Р Е Ш Е Н И Е
23.06.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
12.06. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2003 2019
дело № по описа за г.
Л.А.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Г.В., със съдебен адрес:***,
е предявила срещу
ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1407, бул. „Черни връх" № 51Д, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2014 г., ведно със законната лихва от
29.09.2014 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото
съдебни разноски.
Ищцата твърди,
че на 29.09.2014 г.,
около 18.00 ч. на главен път Е-79 (км. 352+160), в района на бензиностанция
„Петрол 0207" - гр. Кочериново, е настъпило ПТП между товарен влекач марка
„МАН" с рег. № КН 85 87 АР, с прикачено полуремарке „Фрьоф" рег. № КН
1274 ЕВ и лек автомобил марка „Пежо 806" с рег. № КН 6849 ВА, в който
пътувала ищцата. Отговорен за настъпване на автопроизшествието бил водачът на
товарния влекач, съгласно постановената присъда по НОХД № 291/2016 г. по описа
на ОС – Кюстендил.
При посоченото ПТП ищцата пострадала, като при
прегледа били установени: палпаторна болка в областта на гръдния кош с
охлузване на кожата в дясна гръдна половина, насиняване на кожата в областта на
предна коремна стена над симфизата с размери 5/30 см. Поставена й била
диагноза: „комоцио церебри; контузио капитис; контузио торакоабдоминалис.“ Ищцата
престояла в болничното заведение до 01.10.2014 г., когато била изписана за
продължаване на лечението при домашни условия.
Отговорността
на виновния водач на товарния влекач - Стефан Георгиев Методиев, се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност" полица № 22114001914636 със срок на валидност
от 22.07.2014 г. до 21.07.2015 г., издадена от ЗК „Лев Инс" АД.
Ищцата
предявила претенция по реда на чл.380 КЗ към ЗК „Лев Инс" АД за изплащане
на застрахователно обезщетение, заведена при застрахователя с Вх.№
6104/03.05.2019 г. Към датата на подаване на исковата молба липсвало
окончателно произнасяне от застрахователя по процесната щета.
В едномесечния
срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален
представител, който изразява становище за нередовност на исковата молба, респ.
- неоснователност на иска. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва се механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие,
наличието на причинна връзка между вредите и ПТП. Направено е възражение за
съпричиняване на вредите, поради пътуване на пострадалата без предпазен колан.
Предвид мотивите към осъдителната присъда, според които водачът на лекия
автомобил е допринесъл за ПТП, е направено възражение за съпричиняване от него
на вредите в размер на 90 %. При евентуалност се оспорва по размер претенцията
за неимуществени вреди. Не се оспорва наличието на посоченото застрахователно
правоотношение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по
делото е обявено за безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към датата на ПТП - 29.09.2014 г., по отношение на товарен
влекач марка „МАН" с рег. № КН 85 87 АР, с номер на полицата 22114001914636
със срок на валидност от 22.07.2014 г. до 21.07.2015 г., издадена от ЗК „Лев
Инс" АД.
Не е спорно, че
с присъда от 25.01.2017 г. по НОХД № 291/2016 г. по описа на ОС – Кюстендил,
влязла в сила на 25.01.2017 г., Стефан Георгиев Методиев е признат за виновен в
това, че на 29.09.2014 г., около 18, 00 ч. на главен път Е-79 (км. 352+160), в
района на бензиностанция „Петрол 0207" - гр. Кочериново, при управление на
товарен влекач марка „МАН" с рег. № КН 85 87 АР, с прикачено полуремарке
„Фрьоф" рег. № КН 1274 ЕВ, е нарушил чл.16, ал.1, чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.63,
ал.2, т.1 ППЗДвП и допуснал съпричиняване на ПТП с лек автомобил марка „Пежо
806" с рег. № КН 6849 ВА, управляван от Веселин Любенов Стойков, който
нарушил чл.37, ал.3 ЗДвП и чл.65, т.6 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Веселин Любенов Стойков – престъпление по чл.343,
ал.1, б.„б”, пр.2 НК. Относно механизма на ПТП в мотивите на съда се сочи, че
Веселин Любенов Стойков е съпричинил ПТП, като го е предизвикал и е допринесъл
за настъпването му в значително по-голяма степен от подсъдимия, отнемайки
предимството му да премине първи по пътя с предимство.
В представения
с исковата молба констативен протокол от 29.09.2014 г., съставен от полицейски служител
за посоченото ПТП, като причина за настъпването му е посочено: „при излизане от
крайпътен обект /бензиностанция/ водачът на лек автомобил марка „Пежо 806"
с рег. № КН 6849 ВА отнема предимството на товарен влекач марка „МАН" с
рег. № КН 85 87 АР.”
В заключението
на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза се сочи следния
механизъм на ПТП: след зареждане с гориво лекият автомобил марка „Пежо
806" с рег. № КН 6849 ВА, управляван от Веселин Любенов Стойков, се
насочил към пътната лента в посока гр. Кочериново, като минал през защрихована
с маркировка М1 площ и започнал да пресича пътната лента в посока гр. Дупница,
в която се движел товарен влекач марка „МАН" с рег. № КН 85 87 АР. Водачът
на влекача намалил скоростта и насочил превозното средство към лявата лента,
където навлязъл и лекият автомобил и настъпил удар между тях. При движение на
товарния автомобил с максималната разрешена скорост водачът е имал обективна
възможност да спре преди мястото на удара. Лекият автомобил е бил оборудван с
предпазни колани, като водачът и ищцата са били с поставени колани /вещото лице
мотивира този извод с обстоятелството, че при челен удар без поставени колани
уврежданията на водача, ищцата и на автомобила биха били значително по-сериозни,
както и с обстоятелството, че двете предпазни въздушни възглавници са се
задействали, а обичайно те са регулирани да се задействат при поставени
колани/.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно – медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, при описаното ПТП Л.А.С. е
получила следните травматични увреждания: контузия на мозъка, контузия на главата,
контузия на гръдно-коремната област. При прегледа след ПТП била установена палпаторна
болезненост в областта на гръдния кош и охлузване на кожата в дясна гръдна половина,
насиняване на кожата на предна коремна стена над симфизата с размери 5/30 см. В
резултат на ПТП пострадалата е получила главоболие, световъртеж, отпадналост,
изпитвала болки в областта на гръдния кош и предната коремна стена. Средният
възстановителен период при тези увреждания е около 30 дни, като се очаква пълно
възстановяване.
Свидетелят ов – брат на ищцата, сочи, че непосредствено
след автопроизшествието тя изпитвала силни болки, изпитвала силно притеснение,
непрекъснато плачела; наложило се да приема успокоителни, като и по-късно
изпитвала уплаха при пътуване и разминаване с по-големи превозни средства.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на изискванията на чл.380 КЗ, като в случая не е
спорно отправянето от ищцата на писмена застрахователна претенция с изискуемите
реквизити.
Искът е допустим - съгласно чл.496, ал.3 КЗ застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие /какъвто е конкретният случай/; срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване – чл.496, ал.1 КЗ, като не е спорно, че
претенцията е предявена на 03.05.2019 г., а исковата молба е подадена на 27.09.2019
г.
По иска с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования или лице, което ползва неговия автомобил на законно основание;
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
По делото е безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към датата на ПТП по отношение на описания товарен влекач
между ответника и Стефан Георгиев Методиев.
Безспорно е и наличието на влязла в сила присъда, с която
Стефан Георгиев Методиев е признат за виновен за извършено при описаното ПТП
причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на Веселин Любенов
Стойков – водача на автомобила, в който е пътувала ищцата.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид вида на причинените на
ищцата телесни повреди, липсва повдигнато обвинение за извършено спрямо нея
престъпление от общ характер. Безспорно е обаче, че претендираните с исковата
молба вреди се твърди да са причинени именно от деянието, за което е признат за виновен Стефан
Георгиев Методиев.
Съгласно посочената присъда, описаното ПТП е настъпило
вследствие на допуснати нарушения на правилата за движение от Стефан Георгиев
Методиев, който се е движил с превишена скорост и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където е настъпил ударът с автомобила, в който е пътувала
ищцата. С оглед на изводите на вещото лице по назначената авто-техническа
експертиза е неоснователно възражението за липса на поставен от ищцата
предпазен колан, респ. - липсва виновно поведение на пострадалата в причинна
връзка с деянието и настъпилите вреди. Поради това установените посредством съдебно
– медицинската експертиза травматични увреждания, получени от пострадалата, са
в пряка причинна връзка с деянието на Стефан Георгиев Методиев, довело до
станалото ПТП.
Следователно по
делото е установено, че ищцата действително е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически страдания, явяващи се пряка и
непосредствена последица от пътния инцидент. Ответникът по силата на
застрахователното правоотношение е поел задължение да обезщети вредите, причинени
на увредените лица от водача на застрахованото превозно средство. Поради това
са налице всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ и предявеният на това основание иск е
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
съобрази обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност;
дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за
съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът
взе предвид всички горепосочени обстоятелства, като прецени, че на Л.А.С. в резултат на претърпяното ПТП са причинени леки травматични
увреждания, които не са довели до разстройство на здравето, опасно за живота.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, всички травматични увреждания подлежат на пълно възстановяване за около 30 дни,
като възстановяването е налице, доколкото няма данни за възникнали усложнения,
включително предвид наличното заболяване захарен диабет. Следователно както
необходимото лечение, така и възстановителният процес са протекли за сравнително
кратък период от време. В този период пострадалата е изпитвала болки в областта на гръдния
кош и предната коремна стена, инцидентът се е отразил негативно на психичното й
състояние, което се установи от събраните гласни доказателства. Не е налице загуба на двигателна способност, както и намалена
трудоспособност, дължащи се на пътния инцидент.
Съдът,
като взе предвид естеството на причинените неимуществени вреди на ищцата, по
свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая
счита, че искът следва да бъде уважен за сума в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2014 г.,
ведно със законната лихва не от датата на деянието, а от 03.08.2019
г. /по аргумент
от чл.497, ал.1, т.2 КЗ/, до окончателното й изплащане.
За разликата до
претендираните 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид установеното по делото, че при процесното ПТП
ищцата е била с поставен предпазен колан, е неоснователно възражение за съпричиняване
на вредите.
Възражението за
причиняване на вредите на пострадалата и от водача на лекия автомобил е
обосновано, предвид изрично указаното в присъдата по НОХД № 291/2016 г. по
описа на ОС – Кюстендил, че е налице съпричиняване на ПТП от Веселин Любенов
Стойков, който при управлението на лекия автомобил марка „Пежо 806" с рег.
№ КН 6849 ВА е нарушил чл.37, ал.3 ЗДвП и чл.65, т.6 ППЗДвП. Това обстоятелство
не съставлява основание за намаляване на отговорността на ответника. С оглед
установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата,
всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди
в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Въпреки че застрахователят по
гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото
лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на
увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за
всички вреди за целия им размер, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент, като отговорността на застрахователя е
лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка /Решение
№ 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК/.
Неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД за присъденото
обезщетение, тъй като от датата на деянието - 29.09.2014 г., до датата на
предявяване на иска - 27.09.2019 г. /когато давността е прекъсната – чл.116, б.
„б” ЗЗД/ петгодишният давностен срок не е изтекъл. Неоснователно е възражението
и за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, предвид началната дата,
от която е дължима законната лихва за забава.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото /за внесена държавна такса –
400 лв., възнаграждение за вещи лица – 300 лв.; не са представени доказателства
за платено адвокатско възнаграждение/ съразмерно с
уважената част от иска, на стойност 105 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски по
делото /за възнаграждение за вещи лица – 300 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение – 100 лв./ съразмерно
с отхвърлената част от иска в размер на 340 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, да заплати на Л.А.С., ЕГН **********, сумата 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2014
г., ведно със
законната лихва от 03.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до претендираните 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане на законна лихва, считано от 29.09.2014 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, да заплати на Л.А.С., ЕГН **********, сумата
105 лв. -
разноски по делото съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Л.А.С., ЕГН **********, да заплати
на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, сумата 340 лв. -
разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: