РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300503305 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 4161/19.10.2023г. постановено по гр. д. №4191/22г. по
-ти
описа на Пловдивския районен съд, ІХ гр. с., с което се прекратява производството
по гр.д. № 4191/2022 г. на Районен съд– Пловдив, IX граждански състав, в частта му
досежно предявения от Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. *****, против Н. И. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. *****, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата
от 814, 06 лв., представляваща част от сумата от 2 000 лв. – главница, дължима по
запис на заповед, издаден на 11.03.2010 г. и с падеж на 19.03.2010 г., по изпълнителен
лист от 07.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4097/2010 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVII граждански състав, за принудителното събиране на което е образувано
изп.д. № 268/2010 по описа на частен съдебен изпълнител А. А. с рег. № ***** и район
на действие Окръжен съд – Пловдив, продължено като изп.д. № 810/2014 г. по описа на
частен съдебен изпълнител М. О. с рег. № ***** и район на действие Окръжен съд –
Пловдив, и изп.д. № 558/2021 по описа на частен съдебен изпълнител П. Н. с рег. №
***** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по
давност и се отхвърлят предявените от Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. *****,
против Н. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че
1
ищецът не дължи сумата от 1 185, 94 лв. – главница, дължима по запис на заповед,
издаден на 11.03.2010 г., с падеж на 19.03.2010 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 19.03.2010 г., до окончателното й заплащане, и сумата от 390
лв. – разноски, по изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4097/2010 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, за принудителното
събиране на което е образувано изп.д. № 268/2010 по описа на частен съдебен
изпълнител А. А. с рег. № ***** и район на действие Окръжен съд – Пловдив,
продължено като изп.д. № 810/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. О. с
рег. № ***** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, и изп.д. № 558/2021 по
описа на частен съдебен изпълнител П. Н. с рег. № ***** и район на действие Окръжен
съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.
Жалбоподателят Г. М. Б., ЕГН ********** моли съда да отмени решението и
постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Н. И. К., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.
-ти
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени данните по
делото, намира следното:
Няма спор, а и от представените преписи от изпълнителни дела се установява,
че на 07.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4097/2010г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав за сумата от 2 000 лв. – главница,
дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2010 г., с падеж на 19.03.2010 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 29.03.2010 г., до окончателното й
заплащане, и сумата от 390 лв. – разноски. За събиране на вземането по изпълнителния
лист първоначално е било образувано изп. д. № 268/10г. при ЧСИ А. А., впоследствие
е продължено от ЧСИ Н. В. под № 3214/13г., а след това под № 801/14г. по описа на
ЧСИ М. О., а най – накрая е при ЧСИ П. Н. под № 558/21г.
В Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС е посочено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК наВКС.,
а принудителното изпълнение по процесното вземане е образувано преди 26.06.2015г.
и тази дата е началото на погасителната давност в настоящия спор.
За да се погаси вземането на взискателя поради изтичане на петгодишния
давностен срок е необходимо да не се осъществява принудително изпълнение, или
поисканите изпълнителни способи не се извършват по причини, за които взискателят
отговаря.
По изп. д. № 801/14г. на ЧСИ М. О. е наложен запор върху вземанията на
2
длъжника от „Банка ДСК“ ЕАД със запорно съобщение № 1040/25.01.2019г. получено
на 28.01.2019г. Налагането на запор е изпълнително действие, което прекъсва
давността според посоченото в т. 10 от мотивната част на ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д.
№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС и в случая е без значение дали длъжникът има сметка в
съответната банка, за да се приеме, че това е действие по налагане на запор – вж. т.5 от
ТР № 3/10.07.17г. по тълк. д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно от получаването на запорното съобщение на 28.01.2019г. е
започнала да тече нова петгодишна давност, която изтича на 28.01.2024г., а такъв краен
момент не е посочен в исковата молба, която е подадена на 24.03.2022г.
Обстоятелството, че посоченото изпълнително дело е прекратено по реда на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление от 21.07.2019г. не променя този извод, тъй като
към датата но постановяването му не е изтекъл петгодишния срок за погасяване на
задълженията по изпълнителния лист.
Ето защо искът да се признае за установено по отношение на взискателя, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Освен това, от приетото и неоспорено заключение на съдебно счетоводната
експертиза с вещо лице М. М. се установява, че към месец юли 2015г. са погасени
общо 814.06лв. от вземанията по изпълнителни лист, но за тази сума ищецът, тук
въззивник, няма интерес от водене на настоящия установителен иск, а от осъдителен,
какъвто не е предявен, поради което производството в тази част – за сумата 814.06лв.
следва да се прекрати.
Като е достигнал да същия краен правен извод и е отхвърлил иска и съответно
прекратил производството за частта относно сумата 814.06лв. районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна разноските, направени във въззивното производство в размер на 300лв. за
адвокатски хонорар.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4161/19.10.2023г. постановено по гр. д.
-ти
№4191/22г. по описа на Пловдивския районен съд, ІХ гр. с.
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес с. *****, да заплати на Н. И. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***** сумата 300 (триста) лева разноски за адвокатски
хонорар, направени във въззивното разглеждане на делото.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4