МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 263 от 07.09.2018г. по НОХД №
392/2018г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Р.п.– Н. обвинителен
акт срещу Д.К.Т. за това, че на 06.09.2017г., в курортен комплекс „Слънчев
бряг”, комплекс „С.В.”, от ап. № ..., противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел, а именно - преносим компютър марка „Сони Вайо”, модел № SVF13N1X2ES, със сериен № 546382010000605, на стойност 1062,97 лв.,
собственост на И.Е.Г., като присвоеното имущество е било възстановено до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл. 206, ал. 6, т.
1 вр. ал. 1 НК.
В
съдебно заседание представителят на Р.п.Н. сочи, че виновността на подсъдимия е
доказана. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78А НК за освобождаването
му от наказателна отговорност. Предлага по този ред да му бъде наложена глоба в
размер на 1500 лв. и да му се възложат разноските в размер на 46,37 лв.
Подсъдимият
Т. не желае да му се налага „Пробация”. В последната си дума отправя искане за
по-ниска глоба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
Съдебното
производство се е развило по реда на глава двадесет и осма от НПК, тъй като
въпреки внесения обвинителен акт съдът се е възползвал от правомощията си по
чл. 252, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК и в разпоредително заседание е
преценил, че са налице основанията за разглеждане на делото по този ред. При
разглеждането на делото по реда на тази глава се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Д.К.Т., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин,
неженен, с висше образование, ЕГН **********. Същият е осъждан неколкократно,
но към настоящия момент е реабилитиран по право.
От
месец юни 2017г. подсъдимият Т. и св. И.Г. били съквартиранти в стая № ... в
комплекс „Съни вилидж” в к. к. „Слънчев бряг”. В квартирата св. Г. държал преносим
компютър марка „Сони Вайо”, модел № SVF13N1X2ES, със сериен № 546382010000605, като разрешавал на Т. да
го ползва и му дал достъп до паролата на компютъра. На 06.09.2017г. Т. се
намирал сам в квартирата и взел решение да заложи лаптопа на Г.. За целта той
взел компютъра и се насочил към заложна къща „Доверие комерс” в к. к. „Слънчев
бряг”. В заложната къща подсъдимият предложил на намиращия се на място служител
- св. Николай Г. да заложи лаптопа, за който не притежавал документи, но тъй
като въвел паролата, св. Николай Г. приел Т. за собственик на вещта. Компютърът
бил приет в залог от св. Николай Г., за което бил издаден заложен билет № 10094
от 06.09.2017г. Срещу заложения лаптоп подсъдимият получил сумата от 400 лв.
Впоследствие Т. се върнал в квартирата и оставил заложния билет, а на гърба му
собственоръчно вписал писмено признание, че е взел и заложил компютъра, в което
посочил и мястото, където го заложил. На 07.09.2017г., около 01:30 часа, св. И.Г.
се прибрал в квартирата и установил липсата на лаптопа, както и оставената от Т.
бележка. Същият ден И.Г. посетил РУ Несебър и предоставил заложния билет, като
бил приет от полицейския служител – св. Петко Радев. Въз основа на данните в
заложния билет полицейските служители посетили заложната къща, а св. Николай Г.
предал лаптопа доброволно, за което бил оформен протокол за доброволно
предаване. На вещта бил извършен оглед, документиран в протокол за оглед, а
впоследствие същата била върната срещу разписка на св. И.Г..
По
ДП е изготвено заключение на съдебно-икономическа експертиза (на л. 20 – л.
21), от което се установява стойността на преносимия компютър, а именно –
1062,97 лв.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите И.Г., Петко
Радев, Николай Г. са последователни, непротиворечиви и си кореспондират помежду
си. От същите по категоричен начин се установяват описаните по горе факти.
Самият подсъдим също се признава за виновен и потвърждава установените по
делото факти. Собствеността върху триколките се установява както от разпита на
свидетеля И.Г., така и от представените от него документи, въз основа на които
вещта му е върната с разписка (на л. 27 от ДП). Всички посочени доказателства
са еднопосочни и непротиворечиви, поради което се кредитират от съда изцяло.
Писмените доказателства по делото и съставените протоколи за доброволно
предаване и за оглед на веществени доказателства потвърждават установената
фактическа обстановка. От изготвената експертиза се установява стойността на
вещта. Налага се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност
с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната
фактическа обстановка. Направеното от подсъдимия признание относно авторството
на деянието напълно кореспондира на събрания на досъдебно производство
доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206,
ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 НК.
Посочената
разпоредба изисква от обективна страна деецът противозаконно да е присвоил
чужди движими вещи, които владее, както и да е върнал присвоеното имущество до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Изпълнителното
деяние на претендираното престъпление се изразява в противозаконно разпореждане
с чуждата вещ – преносим компютър. За съставомерността на деянието е необходимо
деецът да владее вещта на определено правно основание, което обаче не му дава
право да се разпорежда с нея. В случая от фактическа страна по делото се
установява, че св. И.Г. и подсъдимият са били съквартиранти. Поради тази
причина св. Г. е давал на подсъдимия да ползва преносимия компютър, като му
предоставил и паролата за него. Т.е. вещта е била предоставяна на Т. за
временно ползване, в качеството му на съквартирант на пострадалия, поради което
на практика му е била предоставена за послужване и отношенията между лицата са
имали характер на договор за заем за послужване по чл. 243 и сл. ЗЗД.
Следователно на това основание подсъдимият е осъществявал фактическа власт
върху компютъра. Разпореждането се изразява в отдаването на вещта в залог, като
по този начин Т. е променил намерението си спрямо предмета и вече го е третирал
като свой. По този начин, в нарушение на уговорките между подсъдимия и пострадалия,
според които подсъдимият е следвало единствено да си служи с вещта, без да се
разпорежда с нея, той се е разпоредил като е предоставил вещта в залог на друго
лице и взел срещу това парична сума.
Налице
е и другият елемент от обективната страна на извършеното деяние, тъй като по
делото се установява, че подсъдимият напълно е съдействал за връщане предмета
на престъплението. Непосредствено след деянието той е оставил бележка на
пострадалия, в която му е посочил къде се намира вещта и въз основа на тази
бележка, със съдействието на органите на полицията, вещта е върната на св. И.Г..
В практиката на върховната инстанция е прието, че за приложение на
привилегирования състав, касаещ възстановяване на имуществото, е необходимо
възстановяването да е доброволно. Когато вещите са открити и иззети от органите
на полицията, за да е налице доброволно възстановяване, е необходимо това да е
станало със съдействието на дееца – Решение № 475 от 18.03.2015г. по НОХД №
1455/2014г. по описа на III н. о. на ВКС.
Настоящият случай попада в обхвата на посочената хипотеза, тъй като именно
благодарение на писмените данни, оставени от подсъдимия, е станало възможно
вещта да бъде открита и възстановена. Т.е. макар вещта да е възстановена от
полицейските служители, това е станало благодарение на съдействието на Т. и
следва да се приеме, че е налице доброволно възстановяване по смисъла на чл.
206, ал. 6 НК. Налага се извод, че присвоеното имущество е върнато на
пострадалия по надлежния ред още в хода на досъдебното производство – преди
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Деянието
е извършено от Т. и от субективна страна, доколкото самият той изначално е бил
наясно, че вещта не е негова, но въпреки това се е разпоредил с нея.
Следователно още преди да пристъпи към извършване на действията си подсъдимият
е имал нагласата да установи своя фактическа власт върху вещта (а не само да я
ползва за послужване). Т.е. той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е целял настъпването на последиците от него. Налага се извод, че
деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че Недялков е извършил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 206,
ал. 6, т. 1 НК наказание е лишаване от свобода до три години. В хода на
разпоредителното заседание бяха събрани множество доказателства, свързани със
съдимостта на подсъдимия и начинът, по който е търпял наказанията по
предходните му осъждания (9 на брой видно от справката за съдимост). В тази
връзка в протоколно определение, постановено по реда на чл. 248 НПК, съдът във
връзка с преценката по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК е разгледал подробно
предходните осъждания на Т. и е достигнал до краен извод, че той е реабилитиран
по право по реда на чл. 88а НК за осъжданията си, а освен това, макар да е
освобождаван по реда на чл. 78А НК от наказателна отговорност, няма пречка да
бъде освободен отново по този ред с оглед изтеклите срокове във връзка с
предишното освобождаване. Тези свои изводи съдът е съобразил със задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по тълк. дело № 2/2017г.
на ОСНК. Ето защо не е нужно мотивите на съда да бъдат преповтаряни, а следва
да се възприеме направеният вече извод, че съдебното минало на подсъдимия към
момента позволява спрямо него да бъде приложен чл. 78А НК. Причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени с връщането на отнетата вещ на
собственика й. Ето защо съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7
от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Подсъдимият е реабилитиран, като с поведението
си непосредствено след деянието е съдействал за разкриване на обективната
истина по делото. Наред с това Т. демонстрира добро процесуално поведение
(както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство). Тези
обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Обществената опасност на
престъплението по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 НК следва да се определи като
сравнително ниска, тъй като елемент от състава на деянието е възстановяване на
претърпените вреди. Подсъдимият към момента е лица с ниска степен на обществена
опасност с оглед настъпилата реабилитация по право за осъжданията му. При
отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до
извод, че деянието е осъществено единствено при смекчаващи вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното, размерът на
наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78а НК – 1000 лв. Така
наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства
възпитателно върху подсъдимия и обществото. Същото е съобразено и с имотното
състояние на подсъдимия, който очевидно е прибегнал до извършване на деянието
поради финансовите си затруднения.
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в негова тежест
бяха възложени и разноските по делото в размер 46,37 лева.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: