
Жалбата е подадена
срещу годен за оспорване административен акт. В случая е налице мълчалив отказ,
изразен в бездействие на компетентния административен орган - кмета на
общината, в случаите, когато същият има задължение да се произнесе по направено
пред него искане по реда на чл.190, ал.1-7 от ЗУТ чрез издаване на заповед по
реда на чл.190, ал.6 от ЗУТ, която безспорно представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Предвид липсата на произнасяне
в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК вр. с чл. 190 от ЗУТ, както и след това, следва
да се приеме, че е налице мълчалив отказ на кмета на Община Генерал Тошево по
подаденото на 07.05.2021 г. заявление от жалбоподателите.
Възражението на
ответника, че от процесното заявление не ставало ясно какво е искането, е
неоснователно. На страница втора, абзац втори от заявлението жалбоподателите са
вписали изрично, че молят за издаване на заповед по реда на чл.190, ал.6 от ЗУТ
за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до собствения им
недвижим имот. Обстоятелството, ме в това заявление номерът на УПИ и посочен
погрешно като УПИ VІІІ- VІІІ-604, кв.64, вместо правилния номер ХVІІІ- VІІІ-604, кв.64, не е
основание за неразглеждане на искането. Към заявлението си молителите са
представили нотариалния си акт за собственост, от който е видно, че притежаваният от тях имот
съответства на имота по регулационния план на града. Освен това съгласно чл.30,
ал.1 и ал.2 от АПК, административните органи имат задължението да изискват
отстраняване на недостатъците в подаденото до тях писмено искане.
Административното
производство, уредено в чл.190, ал.-7 от ЗУТ, предвижда възможността общината да
може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти,
когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти
имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити. В
случая е налице гоепосочената хипотеза на закона, тъй като от заключението не
вещото лице се установява, че към момента достъп до имота на жалбоподателите не
е осигурен, а по действащия ПУП-ПР е предвидена новопроектирана улица, която
обаче не е проведена изцяло.
Според, ал. 2 на
сочената разпоредба, при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части
на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови
подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в
общ устройствен план. В ал. 3 е предвидено временните пътища по възможност да
следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана
или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин,
че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни
дървета. А според чл.190, ал.4 от ЗУТ, собствеността върху частите от поземлени
имоти, заети за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до
откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план.
Нормата на чл.190,
ал. 6 от ЗУТ задължава кмета на общината да разгледа и да се произнесе по всяко
подадено по този ред искане като съобрази наличието или липсата на предпоставките
за прокарване на временен път, установени кумулативно в нормата на чл.190, ал.
1-3 от ЗУТ. Изискването също за издаването на заповед за прокарване на временен
път от страна на компетентния орган е наличието на установена нужда и липсата
на друг път, който да осигурява достъпа до имота.
От изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че освен предвидената по
ПУП улица и временния път, предложен от жалбоподателите, няма друга техническа
възможност за осигуряване на достъп до техните и до съседните им имоти. Поради това съдът намира, че в
случая кметът на общината, който е компетентният административен орган, е бил длъжен да се произнесе с изричен акт в
законоустановения срок по подаденото до него заявление за осигуряване на достъп
до имота на жалбоподателите.
Това налага
отмяната на постановения незаконосъобразен мълчалив отказ и връщане на преписката
за разглеждане и произнасяне по подаденото заявление на жалбоподателите, в
което изрично е направено искане за издаване на заповед по веда на чл.190, ал.6
от ЗУТ.
Кметът на Община Генерал Тошево следва да съобрази,
че няма осигурен достъп до имота на жалбоподателите или да посочи как се
осъществява достъпа, ако има такъв като съответно издаде или откаже издаването
на искания акт. При произнасянето си компетентният административен орган следва
да се съобрази с изискванията за форма на индивидуалните административни
актове, установени в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и с предвидените в закона срокове
за издаване на акта по чл.57, ал.1-ал.8 от АПК. Административният орган следва
да прецени наличието на предвидените в
закона хипотези на всички факти и обстоятелства във връзка с възможността за
прокарването на временен път като съобрази изводите по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Следва да се съобразят и представените от жалбоподателите
нотариални покани по преписката, от които се установява липсата на съгласие
между заинтересуваните собственици на поземлени имоти, съответно липсата на писмен договор между заинтересуваните
собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите.
При този изход на
спора с оглед чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат сторените в
производството разноски. Жалбоподателите доказват извършени разноски по 10 лева
от всеки за държавна такса, 600 лв. платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и 400 лв. внесен депозит и изплатена за възнаграждение
на вещото лице или общо за сумата от 1020 лв., за която следва да бъде осъден ответникът
да заплати по равна част на всеки от жалбоподателите.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд
–Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
В.Н.Т. с постоянен адрес ***
и Т.Н.Т. ***, МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на кмета на Община Генерал Тошево да се произнесе
по подадено от жалбоподателите заявление с вх. № ТР-06-05-5524/07.05.2021 г., с
което е направено искане за издаване на заповед за прокарване на временен път
за достъп до УПИ ХVІІІ - 604, кв.64 по регулационния план на гр.Генерал Тошево.
ИЗПРАЩА
административната преписка на кмета на Община Генерал Тошево за произнасяне по заявление
с вх. № ТР-06-05-5524/07.05.2021 г., подадено от В.Н.Т. и Т.Н.Т. съгласно
указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
Генерал Тошево да заплати на В.Н.Т. с ЕГН ********** СУМАТА от 510 (петстотин и
десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Община
Генерал Тошево да заплати на Т.Н.Т. с ЕГН ********** СУМАТА от 510 (петстотин и
десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: