№ 14185
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110171285 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по подадена от т искова молба срещу Я. К. П. с ЕГН: **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 3 137,40 лева (три хиляди сто тридесет
и седем лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 464,26 лева (четиристотин шестдесет и четири лева и 26 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., 59,52лева
(петдесет и девет лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,77 лева (тринадесет
лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2021 г. до
27.05.2024 г. За процесните суми е издадена ЗАПОВЕД № 19656 / 27.06.2024 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 36028/2024 г.
по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
ответникът не е заплатил дължимата стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди и
на услуга дялово разпределение. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В проведеното на 07.07.2025 г. единствено открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковете, ответникът Яна П. се явява лично и признава
дължимостта на процесните суми, заявява, че ще ги заплати.
1
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е
да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
плащане на възнаграждение в претендирания размер.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Безспорно е между страните, а се установява и от представения нотариален акт за
прехвърляне недвижим имот срещу издръжка и гледане № 104, том I, рег. № 2345, дело №
69/2021 г., че на 19.03.2021 г. Я. К. П. е придобила собствеността върху описания в исковата
молба топлоснабден имот.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна
енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по
смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
2
топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже
с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответникът
е имал през процесния период качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна до
имота, в качеството си на негов собственик, което е безспорно в настоящия процес.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение
№ 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна
уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответника на
собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), неоспорено
от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи, се установява, че:
За процесния имот през процесния отоплителен период ФДР е фирма д. Ежемесечно за
абонатната станция се отчисляват „технологични разходи” или „загуби в АС”, които са
за сметка на топлопреносното предприятие "Топлофикация София” ЕАД. За абоната се
изчислява ТЕ за отопление на имот с 3 бр. радиатора и захранващи тръби с мощност
543Вт. Радиаторите са с разпределители , които са с редовни отчетиза процесния период. ТЕ
за битово горещо водоснабдяване е изчислена по данни от редовен отчет на 1 брой
водомер. Разпределя се ТЕ за сградна инсталация съгласно зависимост, описана в
Приложение към чл. 61 ал.(1) т.6.1.1. на Наредба №16-334 за топлоснабдяване от 04.2007г. и
Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. сумата за топлинна енергия за
имота на Я. К. П., аб.180285 / ********** е определена съгласно Наредба № Е-РД- 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването., във връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на
топлинната енергия за периода. Общата сумата за топлинна енергия начислена от
3
’’Топлофикация София” ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 2652.84лв., от
която 1838.82 лв. за отопление и сградна инсталация общо, и 814.02 лв. за битово горещо
водоснабдяване. Извършените измервания в АС , начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Я. К. П., аб.180285 /
********** са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документи, представени от топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално доставената до
имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото лице - помагач с
молба от 19.06.2025 г. и индивидуалните справки за отопление и топла вода за процесния
периода, както и документи за годишни отчети за същия период, талон за пломбиране на
водомер и сертификат за типово одобрение на уреди за ДР на ТЕ за отопление.
По повод на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се
посочи, че сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите,
подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно, а
стойността на доставената топлинна енергия е в общ размер на 2652,84 лв.
По делото са приети и писмени доказателства (изравнителни сметки и фактури), от които се
установява, че през процесния период за имота е начислявана топлинна енергия за отопление
на същия и за сградна инсталация.
Не се твърди и не се доказва плащане. А и от заключението по ССчЕ, което не е оспорено от
страните и е прието от съда, не се установява такова.
Доколкото безспорно ответникът се легитимира като собственик на топлоснабдения имот,
то той следва да отговаря и за цената на доставената топлинна енергия, т.е. за 2652,84 лв. От
ищеца се претендира главница в по-висок размер, а именно – 3137,40 лв., искът следва да се
уважи за сумата от 2652,84 лв., а за разликата над 2652,84 лв. до предявения размер от
3137,40 лв. – да се отхвърли.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2024 г. до
окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
4
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
изравнителните сметки и заключението по СТЕ, настоящият състав приема, че мораторната
лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 384,10 лв., поради което
претенцията следва да се уважи до този размер, а за разликата над 384,10 лв. до 464,26 лв. –
да се отхвърли.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение н а
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи - клиентите заплащат на продавача - т стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на т и при наличните
доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период
в размер на 59,52 лв., който не е оспорен по делото и се установява от извлечението от
сметки и заключенията по СТЕ и ССчЕ. Искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2024 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират само от ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
5
присъдена сумата от 649,74 лв.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от общо 103,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от т, ЕИК ,,
срещу Я. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че Я. К. П. дължи на т сумата 2652,84 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: **, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 384,10 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., 59,52лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 19656 / 27.06.2024 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 36028/2024 г. по описа на СРС, 178 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
разликата над 2652,84 лева до предявения размер от 3 137,40 лева, иска за мораторна лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г. за разликата над 384,10 лева
до предявения размер от 464,26 лева, както и иска за мораторна лихва върху главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за сумата 13,77 лева и за период от
15.06.2021 г. до 27.05.2024 г., за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 19656 / 27.06.2024 ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 36028/2024 г.
по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Я. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, ЕИК ,, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 103,74 лева - разноски за ч. гр. д. № 36028/2024 г. по описа на
СРС, 178 състав, и сумата от 649,74 лева - разноски за гр. д. № 71285/2024 г. по описа на
СРС, 178 състав
Решението е постановено при участието на д като трето лице - помагач на страната на ищеца
т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6