Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15672 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от С.Н.К. искова молба, с която е предявила срещу Д.Х.К.
и В.А.К. иск за отмяна на дарение от 1997 г. в полза на Х.С.К.на апартамент с
площ от 59.36 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. „М.М.“, бл*******, ет* под №
36, заедно с мазе под № 14 и 2.026% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, попадащо във ІІ зона.
Ищцата
твърди, че със съпруга си С.Х.К.дарили на сина си Х.С.К.гореописания
апартамент. Н.Х.К., нито съпругата и дъщеря му – ответници в настоящото
производство оказали на ищцата нужната помощ в издръжката, от която се
нуждаела. С нотариална покана С.К. уведомила ответниците, че се нуждае от
издръжка, тъй като не разполага със средства за това. Тъй като не се отзовали
на поканата й, ищцата предявява иск за отмяна на дарението, извършено в полза
на наследодателя на ответниците.
Ответниците
са подали отговори на исковата молба, в които оспорват допустимостта на
предявения иск за ½ ид.ч. от процесния имот. Считат искът за
неоснователен, тъй като били наследници на надареното лице и не придобивали
моралното му задължение да дават издръжка на дарителя. Оспорват нуждата на
ищцата от издръжка и своята възможност да я дават.
Съдът, след като прецени
събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Не се
спори между страните и е от приетото по делото заверено копие на нотариален акт
№ 99, том LLLXXXIX, дело № 57102/20.11.1997 г. на нотариус при СНС при СРС се
установява, че на 20.11.1997 г. между С.Х.К.и С.Н.К., от една страна, и Х.С.К.,
от друга, е сключен договор за дарение на недвижим имот, придобит по време на
брака им и представляващ съпружеска имуществена общност: апартамент, находящ се
в гр. София, ж.к. „М.М.“, бл*******, ет. ********, състоящ се от стая, хол,
кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 59.36 кв.м., без посочени
съседи по първичен легитимационен документ, заедно с мазе под № 14, при съседи:
ляво – мазе № 13, към държавен апартамент № 35, дясно – мазе № 15 – общо
помещение за смет, заедно с 2.026% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, попадащо във ІІ зона, като дарителите са си запазили
правото за ползват имота докато са живи спокойно и необезпокоявано от никого,
заедно и поотделно.
Не се
спори и че на 01.06.2004 г. е починал С.Х.К.и е оставил за свои наследници по
закон съпругата си С.Н.К. – ищца в настоящото производство, дъщеря си К.С.К. и
сина си Х.С.К.(починал на 09.01.2015 г. и оставил за свои наследници по закон
съпругата си В. Й. К. и дъщеря си Д.Х.К.). Това обстоятелство е видно и от
удостоверение за наследници изх. № ГР-0104-1569/27.08.2015 г. на СО, район
„Надежда“.
Съдът намира,
че предявеният иск за ½ ид. ч. е недопустим.
Ищцата С.К. е собственик само на ½ ид. ч. от
процесния апартамент и го е притежавала в режим на съпружеска имуществена
общност със съпруга си С.Х.К., който е починал на 01.06.2004 г. Поради това
ищцата е легитимирана да иска отмяна на дарението само по отношение на своята
½ ид.ч. Притежаваната от съпруга й ½ ид.ч. се наследява по закон
от ищцата като негова съпруга, от сина й Х. К. и дъщеря й К. К., или по 1/6 ид.
ч. за всеки от тях. Ищцата не може да предявява чужди права по отношение на
притежаваната от нейните от останалите наследници идеални части. Тя не може да
предявява права и по отношение на наследената от нея 1/6 идеална част, тъй като
в производството нито се е твърдяло, нито има доказателства, че до смъртта на С.Х.К.на
01.06.2004 г. последният е имал нужда от издръжка и че е отправял такова искане
до сина си Х. К.. При смърт на дарителя правото за получаване на издръжка не
преминава в патримониума на неговите наследници.
Затова ищцата не би могла да претендира отмяната на дарението относно тази 1/6 наследена
от нея идеална част, дори и при евентуални твърдения в тази насока.
По така
изложените съображения производството в частта по иска за отмяна на ½
ид.ч. от процесния апартамент следва да бъде прекратено като недопустимо.
Досежно
другата ½ ид.ч. от имота искът е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно
задължителните указания в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
1031 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 4849/2008 г. на ВКС, I г.о., моралното задължение
на дарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка, само ако
дарителят изпадне в нужда и поиска от надарения да му дава издръжка. Със
смъртта на надарения неговите наследници
придобиват всички негови права и задължения. Те ще дължат издръжка на дарителя,
само ако той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди настъпване
на смъртта на последния. Ако издръжката е поискана след смъртта на надарения,
неговите наследници не дължат издръжка,
тъй като нямат морално задължение към дарителя и към момента на откриване на
наследството наследодателят им не е имал правно задължение да дава издръжка на
дарителя и следователно съответно след смъртта на надарения неговите наследници не са наследили такова правно
задължение.
По тези
съображения ирелевантно е обстоятелството, че ищцата е отправила покана до
ответниците да й дават издръжка.
Следва
да се отбележи, че поканата за даване на издръжка не е необходимо да бъде
писмена, доколкото законът не предвижда задължителна форма на това искане.
Относно
поисканата от ищцата издръжка от надарения Х. К. преди смъртта му през 2015 г.
е разпитан свидетелят А. К.. При извършване на ремонт през 2010 г. в жилището на
ищцата той чул, че С. се оплакала на сина си от недостиг средства и невъзможност
да си плаща лекарствата. В отговор Х. й отговорил, че ще й дава минимум по 200
лева месечно. При кредитиране на така дадените от свидетеля показания съдът
съобрази нормата на чл. 172 от ГПК, предвид възможната му заинтересованост като
бивш зет на С.К. и баща на дете от брака му с К. К. – дъщеря на ищцата. Налице са
основания показанията на свидетеля да не бъдат кредитирани, предвид тяхната
непоследователност и относно други факти, за които е изложил показания: „С К.
не толкова чести контакти.“ „Аз и К. към момента сме в добри, приятелски
отношения, все пак имаме дете“.
Съмненията
относно оказвана от Х. К. помощ произтичат и от изложените в исковата молба
твърдения на ищцата, че не е получавала такава от сина си, докато е бил жив.
Искът е
неоснователен и при съобразяване на дадените в тълкувателно решение №
1/21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Установява
се от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, че ищцата страда от
хронична исхемична болест на сърцето, атеросклеротична миокардиосклероза - абсолютна
аритмия, сърдечна недостатъчност, 2 ст., хронична обструктивна болест на беля
дроб, лумбална остеохондроза, двустранен лумбосакрален радикуларен синдром,
лумбалгия, двустранна гонартроза, двустранна коксартроза вдясно – тежка степен
0-30-50, вляво – 0-10-100, скъсен десен долен крайник с 4,5 см и че й е
определена пожизнено 78% трайно намалена работоспособност без нужда от чужда
помощ.
При необходима
месечна сума в размер на 562 лева за издръжка на човек, съгласно заключението
на съдебно-икономическата експертиза, и получавана от ищцата пенсия от 418.99
лева, налице е недостиг на средства в размер на 143.01 лева.
От друга
страна, никоя от ответниците не разполагат с доходи в размерите, реализирани от
С.К.. В.К. получава 333.20 лева пенсия, част от която в размер на 100.46 лева
представлява добавка за инвалидност поради общо заболяване, безсрочно.
Ответницата
Д.К. е задължена по закон да издържа малолетните си деца Г., роден през 2006 г.
и М., роден през 2010 г. Данни за получавани от нея доходи не се съдържат по
делото. Ищцата не доказа с допустимите и относими по делото доказателства, че
ответниците разполагат с достатъчно средства, за да дадат поисканата издръжка,
без да поставят себе си или лицата, които издържат по закон в по-неблагоприятно
положение от нейното.
Поради
това, независимо дали приживе наследодателят им Х. К. е бил канен от С.К. да й
дава издръжка, искът за ½ ид.ч. от процесния имот подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ответниците.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ищцата за прекомерност на
претендираното от ответниците възнаграждение в размер на по 1 500 лева.
Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът възлиза на сумата от
1 678 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от С.Н.К.,
ЕГН ********** срещу В.А.К., ЕГН ********** и Д.Х.К., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение,
за който е съставен нотариален акт № 99, том LLLXXXIX, дело № 57102/20.11.1997
г. на нотариус при СНС при СРС за ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „М.М.“, бл*******, ет. ********,
състоящ се от стая, хол, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 59.36
кв.м., без посочени съседи по първичен легитимационен документ, заедно с мазе
под № 14, при съседи: ляво – мазе № 13, към държавен апартамент № 35, дясно –
мазе № 15 – общо помещение за смет, заедно с 2.026% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо във ІІ зона.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Н.К., ЕГН ********** срещу В.А.К., ЕГН ********** и Д.Х.К., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на
договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 99, том LLLXXXIX, дело
№ 57102/20.11.1997 г. на нотариус при СНС при СРС за ½ ид.ч. от недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „М.М.“, бл*******,
ет. ********, състоящ се от стая, хол, кухня, сервизни помещения, със застроена
площ от 59.36 кв.м., без посочени съседи по първичен легитимационен документ,
заедно с мазе под № 14, при съседи: ляво – мазе № 13, към държавен апартамент №
35, дясно – мазе № 15 – общо помещение за смет, заедно с 2.026% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо във ІІ зона.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, С.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на В.А.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 500 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, С.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Д.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 500 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: