Решение по дело №231/2020 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 19
Дата: 13 август 2021 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20203220100231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Г.Т. , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р.М.С.
при участието на секретаря Р.И.С.
като разгледа докладваното от Р.М.С. Гражданско дело № 20203220100231
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание искова молба, депозирана от
В. В. СТ. с ЕГН - ********** от гр. Г.Т.,ул. „П.А.” № 20, чрез адв.П.П. от АК
- Д., съдебен адрес гр. Д., ул. „Г.К.“ № 3, ет. 3, офис 4, с която срещу В. Г. Г. с
ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН - ********** - двамата съпрузи от гр.
Г.Т., ж.к. „А.Д.“ № 1, вх. В, ап. 10, е предявен иск с посочено правно
основание чл.29 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на
основание чл. 29 от ЗЗД сключен при измама Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 43, том IV. peг. № 1491, дело № 289/2018 г. от
20.06.2018 г. на Нотариус С.Ж., вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № 313 с район на действие Районен съд - Г.Т., вписан в Служба по
вписванията - Г.Т. с акт № 113, том III. дело № 515. дв.вх.рег. №
1632/20.06.2018 г., сключен между ищцата В. В. СТ. с ЕГН - ********** и В.
Г. Г. с ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН - ********** - двамата съпрузи, от
гр. Г.Т., ж.к. „А.Д.“ № 1, вх. В, ап. 10, с който последните двама придобиват в
режим на съпружеска имуществена общност следният недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор № 14711.39.48/едно, четири, седем, едно,
едно, точка, три, девет, точка, четири, осем / с трайно предназначение на
земята земеделска и начин на трайно ползване нива с площ от 16337
кв.м./шестнадесет хиляди триста тридесет и седем квадратни метра/, трета
категория, с адрес на имота местност „М.“ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Г.Т., общ. Г.Т., обл. Д., одобрени със Заповед
РД-18-518/21.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер на
предходен план 039048 /тридесет и девет хиляди четиридесет и осми/, при
1
съседи: 14711.39.32, 14711.39.70. 14711.39.71, 14711.39.72, 14711.39.67,
14711.39.59. 14711.39.60. 14711.39.61, 14711.39.49 и 14711.39.38.
При условията на евентуалност ако се приеме, че искът описан по-горе
е неоснователен, се претендира да се прогласи за нищожен поради липса на
съгласие договорът за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 43, том IV, peг. № 1491, дело № 289/2018г. от
20.06.2018г. на Нотариус С.Ж., вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № 313 с район на действие Районен съд - Г.Т., вписан в Служба по
вписванията - Г.Т. с акт № 113, том III, дело № 515, дв.вх.рег. №
1632/20.06.2018 г., по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, предявен от В. В.
СТ. с ЕГН - ********** срещу В. Г. Г. с ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН -
********** - двамата съпрузи от гр. Г.Т., ж.к. „А.Д.” № 1, вх. В, ап. 10.
Съдът се е произнесъл с решение № 16/06.02.2020г. по гр.д.
№00101/2019г. на Районен съд - Г.Т., поправено с решение № 33/04.05.2020г.,
поправено с решение № 57/08.06.2020г., с което е прогласена по отношение
на продавача В. В. СТ. с ЕГН - **********, от гр.Д., ул. „П.А.”, № 20 и
купувача В. Г. Г. с ЕГН - ********** и нейния съпруг Г.С. Г. с ЕГН -
**********, двамата от гр. Г.Т., ЖК „А.Д.”, №1, вх.В, ап.10, нищожността по
чл.26 ал.2 пр.3-то от ЗЗД на договор от 20.06.2018г. за покупко-продажба на
недвижим имот: поземлен имот в землището на гр.Г.Т.-нива с площ от 16 337
кв.м. и идентификатор 14711.39.48, който договор е материализиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43 т.IV, рег.
№1491, дело № 289/2018г. по описа на нотариус № 313 С.Ж. с район на
действие Районен съд - Г.Т., вписан в Службата по вписванията Г.Т. с акт №
113 т.IIIq дело № 515 дв.вх.рег.№ 1632/20.06.2018г.
В Окръжен съд – Д. е образувано производство по реда на глава XX от
ГПК въз основа на жалба peг. № 581/21.02.2020г., подадена от В. Г. Г. и Г. СТ.
Г. от гр. Г.Т. срещу цитираното решение на Районен съд – Г.Т..
С решение №260015/08.09.2020г. Окръжен съд – Д. е обезсилил
решение № 16/06.02.2020г. по гр.д.№00101/2019г. на Районен съд - Г.Т.,
поправено с решение № 33/04.05.2020г., поправено с решение №
57/08.06.2020г. и е върнал делото за разглеждане на предявените искове за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на земеделски
имот от дата 20.06.2020г., като сключен при липса на съгласие - чл.26 ал.2,
пр.II ро от ЗЗД и за унищожаването му поради измама - чл.27 във вр. с чл.29
от ЗЗД, в резултат на което е образувано дело под нов №231/2020г. по описа
на Районен съд – Г.Т..
В исковата молба се излагат съображения, според които ищцата твърди,
че нива с площ от 16 337 кв.м. в местността”М.”, общ.Г.Т. е била обект на
притежание на ищцата по силата на договор за доброволна делба от
22.10.1997г. Ищцата била в напреднала възраст и с влошено здраве, наложило
болничен престой и посещаване на лечебни заведения за хирургична
интервенция, рехабилитация и контролни прегледи в населено място,
2
различно от местоживеенето й. Състоянието на ищцата изисквало направата
на разходи за лечение и постоянни грижи: осигуряване на храна, смяна на
памперси, почистване и пр. Ищцата имала три дъщери: С., К. и М.. Първата
живеела в гр.С. и се грижила за друго лице, с втората била във влошени
отношения по повод имотни спорове, а третата била лежащо болна.
Притисната от обстоятелствата, ищцата взела решение да прехвърли
притежавания от нея земеделски имот на този, който поеме издръжката и
гледането й. След проведени разговори от дъщеря й С., съгласие за това дали
ответниците по делото, първата от която е нейна внучка/дете на дъщеря й М./.
Сутринта на дата 20.06.2018г., ищцата била взета с частна линейка от дома на
дъщеря си С. в гр.Д. и заведена от ответниците в гр.Г.Т. за изповядване на
сделката от нотариус С.Ж.. Тъй като не можела да се предвижва,нотариусът
разговарял с нея в линейката. Била попитана, дали е наясно за какво става
въпрос и ищцата й заявила,че дава земята на своята внучка, за да бъде гледана
и издържана. Нотариалния акт не бил прочетен, даден за запознаване, нито
пък била питана от нотариуса, дали е получила продажната цена. При
изповядване на сделката, ищцата била с ясното съзнание, че сключва договор
за издръжка и гледане. Нито нотариуса, нито ответниците й били обяснявали,
че продава земята си за 9000 лв.,които не била получавала. През цялото време,
ищцата била заблуждавана, че дава земята на внучката си, за да бъде гледана
съобразно уговорките им. След изповядване на сделката,ищцата била
заведена с линейка до гр.В. за вторичен преглед. Ответниците не спазили
уговорката да вземат ищцата в дома си, завели я в дома на нейната дъщеря
М.,където демонстрирали лошо отношение. На 22.09.2018г. била посетена от
дъщеря си С., която по нейна молба я взела в дома си и след проучване се
снабдила с нотариалния акт, от който разбрала, че била умишлено въведена в
заблуждение и измамена.
Отправено е искане договора от 20.06.2020г. за покупко - продажба на
недвижим имот: поземлен имот в землището на гр. Г.Т. - нива с площ от 16
337 кв.м. и идентификатор 14711.39.48, документиран в нотариален акт № 43
т.IV, peг.№1491, дело № 289/2018 год. по описа на нотариус № 13 С.Ж. с
район на действие Районен съд - Г.Т., вписан в Службата по вписванията -
Г.Т. с акт № 113 т.III дело № 515 дв.вх.рег.№ 1632/20.06.2018г. да бъде
прогласен за унищожаем, като сключен при измама,а в условията на
евентуалност прогласен за нищожен,като сключен без съгласието на
продавача.
Ответниците В. Г. Г. с ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН - **********
- двамата съпрузи от гр. Г.Т., ж.к. „А.Д.“ № 1, вх. В, ап. 10, чрез адв. Ч. от АК
- Б. са подали писмен отговор на исковата молба, в който са оспорили
изложените от ищцата в същата обстоятелства. Излага се, че искът е
неоснователен. Оспорват се изцяло изложените в исковата молба
обстоятелства относно действията по сключването на процесната покупко-
продажба. Според ответниците, желанието на ищцата за извършване на
покупко-продажба с внучката й В.Г. са продиктувани от две обстоятелства:
3
нуждата от парични средства, които са необходими на ищцата във връзка с
изявлението на дъщеря й С. да я вземе в гр.Д. да живее при нея и респ.
нежеланието на ищцата да съжителства с нея, както и конфликтите й с
дъщерята К. по повод извършено от ищцата в нейна полза дарствено
разпореждане с идеални части от жилището в гр.Г.Т., ул. „П.А.“ № 20
дарствена сделка, както и с дъщеря й С., предизвикани от арогантното и грубо
отношение на същата към майка си. Според ответниците решението на
ищцата да продаде имота на внучка си, датира от месец март 2018г., което
наложило семейството на ответниците да изтегли банков кредит, с оглед
осигуряване на средства за заплащане на продажната цена. Претърпяното от
В.С. лечение не е възпрепятствало същата да се яви при изповядване на
сделката пред нотариус, за да изрази ясно и категорично волята си, нито е
предизвикало психични смущения, които да обусловят съмнения относно
формирането на воля за сключване на сделката. Според ответниците
нотариалният акт е бил прочетен , което било предшествано от разговор на
нотариуса и помощник нотариуса със страните по сделката. Конкретно на
ищцата са били зададени въпроси на колко е години, как се чувства, какво е
семейното й положение, каква е причината ищцата да се яви пред нотариуса.
След тези действия нотариалният акт бил прочетен в цялост и на двете
страни, като включително на страните бил зададен въпросът дали продавачът
е получил продажната цена за имота. Ищцата е заявила, че е съгласна с
написаното, заявила, че й е платено и че е съгласна да си запази правото да
получава рентата за имота, тъй като досега никой не й е давал такава. Едва
след извършването на всички тези действия, върху нотариалния акт за
покупко-продажба са били положени подписи - за ищцата - чрез отпечатък от
десния й палец, като причината за това била не само посочената от самата
ищца в исковата молба рана на десния показалец, а и наличие на тремор.
Според ответниците липсват твърдения за упражнено физическо или
психическо насилие, упражнявано върху ищцата с цел да извърши
конкретната сделка. Отношенията между ищцата и ответниците никога не са
се влошавали. От момента, в който дъщерята на ищцата - С., е преместила
ищцата да живее в Д., ответниците са били в невъзможност да осъществят
какъвто и да било контакт с нея. Ищцата никога не е отправяла към
ответниците искане да й върнат земята, нито е имала каквито и да било
имуществени претенции или лични претенции за отношението на
ответниците към нея във времето, в което страните са поддържали чести
контакти. Според ответниците твърдението, вписано от процесуалния
представител на ищцата, че същата се страхувала от ответниците, е невярно.
У ищцата било налице стрес и страх от собствената й дъщеря С., предизвикан
от изключително укорителното и арогантно поведение на дъщеря към майка,
изразяващо се в крайно обидни думи / „дърта кучко, на мен и моето дете
какво си дала в този живот, аз най-много съм те гледала“/.
Ответниците считат предявеният иск за унищожаемост на сключения
между страните договор за неоснователен, доколкото ответниците не са
4
извършвали действия, с които да въведат ищцата в заблуждение, че сключва
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения за лошо отношение на
втория от ответниците към ищцата. Според тях на ищцата е било ясно, че
продава имота си за сумата от 9500 лв., която сума ответниците са й предали
още преди изповядване на сделката, което обстоятелство било отразено и в
нотариалния акт за сделката, имащ характер на разписка в тази си част.
Според ответниците ищцата и нейните дъщери К. и С. са били наясно, че
семейството на ответниците не би могло в периода от март 2018г. до
октомври 2018г. да полагат непрестанни грижи за ищцата, тъй като
ответницата и съпругът и са се грижили за майката на ответницата М. -
дъщеря на ищцата, продължително лежащо болна, ответниците отглеждат
малко дете, ответникът работи по трудово правоотношение на пълен работен
ден, както и бременността на ищцата. Причината, поради която ответниците
са полагали за сравнително дълъг период почти постоянни грижи за ищцата е
обстоятелството, че нито една от дъщерите не е имала желание, респ.
обективна възможност да полага грижи за ищцата. Ответниците твърдят, че
не са поемали ангажимент, пред която и да е от дъщерите на ищцата, нито
пред самата ищца, да я гледат и издържат докато е жива, нито са уговаряли с
нея или пък с трето лице параметрите по такава сделка. Поради лошото
отношение на две от дъщерите й - С. и К., и неоказването на съдействие и
средства за лечението й, ищцата е пожелала да продаде на ответниците имота,
за да си осигури тя лично за себе си средства за лечението си и за живота си.
Според ответниците ако у ищцата е било налице убеждението за сключване
на договор за издръжка и гледане, тя би следвало след сделката, да потърси
изпълнение на именно такъв договор - за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищцата е баба по майчина линия на
ответницата В. Г. Г., а ответникът Г. СТ. Г. е съпруг на последната, както и че
на 20.06.2018г. в гр. Г.Т. бил съставен нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 43, том IV, рег. № 1491, дело № 289/ 2018 год. по описа
на нотариус № 313- С.Ж. с р.д. РС Г.Т., вписан в сл.вп. - Г.Т. с акт № 113, том
III, дело № 515, дв.вх. рег. № 1632/20.06.2018г.
Изслушана е по делото съдебно техническа експертиза, според
заключението на която пазарната оценка на процесния имот към 20.06.2018г.
възлиза на 32754лв..
С оглед изясняване обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства.
За ищцата се явиха като свидетели дъщерите й К. Г. и С. Г. и св. Г.Т.,
последната без родство със страните.
В показанията си дъщерите на ищцата излагат противоположни
5
твърдения относно взаимоотношенията им с майка им - налице са твърдения
от С. Г., че сестра й К. искала дарението, направено от майка й относно
къщата в гр.Г.Т., да се развали, а св. К. Г. заявява, че не е имала намерение да
извършва действия по разваляне дарението на прехвърления й имот. И от
двете свидетелки се излагат твърдения, че са участвали в грижата и
издръжката на своята майка. Същевременно показанията на св. К. Г. сочат, че
същата не желае да се грижи и издържа майка си, а от показанията на св. С. Г.
и от показанията на св. Д.Д. се установява, че контактите между В.С. и С. Г.
не са били чести. С. и К., не са желаели притежаваният от В.С. земеделски
имот да бъде прехвърлен на В.Г..
Св. Г.Т. заявява, че В.С., след периода на болничното си лечение, може
да се движи - или с проходилка, или с патерици и е контактна. Тези показания
кореспондират с показанията на св. Д.Д., която в периодите, в които В.С. е
пребивавала в дома на дъщеря си М. - на ул. „Н.В.“ в гр. Г.Т., е контактувала
често с нея, вкл. и за периода м. юни - м. август 2018 г.
За ответниците се явиха като свидетели В. Ж., Д.Д. и Д.Д., всички без
родство със страните.
Св. Ж. заявява, че се е видяла с В.Г. в болницата в Д., в болничната
стая, където била лекувана ищцата, а ответницата - придружител на баба си.
При това посещение В.С. споделила на св. Ж., че иска да си прехвърли земята
на В., за да има средства, понеже не разполагала с такива, както и че желаела
да си получава рентата, докато била жива. С. й заявила, че разчитала на
дъщерите си да я гледат. Ж. знаела за извършената продажба, тъй като С.
била задлъжняла за операцията си. Свидетелят заявява, че Г.Г., съпруг на
В.Г., заплатил изцяло лечението на С., включително и 1500 лв. за самата
операция на С.. Свидетелят присъствал на разговор между В.Г. и дъщерята С.
Г., в който В. съобщила на леля си, че „ще върнат парите на момчето“.
Св. Д.Д. заявява, че през месец август 2018 г., дъщерята С. Г. отвела
майка си В.С. от жилището на ул. „Н.В.“ в гр.Г.Т., където пребивавала.
Отношението й към майка й било грубо, С. се наранила по стълбите,
придвижвала се с патерици. Твърди, че отношенията между В.С. и дъщерите
й С. и К. били лоши.
Св. Д.Д. заявява, че познава В.С., тъй като тя периодично живеела в
жилището на дъщеря си М. в гр. Г.Т., в което свидетеля и ответника Г.
понякога се събирали да гледат футбол. Според него Г. го е помолил да му
стане поръчител по кредит, за да може да купи земята на С.. Г. изтеглил около
15 000 лв. Не му е споделял каква е цената. Заявява, че не е чувал за
конфликти между В.С. и В.Г., не е чувал В. и Георги да говорят с неприязън,
обида или досада за В.С.. Заявява, че помещението в дома на М., в което
пребивавала В.С., било ремонтирано и чисто.
Според показанията на св. С.Ж., която е нотариусът, изповядал
покупко-продажбата между ищцата и ответницата, предявеният й нотариален
акт нищо не и говори. Излага твърдения, че възприятие дали конкретна страна
6
по сделката не е в състояние да пише се добива, след като страната пробва да
пише и ако съответно не може, се пристъпва към полагане на отпечатък от
десен палец.
Според показанията на св. Д.П., притежаващ частна линейка, че в един
от случаите когато е превозвал ищцата, спрял линейката заедно с В.С. на
паркинга на автогарата. С. не била напускала линейката. Според свидетеля,
Г.Г., който също бил в линейката му заявил, че трябвало да оправят някакви
документи - според свидетеля - за прехвърлянето на земята. Свидетелят не
сочи ден, година, период на осъществяване на разказаните от него събития, не
е чувал за нотариус, не е виждал някакви документи, не е говорил с никой.
При втората си среща с В.С. заявява, че тя лично му споделила, че дала земята
си на В., за да я гледа. Свидетелят заявява, че според него С. била в лека
деменция.
От анализа на събраните по делото доказателства съдът стигна до
следните изводи:
От изявленията на участващите в нотариалното производство лица по
процесната сделка може да се направи несъмнен извод, че волеизявленията на
страните съвпадат по отношение на съществените условия на договора - да се
прехвърли правото на собственост върху вещ срещу цена, одобряването и
подписването на нотариалния акт обективира тези изявления пред
нотариалния орган и доказват постигнатото съгласие за покупко-продажба.
Нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с
материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се
осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните
представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и
изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт.
Страната, която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи
тежестта да докаже пълно по несъмнен начин твърдените от нея различни
факти. Осъществяването на подлежащите на доказване факти се установява
чрез следите, които те са оставили в обективната действителност, а
неосъществяването им, когато то подлежи на доказване - чрез липсата на
следи, които обичайно те оставят. Правнорелевантен факт не може да бъде
доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили
други факти. (Решение № 198 от 10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014 г., г. к., IV
г. о. на ВКС). Всъщност, стремежът на процесуалния представител на ищцата
бе да установи, че ищцата е сключила договор за покупко- продажба на
недвижим имот, като е желаела постигането на последиците на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и/или гледане.
Такова доказване не бе проведено по настоящото производство (както
предвид липсата на твърдения от свидетелите за причинно - следствена
връзка между гледането /издръжката и прехвърлянето на имота.
Обстоятелствата, че страните са се явили пред нотариуса, че са се
съгласили с така сключения между тях договор и че същият им е бил
7
прочетен, са били удостоверени от нотариуса, който е действал като
длъжностно лице в кръга на службата си и е съставил нотариалния акт в
предвидените по закон форма и ред, с оглед което нотариалният акт (който
съставлява комплекс от документи- официален и частен), в тези си части, на
основание чл. 179 ГПК се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила.
В този смисъл на основание чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК недопустимо се
явява опровергаването съдържанието на официален документ със свидетелски
показания.
Когато от изявленията на участващите в нотариалното производство
може да се направи несъмнен извод, че волеизявленията на страните съвпадат
по отношение на съществените условия на договора - да се прехвърли
правото на собственост върху вещ или друго право срещу цена, одобряването
и подписването на нотариалния акт обективира тези изявления пред
нотариалния орган и доказва постигнатото съгласие за покупко - продажба
(така Решение № 56/19.02.2016 г. по грд № 5040/2015 г., IV г.о. на ВКС).
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса
на съгласие.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за
съдът да прогласяване за нищожен процесния договор за покупко- продажба
поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр.3 от ЗЗД, тъй като ищцата не е
давала съгласието си да бъде сключван договор за покупко- продажба на
имота, съдът намира, че на ищцата е било ясно, че продава имота си за сумата
от 9500 лв., която сума ответниците са й предали още преди изповядване на
сделката, което обстоятелство е отразено и в нотариалния акт за сделката,
имащ характер на разписка в тази си част. Както ищцата, така й нейните
дъщери К. и С. са били наясно, че семейството на ответниците не би могло в
конкретния период от март 2018г. до 2018г. да полагат непрестанни грижи за
ищцата, което напълно се доказа от събраните гласни доказателства. Това е
било така предвид ясни и категорични факти: ответницата и съпругът и са се
грижили за майката на ответницата М. - дъщеря на ищцата, продължително
лежащо болна, ответниците отглеждат малко дете, ответникът работи по
трудово правоотношение на пълен работен ден, очаквали са второ дете. Не се
доказа по никакъв начин, че ответниците са поели ангажимент, пред която и
да е от дъщерите на ищцата, нито пред самата ищца, да я гледат и издържат
докато е жива, както и не се доказа да са се уговаряли с нея или пък с трето
лице параметрите по такава сделка. От събраните гласни доказателства се
стигна до извода, че поради лошото отношение на две от дъщерите, ищцата е
пожелала да продаде на ответниците имота, за да си осигури тя лично за себе
си средства за лечението си и за живота си. Не се събраха доказателства за
поведение на ответниците, с което те да са мотивирали ищцата да сключи
процесния договор за покупко-продажба при очакване впоследствие по
8
отношение на ищцата да бъдат полагани грижи и да й се дължи издръжка.
Субективните очаквания на една от страните по договора, че последиците от
същия ще бъдат различни от предвидените между страните, или невярната
представа относно други обстоятелства и по - специално, че едната или двете
страни ще направят или няма да направят нещо след сключването на сделката
или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди
сключването на сделката, не я опорочават. Доколкото страната е увредена от
подобно поведение, тя има право на обезщетение за вреди на деликтно
основание, ако насрещната страна е действала противоправно. (Решение №
198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС). Същото се
отнася и до грешката в съображенията, мотивирали страните да я сключат.
Когато поради грешни съображения страните не постигнат искания резултат,
тази грешка не се отразява на действителността на сделката. Същото се
отнася и до субективните очаквания на трети лица, стоящи извън
продажбеното правоотношение, че ако родителят им сключи договор за
прехвърлянето на недвижим имот срещу издръжка и гледане, ще бъдат
освободени от задължението си по закон да полагат грижи за родителя си.
Ищецът не установи в хода на делото, че именно действията на
ответниците са го въвели в заблуждение относно последиците от сключения
между тях договор. Такива доказателства не са ангажирани, доколкото нито
един от разпитаните свидетели не заявява да е възприемал каквото и да било
поведение от страна на ответниците, с което последният да е мотивирал
ищцата да сключи процесния договор за покупко-продажба в очакване
впоследствие по отношение на ищцата да бъдат полагани грижи и да му се
дължи издръжка. Съдът намира, че измама не е налице, тъй като липсват
твърдения за умишлено въвеждане в заблуждение, за предизвикване на
невярна представа у ищцата от страна на ответниците.
По отношение на писмено становище от процесуалния представител на
ищеца за решаването на спора, обективирано в молба с вх.№ 339/27.04.2021
г.,
Съдът е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в
рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, и да се
произнесе по релевираните от страните възражения, доводи, реплики и
дуплики. Възможността на решаващия съд - при непредявен иск за обявяване
недействителността на дадена сделка, да констатира нищожността й е дадена
единствено в неподлежащите на самостоятелно обжалване мотиви на
решението. Когато няма предявен иск за обявяване на нищожност на
конкретно предвидено в ЗЗД основание за това, съдилищата не се произнасят
с диспозитива на решенията си по спора и по въпроса за нищожността на
сделка, дори когато служебно констатират такъв нейн порок. Диспозитивното
начало в гражданския процес е уредено в Гражданския процесуален кодекс
като основно начало на процеса и намира проявление в няколко насоки.
Гражданският процес се образува само по молба или жалба на
легитимираното лице, което е носител на правото на защита - чл. 6 ал. 1 ГПК.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът е длъжен да
даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с
основанието и петитума на иска. Съдът не може да се самосезира, нито да се
произнесе извън предмета на делото. Когато в нарушение на диспозитивното
начало съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било
въведено като предмет на делото, или относно което е десезиран, или е
разгледал иска на незаявено от ищеца основание, е налице произнасяне по
непредявен иск. Такова решение е недопустимо и подлежи на обезсилване
съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск -така определение № 576 / 15.10.2009 год. на
по т. д. № 474/2009 г.,ВКС, I т. о. ;решение № 202/27.02.2015 год. по т. дело
№ 4123 /2013 год. на ВКСД1 т.о.;решение № 271/06.01.2015 год. по гр.д.№
2853/2014 год. на ВКС, I г. о.; решение № 305/27.04.2009 год. по гр.д№
5803/2007 год. на ВКС, IV г. о.; решение № 949 /7.09.2010 год. по гр. д. №
653/2009 г. на ВКС, IV г. о.
Две са разновидности на недействителността - нищожност и
унищожаемост, всяка от които има многобройни различни правни основания.
Основанията за нищожност на сделката представляват различни
юридически факти, с настъпването на които възниква определен вид
нищожност. Ищцата не е включила в предмета на делото въпросът за
валидността на продажбата с оглед наличието на всички изисквания за
нотариалното й изповядване. Доколкото са изложени факти във връзка с
нотариалното изповядване на сделката, то те са във връзка с твърдяните
измамливи действия, от които ищцата ги счита за част, а искане за
прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване не е заявявано.
Съдът е обвързан от релевираната от ищцата форма на недействителност.
Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да
се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за
недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е
нищожна, респ. унищожаема.
При това и с оглед изложеното предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Относно отговорността за разноски:
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски в общ
размер от 2300,82лв., от които:
Разноски по гр.д. № 101/2019 г. на ГТРС:
-Възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по гр.д.
№ 101/2019г. на ГТРС за В. Г. Г.- 600.00 лв.
-Възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по грд №
101/2019 г. на ГТРС за Г. СТ. Г. - 600.00 лв.
Разноски по в.гр.д. № 456/2020г. по описа на Окръжен съд - Д.:
10
-Държавна такса въззивно обжалване: 25,00 лв.
-Възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по в.гр.д.
№ 456/2020 г. на ДОС за В. Г. Г. - 600.00 лв.
-Възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по в.гр.д.
№ 456/2020 г. на ДОС за Г. СТ. Г. - 600.00 лв.
Разноски по гр.д. № 231/2020 г. на Районен съд - Г.Т.:
-Възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по гр.д.
№ 231/2020г. на ГТРС за В. Г. Г. - 500.00 лв.
-Възнаграждение за адвокат за процесуално представителство по гр.д.
№ 231/2020г. на ГТРС за Г. СТ. Г. - 500.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. СТ. с ЕГН - ********** от гр. Г.Т.,ул.
„П.А.” № 20, срещу В. Г. Г. с ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН -
********** - двамата от гр. Г.Т., ж.к. „А.Д.“ № 1, вх. В, ап. 10, иск за
прогласяване за унищожаем на основание чл. 29 от ЗЗД сключен при измама
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том IV. peг. №
1491, дело № 289/2018г. от 20.06.2018г. на Нотариус С.Ж., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № 313 с район на действие Районен
съд - Г.Т., вписан в Служба по вписванията - Г.Т. с акт № 113, том III. дело №
515. дв.вх.рег. № 1632/20.06.2018г., сключен между В. В. СТ. с ЕГН -
********** и В. Г. Г. с ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН - ********** -
двамата съпрузи, от гр. Г.Т., ж.к. „А.Д.“ № 1, вх. В, ап. 10, с който последните
двама придобиват в режим на съпружеска имуществена общност следният
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 14711.39.48/едно, четири,
седем, едно, едно, точка, три, девет, точка, четири, осем / с трайно
предназначение на земята земеделска и начин на трайно ползване нива с площ
от 16337 кв.м./шестнадесет хиляди триста тридесет и седем квадратни метра/,
трета категория, с адрес на имота местност "М." по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Г.Т., община Г.Т., обл. Д., одобрени със
Заповед РД-18-518/21.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
номер на предходен план 039048 /тридесет и девет хиляди четиридесет и
осми/, при съседи: 14711.39.32, 14711.39.70. 14711.39.71, 14711.39.72,
14711.39.67, 14711.39.59. 14711.39.60. 14711.39.61, 14711.39.49 и 14711.39.38.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. СТ. с ЕГН - ********** от гр. Г.Т.,ул.
„П.А.” № 20, срещу В. Г. Г. с ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН -
********** - двамата от гр. Г.Т., ж.к. „А.Д.“ № 1, вх. В, ап. 10, иск за
прогласяване за нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, поради липса на
съгласие, договорът за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 43, том IV. peг. № 1491, дело № 289/2018г. от
11
20.06.2018г. на Нотариус С.Ж., вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № 313 с район на действие Районен съд - Г.Т., вписан в Служба по
вписванията - Г.Т. с акт № 113, том III. дело № 515. дв.вх.рег. №
1632/20.06.2018г., сключен между В. В. СТ. с ЕГН - ********** и В. Г. Г. с
ЕГН - ********** и Г. СТ. Г. с ЕГН - ********** - двамата съпрузи, от гр.
Г.Т., ж.к.”А.Д." № 1, вх. В, ап. 10, с който последните двама придобиват в
режим на съпружеска имуществена общност следният недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор № 14711.39.48/едно, четири, седем, едно,
едно, точка, три, девет, точка, четири, осем / с трайно предназначение на
земята земеделска и начин на трайно ползване нива с площ от 16337
кв.м./шестнадесет хиляди триста тридесет и седем квадратни метра/, трета
категория, с адрес на имота местност "М." по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Г.Т., община Г.Т., обл. Д., одобрени със
Заповед РД-18-518/21.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
номер на предходен план 039048 /тридесет и девет хиляди четиридесет и
осми/, при съседи: 14711.39.32, 14711.39.70. 14711.39.71, 14711.39.72,
14711.39.67, 14711.39.59. 14711.39.60. 14711.39.61, 14711.39.49 и 14711.39.38.

ОСЪЖДА В. В. СТ., с ЕГН - **********, да заплати на В. Г. Г. с ЕГН -
********** и Г. СТ. Г. с ЕГН - **********, сумата в общ размер на
3425,00лв./три хиляди четиристотин двадесет и пет лева/, направени по
делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Д., в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.


Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
12