Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………...../……………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1746 по описа за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П.Х.Т. ЕГН ********** ***.2019год. на Зам. Директора
на ТД на НАП - Варна, с което на въззивника, в качеството му на изпълнителен
директор и ръководител на „Христо Ботев инвест“ АД
ЕИК ********* е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 802.25лв. на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч за нарушаване нормата на
чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата си въззивникът не
оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, но излага доводи за
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН и НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован не се явява и не се представлява.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2018год. служители на
ТД на НАП Варна извършили проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна,
както и в ТР към АВ и установили, че заявление за вписване и обявяване на ГФО
за 2017год. на „Христо Ботев инвест“ АД е било
подадено на 27.07.2018год. която дата била след изтичане на предвидения в
закона срок за това – до 02.07.2018год. , както и това, че дружеството е подало
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017год. в която било отчело общо приходи в размер на
35429.14лв.
Установено било също така, че
въззивникът е изпълнителен директор на посоченото по-горе дружество.
На 19.09.2018год. св. К., в
отсъствието на въззивника, съставила
срещу него АУАН № F408480, в който посочила, че същия, като управител и
ръководител на „Христо Ботев инвест“ АД ЕИК ****, в
качеството си на задължено лице по чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч., не е изпълнил
задължението си да публикува чрез
подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АВ – ТР на
годишния финансов отчет за 2017год. в законоустановения срок до 02.07.2018год. В акта посочила също така, че такова
заявление е било подадено на 27.07.2018год. като заявлението било заведено с
вх.№ 20180727153420.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от страна на въззивника лице на 10.10.2018год..
На 12.10.2018год. въззивника
подал писмено възражение срещу акта, в което по същество не оспорва
извършването на нарушението, но навеждал твърдения за маловажност на същото.
На 25.01.2019год., въз основа на
съставения акт зам.директорът на ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел е че въззивника нарушил разпоредбата на чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСч. Вр. чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч. и на
основание чл. 74, ал.1 от същия закон му наложил адм.
наказание глоба в размер на 802.25лв. като посочил, че не били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени разпечатки от ТР, Заповед № ММФ-610/03.07.2018год. на МФ,
декларация по чл. 92 от ЗКПО, покани адресирани до въззивника, както и до ЮЛ на
което той е представляващ, ведно с известия за доставянето им.
В съдебното следствие е
разпитана св.К., която в показанията си потвърждава констатациите отразени в
акта и НП.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Така приетата фактическа
обстановка не се оспорва от страните по делото.
При извършена служебна проверка
на приложените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са дата и
място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както
и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила, които
да водят до нарушаване правото на защита на въззивника съдът не констатира.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна
страна следното:
С НП на
въззивницата е наложено наказание съобразно нормата на чл. 74, ал.1 от ЗСч вр. чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. предприятията са длъжни
да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма в срок до 30 юни на следващата година, като за
търговците това задължение се изпълнява чрез заявяване, вписване и представяне
за обявяване в Търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал.1, т.1 от ЗСч. предприятията са длъжни да публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма в срок
до 30 юни на следващата година, като за търговците това задължение се изпълнява
чрез заявяване, вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър.
Съгласно чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч ръководителят на предприятието отговаря
за съставянето, съдържанието
и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади,
изисквани по този закон.
Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗСч "Ръководител на предприятие" е лице
или лица, които лично ръководят
предприятието в качеството си на собственици,
управители или упълномощени с договор, които носят отговорност
за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление
или пред държавата.
В случая по делото няма спор, че въззивникът е изпълнителен директор на
„Христо Ботев инвест“ АД и негов представляващ,
съответно именно негова е отговорността за съставянето и публикуването на
годишния финансов отчет на предприятието.
Няма спор, а и по категоричен начин от приложените към преписката
разпечатки от търговския регистър се установява, че към 02.07.2018год. (първия
работен ден доколкото 30.06.2018год. е неприсъствен, не работен ден) за дружеството не било подадено заявление за
публикуване на ГФО за 2017год. Такова е било входирано
на 27.07.2018год.
И след като отчет не е бил
подаден към посочената дата 02.07.2018год. то нарушение на закона е налице и то
е доказано по безспорен и категоричен начин.
Според настоящия съд обаче
осъщественото нарушение изцяло попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – представлява
маловажен случай по следните съображения.
На първо място нарушението е първо за въззивника като в тази връзка
съдът намира за нужно да отбележи, че доказателства в подкрепа на противното не
са ангажирани към АНП нито пък са били отчетени и посочени от АНО в НП, в което
декларативно е посочено че били взети предвид всички утежняващи обстоятелства
без яснота какво се има предвид. Нещо повече в самото НП АНО сам е посочил, че
нарушението е за първи път.
На следващо място видно от
приложената към АНП разпечатки, както и преписи от постановени от АВ актове се
установява, че по-късното подаване на заявлението за обявяване на ГФО се дължи
и на обективна невъзможност да бъде сторено по-рано, по причини породени от
поведение на Държавен орган в противоречие с вменените му законови задължения.
Касае се за ГФО от дейността на АД, което предполага свикване на Общо събрание
и одобряване на отчета от същото, както и предвидени нарочни законови
изисквания свързани с публикуване на поканата за свикване на ОС в ТР и
определен срок (30-дневен) от обявяване на поканата до провеждането на
събранието. В случая видно от приложените към АНП книжа ръководният орган е
подал заявление за публикуване на покана за свикване на общо събрание на
21.05.2018год. като е обявил дата за свикване на ОС на 28.06.2018год, което
заявление не е било разгледано от органа по регистрация в определения в
ЗТРРЮЛНЦ 3-дневен срок от постъпване на заявлението (чл.19, ал.2 от цитирания
закон), съответно при нередовност на документите не е дал указанията по чл.22,
ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ още на следващия ден след постъпване на заявлението (доколкото
в случая заявлението е било подадено по ел.път), а едва на 30.05.2018год. е
постановил отказ да регистрира поканата поради това, че заявлението по
обективни причини било по-късно разпределено,
когато срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ бил изтекъл и нормата на чл. 22, ал.5
не можело да намери приложение. Посочил също така, че при вписване на поканата
в ТР на посочената дата (30.05.2018год.) до посочената дата за откриване на
общото събрание (28.06.2018год.) срокът бил по-малък от определения в чл. 223,
ал.5 от ТЗ (30 дни). Ако органа по регистрация бе изпълнил законовите си
задължения свързани с произнасяне в определените срокове забава нямаше да има
като горното явства изцяло от поведението на
въззивника непосредствено след получаване на отказа. Още на следващия ден
той е подал ново заявление за
публикуване на покана за свикване на ОС на 26.07.2018год., а веднага след
провеждане на ОС, на което отчета е бил одобрен – на 27.07.2018год. е подал и
заявление за неговото обявяване в ТР. От друга страна безспорно нарушението е
формално на просто извършване, но при преценка за вредните последици от него
няма как да не бъде съобразена целта която преследва закона с вменяването на
това задължение. В случая това задължение е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването
на отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на
търговеца. Само с подаването на заявлението обаче тази цел на законодателя не
се постига. Това става едва след публикуване на отчета в ТР, а видно от
приложената към АНП разпечатка от ТР обработването на подадената за публикуване
информация касаеща финансовото състояние на търговците (в частност
публикуването на ГФО) от страна на АВ става със значително закъснение – видно
от разпечатката ГФО за 2017год. подаден за вписване от страна на въззивника на
27.07.2018год. към 11.09.2018 (датата на която е направена разпечатката
приложена към АНП) все още не е бил вписан, а е бил в процес на обработка, а
след извършена от съда служебна справка в ТР бе установено, че вписването е
било направено (ГФО е бил публично огласен) едва на 16.05.2019год., което е
малко по-малко от година след подаване на заявлението. С други думи по-късното
подаване на ГФО (в рамките на около 20 дни след изтичане на законовия срок) за
публикуване в случая не е довело до никакви негативни последици за когото и да
било. В тази връзка ако и въззивника да бе подал заявлението за публикуване на
отчета в законовия срок то преследваната от закона цел с въвеждане на това
задължение пак не би била постигната. Горното наред с наличните по делото данни
за липса на проявена до момента непоследователност, безотговорност и
недисциплинираност при изпълнение на задължението за обявяване на ГФО (данни за
налагани санкции за същото нарушение няма), а от там и до извод за изолираност
на противоправното поведение, мотивираха съда да приеме, че конкретния случай
се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите случаи на
подобни нарушения, поради което и въззивникът изобщо не следва да бъде
наказван, а само предупреден. Нещо повече, според настоящия съд налагането на
санкция, при отчетените по-горе обстоятелства, в случая би било самоцелно и би
имало по-скоро негативен ефект върху въззивника отколкото превъзпитаващо,
предупредително и възпиращо въздействие. В контекста на изложеното по-горе
съдът не споделя направения от АНО в НП формален извод (без каквито и да било
аргументи) за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в случая. И доколкото преценката
на адм. наказващия орган за приложението на чл.28 от ЗАНН не е преценка по целесъобразност и подлежи на съдебен контрол съдът счете,
че в случая НП се явява издадено в нарушение на закона и като такова следва да
бъде отменено. В този смисъл са и задължителните указания дадени в ТР № 1 от
12.12.2007год. по тълк.д. №
1/2005год. на ОСНК на ВКС.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
401348/408480/25.01.2019год. на зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на
П.Х.Т. ЕГН **********, на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложено административно
наказание глоба в размер на 802.25лв. за нарушаване нормата на чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСч вр. чл. 16, ал.1, т.4 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: