Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в.гр.дело
№ 10619 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №130115/01.06.2019 г. по гр.д. № 76159/2018 г. по описа на СРС, 170
състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за неказаконно
уволнението и е отменена Заповед №
CB-IND-73/1/ от 11.10.2018 г. на двама членове на УС на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ******** със седалище и
адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, с която считано от 12.10.2018
г. е прекратено трудовото правоотношение на Н.С.Н. с ЕГН: **********,***,
а на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Н.С.Н.
с ЕГН: **********,*** е възстановен, на заеманата преди уволнението длъжност
„Техник ел.машини и апарати/Мерене НН, Дирекция „Мерене и управление на данни,
направление мерене НН, сектор РЗ Тетевен“ и място на работа гр. Тетевен, в „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ********. Ответникът е
осъден да заплати и сумата от 1060 лв. за адвокатско възнаграждение.
Във
въззивната жалба са изложени съображения, че първоинстанционният съд е тълкувал
превратно представените писмени доказателства и действащата нормативна уредба.
Поддържа и че работодателят е спазил всички изисквания на чл.193- 195 КТ като
процесната заповед е мотивирана и е взета предвид тежестта на извършеното
нарушение. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е стигнал до извод,
че двумесечният срок по чл.194 КТ не спира да тече, през времето през което
работодателят е изчаквал експертното мнение на ТЕЛК – гр. Троян на основания
чл. 333, ал.2 от КТ и отговора на
искането за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудово
правоотношение по реда на чл.333, ал.1, т.3 от КТ от Дирекция „Инспекция по
труда – Ловеч“, поради което е неправилен и извода на решаващия съд, че правото
на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е било преклудирано. Намира
посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 7 и чл.187, т.1, т.3,
т.7,т.8 и т.10 от КТ за доказани от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излага, че е спазил
процедурата за изискване на мнение от ТЕЛК и предварително разрешение за
уволнение от инспекция по труда в случая във връзка с разпоредбата на чл. 333,
ал.1, т.3 по отношение на ищеца Н.С.Н.. Оспорва твърденията на ищеца, че е
нарушен чл.333, ал.1 от КТ, поради връчване на заповедта за уволнение на ищеца,
в момент в който той бил започнал да ползва отпуск по болест. С оглед на изложеното
се моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове –
отхвърлени. Претендират се разноски във въззивното производство. В откритото
съдебно заседание по делото е представен списък по чл.80 ГПК.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Н.С.Н. е подал отговор на въззивната жалба
чрез адв. П.В., с който поддържа, че първоинстанционното решение е допустимо и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Излага доводи за неспазване
на сроковете по чл.194 от КТ от страна на работодателя. В случай, че съдът
прецени, че дисциплинарното наказание е било наложено в законоустановените
срокове, иска отмяна на уволнение, поради маловажност на извършеното нарушение,
като твърди, че тежестта на нарушението не съответства на наложеното наказание.
Претендират се разноски. Представен е договор за правна помощ и съдействие, в
който е отбелязано, че уговорената сума за адвокатско възнаграждение е
заплатена в брой, както е и уговорено.
В
откритото съдебно заседание въззивника се представлява от юрк. Георгиев, който
поддържа въззивната жалба. За въззиваемия се явява адв. Н., който поддържа
отговора на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предмет
на разглеждане във въззивното производство са искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и
правилно, като на основание на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва
да бъде допълнено следното.
По делото е установено,
че по силата на Трудов договор № ТД-7-20/01.02.2010 г. между страните е възникнало и съществувало
трудово правоотношение, като ищецът е заемал в структурата на ответното
дружество длъжността техник ел. Машини и апарати/ мерене НН, в Дирекция „Мерене
и управление на данни“, направление „Мерене НН“, отдел „Мерене НН- Плевен“,
сектор „РЗ Тетевен“, място на работа гр. Тетевен.
На
04.06.2018 г. до управителния
съвет на дружеството ответник е постъпил доклад с вх. № CB-IND-65/04.06.2018 г. от
директора на дирекция „Мерене и управление на данни“ в „Ч.Р.Б.“ ЕАД, в който се
съдържа описание на твърдените за извършени от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, неоспорен от
страните, че тази дата следва да се приема за дата на откриване на нарушението
от работодателя по смисъла на чл. 194 от КТ и от нея тече срока за налагане на
дисциплинарно наказание.
На 15.06.2018 г. ищецът е позирал обяснения по чл.193 от КТ, към
които е приложил амбулаторен лист от
02.04.2018 г. , в който е отразено, че същият страда от „неинсулинозависим
захарен диабет без усложнения“, която болест е посочена в чл.1, ал.1 от Наредба
№ 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (Наредба № 5 от 20.02.1987 г.).
С искане от
03.07.2018 г. (л. 56 от първоинстанционното дело) дружеството
ответник
е изискало мнение от ТЕЛК, с оглед спазване на процедурата по чл.333, ал.2 от КТ. Писмо с приложено към него
експертно заключение на ТЕЛК за Н.Н. е получено от дружеството ответник на
27.09.2019 г.
На 01.10.2018 г., поради
необходимост от спазване на чл.333, ал.1, т.3 КТ, „Ч.Р.Б.“ ЕАД е изпратило
искане за предварително разрешение за уволнение на ищеца Н. до директора на
Дирекция „Инспекция по труда- Ловеч“ (получено на 03.10.2018 г.). На 08.10.2018
г. ответникът е получил предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на Н.Н..
Със
заповед № СВ-IND-73/1/ от 11.10.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3, вр.
чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ. Заповедта е
била връчена на ищеца на 12.10.2018 г.
Основният
спор между страните във въззивното производство, при така установените факти, е дали работодателят е упражнил
законосъобразно правото да наложи дисциплинарно наказание след двумесечния срок
по чл.194 от КТ, при наведени от него доводи, че пропускането на срока по чл.
194 от КТ се дължи на обстоятелства извън неговата воля.
Въззивният
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че към момента на
налагане на дисциплинарното наказание – 11.10.2018 г. правото на работодателя
да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано, поради изтичане на
преклузивния двемесечен срок по чл. 194, ал.1 от КТ. Този извод не се променя с
оглед доводите на въззиваемото дружество, че пропускането на срока се дължи на
произнасянето извън срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на ТЕЛК гр. Ловеч по
искането за мнение, изискуемо съгласно чл. 333, ал. 2 от КТ.
Районният
съд, правилно е посочил, че срокът по
чл. 194 от КТ е преклузивен и единствените две хипотези, при които
законодателят изчерпателно е предвидил възможност за спирането му са при законоустановен отпуск на работника или
служителя и участие в стачка. В конкретния случай двумесечния срок по чл.194 КТ
е спрял да тече, в съответствие с разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ, в петте
дни ползван годишен отпуск от работника (на 11.06.2011 г., 26-28.06.2018 г. и
11.10.2018 г.).
В
рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, работодателят следва
да извърши всички необходими действия - включително и да изпълни процедурата
във връзка със законоустановената закрила по чл. 333 от КТ и в зависимост от
наличието или не на необходимите документи - да прецени дали да наложи
дисциплинарното наказание или не.
След
изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ субективното потестативно
право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено се
преклудира / така Решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/11 г. на IV
г. о. на ВКС/. Нормата е императивна и съдът следи служебно за прилагането й.
Не съществуват обективни причини, които да обосноват възможност за налагане на
дисциплинарно наказание след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, защото
след изтичането му в правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува
като основание за налагане на наказание и се прекратява възможността за търсене
на дисциплинарна отговорност / в този смисъл Определение № 277 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7293/2013 г., III г. о., ГК/.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода
на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените във въззивното производство разноски. Съгласно направеното отбелязване в приложения
на л. 43 от въззивното производство договор за правно обслужване той е заплатил
изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като в открито
съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на ответника юрк.
г.е направил възражение за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд
намира направеното възражение за основателно като в полза на ищеца следва да
бъде присъден минималният размер на адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл. 2, ал. 5 от същата наредба, а именно 1120 лв. или по 560
лв. (размера на минималната работна заплата към момента на сключване на
договора за правна помощ) за всеки от предявените искове.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130115/01.06.2019 г., постановено по
гр.д. № 76159/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление ***, „БенчМарк Бизнес Център“ да заплати на Н.С.Н., ЕГН: **********,
адрес: *** сума в размер на 1120,00 / хиляда сто и двадесет лева/- разноски във
въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.