№ 124
гр. Карнобат, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20212130100378 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Поделение Товарни
превози Пловдив ЕИК 1754038560069 поделение към „БДЖ Товарни Превози“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.Пловдив 4002, бул.“Васил Априлов“ № 3, ет.2,
представлявано от Продан Стойчев Проданов – Директор ПТП - Пловдив, с процесуален
представител - главен юрисконсулт Р. Р. съдебен адрес: гр.Пловдив 4004, бул.“Васил
Априлов“ № 3, ет.2, Поделение Товарни Превози Пловдив против Н. СТ. СТ. ЕГН
**********, от гр.Карнобат, ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 918,90лева от която 886,16 лева –главница и 32,74 лева –лихва.
В исковата си молба, ищецът твърди, че ответникът Н. СТ. СТ. е бивш служител на
ПТП Пловдив - поделение към “БДЖ - Товарни Превози” ЕООД. Ответникът бил назначен
с трудов договор в предприятието на ищеца на длъжност „Работник, ремонт на подвижен
железопътен състав” II ст. в звено Ремонт, Цех за ремонт на електрически локомотиви на
Локомотивно депо Бургас в Поделение за Товарни Превози Пловдив, с място на работа
Локомотивно депо Бургас. Със Заповед на директора на ПТП Пловдив, връчена на Н. СТ.
СТ. на 28.05.2020г. ТПО било прекратено по инициатива на работодателя на основание
чл.330, ал.1 т.6 от КТ. Поради прекратяване на ТПО на посоченото основание ответникът
дължал на ищеца обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, считано
от датата на връчване на заповедта. Заповедта за уволнение не била оспорена от ответника и
същата влязла в сила. Твърди се от ищеца, че дължимото от ответника обезщетение
представлява едно брутно трудово възнаграждение, което не било заплатено доброволно от
ответника. Ищецът изпратил до Н. СТ. СТ. покана за доброволно изпълнение чрез Български
пощи с обратна разписка, но същата не била получена и била върната в ПТП Пловдив с
отбелязване върху пощенския плик „Непотьрсена”. Претендира се от ищеца мораторна
лихва върху обезщетението. При липсата на доброволно изпълнение от ответника, ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумата от 886.16лв. – главница и
32.74лв. - лихва за забава върху обезщетението от 886.16лв. за времето от 28.05.2020г. до
07.10.2020г. (денят предхождащ датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК), ведно
1
със законната лихва за забава върху главницата от 886,16лв. считано от 08.10.2020г. – датата
на постъпване на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението. Заповедта
за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя/ищец в
настоящото производство било указано да предяви положителен иск за установяване
дължимостта на вземането си по издадената заповед.
Исковата молба е подадена в законния едномесечен срок, приета от съда, но не е
връчена на ответника, който не е установен на постоянния и настоящия му адрес. След
установяване, че ответникът не работи по трудов договор, на основание чл.47, ал.6 от ГПК,
съдът приложи съобщението към делото и назначи адв. М.А. за особен представител на
ответника на разноски на ищеца. В законния срок по чл.131 от ГПК адв.А. оспорва иска
като неоснователен. Навежда твърдения за липса на данни връчването на заповедта да е
връчена лично на ответника, сочи липса на доказателства за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание била издадена на 18.02.2020г., а била връчена 4 месеца след
издаването й - на 28.05.2020г. Липсвали доказателства за предишни нарушения на трудовата
дисциплина от ответника. Оспорва се начинът на формиране размера на претендираното
обезщетение, респ. размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца и лихви.
В съдебно заседание страните поддържат исканията и становищата си. Правят
доказателствени искания и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
За да бъде искът уважен, е необходимо да се установи, че страните са били в трудово
правоотношение, че ТПО на ответника е прекратено на посоченото основание –
дисциплинарно уволнение, заповедта за уволнение да е влязла в сила, срокът на
предизвестието и размера на брутното трудово възнаграждение на ответника за пълен
работен месец преди уволнението – база за изчисляване на обезщетението.
В случая от събраните по делото доказателства – трудов договор от № 3/16.01.2014 г.,
заповед № 12-01-73/18.02.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение",
връчена на 28.05.2020г., в която е посочено че се дължи обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ,
се установява, че на 16.01.2014г. между страните е възникнало ТПО и ответникът е започнал
работа при ищеца на длъжност „Работник, ремонт на подвижен железопътен състав” II ст. в
звено Ремонт, Цех за ремонт на електрически локомотиви на Локомотивно депо Бургас в
Поделение за Товарни Превози Пловдив, с място на работа Локомотивно депо Бургас, за
неопределено време. Съгласно договора при прекратяване на ТПО, срокът на
предизвестието е 30 дни за всяка от страните.
Със заповед № 12-01-73/18.02.2020г. на директора на ПТП-Пловдив ТПО е
прекратено, с налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на
връчване на заповедта. Със заповедта е посочено, че ответникът дължи обезщетение на
работодателя, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, в размер на брутното си ТВ за срока на
предизвестието – 1 месец. Заповедта е връчена на ответника на 28.05.2020г. и липсват
доказателства същата да е оспорена от ответника в законовия двумесечен срок. Във връзка с
възражението на особения представител на ответника, в от ищцовата страна беше
представен оригинала на уволнителната заповед и при сравнение съдът установи, че
2
представеното копие към исковата молба, съответства на оригинала и подписът на
ответника е положен на последната от четирите страници на заповедта, които
последователно, смислово и логически са свързани.
С покана за доброволно изпълнение рег.№ 12-00-1182/01.10.2020г. чрез Български
пощи с обратна разписка, ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си.
Писмото е върнато в ПТП Пловдив с отбелязване върху пощенския плик „Непотьрсена”.
На 08.10.2020 г., ищецът подал в РС-Карнобат заявление по чл.410 от ГПК по което
било образувано ч.гр.дело № 808/2020г. по описа на съда и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение № 206041/9.10.2020г. за сумите от 886.16лв. – главница
и 32.74лв. - лихва за забава върху обезщетението от 886.16лв. за времето от 28.05.2020г. до
07.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда до окончателно плащане на задължението.
Връчването на длъжника на издадената заповед е осъществено при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания, на основание чл.415 от ГПК
да предяви иск за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение.
По делото съдът допусна ССчЕ, изготвена от вещото лице С.Г., неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и компетентно. От заключението се установява, че
последното БТВ получено от ответника е за м. януари 2020г. в който е отработил 7 дни и
това е базата за изчисляване на дължимото обезщетение. За м.януари 2020г. на ответника е
начислена основната заплата от 836,00 лева и 50,16 лева - ДТВ за придобит трудов стаж и
професионален опит или обща сума в размер на 886,16 лева. Лихвата за забава върху сумата
от 886,16 лева от датата на прекратяване на ТПО до 07.08.2020 г. е в размер на 32,74 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът доказа
между страните е съществувало ТПО, същото да е било безсрочно такова със срок на
предизвестието 30 дни, което е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта е влязла в сила и размерът на
последното БТВ – база за изчисляване на обезщетението, възлиза на 886,16 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно ТПО, и в размер на
действителните вреди. Ето защо съдът намира за доказано, че Н.С. дължи на ищеца сумата
от 886,16 лева, обезщетение на така посоченото основание и по делото не са ангажирани
доказателства сумата да е платена от ответника на работодателя. В случая ирелевантно за
изхода на спора е твърдението на особения представител, че поканата за доброволно
изпълнение от работодателя за плащането на процесната сума не е достигнала до ответника.
В уволнителната заповед изрично е посочено, че ответникът дължи на работодателя на
основание чл.221, ал.2 от КТ обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
считано от датата на връчване на заповедта. Наведените твърдения с отговора на исковата
молба, че прекратяването на ТПО на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ е недоказано, както и
3
възраженията за липса на доказателства за предишни нарушения на трудовата дисциплина
от ответника, са неоснователни. В случая уволнението не е обжалвано и е влязло в сила,
като в настоящото производство е недопустимо да се изследват обстоятелства, свързани със
законосъобразността на същото. В случай, че ответникът не е бил съгласен с уволнението,
същият е имал възможност да го обжалва в двумесечен срок, считано от 28.08.2020 г. След
като не го е направил, заповедта за уволнението му е влязла в сила и има за последица
уволненият работник да заплати на работодателя обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение и след като в заповедта за уволнение е посочено, че такова
обезщетение се дължи от ответника на ищеца, следваща покана не е нужна. Предявеният
положителен установителен иск за сумите от 866,16 лева –главница, 32,74 лева –лихва за
времето от 28.05.2020г. до 07.10.2020г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане,
следва да се уважи.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по
исковото производство в общ размер от 695,00 лева, от които 75,00 лева – държавна такса по
исковото производство, юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на
200,00 лева, разноски за назначената ССчЕ – 150,00лева и възнаграждение на особен
представител в размер на 300,00 лева.
При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски, общ размер на 76,13 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. СТ. СТ., ЕГН
**********, от гр.Карнобат, *** че ДЪЛЖИ на Поделение Товарни превози Пловдив ЕИК
1754038560069 поделение към „БДЖ Товарни Превози“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.Пловдив 4002, бул.“Васил Априлов“ № 3, ет.2, представлявано от Продан
Стойчев Проданов – Директор ПТП – Пловдив сумата от 886,16 лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, дължимо поради налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" със Заповед №12-01-73/18.02.2020г. на Директор ПТП Пловдив,
връчена на Н. СТ. СТ. на 28.05.2020г., както и сумата от 32,74 лева –лихва за забава, считано
от 28.05.2020г. до 07.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2020г.
-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на
задължението, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №
260014/09.10.2020 г. по ч.гр.дело № 808/2020г на КРС.
ОСЪЖДА Н. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр.Карнобат, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Поделение Товарни превози Пловдив ЕИК 1754038560069 поделение към „БДЖ Товарни
Превози“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Пловдив 4002, бул.“Васил
Априлов“ № 3, ет.2, представлявано от Продан Стойчев Проданов – Директор ПТП –
4
Пловдив сумата от 695,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски в исковото
производство и 76,13 лева разноски в заповедното производство.
На особения представител на ответника адв. М. СВ. АЛ. да се изплати сумата от
300,00 лева - възнаграждение от внесения депозит по набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5