Р Е Ш Е Н И Е № 1523
17.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII- ми граждански
състав
На 13.11.2019г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 2168 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ахира“
АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Рогош,Пловдивска област, ул. „Възраждане” № , представлявано от изп.
директор Б. Л., чрез процесуален представител
адв. Н.Г., против Решение № 2879
от 08.07.2019г. постановено по гр.д.№ 2226/2019г. по описа на Пловдивския районен
съд, с което търговското дружество е осъдено да заплати на И.В.Т., с ЕГН **********,
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова
злополука, настъпила на 07.09.2017г., и
установена с акт за трудова злополука от 14.09.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на настъпването им – 07.09.2017г. до окончателното плащане, сумата от 2186,33
лева, направени по делото разноски, а в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 150 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Ответникът в първоинстанционното производство обжалва решението с довод за
незаконосъобразност при прилагане
критерия на чл.52 ЗЗД и необоснованост предвид неоценяването на обективно
установените по делото обстоятелства, свидетелстващи за вида и степента на
уврежданията при трудовата злополука.Според оплакванията релевирани в жалбата ,
първостепенният съд не е обсъдил
относимите по делото доказателства
освобождаващи работодателят от отговорност за репариране на причинените на
работника неимуществени вреди, който е
причинил умишлено увреждането. Необосновано първостепенният съд не е
намалил дължимото на работника
обезщетение с изплатеното от
застрахователя застрахователно обезщетение , въпреки своевременно направеното
от работодателя възражение и представените по делото доказателства за наличие
на застрахователно правоотношение и полученото застрахователно обезщетение от
работника.Искането пред въззивния съд е
за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което
предявения по делото иск да бъде отхвърлен.При условията на евентуалност се
претендира намаляване на дължимото на работника обезщетение до размер на сумата
от 1000 лева.Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от И.В.Т.,
, в който се оспорва основателността на въззивната жалба с искане обжалваното
решение да бъде потвърдено с присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Пловдивският районен съд е сезиран с
предявен от И.В.Т., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ,
за ангажиране обективната отговорност на работодателя „Ахира“
АД с ЕИК *********, за репариране на причинените му неимуществени вреди,оценени в общ размер на 15000
лева, настъпили в резултат на трудова
злополука , станала на 07.09.2017г. и установена
с Разпореждане № 5104-15-285 от 14.09.2017г.
на НОИ, на основание чл.55, ал.1 КСО.
Ответникът „Ахира“ АД оспорва исковата претенция с възражението, че претендираният размер
на обезщетението е прекомерно завишен и не отговаря на претърпените от ищеца ,
болки и страдания, като е релевира и
възражение по чл.201,ал.1 от КТ за освобождаването му от отговорност за
репариране на причинените на работника неимуществеин вреди, тъй като пострадалият е причинил умишлено
увреждането, поради неспазване на дадените указания при работа с машината.
По делото няма спор
по възприетата от районния съд
фактическа обстановка, според която от 07.11.2016г. ищецът е работил в ответното предприятие на длъжност „ ***“ и като трудово задължение му е било вменено
съгласно представената длъжностна характеристика да следи за нормалното функциониране на
поверената му машина и да извършва
техническо обслужване.Към датата на сключване на трудовия договор ищецът е имал
придобитата квалификация
„***“, втори разряд.На 07.09.2017г. при смяна на хидравличен маркуч на необезопасена
строителна машина- фадрома , вследствие
освобождаване на налагането , рамото на фадромата е паднало и е притиснало
работника.
След проведеното разследване,
станалата на 07.09.2017г. злополука е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане на НОИ № 5104-15-285 от 14.09.2019г.
След инцидента и в
резултат на получените травми, ищецът е
бил в отпуск поради временна неработоспособност
за период от 240 дни.Провел е болнично лечение през периода 17.09.2017г.-13.09.2017г. и 18.09.2017г.-22.09.2017г., както и рехибилитационни
процедури през периода 25.10.2017г.-02.11.2017г.
От заключението на вещото лице д-р З. Н. по допусната от съда съдебно-медицинска експертиза е
установено, че вследствие на злополуката на ищеца е причинена контузия на
гръдния кош със счупване на 4 ребра в ляво и излив на кръв и въздух в гръдната
кухина, излив на въздух
подкожно/емфизем/, контузия на белия дроб; изкълчване на
акромиоклавикуларната става/ ставата между
израстък на лопатката и ключицата, в областта на раменната става/. Според
експерта получените наранявания са
причинили у ищеца значителни болки и
страдания за дълъг период от време, които са били интензивни в началото и
постепенно са отслабвали,като е възможно и понастоящем пострадалият да изпитва болки в областта на раменната
става при по-значителни физически натоварвания.
Болките и страданията понесени от
ищеца в резултат на получените травми се
потвърждават и от показанията на свидетеля В. Т. , негов син. Според
същите след инцидента баща му бил приет по спешност за лечение в болница, където
при преглед било установено, че има
счупени четири ребра, руптура на ръката, което наложило извършване на
операция и обездвижването й за период от 35
дни . Ищецът говорел трудно , кашлял заради контузията в областта на гръдния
кош и изпитвал силни болки. Дълго време приемал обезболяващи, ходил на
рехабилитация, като понастоящем ръката му не била напълно възстановена, защото
не можел да я вдига нависоко и все още изпитва болки, които не му позволяват да
работи. Не бил в състояние да се обслужва сам и през целия възстановителен
процес до него била неговата съпруга.
От показанията на свидетеля на
ответника Р.Ш. се установява,че работи в ответното
предприятие на длъжността „***“.В предприятието ищецът е работил като *** и негова основна задача е била да обслужва
производствения процес, който е на непрекъснат работен режим, като зарежда бункери с чипс. Рутинни дейности по обслужване
на машината са смяна на маркуч, на гума
, проверка на масло, гориво на хидравлична система , които дейности ищецът също е
изпълнявал. На процесната дата свидетелят бил уведомен, че управляваната от ищеца фадрома е със спукан хидравличен маркуч , поради което му
наредил да се качи на друга фадрома, за да продължи работния процес , а ремонта на
процесната възложил на друг работник в
предприятието, на длъжност мотокарист. Ищецът
не се съобразил с указанията му и отишъл да помага на
колегата си за ремонта на фадромата. При
освобождаване на единия край на маркуча, ищецът не съобразил местоположението си и
обстоятелството ,че при тази дейност налягането спада, вследствие на което
тежките метални рамена, които задвижват кофата на фадромата , паднали надолу и го притиснали към гумата на машината. Според показанията
на свидетеля в предприятието няма авторемонтен техник и всички дейности по
обслужване на машината били извършвани
от служителите.
На 07.11. и 14.11.2016г. на
работника е бил проведен инструктаж на
работното място, удостоверено с положения от него подпис в извадката от книгата за инструктаж в
предприятието.
При тези данни по делото
първоинстанционният съд е приел, че е
налице основанието на чл. 200,ал.1 от КТ за ангажиране на обективната
отговорност на работодателя за неимуществени вреди, причинени на ищеца в
резултат на претърпяната от него на 07.09.2017 г. трудова злополука Съдът е
приел за неоснователно възражението на ответника, че пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, а при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съобразяване разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД
е приел справедливо обезщетение от 15 000 лв.,
от която сума е отказал да приспадне изплатеното на пострадалия от застрахователя обезщетение, поради липса
на наведено в този смисъл възражение от работодателя.
Въззивната инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране обективната отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди: установено е по делото възникналото
трудово правоотношение между ищеца и ответника; трудовата злополука, претърпяна
от работника в периода на трудовото правоотношение, която е причинила временна
неработоспособност за период от 240 дни ; установена е настъпилата
неимуществена вреда и причинната връзка между трудовата злополука и вредата.
Спорният по делото въпрос, който
е в предмета на въззивното обжалване, се
свежда до размера на дължимото на
работника обезщетение за причинените му неимуществени вреди от станалата
на 07.09.2017г. трудова злополука и приложението на чл. 201, ал.1
и ал.2 от КТ
по направено възражение за съпричинавяне на вредоносния резултат от страна на
пострадалия И.Т. в отговора на исковата молба и в жалбата
работодателят се позовава на чл. 201, ал.1 от КТ на умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия.
Затова претендира освобождаване от отговорност.
Според чл. 55, ал.3 от КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият е увредил
умишлено здравето си. Инцидентът, станал на 07.09.2017 г., е признат за трудова
злополука от компетентния орган, което изключва наличието на умисъл. Това
означава пострадалият да е съзнавал настъпването на благоприятните последици за
себе си от действията си, но да е целял да ги постигне. В тежест на
жалбоподателя- ответник е да установи наличието на умишлено увреждане на здравето
от страна на И.Т.- той е съзнавал, че при ремонта на фадромата, металните
рамена на машината сигурно ще паднат
надолу , ще го притиснат и ще
се увреди, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Затова е
неоснователно възражението му за освобождаване от отговорност по чл. 201, ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. За
последната няма дефиниция в гражданското право, но може да се определи като
степен на небрежността, като неполагане на дължимата грижа от едно лице с оглед
естеството на дейността и условията за нейното извършване. Грубата небрежност
може да се определи и като грижата, която би положил и най- небрежният човек
при упражняване на определена дейност при подобни условия. Грубата небрежност
може да има и когато пострадалият е извършил действия в нарушение на
установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможност за
настъпване на вредоносен резултат, но лекомислено се е надявал да го
предотврати/ Р № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/10 г., ГК, ІV г.о на ВКС, Р №
79/27.02.12 г. по гр.д. № 673/1 г., ГК, ІV г.о., Р № 719/10.11.2009 г. по гр.д.
№ 2898/08 г., Г.К., І г.о. на ВКС, Р № 1176/14.11.2008 г. по гр.д. № 5228/07
г., ГК, ІІ г.о. на ВКС/. С оглед на така дефинираната груба небрежност следва
да се прецени поведението на работника при настъпването на трудовата злополука
на 07.09.2017 г.,дали е нарушил установени правила на безопасност на труда и
дължимата грижа, което да бъде квалифицирано като груба небрежност. В тежест на
работодателя, който е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поради груба небрежност, е да го докаже като в тази връзка ангажира
всички допустими и относими доказателства./ Р № 60/05.03.2014 г. по гр.д. №
5074/13 г., IV г.о. на ВКС/.
Решаващият състав на съда намира,
че по делото такива не са ангажирани от работодателя, поради което и
възражението по чл. 201, ал.2 от КТ е останало недоказано. В случая не е доказано кои норми на
правилата на безопасност на труда са нарушени. Няма доказателства, че
въззивникът - ищец е нарушил представените по делото - Инструкция за безопасен ремонт и подмяна на хидравлични
маркучи на челен товар и Инструкция за
безопасна работа с товарачна машина/ фадрома/, както и да е бил запознат с тяхното съдържание
към датата на трудовата злополука. В процеса не е установено към момента на
злополуката работодателят да е установил норми за безопасност на работата, независимо
от формалното издаваните програми за провеждане на начален и периодичен инструктаж, като на работника е
бил проведен единствено инструктаж на работното място. Работодателят и в
нарушение на чл. 12 и чл.14 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, не е провел начален и периодичен инструктаж за
безопасност при работа, което обстоятелство се удостоверява с подпис в
съответната книга за инструктаж. Когато трудовата злополука е настъпила в
резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен
точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при
работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето
му, в който смисъл е Решение № 60/5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г.,
IV г. о., ГК.
Същевременно по делото е
безспорно установено, че работникът е имал нужната квалификация за работа с машината, и като трудово задължение му е било вменено да извършва техническото й обслужване , да
следи за нормалното функциониране и да осигурява и поддържа оптимален режим на
работата й. От показанията на свидетеля на ответника е установено в
процеса, че ищецът е действал в интерес
на работата, като е помагал на своя колега да ремонтира машината, както и че
работодателят при нарушаване правилата
за безопасна работа не е осигурил всичко необходимо за нейното изпълнение, в
т.ч. нужните технически специалисти , които
да извършват ремонт на машината ,
а всички ремонтни дейности свързани с отстраняване на повреда включително и при
спукан хидравличен маркуч, са били изпълнявани от
оператора на машината, който е на смяна, за да не се прекъсва работния
процес в предприятието.
Затова в процесния случай, не
може да се направи извода, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е извършил е действие
в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда,
като е предвиждал възможността от настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено се е надявал той да не настъпи. По изложените съображения,
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ
не би могла да бъде намалена, на основание по чл. 201, ал. 2 КТ
- пострадалият да е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Обезщетението за неимуществени
вреди, съгл. чл.52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост,което понятие не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на ВС. От своя страна размерът му не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психическо напрежение и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер.
В конкретния случай при
определяне на размера на следващия се паричен еквивалент на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, въззивният съд взема предвид силните и интензивни
болки и страдания , които пострадалият 60-годишен работник е търпял непосредствено след злополуката и по
време на лечението, проведената оперативна интервенция , следоперативното възстановяване на причинените травми, довели до временна неработоспособност
за срок от 240 дни. Значителни са били и неудобствата за пострадалия , невъзможността да се обслужва сам и да
извършва дори най-елементарни действия от ежедневието. При определяне на
размера на обезщетението съдът отчете и обстоятелството,че ищецът не е напълно възстановен
от травмата , като продължава да изпитва
болки в областта на увредената раменната
става.
Именно тези обстоятелства
аргументират решаващият състав на съда да приеме, че общият справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от
15 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане
на здравето на пострадалия и съобразена
с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на
увреждането.
Неправилно е приетото от
първоинстанционния съд, че заплатеното на ищцеца от застрахователя обезщетение за риска
„трудова злополука”, не следва да се вземе предвид при разрешаването на спора
по претенцията по чл.200 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ дължимото на работника обезщетение
се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците. Законодателят не е ограничил приспадането на
застрахователните суми само от обезщетението за имуществени вреди или само от
това, дължимо за неимуществени вреди. Препращането е към обезщетението по ал. 3
- т. е. и към това за имуществени вреди, и към това за неимуществени п и с оглед
на принципа за еднократност на
обезвредата , който не позволява да се
получи два или повече пъти обезщетение от пострадалия. Работодателят,
който прави възражението за приспадане, сам избира от кое от неговите
задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва от
обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди
подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и обратно.Ако сумата, платена
като застрахователно обезщетение, е равна или надхвърля размера на сбора от
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят
съгласно чл. 200 от КТ, тогава последният се
освобождава от задължението си напълно. Когато платеното от застрахователя е
по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете
суми, в който смисъл е Решение № 227 от
25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 211 от
29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., Решение № 29 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1865/2018
г., III г. о., ГК.
В процесния случай работодателят
своевременно е направил възражения и ангажирал доказателства за сключена
групова застрахователна полица № 4156 от 30.03.2016 г. „Живот и Злополука“ и Добавък към нея от
30.03.2017 г. , с която е застраховал
отговорността си за заплащане на обезщетение на работниците и служителите,
полагащи труд по трудово правоотношение при него при настъпване на следните
застрахователни рискове: загуба на живот
вследствие на злополука или заболяване; трайна пълна нетрудоспособност
вследствие на злополука или заболяване; трайна пълна нетрудоспособност вследствие на злополука;трайна частична
нетрудоспособност вследствие на злополука; фрактури и изгаряния;дневно парично обезщетение
при хосхитализация вследствие на злополука или заболяване; обезщетение при
хирургическа намеса при хоспитализация вследствие на злополука или заболяване, при „ОББ-Метлайф ЖЗД“АД. От постъпилото по
делото писмо с изх.№92-518/18.09.2019г. от „ДЗИ-Животозастраховане“ЕАД,
универсален правоприемник на ОББ-Животозастраохване“ЕАД, се установява , че на
ищеца И.Т. , в качеството му на застрахован по групова застраховка със застраховащ
„Ахира“АД на 16.01.2018г. са изплатени
следните суми :160 лева за фрактура; 510 лева за болничен престой; 600 лева за
временна нетрудоспособност и 650 лева за хирургическа намеса, като ищецът не
оспорва получаването на сумите от застрахователното дружество.
Така застрахователното
обезщетение, платено на ищеца за злополуката от застрахователното
дружество възлиза на общо 1920 лева,
следователно тази сума следва да се приспадне от дължимите 15 000 лв. на основание чл.200,ал.4 от КТ и работодателят
остава да дължи за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди
сумата 13 080 лв., като за разликата над този размер до претендирания размер 15 000 лева, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен . Исковата сума от 13 080 лева, следва да се
присъди ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
злополуката-07.09.2017г. , съгласно
разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, според която при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
С оглед изхода на спора в
настоящата съдебна инстанция присъдените в полза на страните разноски следва да
бъдат преизчислени. С
първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени разноски в размер от
2186,33 лева, като с оглед уважената
част от претенцията му се следват
разноски в размер от 1906,48 лева,
поради което за разликата до пълния присъден размер решението на районният съд
следва да бъде отменено. В първоинстанционното производство ответникът е направил разноски в размер от 2030,92 лева,
като с оглед отхвърлената част от иска
следва да му бъдат присъдени разноски в размер от 259,96 лева.
В производството пред въззивната
инстанция жалбоподателят „Ахира” АД доказа
направени разноски за внесена държавна такса в размер 343,16 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 2000 лева. Въззиваемият е
направил своевременно възражение за прекомерност на така уговореното
възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно , тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност , поради което възнаграждението
следва да се редуцира до предвидения в чл.7,ал. 2, т.4 от НМРАВ минимален размер от 980 лева.По съразмерност
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 169,36 лева.Въззиваемият е направил пред настоящата
инстанция разноски за размер от 1800 лева- за заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност релевирано от жалбоподателя съдът намира за обосновано, тъй като беше
казано, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, поради което
договореното и заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния дължим
размер от 980 лв. ,
съгласно чл.7,ал. 2, т.4 от НМРАВ. По съразмерност на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция в размер от 854,56
лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното
на 08.07.2019г. Решение № 2879 на Районен съд- Пловдив, по гр.д. № 2226/2019г.,
В ЧАСТТА, с която „Ахира“ АД , с ЕИК *********, е осъдено да
заплати на И.В.Т., с ЕГН **********, обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, от претърпяна на 07.09.2017г. злополука, призната за трудова с Разпореждане
на НОИ № 5104-15-285 от 14.09.2019г. ,
за разликата над 13080 лева до размер на сумата от 15 000
лева , В ЧАСТТА, с която от
„Ахира“ АД , с ЕИК *********, е осъдено да заплати на И.В.Т., с ЕГН **********
, разноски за адвокатско възнаграждение за размера над 1906, 48 лева
до присъдените 2186,33 лева , ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.В.Т., с ЕГН **********, за
осъждане на „Ахира“ АД , с ЕИК *********, да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от претърпяна
на 07.09.2017г. злополука, призната за трудова с Разпореждане
на НОИ № 5104-15-285 от 14.09.2019г. , за
разликата над 13080 лева до размер на сумата от 15 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2879 от
08.07.2019г. по гр. дело № 2226/ 2019г. по описа на Пловдивския районен съд в
останалата част.
ОСЪЖДА „Ахира“ АД , с ЕИК
*********, да заплати на И.В.Т., с ЕГН **********, сумата от 854,56
лева-разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И.В.Т., с ЕГН
********** , да заплати на „Ахира“ АД , с ЕИК *********, сумата от 169,36
лева-разноски за въззивното производство , както и сумата от 259,96 лева-
разноски направени в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при
предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.