Решение по дело №1028/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Е. Л. Д., [ЕГН], чрез адв. А. М. от САК против Решение рег. № 312р-24083 от 25.09.2023 г. на Д. Л., временно преназначен на длъжността Директор на ОДМВР Пазарджик, с което е отказано да бъдат изтрите личните данни на Е. Л. Д. по подадено от нея Заявление вх. № 328605-99 от 2022 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че с постановелние за прекратяване на наказателно производство на прокурор при РП Пазарджик, на основание чл. 199, чл. 243 ал.1 т.1, чл. 24 ал.1 т.8 от НК и чл. 61 от НК е освободен от наказателна отговорност и са му наложени възпитателни мерки, поради което са налице материално правните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпление от общ характер/Инструкцията/. Направено е искане за отмяна на оспореното решение, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата - Директор на Областна дирекция на МВР - Пазарджик, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство - Е. Л. Д., е подала заявление с вх. № 328605-99/2023 г. до директора на ГДНП-София, с което е поискала да бъдат заличени нейни лични данни, обработвани в информационните масиви във връзка с ДП 228/2019 г. на РУ Панагюрище. Заявлението било препратено до ОДМВР Пазарджик по компетентност.Във връзка с подаденото заявление и направеното от Д. искане, е била извършена проверка, за резултатите от която е изготвено становище 312р 24080/25.09.2023 г. за отказ от изтриване на лични данни на заявителката от информационните фондове на МВР.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение рег. № 312р-24083 от 25.09.2023 г. на Д. Л., временно преназначен на длъжността Директор на ОДМВР Пазарджик на основание 56 ал.3 вр. ал.2 от ЗЗЛД вр. Чл. 25 ал.3, чл. 26 ал.2 и чл. 29 ал.1 от ЗМВР, невъзможността за прилагане на хипотезите, предвидени в чл. 3-5 от Инструкция № 3121з-748 от 20.10.2014 и заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на МВР е отказано изтриването на личните данни на Д., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с образувано и водено досъдебно производство № 228/201 на РУ Панагюрище за извършено престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК. От фактическа страна постановеният отказ е обоснован със съображения, че личните данни на лицата, обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК, се заличават при настъпване на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 3 – чл. 5 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Въз основа на резултатите от извършената проверка е прието за установено, че не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и съотв. липсва основание да бъдат заличени личните данни на Д., въведени и обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно производство № 228/2019 г. по описа на РУ - Панагюрище.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка по издаването на оспорения административен акт, както и доказателства във връзка с компетентността на органа, издал обжалваното Решение рег. № 312р-24083 от 25.09.2023 г. на Д. Л., временно преназначен на длъжността Директор на ОДМВР Пазарджик.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за заличаване на лични данни и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗМВР, за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни, вкл. когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, като администратор на лични данни е Министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица /чл. 29, ал. 1 от ЗМВР/. В чл. 28, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 12 – 22 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, чл. 53 – 56 и чл. 68 от ЗЗЛД, Директорът и Заместник директорите на Областните дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Със Заповед № 8121к-7369/11.08.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗМВР, Д. Л. е временно преназначен да изпълнява длъжността Директор на ОДМВР Пазарджик.Следователно оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи административни правомощия.

Обжалваното решение е издадено при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на административния акт. Посочени са както правните основания за упражненото правомощие, така и релевантни факти и обстоятелства, на които се основава постановения отказ за заличаване на лични данни, при подробно изложени мотиви за обосноваване на направения извод за липса на която и да е било от нормативно регламентираните предпоставки за заличаване на обработваните в информационните масиви на МВР лични данни на Е. Д. във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно производство № 228/2019 г. по описа на РУ - Панагюрище/пр. пр. № 809/2199 г. по описа на РП - Панагюрище/.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, като основание по см. на чл. 146, т. 3 АПК за отмяната на обжалвания акт. Решаващият орган се е произнесъл по заявеното от Д. искане за заличаване на нейни лични данни, въведени и обработвани в информационните фондове на МВР, след извършена проверка и служебно събрани доказателства във връзка с изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Оспореното в настоящото производство решение, е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми, на които се основава, като съображенията за това са следните:

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. В чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е регламентирано, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни, като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗМВР сроковете за съхранение на тези данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, се определят от Министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази законова делегация е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. С разпоредбата на чл. 3 от посочения подзаконов нормативен акт изрично и изчерпателно са регламентирани хипотезите и сроковете, при които личните данни по чл. 2 (с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления) се заличават, а именно: т. 1 при постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 2 не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК; т. 3 - наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 от НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 от НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; т. 4 влязла в сила оправдателна присъда; т. 5 - изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; т. 6 наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б от НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; т. 7 освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а от НК) и т. 8 лицето е починало - във всички останали случаи.

От доказателствата по делото, в т. ч. от съдържащите се в административната преписка документи, безспорно се установява, че в информационните фондове на МВР са въведени и обработвани лични данни на жалбоподателката Е. Д. във връзка с образувано и водено срещу лицето досъдебно производство № 228/2019 г. по описа на РУ-Панагюрище/, за извършено престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК вр. чл. 63 ал.1 т.4 от НК, приключило с постановление за прекратяване на основание чл. 243 ал.1 т.1, чл. 24 ал.1 т.8 от НПК и чл. 61 ал.1 и ал.3 от НК. От доказателствата по преписката се установява още, че след като постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 18.01.2020, материалите по досъдебното производство са изпратени в МКБППМН гр. Панагюрище и на жалбоподателката е наложена възпитателна мярка.

Следователно обработваните в информационните фондове на МВР лични данни на Е. Д. са в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. - лични данни във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК.

При наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство, неправилен е изводът на решаващия орган, че по отношение на Е. Д. не може да намери приложение нито една хипотеза, визирана в разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за заличаване на личните й данни, въведени и обработвани в информационните масиви на МВР. Напротив, тъй като основанието за прекратяване е по чл. 24 ал.1 т.8 от НПК/освобождаване на дееца от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни марки/, относима е разпоредбата на чл.3 т.5 б “б” от Инструкцията. Същата разпоредба визира изтичането на давностен срок по чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 от НПК, в случай на прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 от НПК, с изключение на случаите на чл. 24 ал.1 т. 1и 8а от НПК. Хипотезата на чл. 24 ал.1 т.8 от НПК не влиза в кръга на изключенията по чл. 24 ал.1 т. 1и 8а от НПК поради което личните данни на извършител могат да бъдат заличени след изтичане на давностен срок по чл. 81 ал.3 вр. 80 от НК. Давностните срокове по НК са обвързани с правната квалификация на престъплението, за което се води производството. В случая това е престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което се предвижда наказание от една до шест години. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ал. 2 от НК, давностните срокове за непълнолетни се определят след като се заменят наказанията по чл. 63 от НК. За престъпленията, за които се предвиждат повече от пет години лишаване от свобода /вкл. това по чл. 354а ал.3 т.1 от НК/, следва да намери приложение чл. 63 ал.1 чл. т.3 от НК, а не както неправилно е посочил прокурорът в окончателния си акт- 63 ал.1 т.4 от НК. Въпреки това възприетата от прокурора хипотеза е по-благоприятна за жалбоподателката и именно тя ще бъде обсъдена тук. При извършване на редукцията по чл. 63 ал.1 т.4 от НК, замененото наказание за непълнолетни става две години и давността следва да се определи на 5 години, съгласно чл. 80 ал.1 т.4 от НК. За изтриване на личните данни на извършителя обаче следва да е изтекла абсолютната давност по чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.4 от НК, която надвишава този петгодишен срок с една втора и се получават общо 7 г. и 6 месеца. При деяние, извършено на 05.11.2019 г., срокът в който МВР може да съхранява личните данни на жалбоподателката изтича на 05.05.2027 г.

За пълнота на изложението следва да се отбележи че правилата, въведени с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност (чл. 2, ал. 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679), като правото на Общността не изключва възможността за обработване на лични данни в посочените хипотези. В Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Отделно от това нормата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност, като с влязло в сила Решение № 2020 от 16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 8671/2020 г. по описа на ВАС, е прието, че разпоредбата на чл. 3 от Инструкцията не противоречи на нормативни актове от по-висока степен, нито регламентирането е в противоречие с установените с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година правила и принципи на обработване на данните.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното решение е правилно като краен резултат. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателката следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПП.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Пазарджишкият административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Л. Д., [ЕГН], чрез адв. А. М. от САК против Решение рег. № 312р-24083 от 25.09.2023 г. на Д. Л., временно преназначен на длъжността Директор на ОДМВР Пазарджик, с което е отказано да бъдат изтрите личните данни на Е. Л. Д. по подадено от нея Заявление вх. № 328605-99 от 2022 г. като неоснователна.

ОСЪЖДА Е. Л. Д., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. Пазарджик сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.