РЕШЕНИЕ
№63
гр. Русе, 02.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА , с
участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА КАН дело № 10 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.К.К.
с ЕГН ********** *** против Решение № 260240 от 02.12.2020 г., постановено по
АНД № 1736 /2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден
Електронен фиш Серия К № 2528329, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева,
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1
от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени електронния фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител, в подадено писмено възражение на касационната жалба
вх. № 336р-679 от 08.01. 2021г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността
на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл.182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неоснователни
са възраженията в жалбата в тази посока. Издаването на електронния фиш е една
последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз
основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат
както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша
е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. От текста на цитираната
разпоредба следва извода, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на
издаването му, а само дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в
процесния ЕФ. Не се изисква и посочване
името и длъжността на служителя, съставил ЕФ, тъй като законът изисква посочване
само на териториалната структура и това е резултат от специфичните особености
на производството по издаване на ЕФ, уредено в чл. 198, ал.4 от ЗДвП.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че ЕФ е издаден след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По
отношение приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по
издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, следва да се
посочи, че в случая разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение
на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо
със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на
института на давност за погасяване на административнонаказателното преследване
/извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/ и предвид Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015г., в производството по издаване и
обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три
години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението – 09.04.2018г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от
двата срока.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Нарушението е извършено на бул.“България“, до
бензиностанция Лукойл в гр.Русе в
рамките на населеното място. Действащото ограничение от 50км/ч е общото
ограничение на скоростта в населено място, където е монтирано техническото
средство, видно от Протокол от проверка № 235-ИСИ /л.12/. Към момента на
заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е
използвана стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистриране на
пътни нарушения тип „SITRAFIK ERS 400„ видеоконтрол фиксираща дата, час и скорост на
движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е
преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото /л.9,
11 от НАХД 1736/2020г. РС Русе /.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство /л.8 от НАХД 1736/2020г. РС Русе /, като съгласно чл.189,
ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно наказателния процес. От това писмено
доказателство е видно също така, че измерената скорост на движение на
процесното ППС е била 95 км/ч, при ограничение 50 км/ч. Резолюция на изготвените снимки е ясна,
от нея се разчита регистрационния номер на контролираното МПС и то безспорно се
идентифицира. Няма спор, че същото е собственост на жалбоподателя. Нещо повече
сам жалбоподателят в декларация по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП не е оспорил
факта,че е собственик и водач на посоченото в ел.фиш МПС със съответния
рег.номер. В този смисъл жалбоподателят е субект на нарушението.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства.
Процесният автомобил е собственост на
жалбоподателя, който следва да понесе и административнонаказателната
отговорност за нарушението.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се
определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в
случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на
казуса и при резултата от делото, на ответната страна ОД на МВР - Русе следва
да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер
на 80 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260240
от 02.12.2020г., постановено по АНД № 1736 / 2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2528329, издаден от ОД на
МВР – Русе
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.