№ 739
гр. Стара Загора, 22.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500354 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител
Т.Т.М. -управител, срещу разпореждане № 3092/25.05.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1796/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт, т.к. заявлението е редовно от външна страна и
съдържа всички изискуеми реквизити. Сочи, че първоинстанционният съд е
следвало да даде конкретни, ясни и изчерпателни указания, ако приема
заявлението за нередовно. Сочи също така, че представения със заявлението
документ – запис на заповед, удостоверява подлещажо на изпълнение
ликвидно и изискуемо вземане, обезпечаващо задълженията по договор за
кредит, който също е бил представен.
Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане и връщане на
делото на Районен съд –Стара Загора за произнасяне по същество.
В производството не участва насрещна страна.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в законоустановения срок за обжалване.
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – Стара Загора по заявление на „К.“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника Г.А.Ч.
за сумата от 570 лв., дължима по запис на заповед, платим при предявяване и
1
предявен за плащане на 04.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата.
Към заявлението е представен запис на заповед, издаден на 31.01.2022 г.
от Г.А.Ч., с който се е задължил за заплати при предявяването му на „К.“
ЕООД без протест сумата от 570 лв.
Записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя на
04.05.2022г.
В документа е записано, че сумата, дължима по записа на заповед е
възникнала от договор за потребителски кредит № 00004954/28.01.2022 г. и
всички допълнителни споразумения към него.
С разпореждане от 11.05.2022 г. първоинстанционният съд е дал
указания на заявителя-финансова институция да представи договора за
кредит, за обезпечение на който е бил издаден записа на заповед, ведно с
приложенията и общите условия и да посочи кои вземания по договора за
кредит обезпечава.
В предоставения му срок „К.“ ЕООД е представило договор за кредит,
ведно с приложенията и общите условия, от които според дружеството е
видно кои вземания по договора за кредит се обезпечават.
От представеният договор за потребителски кредит № СТ-
00004954/28.01.2022 г. и общите условия към него е видно, че „К.“ ЕООД е
предоставило на Г.А.Ч. потребителски кредит в размер на 400 лв., а Ч. е поел
задължението да върне кредита, ведно с договорна лихва от 3,36041 %
фиксиран лихвен процент на месечно олихвяване с еквивалентен лихвен
процент на годишна база от 40,32 %, на три месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 142,40 лв., платими на 28-мо число от месеца.
Предвидено е при просрочени плащания длъжникът да дължи законната
лихва за забава и всички законови разноски за събиране на вземането.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК като е приел, че представеният по
делото запис на заповед не удостоверява претендираното със заявлението
вземане, т.к. е за сума от 570 лв., а обезпечава вземане по договор за кредит с
общ размер на главницата и договорната лихва от 427,20 лв., а в
допълнителната си молба заявителят не сочи, кои вземания по договора за
кредит са били обезпечени със записа на заповед.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд
за неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане за правилно, по
следните съображения:
Заповедното производство представлява строго формално
производство, при което съдът издава заповед за изпълнение за парични
задължения до 25 000 лв.
Заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на
исковата молба по чл.127, ал.1 и ал.3 и на чл.128,т.1 и т.2 от ГПК, т.е. в него
следва да бъдат посочени обстоятелствата, които пораждат претендираното
2
от заявителя вземане.
Когато то произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови
приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива.
Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК съдът
дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок.
Когато заявителят не отстрани нередовностите на заявлението си съдът
отхвърля заявлението.
По същият начин съдът процедира и когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави, а когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител – и когато искането се основава на неравноправна
клауза или е налице обоснована вероятност за това.
В случаите, когато със заявлението е представен документ по чл.417 от
ГПК, на който се основава вземането, съдът постановява незабавно
изпълнение на заповедта и издава изпълнителен лист, ако документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
Разпоредбата на чл.34, ал.2 от Закона за потребителския кредит допуска
обезпечаването на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.
Когато изпълнението на задълженията на потребителя е гарантирано с
издаването на запис на заповед в договора за потребителски кредит следва да
е посочено кои конкретни определени или определяеми по вид и размер
задължения, произтичащи от договора за кредит, обезпечава записът на
заповед или от съдържанието на самия договор трябва да може
недвусмислено да се направи извод за тези обстоятелства.
Подобна конкретизация може да бъде направена и в текста на самия
запис на заповед, т.к. вписването на тези обстоятелства няма да обуслави
недействителност на менителничния ефект.
При подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на записа на заповед, гарантиращ изпълнението на задълженията
на потребителя по договор за потребителски кредит, в самото заявление
кредиторът също следва да изложи обстоятелства за кои определени или
определяеми по вид и размер задължения, произтичащи от договора и
гарантирани със записът на заповед вземания се претендира издаването на
заповед за изпълнение въз основа на представения документ по чл.417 от
ГПК.
Само така заповедният съд би бил в състояние да изпълни
задълженията си по чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, конкретен израз на
което е и правомощието му по чл.411, ал.2 т.3 от ГПК да отхвърли искането
за вземанията, основаващи се на неравноправна клауза или за които е налице
обоснована вероятност за това.
3
В конкретният казус със заявлението си заявителят „К.“ ЕООД е
представил документ по чл.417 от ГПК, от чието съдържание се установява,
че е издаден за сумата от 570 лв. и обезпечава изпълнението на задълженията
по договор за потребителски кредит № 00004954/28.01.2022 г. и всички
допълнителни споразумения към него.
Първоинстанционният съд е дал конкретни, ясни и точни указания на
заявителя да представи договора за кредит, всичките му приложения и
общите условия.
От своя страна заявителят „К.“ ЕООД не е изпълнил в пълнота дадените
му указания, т.к. не е посочил кои вземания по договора се обезпечават, а е
препратил към съдържанието на договора и общите му условия.
Неизпълнението в срок на указанията на заповедния съд за
конкретизация на обезпечените със записа на заповед задължения на
потребителя, произтичащи от договора за кредит съставлява самостоятелно
основание по чл.411, ал.1 т.1 от ГПК за отхвърляне на заявлението.
Налице е обаче и основанието по чл.411, ал.1 т.2 от ГПК поради
противоречието на искането със закона, т.к. в представения договор за
потребителски кредит и общите условия към него не е посочено кои
конкретни определени или определяеми по вид и размер задължения,
произтичащи от договора за кредит, обезпечава записът на заповед и от
съдържанието им не да може недвусмислено да се направи извод за тези
обстоятелства.
Същевременно записът на заповед е издаден за сумата от 570 лв., а от
договора за потребителски кредит е видно, че кредитополучателят следва да
заплати на кредитора главница и договорна лихва общо в размер на 427,20 лв.
и не са предвидени никакви други определени по вид и размер задължения,
поради което следва, че записът на заповед не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника в претендирания размер.
По изложените съображения Старозагорският окръжен съд намира, че
обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3092/25.05.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1796/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5