Р Е Ш Е Н И Е
№ 3228/12.07.2019 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15574 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
му представител – адв. Атанас Атанасов, срещу М.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 143,
ал. 1 от ЗЗД съдът да приеме
за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 1262,00 лв., представляваща заплатено от последния
в качеството му на поръчител задължение
по одобрен на 29.06.2016 г. договор за заем сключен
между Вз.-сп.к.при Областна дирекция на М. на в. р. - В.и М.В.И., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.09.2018
г. до окончателното й
изплащане, за което вземане по
ч.гр.д. № *г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
В
исковата си молба ищецът И.В.Д. излага, че ответницата
М.В.И. била член на Вз.-сп.к.при
ОД на МВР – В. и на
11.11.2015 г. подала заявление
за заем за
10000,00 лв. Заявлението, което било приподписано
от трима поръчители, също членове на ВСК, сред които и ищеца
И.Д., било одобрено на 29.06.2016 г. На следващия ден заемната
сума била отпусната по банкова
сметка *** И., срещу задължението ѝ да я върне на равни
месечни вноски в срок от 40 месеца,
при годишна лихва от 1,8 %. Твърди, че до
юли 2017 г. ответницата погасила по-голямата част от заема,
но от този
момент до август 2018 г. задължението не било обслужвано, въпреки многократните
покани от ВСК. Излага, че управителният
съвет на ВСК се обърнал конкретно
към него за остатъка от
задължението на ответницата, а той като поръчител от своя страна
я уведомил, че е канен да изплати
задълженията ѝ, но изпълнение не последвало.
Сочи, че на 20.08.2018 г. погасил задълженията за главница и лихви до тази дата
вместо ответницата, поради което има
право да иска възстановяване на платената сума,
доколкото е встъпил в правата, които кредиторът има срещу длъжника. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата М.В.И. е депозирала отговор на исковата молба,
чрез адв. Д. Х., с който оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че от април
2008 г. до 2017 г. е работила
като младши експерт- командир на отделение в ГКПП Пристанище В. към ГПУ-В. към Регионална дирекция „Гр. п." – Б. при Главна дирекция
„Г. п."- МВР. Поддържа, че
за да помогне
финансово на родителите си през
ноември 2015 г. подала молба за отпускане
на заем от
ВСК при ОД на МВР- В., с поръчителството на трима души, нейни
колеги и членове на ВСК, сред които
и ищеца И.Д. – нейн пряк началник. Твърди, че заемът
ѝ бил отпуснат на 29.06.2016 г. Излага, че редовно погасявала
месечната си вноска по заема
в размер на 250,00 лв., която сума
била удържана от трудовото ѝ възнаграждение. Поддържа, че поради отказа
си да има
романтични отношения с ищеца била принудена
да промени работното си място
и от септември 2017 г. работи в ГКПП А. В.. През юли 2017 г. забременяла и в края на месец
септември 2017 г. изляла в болничен. Сочи, че е родила на
21.03.2018 г. Излага, че е направила последната вноска на 13.08.2018 г., а в края на август
2018 г. разбрала от колеги, че ищецът
смятал да погаси доброволно остатъка от заема
и обмисля да я съди, които действия
ответницата определя като тормоз. От
ВСК разбрала, че ищецът наистина погасил заема ѝ на 20.08.2018 г. от нейно име. Поддържа,
че окончателното изплащане на задължението
било извършено чрез използване на дяловия ѝ капитал от касата
в размер на 3660,00 лв. Счита, че
ищецът е платил доброволно, поради което не дължи
заплащане на платеното от него.
Оспорва твърдението, че не е заплащала
дължимите погасителни вноски от месец
юли 2017 г. до август 2018 г. Ответницата оспорва тя или
ищецът като поръчител
да са били
канени от ВКС да изпълнят
задължението по заема. Поддържа, че не е била
канена и от ищеца да изпълни
задължението си към ВСК. Излага, че претенцията за законна лихва
е неясно формулирана. Сочи се, че
ищецът е платил доброволно единствено с цел завеждане на дела
срещу нея. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители. В хода на
устните състезания ответницата, чрез адв. Х. сочи, че производството следва да се прекрати като
недопустимо, доколкото ищецът е формулирал осъдителен петитум
на исковата молба, при положение че делото се развива по реда на чл. 422 от ГПК
след подадено възражение срещу заповед за изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са трудово ангажирани в Главна
дирекция „Гр. П.“ на МВР.
С исковата молба и изисканата по реда на чл. 186 от ГПК
от ВСК при ОД на МВР-В. преписка е представена и към доказателствата е приета молба
от 11.11.2015 г. (л. 6 и л. 38) на М.В.И. до Председателя на ВСК за отпускане на заем от 10000,00 лв., изплатим на
40 вноски. Молбата носи резолюция „да“ от 29.06.2016 г. и подписи на посочените
в нея трима поръчители, сред които ищеца И.В.Д.. Приложен по делото е и относимия Правилник на ВСК (л. 53- 56).
Преписката съдържа и платежно нареждане от ВСК за сумата
от 7194,00 лв. към М.В.И. посочено с основание „заем“.
От приложената към преписката от ВСК и отговора по чл.
131 от ГПК справка в табличен вид за погашенията по процесния
заем се установява, че в периода 07.2016 г. – 10.2017 г. ответницата е правила
редовно анютитените си вноски от 250,00 лв., но през
ноември 2017 г. е допуснато пълно просрочие и в
последствие до пълното погасяване на заема от 11.09.2018 г., са извършени
следните неритмични плащания: на 12.12.2017 г. –
250,00 лв.; на 20 и 30.04.2018 г. по 120,00 лв., съответно 250,00 лв.;
22.05.2018 г. – 120 лв.; на 13.08 и 20.08.2018 г. по 250,00 лв., съответно
1218,00 лв.; на 27, 28 и 29.08.0218 г. по 44,00 лв. и на десети 3660,00 лв. от
членски внос.
Приобщена по делото е служебна бележка от 20.08.2018 г. (л.9)
издадена на ищеца с подпис за председател на ВСК и счетоводител. Бележката
сочи, че на същата дата И.Д. е погасил като поръчител заема на М.И. от 1262,00
лв., част от целия заем от 10000,00 лв.
Видно от неоспорената квитанция към приходен касов ордер
от 20.08.2018 г. (л.10) ищецът е наредил от името на ответницата към ВСК сумата
от 1218,00 лв.
Ищецът е представил и платежна бележка от дата 29.08.2018
г. (л.11) издадена от работодателя, видно от която за месец август 2018 от
заплатата му е удържана сумата от 44,00 лв. в качеството му на поръчител по
заем на ответницата М.В.И..
Видно от Протокол № * г. от редовно заседание на Управителният съвет на ВСК при ОД на МВР – В.
членовете му единодушно са гласували предложението на главния счетоводител на
касата за изключване на ответницата от ВКС, чрез прихващане на членския ѝ
капитал от 3660,00 лв., поради нередовно плащане по заема.
В съпроводителното писмо към преписката председателят на
ВСК е изложил, че по сметка на ответницата е преведен заем на дата 01.07.2016
г., с поръчители И.Д., П.Д. и Т.Б., който И. е погасявала редовно в периода 07.2016 г. – 10.2017 г., чрез
месечни удръжки по ведомост от 250,00 лв. Впоследствие са правени две вноски по
ведомост от 120,00 лв. за 04 и 05.2018 г. и три на ръка за 12.2017 г., 04.2018
г. и 08.2018 г. Поддържа се, че през 08.2018 г. по ведомост на поръчителите по заема
са удържани по 44,00 лв., а на 20.08.2018 г. ищецът е внесъл 1218,00 лв. за
частично погасяване на заема. Излага, че с протокол от 13.12.2018 г. УС на ВСК
е взел решени за приключване на партидата на ответницата и погасяване на заема
с дяловия й капитал.
Ищецът по делото е ангажирал и гласни доказателства в
процеса посредством разпита на С.К.С., председател на ВСК към ОД на МВР – В. от
2005 г. Поддържа, че ответницата е изплащала заема си, чрез удръжки по ведомост
до излизането си в майчинство, когато вече не получавала заплата, а обезщетение
от НОИ по сметка, до която ВСК нямала достъп. Сочи, че въпреки проведените
телефонни разговори и предупреждения, че ще се потърси отговорността на
поръчителите ответницата отново не плащала редовно. Тогава започнали да се
удържат суми от поръчителите съобразно устава на ВСК, тъй като просрочието било повече от три месеца. Сочи, че към момента
заемът е изцяло погасен, чрез прихващане на дяловият капитал на ответницата,
след което тя била изключена от ВСК.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Доколкото ответницата е подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от водене на установителен иск за вземането по заповедта. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответницата срещу допустимостта на производството. Действително, както и процесуалният представител на страната сочи исковата молба съдържа нередовен осъдителен петитум при условие, че производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Както ищецът обаче, така и ответникът не е възразил по проекто-доклада на съда и същият е обявен за окончателен, а с него е докладвана надлежно формулирана установителна претенция. По тази причина следва да се приеме, че нередовността на исковата молба е изправена, включително с конклудентните действия на страните.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 146, ал.1 от ЗЗД ищецът следва в условията на пълно
и главно доказване да установи, че в качеството си на поръчител е изпълнил задължения на ответницата М.В.И., изискуеми по отпуснат на 29.06.2016 г. заем от ВСК при ОД
на МВР – В..
От подробно коментираната
по-горе доказателствена съвкупност съдържаща
неоспорени писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен за съда
начин, че между ВСК при ОД
на МВР – В. и М.В.И. валидно е възникнало
облигационно правоотношение по договор за заем, чиито фактически състав е
завършен с предаването на сумата от 10000,00 лв. Установява се също, че между
ВСК и ищецът И.Д. са възникнали отношения като кредитор и поръчител по заема. Посочените
обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
Не е спорно също, че ищецът е заплатил в полза на
кредитора доброволно исковата сума от 1262,00 лв., т.е. срещу поръчителя не е
провеждано исково производство от кредитора.
Спорно по делото е най-вече обстоятелството дали са били изискуеми
задълженията на ответницата, които ищецът доброволно е погасил. В тази връзка видно
от чл. 5 от Раздел „Отпускане на заеми“ на приложимия към датата на отпускане
на заема Правилник на ВСК (л. 53- 56) вноските по него се правят до 25-то число
на календарния месец. Така установената падежна дата в съвкупност с данните от
справката за погашенията по заема (л.24), неоспорена и представена от самата
ответница, сочи, че падежиралата главница по заема в
периода между ноември 2017 г. и 20.08.2018 г. възлиза на общо 2250,00 лв., при извършени
от М.И. погашения в общ размер на 990,00 лв. Така към 20.08.2018 г. падежиралите неплатени вноски по процесния
заем са били в общ размер от 1260,00 лв., погасен до 42,00 лв. с извършената на
тази дата от ищеца вноска на каса от 1218,00 лв. (съгласно приобщената справка
и неоспорената квитанция към приходен касов ордер (л.10)). След падежа на
вноската за август месец - 25.08.2018 г. остатъкът от задълженията на
ответницата от 42,00 лв. е нараснал на 292,00 лв., преди удръжката от 44,00 лв.
по ведомост направена от заплатата на ищеца между 27 и 29.08.2018 г. (отново съгласно
справката за погашенията и служебната бележка на л. 11). Следователно и двете
плащания направени от поръчителя И.Д. – на каса от 20.08.2019 г. и чрез удръжка
по ведомост от заплатата му между 27 и 29.08.2018 г., са били в изпълнение на
изискуеми задължения на главния длъжник по заема, т.е. на ответницата. Последното е достатъчно съдът да приеме, че
искът на изпълнилия поръчител е основателен, доколкото същият в условията на
пълно и главно доказване е изпълнил в процеса разпределената му доказателствена тежест, а именно че в качеството си на поръчител
е заплатил изискуеми задължения на ответницата. Основателността на главната
претенция обосновава основателността и на акцесорната
за обезщетение за забава в размер на за законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
главницата.
За пълнота съдът следва да посочи, че в настоящото
производство, в което поръчителят не е твърдял да е уведомил длъжникът за
изпълнението му към кредитора, длъжникът можеше да направи всички възражения,
които би имал и срещу кредитора и които поръчителят не е направил преди да
изпълни задължението, което е обезпечавал. Такива възражения обаче, извън
неоснователните твърдения за неизискуемост на заплатените от ищеца вноски по
заема, ответницата не е релевирала в процеса. Наред с
това ответницата не е твърдяла, че е платила на кредитора преди поръчителят да
изпълни, поради което не би могла да се освободи от отговорност и по реда на
чл. 143, ал.2, изр. първо от ЗЗД, с аргумента че не е уведомена от ищеца за
изпълнението му към кредитора, дори и последното твърдение да е обективно вярно.
Предвид изхода на спора
на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани от него
разноски както следва: 25,24
лв. за държавна такса в заповедното и 25,00 лв. в исковото производство,
320,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 30,00 лв. за призоваване на свидетел, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.В.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1262,00 лв. (хиляда двеста шестдесет и два лева), представляваща заплатено от последния в качеството му на
поръчител задължение по одобрен на
-29.06.2016 г. договор
за заем сключен
между Вз.-сп.к.при Областна дирекция на М. на в. р. - В.и М.В.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 03.09.2018
г. до окончателното й
изплащане, за което вземане по
ч.гр.д. № * г.на ВРС е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 345,24 лв. (триста четиридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр. д. № *
г. по описа на ВРС, както и сумата от 55,00 лв. (петдесет и пет лева), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: