№ 155
гр. В., 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Гражданско дело № 20231300100183
по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „Цар Михаил III Шишман” №69, представлявана от пълномощника
адвокат В. В. М. от Адвокатска кО.ия-Перник, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа в гр.С., ул.”Г.С.Раковски”, №82, ет.1, ап.2,
срещу З.К. “Л.И." АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Симеоновско шосе” №67А,
представлявана заедно от С. А. - Изпълнителен директор и П.Д. -
Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт К. И., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Претендират се обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получени телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 13.01.2020г. в гр. В., в размер, след
допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение на размера на иска
за неимуществени вреди, от 90 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2022г. – датата, на която
ответникът е уведомен за настъпването на застрахователното събитие до
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на сумата от 2.90 лв., представляващи
извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.04.2023г. - датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане
Поддържа се в исковата молба, че на 13.01.2020г. около 07:10 часа в гр.В. на
бул.“Панония“, след кръстовище с кръгово движение, образувано от
бул.“Панония“ и ул.“Широка“ при управление на МПС-товарен автомобил
1
марка „Ситроен“, модел “Берлинго“ с табели с peг. № ВН **** ВХ,
собственост на фирма “Р.“ ЕООД-В., с посока на движение по бул.“Панония“
от ж.к.“Вида“ към бензиностанция “Лукойл“ е настъпило ПТП, при което
водачът на товарния автомобил Н. И. А. е нарушила правилата за движение
по пътищата, при което е причинила пътен инцидент, като блъснала ищцата
А. Г., която е пресичала платното за движение от ляво на дясно по посока на
движението на МПС като пешеходец. Ударът е с предна лява ъглова част на
управляваното МПС. В резултат на процесното ПТП пострадалата А. Г. е
получила телесни увреждания, изразяващи се в: Раздробено счупване на
горния край на дясна раменна кост; Контузия на дясна орбита с хематом на
клепачите на дясното око; Повърхностни разкъсно-контузни рани в областта
на мишницата, дясната ръка, десен крак и главата.
След инцидента на 13.01.2020г. пострадалата е прегледана в Спешното
отделение при МБАЛ “Св.Петка“ - гр. В. с оплаквания от болки в дясна ръка,
главата и тялото, извършено е закрито наместване на фрактурата на дясна
раменна кост без вътрешна фиксация, поставена е гипсова имобилизация,
след което е освободена за лечение в домашни условия. Счупването на горния
край на дясна раменна кост е било от такова естество, че на практика костта е
била раздробена, поради което не е била възможна фиксация с импланти, тъй
като не е имало здрава кост, на която да се фиксират имплантите.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, пострадалата
търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от полученото
увреждане на рамената кост е невъзможно. Вследствие на травмите има силни
и нетърпими болки в областта на рамото и мишницата на дясната ръка, не
може да движи ръката в рамото. Увредената ръка на ищцата е доминиращата,
тоест тази с която задоволява ежедневните си нужди. Вследствие на
полученият удар в главата месеци наред е имала главоболие и виене на свят.
Преди процесното ПТП ищцата била здрава и работоспособна жена,
физически активна, грижела се е за домакинството, и за детето си, но
вследствие на инцидента за цял живот ще е лишена от обичайния си начин на
живот. Към настоящия момент пострадалата не е възстановена, не се чувства
добре, има нарушения на съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва
физически и психически, а изживения силен стрес при инцидента ще остане
за цял живот в съзнанието й. Към момента увредената ръка е атрофирала и
ищцата не може да я ползва, пръстите на дясната и ръка се движат много
ограничено и са почти неподвижни, като с времето нещата се влошават. Във
връзка с описаното състояние на ищцата са издавани 5 /пет/ ТЕЛК решения,
като с това от 12.05.2021г. е определена 60 % трайна нетрудоспособност.
Твърди се, и че вследствие на изживения при инцидента стрес, ищцата е
получила и Посттравматично стресово разстройство, с прояви на безсъние,
безпокойство, тревожност, депресия, тремор на пръстите, кошмари.
Пострадалата е претърпяла и имуществени вреди във връзка с лечението си в
размер на 2.90 лева за заплатена потребителска такса за амбулаторни
процедури.
По случая е образувано адм. наказателно дело № 928/2020г. пред PC-В. и с
2
влязло в сила Решение №245/22.10.2020г. по адм. наказателно дело №
928/2020г., е призната вината на Н. И. А..
За увреждащото МПС - товарен автомобил марка „Ситроен“, модел
“Берлинго“ с per. № ВН **** ВХ, управлявано от водача Н. И. А., има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователна полица
№BG/22/l 19000332176 със ЗК“Л.И.“ АД, със срок на валидност до
24.01.2020г. Пострадалата е предявила претенциите си за изплащане на
обезщетение пред ЗК „Л.И.“ АД и е представила всички документи, с които
разполага. По случая е заведена преписка, по която застрахователят не е
заплатил застрахователно обезщетение.
Иска се от съда да осъди ответника ЗК “Л.И.” АД, да заплати обезщетение в
размер на 90 000 лева, като частична искова претенция от общо 100 000 лева,
за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените телесни увреждания, настъпили при
процесното ПТП на 13.01.2020г., ведно със законна лихва, считано от
17.10.2022г. - датата на която е предявявана застрахователната претенция от
увреденото лице по чл.429, ал.З от КЗ, до окончателното изплащане;
Иска се и заплащане на сумата в размер на 2.90 лева представляваща
имуществени вреди, свързани с лечението на ищцата - заплатена
потребителска такса за амбулаторни процедури, ведно със законна лихва,
считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за производството
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
По делото е постъпил писмен отговор от ЗД “Л.И.“ АД, в който се оспорва
претенцията за неимуществени вреди - по основание и по размер, както и
всички твърдения, на които се основава иска за неимуществени вреди.
Оспорват се твърденията, че процесното произшествие е настъпило
единствено по причина от действията на водача Н. А. при управлението на
товарен автомобил „С.Б.“ с per. №ВН****ВХ, и твърдения механизъм на
процесното произшествие. Поддържа се, че произшествието е настъпило в
причинна връзка от поведението на ищцата в равна степен с поведението на
водача, която е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за
това място и поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Ищцата, като пешеходец, е нарушила и задължението по чл. 114. ал. 1 от
ЗдвП.
Оспорват се и твърдените от ищцата телесни травми и здравословни
състояния, както и че не може да се обслужва самостоятелно и е в тежест на
свои близки, че се чувства изключително неспокойна, тревожна и напрегната,
че психиката и е пострадала. Оспорва се и размера на исковата претенция
като завишен. По съображенията за неоснователност на главния иск се
оспорва и акцесорния такъв за лихва.
Предявената искова претенция за имуществени вреди също се оспорва по
основание и по размер, като се твърди, че не са възникнали такива, тъй като
не са извършени плащания на суми, съответстващи на претендираните от
него в настоящето производство имуществени вреди, поради което и законна
3
лихва е недължима. Възразява срещу искането за присъждане в полза на
ищцата на направени по делото разноски, в случай, че ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса за производството и от разноски.
Иска се да бъдат отхвърлени претенциите и присъдени съдебно-
деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Между страните не е спорно, а и от представените доказателства по делото -
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10/13.01.2020г., Протокол
за извършен технически преглед /оглед/ на товарен автомобил от 13.01.2020г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата , ведно с фотоалбум
се установява, че на 13.01.2020г. около 07.10 часа в гр.В., на бул.“Панония“,
след кръстовище с кръгово движение, образувано от бул.“Панония“ и
ул.Широка“, при управление на МПС-товарен автомобил, марка „Ситроен“,
модел “Берлинго“, с табели с ДК № ВН **** ВХ, собственост на „Р.“ ЕООД, с
посока на движение по бул.Панония от ж.к.Вида към
бензиностанция“Лукойл“ е настъпило ПТП, при което товарният автомобил
удря А. Г. с предната лява ъглова част, която пресича платното за движение
от ляво на дясно по посока на движението на МПС като пешеходец.
По случая е образувано адм. наказателно дело № 928/2020г. пред PC-В.. С
влязло в сила на 06.11.2020г. Решение №245/22.10.2020г. по адм. наказателно
дело № 928/2020г., Н. И. А. е призната за виновна в това, че на 13.01.2020г.
около 07.10 часа в гр.В., на бул.“Панония“, след кръстовище с кръгово
движение, образувано от бул.“Панония“ и ул.Широка“, при управление на
МПС-товарен автомобил, марка „Ситроен“, модел “Берлинго“, с табели с ДК
№ ВН **** ВХ, собственост на „Р.“ ЕООД, с посока на движение по
бул.Панония от ж.к.Вида към бензиностанция“Лукойл“ и в нарушение на
правилата за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно –чл.5, ал.1,т.1 и ал.2, т.1
от ЗДвП, при управление на МПС- т.а.марка„Ситроен“, модел “Берлинго“ с
табели с ерг. № ВН **** ВХ с поведението си- отклоняване на вниманието и
закъсняла реакция е създала опасност и пречки за движението, поставила е в
опасност живота и здравето на пресичащия платното за движение от ляво на
дясно по посока на движението на МПС пешеходец А. Ц. Г. от гр.В., и не е
била внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, и чл.20, ал.1, ти ал.2 от ЗДвП-при управление на
МПС -т.а.марка„Ситроен“, модел “Берлинго“ с табели с ерг. № ВН **** ВХ не
е контролирала превозното средство, не е избрала и съобразила скоростта на
движение с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
намали скоростта, и в случай на необходимост да спре пред всяко предвидено
препятствие,както и когато възникне опасност за движението, като в
условията на намалена видимост не е намалила скоростта и спряла при
наличие на опасност на пътя- появата върху пътното платно на пресичащия
платното за движение от ляво на дясно по посока на движението на МПС
пешеходец А. Ц. Г. от гр.В., като я блъснала с предната лява ъглова част на
управлението на МПС и пи този начин допуснала настъпването на ПТП и по
4
непредпазливост и причинила средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на горния край на дясната раменна кост, довело до трайно
затруднение движението на горния десен крайник- престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал. 1 НК във вр. с чл.5, ал.1,т.1 и ал.2, във вр. с
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като на същото основание и във вр. с чл.78а от НК
е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно
наказание „глоба“в размер на 1 500.00 лева.
По делото няма спор между страните, че за процесното ППС -МПС товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел “Берлинго“ с per. № ВН **** ВХ,
управлявано от водача Н. И. А., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №BG/22/l 19000332176/24.01.2019г.
със ЗК“Л.И.“ АД, със срок на валидност до 24.01.2020г. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС.
Ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ, като е депозирала писмена
претенция пред ответното застрахователно дружество, по която е образувана
преписка – щета №0000-1000-03-22-7707/17.10.2022г., видно от писмо изх.№
247/09.01.2023г, изходящо от ответното дружество, в което е обективиран
отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение до
представяне на заключителен акт от образуваното ДП , заверен препис от
влязла в сила присъда с мотиви и изпълнителен лист в оригинал срещу
водача, причинил ПТП.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и заключението на двете САТЕ. От
изслушаните и приети като доказателства по делото, съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. инж.О. В., която е оспорена в смисъл, че не е отговорено на
всички въпроси, назначена е повторна такава, изготвена от в.л.Р. И.,
неоспорена от страните, от които заключения се установява механизма на
ПТП и причините за неговото настъпване. Заключенията съда възприема като
компетентно изготвени и обосновани.
Съгласно приетото заключение на САТЕ, изготвена от в.л. В., процесното
ПТП е настъпило в началото на правия участък след кръстовището с кръгово
движение, образувано от пресичането на бул. „Панония“ и ул. „Широка“ в
посока от хипермаркет „Кауфланд“ към хипермаркет „Лидл“.Участващият в
произшествието лек автомобил се е движил в тази посока, като се е движил в
средната пътна лента. Платното за движение на бул. „Панония“ е намерено с
еднопосочен режим на движение, разделено на три еднопосочни пътни ленти
по посока на огледа. Платното е намерено с ширина от 10,50 м. Пътната
настилка е изградена от дребнозърнест асфалт със запазен горен слой, без
неравности, дупки и пропадания. В участъка на произшествието не е намерен
надлъжен и напречен наклон на платното за движение. Пътните ленти са
разделени от единична прекъсната линия (пътна маркировка МЗ „Единична
прекъсната линия“).
Като се позовава на протокола за оглед на местопроизшествието и
5
приложения фотоалбум, вещото лице сочи, че в началото на правия участък
на бул. „Панония“ срещу приетия за ориентир на огледа стоманобетонен
стълб, е намерена очертана пешеходна пътека тип „Зебра“. Пешеходната
пътека е очертана от десния ръб до левия ръб напречно на платното за
движение. Пешеходната пътека е очертана с видима напречна пътна
маркировка М8 „Пешеходна пътека тип „Зебра“. Пешеходната пътека е с
ширина 3,00 метра. Началото на пътеката започва на разстояние 0,30 м след
линията на ориентира по посока на огледа. На приетия за ориентир
стоманенобетонен стълб е намерен закрепен пътен знак Д17 „Пешеходна
пътека“.
Произшествието е настъпило в населено място при допустима скорост за
движение в населено място до 50 км/ч за автомобилите от категория „В“,
какъвто е участващият в произшествието товарен автомобил .
В участъка на произшествието след кръстовището с кръгово движение по
посока на огледа, не са намерени други пътни знаци за организация на
движението. Вдясно на платното за движение на бул. „Панония“ има тротоар.
Вляво на платното за движение има разделителна ивица (разделителен
остров), разделяща двете еднопосочни пътни платна на бул. „Панония“.
Ширината на разделителната ивица е 3,80 м и височина на бордюра 15 см.
Върху ивицата са монтирани метални платна с височина 0,80 м и дължина на
всяко платно от 2,00 м.
На разстояние 4,30 м след линията на ориентира по дължина по посока на
огледа и на разстояние 5,20 м вляво от десния ръб на платното, в протокола за
оглед на местопроизшествието е отразено, че са намерени парченца стъкла.
Мястото на удара е намерено в средната пътна лента на еднопосочното
платно в посока от хипермаркет „Кауфланд“ към хипермаркет „Лидл“.
За онагледяване на констатациите, вещото лице е изготвило скица към
заключението, като е използвало данните от протокола за оглед на
местопроизшествието.
Произшествието е настъпило на платното за движение на бул. „Панония“ след
кръстовището му с ул. „Широка“ с посока на движение от хипермаркет
„Кауфланд“ към хипермаркет „Лидл“ в условията на електрическо
осветление, на зазоряване. Товарният автомобил се е движил в средната
пътна лента по булеварда преди кръстовището, навлязъл е в зоната на
кръговото кръстовище и със завой надясно е навлязъл в средната пътна лента
на бул. „Панония“, за да продължи движението си в посока хипермаркет
„Лидл“. Пешеходката, стоейки на разделителната ивица (остров) между двете
еднопосочни пътни платна, е възприела приближаващия кръстовището
товарен автомобил, но е преценила, че ще има възможност да пресече дясното
платно на булеварда в посока към автобусната спирка. Тя е предприела
пресичане на платното на булеварда косо и достигайки в средната пътна
лента, когато е била блъсната от товарния автомобил в посока отляво надясно
спрямо посоката на движение на т.а.
Ударът е настъпил непосредствено след обозначената с пътна маркировка
(М8) и пътен знак (Д17) пешеходна пътека в областта на предна лява ъглова
6
част на автомобила (счупен преден ляв мигач, хлътване, набиране и
протриване на преден ляв калник в областта над предна лява гума).
Ударът е настъпил в момент, когато пешеходката, пресичайки в посока
отляво надясно, е достигнала на разстояние 5,20 м вляво от десния ръб на
платното (съответно и на разстояние 5,20 м от левия ръб) по ширина на
платното за движение и на разстояние 4,30 м след линията на ориентира по
дължина на платното за движение по посока на огледа. Ударът е настъпил
извън пределите на очертаната пешеходна пътека на разстояние около 1,00
метър след нея, в средната пътна лента.
Спрямо лявата граница на средната пътна лента (която е с ширина от 3,50 м),
в която е настъпил ударът, ударът е на разстояние 1,80 м в посока надясно
към дясната граница на средната пътна лента.
В условията на произшествието настъпилият удар е типичен удар, наречен
„Бампер удар”, характеризиращ се за автомобили с ниско разположена предна
част /каквато предна част е на участващия в произшествието автомобил/.
Пешеходецът е в положение на движение, пресичайки платното за движение
на бул. „Панония“ напречно на оста му и отляво надясно спрямо посоката на
движение на т.а.
Инициалният контакт с товарния автомобил е лявата му предна ъглова част с
долните крайници на пешеходеца, типичен удар под центъра на тежестта
(наречен „Бампер удар'’), при който тялото на пешеходеца получава два
въртящи момента - единият, който завърта тялото на пешеходеца на 270
градуса в хоризонталната равнина в посока, обратна на часовата стрелка и
който ориентира тялото с лице към автомобила, и другият - във вертикалната
равнина, като завърта тялото около центъра на тежестта си (таза) и го
стоварва върху предния ляв калник на автомобила, достигайки до основата на
предното ветроупорно стъкло.
При постъпателното движение на автомобила в резултат на инерционните
сили тялото е отхвърлено и е изпаднало странично на платното за движение.
Мястото на удара е намерено на разстояние 4,30 м след линията на ориентира
по дължина на платното за движение по посока на огледа и на около 5,20 м
вляво от десния ръб на платното за движение или на около 1,00 м след
пешеходната пътека по посока на огледа (началото на пешеходната пътека е
на разстояние 0,30 м след линията на ориентира, пешеходната пътека е
широка 3,00 метра). Ударът е настъпил в средната пътна лента за движение
по посока на огледа.
В резултат на удара от т.а. са отхвръкнали стъклени парчета от левия мигач,
намерени на разстояние от 5,20 м до 5,80 м след линията на ориентира в
средната пътна лента по посока на огледа.
След удара товарният автомобил е установен в покой, като от мястото на
удара е изминал разстояние от 14,50 метра без да оставя следи от влачене на
гумите върху асфалта (14,50 м = 18,80 м - 4,30 м). Предната челна част на
автомобила е установена на разстояние 18,80 м след линията на ориентира.
При неоставени спирачни следи следва, че скоростта на движение на т.а.
7
преди удара и скоростта му на движение в момента на удара е една и съща.
В условията на произшествието водачът на товарния автомобил, като
завиващо МПС и при преминаване през обозначена с пътен знак и пътна
маркировка пешеходна пътека, при зона на осветеност на фаровете на
разстояние от 50 метра, е могъл своевременно да възприеме пешеходката като
опасност при упражнен адекватен контрол върху автомобила и скорост,
съобразена с конкретните условия на видимост. В резултат на закъснялата
реакция от водача, пешеходецът е възприет като опасност в момента на
удара, като от автомобила не са оставени спирачни следи. Ударът в тялото на
пешеходката е в непосредствена близост след пешеходната пътека. При
навлизане на платното за движение, пешеходецът е попаднал в зоната на
осветеност на фаровете на т.а. При тази пътна ситуация водачът е следвало
незабавно да предприеме действия за аварийно спиране, като по този начин
ще има възможността да спре преди мястото на удара и съответно да го
предотврати.
Вещото лице сочи, че в конкретната пътна ситуация, водачът не е упражнявал
непрекъснат контрол при управление на автомобила и е бил длъжен да се
съобрази с конкретните условия на видимост, както и че при преминаване
през надлежно сигнализирана пешеходна пътека, водачът е следвало да
управлява с повишено внимание и подходяща скорост, съобразена с
конкретните условия на видимост, както и да следи за възможна поява на
пешеходци и необходимост от аварийно спиране, каквото поведение не е
предприето от водача на т.а. в условията на произшествието. С поведението
си в конкретната пътна ситуация, водачът на т.а. не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходката, като най-уязвима категория участници в
пътното движение.
Механизмът на процесното пътнотранспортно произшествие определя като
основна причина за настъпването му управлението на т.а. от страна на водача
му, който не е упражнявал непрекъснат контрол върху автомобила и е бил
длъжен да се съобрази с конкретните условия на видимост и да бъде в
състояние да предприеме действия за аварийно спиране и при необходимост
да спре. Автоекспертът счита, че при пресичане на пешеходката на
обозначената пешеходна пътека, произшествието не би било избегнато, тъй
като водачът на т.а. е реагирал на опасността в момента на удара, т.е. реагирал
е със закъснение.
В условията на произшествието пешеходката не се е движила по платното за
движение попътно на превозните средства или срещу тях. В кръстовището с
кръгово движение не са намерени обемисти предмети, рекламни пана, високи
храсти, дървета, насипни материали и др , които да
ограничават/възпрепятстват видимостта на пешеходката към другия край на
кръстовището. От местоположението на пешеходката, намираща се на
разделителната ивица (остров), разстоянието на видимост към другия край на
кръстовището е по-голямо от 40 метра. Пешеходката е предприела пресичане
на платното напречно на надлъжната ос на булеварда от разделителната
ивица (остров) между двете еднопосочни пътни платна в посока към
автобусната спирка, намираща се вдясно от десния ръб на платното, като е
8
имала намерение да пресече платното отляво надясно спрямо посоката на
движение на т.а. Пешеходката е възприела товарния автомобил още преди
навлизането му в кръстовището с кръгово движение, като е преценила, че ще
може да пресече платното. В условията на произшествието пешеходката е
имала добра видимост към пътната ситуация в кръстовището и към
автобусната спирка. Към датата на произшествието пострадалата е жена на
възраст от 48 години, като съгласно ИЛ 2.1, Приложение 1, стр. 207, за
възрастовата граница за жени от 40 до 50 години скоростта на движение при
бърз ход е 6,0 км/ч (1,67 м/с). До мястото на удара в средната пътна лента
пешеходката е изминала разстоянието от 5,20 метра. Ширината на платното
за движение е 10,50 м.
В съдебно заседание допълва, че видимостта и на пешеходеца и на водача на
товарния автомобил е била добра, на разстояние 50 м.
В условията на произшествието пешеходката не е пресичала върху
обозначената пешеходна пътека. Мястото на удара е намерено на 1,00 метър
след нея. Произшествието е настъпило в непосредствена близост след
пешеходната пътека. При пресичане върху пешеходната пътека
произшествието не би било избегнато, тъй като водачът на т.а. е реагирал на
опасността в момента на удара, т.е. реагирал е със закъснение. И в двата
случая пешеходката не е имала техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че при косо пресичане, а не
перпендикулярно, както е по пешеходната пътека, пътят е по-дълъг.
Пешеходката е пресичала косо платното в посока отляво надясно към
автобусната спирка отдясно на пътното платно, която се намира малко
встрани от пешеходната пътека. Излага, че скоростта при преминаване на
процесното кръгово кръстовище е ограничена до 30 км и не може да се развие
по-голяма скорост. След излизане от кръговото кръстовище скоростта е 50
км/ч. Автомобилът е бил технически изправен, но липсва спирачен път,
поради което вещото лице излага, че водачът е възприел опасността в
момента на удара.
Вещото лице И. излага в заключението си, че скоростта на движение на
пешеходката преди ПТП и в момента на удара е била около 6,1 км/час, а
скоростта на движение на товарният автомобил преди ПТП и в момента на
удара е била около 49 км/час.Произшествието е протекло през тъмната част
от денонощието. Непосредствено преди произшествието товарният
автомобил „С.Б.“ е извършвал ротационно-постъпателно, с постоянна скорост
движение в района на кръстовището, а към момента на удара постъпателно -
праволинейно, ускорително движение.
Пешеходката е извършвала праволинейно, косо спрямо оста на пътя движение
с постоянна скорост.
Изработена е схема, в която е представена зоната на осветеност пред
автомобил на късите светлини на фаровете при 2 luх. и халогенни крушки (с
каквито е снабден процесният автомобил). Автомобилът се движи в средата
на средната пътна лента при къси светлини на фаровете в нощни условия по
9
пътен участък с три стандартни пътни ленти, всяка със ширина 3,50 м. Зоната
на осветеност пред левия и десния фар на автомобила е различна. Вляво е по-
малка, с цел да се избегне заслепяване на насрещно движещите се водачи на
МПС, като същевременно се наблюдава дясната ограничителна линия от
достатъчно голямо разстояние. При правилно регулирани фарове и ясно
нощно време осветеното пространство пред автомобила, вляво от същия е
странично вляво до 4,50 м. и напред около 40 - 45 метра; Пред фронта на
автомобила осветеното пространство е около 45 - 50 метра; Вдясно от
автомобила - странично вдясно до 5,0 м. и напред около 65-75 метра. Прави
се извод, че водачът на товарния автомобил „С.Б.“ във всеки момент от
своето движение е имал пряка видимост върху дясното платно за движение
по бул. „Панония“, където се е движела пешеходката. Пешеходката е
пресичала от ляво на дясно пред автомобила, като автомобила я е
приближавал от дясната й страна и тя е имала възможност да възприеме
автомобила по дължината на осветеност на фаровете още от района на
кръговото кръстовище. По делото няма данни, дали товарния автомобил е бил
с включен десен пътепоказател, сигнализиращ промяна на траекторията си от
кръгово към праволинейно движение по булеварда. От горното, е възможно
да се направи извода, че двамата участници са имали техническа възможност
взаимно да се възприемат като опасност от ПТП на достатъчно разстояние и
всеки един от тях е могъл да преустанови движението си и да предотврати
възникване на произшествието
Вещото лице сочи, че при косото си пресичане пешеходката би извървяла път
дълъг 12,70 метра.
При вървене по пешеходната пътека и след това по тротоарната пътека на бул.
„Панония“ в южно направление към хипермаркет Лидъл, до спирката
пешеходката би извървяла път = 10,60 + 7 м = 17,60 м, който е с около 5 м.
по-дълъг от пътя при косото пресичане до пешеходната пътека.
При косото си пресичане на пешеходката спрямо пътното платно, в частност
пешеходната пътека тип „Зебра“ тя от момента на стъпване на платното за
движение по бул. „Панония“, до момента на удара е извървяла път дълъг 6,10
метра. При напречното си движение (по пешеходната пътека), пешеходката от
момента на стъпване на нея, до момента на удара би извървяла път дълъг 5,70
метра. В случай, че пешеходката се е движела по пешеходната пътека, при
равни други условия, пак би се получил удар, но с различна кинематиката,
като той би се изменил от челен в страничен - в областта на левият преден
калник, срещу предното ляво колело на товарния автомобил „С.Б.“, което би
довело и до промяна на динамичните му показатели.
От приложените с исковата молба писмени доказателства –ЕР
2513/108/25.06.2020г. , ЕР 3942/169/03.11.2020г., ЕР 1212/089/12.05.2021г. на
ТЕЛК МБАЛ „Св.Петка“ В., ЕР 2444/178/18.09.2020г. , ЕР
0394/034/019.02.2021 на НЕЛК, Направление за хоспитализация от
13.01.2020г., Епикриза от 13.01.2020г. –Отделение по травматология и
ортопедия при МБАЛ „Св.Петка“ В., история на заболяването
№347/13.01.2020г., оперативен протокол, Рентгенография на раменна става,
череп и шийни прешлени, лист на пациент, съдебномедицинска експертиза по
10
писмени данни 16/20г. на съд.мед.експерт, медицински протокол от ЛКК от
14.07.2020г, и изслушаната и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че при процесното ПТП ищцата Г. е
получила следните травматични увреждания: счупване в горния край на
дясна раменна кост, завършило с несрастване / псевдоартроза “лъжлива
става“/. Контузия на дясна орбита с хематом на клепачите на дясно око.
Налице е причинно-следствена връзка между увреждането и процесното
събитие. Увреждането е получено вследствие удар върху или от предмет.
Проведено е консервативно лечение - наместване и имобилизация за срок от
около 120 дни с гипсова имобилизация и последваща рехабилитация.
Обичайният срок за възстановяване при нормално протичане е около 6 до 8
месеца. В посоченият период пострадалата не се е възстановила. Налице е
обездвижване на десния горен крайник с тежки контрактури в рамото,
лакетната, гривнената стави и пръсти. Налице е тежък дефицит на
движенията на целия горен крайник, който е доминантен. По отношение
продължителността и интензивността, същата е била най-силна при травмата
и непосредствено след нея, като след налагане на имобилизацията постепенно
е намалявала. В момента на прегледа, вещото лице установява, че ищцата се
оплаква се от болки и невъзможни активни движения в дясна раменна става.
Ограничени са активните движения в дясна лакетна става, гривнена стави и
пръсти. Десен горен крайник е скъсен с около 4 см. Има деформация, оток в
дясно рамо и мишница с патологична подвижност на ниво средна горна 1/3,
спонтанна и палпаторна болезненост в ставата. Тежка аддукторна и ротаторна
контрактура. Невъзможна абдукция и ротация в дясна раменна става. Има
клинични данни за Псевдоартроза, възможна е радиална пареза вдясно.
Ограничени са движенията в дясна лакетна става, ограничена е екстензията в
дясна гривнена става и пръстите на дясната ръка. Пръстите са оточни с
ограничена флексия. Запазена е циркулацията. Налице е тежко смутен захват
с дясната ръка. Обемът на възможно движение в дясна раменна става в трите
възможни равнини на движение е S:0-0-0-, F: 0-0-0, R:0-0-0., като нулата
означава пълна невъзможност да бъде извършено движение. Лакътна става -
пронация и супинация / завъртане навътре и навън/ 5-0-5, флексия - S:0-0-30,
което означава , че от норма 100 градуса може да направи движение до 30
градуса. Гривнена става е в тежко ограничение на движението- S:0-0-10.
Налице е миохипотрофия / намален обем на мускулната маса и съответно
намалена обиколка на мускула на крайника/ на мишницата - 4 см разлика в
обиколките на левия и десен горен крайник, при предмишница е 3 см.
В резултат на ПТП е причинено трайно ограничение на движенията на десен
горен крайник. На пострадалата са определени 60 % трайно загубена
работоспособност с решение на ТЕЛК.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че дефицитът в движението на
лакетната и гривнената стави може да бъде намален при активна
рехабилитация. Няма решение за раменната става. Лошият резултат от
гипсовата имобилизация и страховите наслагвания са довели до лоши
резултати и при гривнената и лакетната стави.поради лошите резултати в
раменната става не е раздвижила и другите две. Захватът на пръстите също е
11
отслабен в голяма степен. Провежданата рехабилитация е била с акцент на
раменната става,за другите две стави не е провеждана рехабилитация.
От заключението на съдебно психологичната експертиза /СПЕ/ се установява,
че се отчетат повишени нива на ситуативна тревожност, не се отчита
депресивност. Преобладаваща емоционална реакция при ищцата е
„дисфорична активност навън“ - емоционалната система на възприятията
реагира на различните стимули: положителни, отрицателни и амбивалентни,
като избира преимуществено негативните преживявания. Всички стимули се
свеждат до негативни вътрешни преживявания, които биват насочени навън
като гняв.
Отчитат се резултати, насочващи към негативен социален резонанс, който
отразява различните свойства и особености в поведението на личността,
обуславящи взаимодействието и със средата, нейната социална приетост или
отхвърленост, т.е. начина, по който тя се „пласира“ на социалната сцена. В
случая се изразява в неувереност и намалена способност за
самоутвърждаване. От изследването на актуалния психичен статус се
установяват периодични колебания в настроението, изразяващи се в периоди
на потиснато настроение, загуба на интерес и желание, изолация и прояви на
раздразнителност. Ищцата потвърждава, че има желание да възстанови
социалните си контакти с повече хора.
Вещото лице сочи, че реакциите на ищцата спрямо процесното ПТП насочват
към естествен ход на справяне със събитието. При проучването на писмени
данни и информацията от ищцата, вещото лице не установява емоционални
реакции при Г., психологични проблеми, заради които да потърси
специализирана помощ през периода от месец януари 2020г до настоящия
момент. Не отчита силно завишени нива на тревожност и депресивност,
което потвърждава справянето на личността по рационален начин със
събитието.
Претърпяното ПТП е възприето като стресогенно събитие, което провокира
естествен отговор, който нарушава равновесието. Процесното събитие
надхвърля ежедневните стресови ситуации, на които е подложена ищцата и
води до повишена тревожност и страдание, причинено от трайно затруднение
движението на дясната ръка. Процесното ПТП повлиява качеството и на
живот поради настъпилите ограничения в трудоспособността.
Психологическите промени, които описва ищцата са допустим и съответен
отговор на стресово събитие и житейски промени, които са интензивни и
въздействат неочаквано. Тези реакции са естествен отговор към
неблагоприятни ситуации, които поради своята интензивност и неочакваност
предизвикват физически и психически дискомфорт. Описаните реакции са
част от процеса на справяне и обичайно отшумяват с времето, като периода за
справяне е индивидуален.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за лечението
си от получените травми ищцата е направила разходи, съгласно издадена
фактура №**********/13.01.2020г. от МБАЛ“Св.Петка“В., ведно с приложен
служебен бон за заплатена потребителска такса амб.процедури, в размер 2.90
12
лева.
В производството са събрани свидетелски показания, като свидетелят Н. Д.
Ц., в качеството си на служител в Сектор ПП В. е посетил настъпилото ПТП
през януари. Не си спомня точно какви са били метеорологичните условия,
помни, че е било сутринта, преди напускане на нощна смяна и би следвало да
е било мрачно с улично осветление. На спирката, преди мястото на ПТП
имало доста хора, автомобилът бил там, където е блъснал пешеходката и не
бил местен. При пристигането му пешеходката била на тротоара на бордюра,
автомобилът бил точно на пешеходната пътека и водачката била до него.
Свидетелят Ванеса Емилова К.- дъщеря на ищцата сочи, че разбрала за
инцидента, когато я извикали в болницата „С.П.“ гр. В. в 8,10 часа сутринта.
От лекарите разбрала състоянието на майка и и уврежданията. Поставили и
гипсова превръзка, с която била четири месеца и две седмици, след което
всяка седмица правили рентгенови снимки и скенер на дясна раменна кост.
Опитали се да наместят счупването, което и до момента не може да зарасне.
Водила ищцата при професори и доценти, с цел оперативна намеса и
подобряване на нейното състояние. Докторите отказали оперативна намеса,
защото имала раздробяване на костта, което е съпроводено с разбиване на
раменен пояс, счупена ябълка, раздробени фрагменти на основната кост до
лакътя. Сочи, че ищцата не може да извършва никаква физическа дейност - да
се облича, да пазарува, да носи тежко, да се къпе. Непрестанно има нужда от
свидетелката. Доминиращата и ръка е дясната. Преди ПТП майка и работела,
много обичала работата си, хората. След ПТП се чувства разбита
емоционално. Има постоянен силен емоционален стрес. Не може да спи,
пищи, пие болкоуспокояващи заради болките в ръката, които нощем са много
силни, не може да заспи. Спи само наляво, по гръб и в изправено положение
на дивана, с подложена възглавница, която държи раменна става в изправено
положение, което предотвратява изкривяване на гръбначния стълб.
Свидетелката се грижа за нея, не работи, защото няма кой да гледа ищцата.
Преди инцидента майка и била здрава и всичко било отлично. От 18 години
ищцата е вдовица, сама, работела и издържала и двете. В момента нямат
средства за лечение. Във В.град отказали рехабилитация, защото нямало
какво да рехабилитира, рамото и ябълката са увредени и това раздробяване не
се повлиява от рехабилитации.
Свидетелят Еманоил Славчов Цеков излага, че познава ищцата от 7-8 години,
работел със сина и. Бил на спирката до процесната пешеходна пътека в
момента на ПТП, откъдето е ежедневния му маршрут. Бил на 7-8 метра, било
тъмничко, в първия момент не познал ищцата, но после видял, че е тя.
Пресичала пешеходната пътека от лявата страна, вървяла по пешеходната
пътека, не по средата, малко вляво, дошла бяла кола и я ударила. Не е чул
свирене на гуми. След ПТП виждал А., не била добре. Не знае уплашена ли е,
не се поздравяват.
При преценка на показанията на Н. И. А., съдът взе предвид, че същата
присъства в съдебната зала при разпита на вещите лица. А. сочи, че е
участвала в ПТП през 2020 година. Карала по маршрута, който извършва
13
всеки ден. Било тъмно, нямало улично осветление. Пред нея в кръговото
имало друг автомобил, който излязъл по ул. „Широка“. Преди кръговото била
спряла. Идвала от Кулинарна къща „П.“ и се движела по булеварда,
продължила напред по булеварда в посока стадиона. Там разкарва стока.
Не видяла ищцата, която пресякла не на пешеходна пътека, странично се
сблъскали. Не я видяла, пътя и се осветява напред, а ищцата дошла отстрани.
Пешеходката била със светло облекло, не с черно или тъмно синьо. Била
извън пешеходната пътека в момента на удара, спомня си , че я преминала. Не
опитала да спра, защото не я видяла. На пешеходната пътека нямало
пресичащи хора когато тя преминала.
При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд,
прие за установено следното от правна страна :
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.
432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка
за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от
него към застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че ищеца е предявил застрахователна претенция
пред ответника, поради което предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател
на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие. Съвкупният анализ на приетите и неоспорени
писмени доказателства сочи, че е налице противоправно и виновно
извършено деяние от страна на Н. И. А., която с поведението си е причинила
ПТП, нарушавайки правилата на ЗДвП, настъпване на процесните
неимуществени и имуществени вреди и наличие на причинно – следствена
14
връзка между деянието и вредите.
В разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно
която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Посочената разпоредба изключва свободната преценка
на доказателствата относно фактите, чието осъществяване или
неосъществяване е установено с влязлата в сила присъда. Решението по чл.
78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда и е задължително за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието /в този
смисъл са: решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV г.
о., ГК и решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о.,
ТК/.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
Налице са и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗК„Л.И.” АД с ЕИК
************ е застраховател по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" за процесния период на водача на товарния автомобил, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г.
по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. –
т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд
е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
15
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е
направил възражение за съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, от
страна на ищцата.
Настоящият състав намира, че въведеното възражение за съпричиняване
поради нарушаване на чл.113, ал.1,т.1 и 2 от ЗДвП , гласящ, че при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, е доказано
от страна на ответника. Установи се от изслушаните две заключения на
САТЕ, че ищцата е предприела пресичане на трилентовото пътно платно с
ширина 10.50 м. не по наличната маркирана пешеходна пътека, а на около
един метър от нея, преди да навлезе на платното за движение не се е
съобразила с приближаващото МПС, което, се установява от вещите лица, че
е видяла да се движи по бул.“Панония“ към кръговото кръстовище, и е имала
възможност да възприеме автомобила по дължината на осветеност на
фаровете още от района на кръговото кръстовище. Ищцата е удължила
ненужно пътя и времето на пресичане, като се е движила косо на пътното
платно, при което е следвало да измине разстояние от 12.70 м, а не 10.50 м.,
колкото е по пешеходната пътека.
Въведеното възражение за съпричиняване поради нарушаване на чл.114, ал.1
от ЗДвП поради нарушаване на забраната за пешеходците да навлизат
внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение при
ограничена видимост е недоказано от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса при пълно и главно доказване да докаже
въведеното възражение.
Установява се от заключенията на САТЕ, че видимостта не е била ограничена
по смисъла на пар.6, т.56 от ДРЗДВП, както и не се установи от събраните
доказателства, че ищцата е навлязла внезапно на платното за движение. От
заключенията на САТЕ е видно, че ударът е настъпил в средата на средната
лента на трилентовото еднопосочно пътно платно, като ищцата е изминала
разстояние от 5.20м до мястото на произшествието, както и че видимостта и
на пешеходеца и на водача на товарния автомобил е била добра, на разстояние
50 м
В конкретния случай ищецът със собствените си действия е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. В тази връзка, съдът възприема
извода, направен в като заключението от експерта И., че и двамата участници
са имали техническа възможност взаимно да се възприемат като опасност от
ПТП на достатъчно разстояние, и всеки един от тях е могъл да преустанови
движението си и да предотврати възникване на произшествието. Вината на
водача е категорично установена, но се установява, и че ищцата е направила
16
погрешна преценка, че може да пресече трилентовото пътно платно, и то
косо, преди приближаващия товарен автомобил да премине.
За да определи степента на съпричиняване, приноса на пострадалия
ищец за настъпването на вредоносния резултат настоящият състав, след като
съпостави поведението на увредения с това на делинквента А., и отчете
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, определя съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 30% /тридесет процента/.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размера на неимуществените вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968
г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез
посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на
вредите.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Настоящият състав съобрази обстоятелството, че ищцата към датата на
инцидента е в средна възраст – на 48г. Вследствие на претърпяното ПТП
ищцата е получила телесно увреждане на раменната кост, което представлява
средна телесна повреда, като е трайно затруднено движението на десния
горен крайник, което е причинило болки и страдания със силен интензитет.
Относително възстановителният период е бил болезнен и продължителен –
120 дни е била с гипсова имобилизация и последваща рехабилитация,
съгласно СМЕ и свидетелските показания на свид. К.. Ищцата е с лош
резултат от гипсовата имобилизация и рехабилитацията на раменната става,
не се е възстановила в обичайния период за това при нормално протичане
/около 6-8 месеца/, видно от заключението на д-р К.. Десният крайник е
обездвижен с тежки контрактури / скованоост, липса в голям обем на
движение/ в рамото, лакетната, гривнената стави и пръсти. Вещото лице
ортопед в съдебно заседание излага, че за раменната става няма решение,
същата няма да се повлияе от рехабилитация, което обосновава извода, че
увреждането не подлежи на възстановяване. Болките и продължават.
17
Безспорно е, и че непосредствено след инцидента е преживяла емоционален
страх и стрес от преживяното, като нормална човешка реакция в подобни
случай, като претърпяното ПТП е възприето като стресогенно събитие,
надхвърлящо ежедневните стресови ситуации, видно от заключението на
психолога. Същото повлиява качеството на живот, трайно ограниченото в
тежка степен движение на ръката, загубената трайно 60% работоспособност,
невъзможността да се справя с обичайните ежедневни битови задачи, с оглед
обстоятелството, че дясната и ръка е доминантна, променения социален
статус с негативен резонанс, влошава емоционалните и психически
преживявания у ищцата. След инцидента за продължителен период от време е
била лишена от обичайния си начин на живот, като и до момента не е
възстановен. Няма доказателства за болки и страдания във връзка с описаната
контузия на дясна орбита. Същата полага усилия да преодолее последиците,
като вещото лице психолог установява, че в актуалния психичен статус са
налице периодични колебания в настроението, потиснатост, загуба на интерес
и желание, изолация и прояви на раздразнителност.
Не се установи от събраните доказателства, че ищцата е насочена към
рехабилитация на гривнена и лакетна стави, и не е провела такава, по
причини, зависещи от нея, поради което доводите на ответника в тази посока
съдът не възприема.
Като изхожда от установените по делото факти относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливо обезщетение за репариране на така получените
травматични увреждания на ищцата от процесното ПТП е в претендирания
размер от 90 000лв./ деветдесет хиляди лева/. По тези съображения при
приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия и определеното обезщетение за неимуществени вреди от 90 000
лв. следва да бъде намалено на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД с размера на
приетото съпричиняване - 25 % или със сумата от 22 500лв. Следователно
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 67 500лв.
/шестдесет и седем хиляди и петстотин лева/.
По исковете за имуществени вреди:
Искът за имуществени вреди - разходи за лечение е доказан, съобразно
представените и обсъдени по-горе писмени доказателства в размера от 2.90
лева, която сума следва да бъде намалена с приетото съпричиняване от 25% /
2.90 лв.-0.72.= 2.18лв./. Извършените от ищеца разходи за лечение са в
причинно-следствена връзка с причинените при ПТП увреждания.
Исковата претенция за неимуществени и имуществени вреди в
останалата част над присъдените суми следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на претенция за присъждане на законна лихва за забава
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от
17.10.2022г.-датата на уведомяване на ответника, съдът намира, че:
18
По предявения иск с правно основание чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху исковаите претенции за обезщетенията
за неимуществени вреди и имуществени вреди-разходи за лечение,
настоящият състав намира, че предвид основателността на тези искови
претенции основателна е и претенцията за законна лихва. Същата съобразно
актуалната съдебна практика се следва от датата на уведомяване на
застрахователя -17.10.2022 год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 17.01.2023 год. отговорността на
застрахователя е обусловена от чл. 493, ал. (1), т. 5 от КЗ, при условията на
чл. 429, ал. 3 от КЗ, доколкото обезпечава отговорността на застрахования за
лихви, за които той отговаря пред увреденото лице. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. След срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ
застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните изводи
обективирани в Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. – I т. о.,
Решение № 79/04.08.2022 г. по т. д. № 967/2021 г. – I т. о., Решение №
50135/11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г. – I т. о., Решение №
50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. – I т. о.
Лихвата върху претенцията за имуществени вреди следва да бъде присъдена,
считано от предявяване на иска, съгласно исковата молба.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива
са направени и доказани. Съдът констатира, че с Определение №260 от
10.05.2023г. по настоящото дело ищецът е освободен от внасяне на такси и
разноски по делото, с оглед на което разноски не му се дължат.
На адв. В. В. М. - процесуален представител на ищеца, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в
общ размер на 6 130.00лв /шест хиляди сто и тридесет лева/, за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ищеца, определено съразмерно
размера на уважените искове и съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника З.К. “Л.И." АД, вписана в
Търговския регистър с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”Симеоновско шосе” №67А, се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, които съдът намира за доказани в
размер на 25% , от общо 690.00 лв направени разноски за възнаграждение на
вещи лица и свидетели, или 172.50 лева съобразно представения списък по
чл.80 ГПК, и 100.00 лв. – юрисконсутско възнаграждение.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да
заплати по сметката на ОС-В. държавна такса в размер на 2 700.12 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и 300.00лв. – съдебно-деловодни разноски
19
възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К. “Л.И." АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Симеоновско
шосе” №67А, да заплати на А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Цар
Михаил III Шишман” №69, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 67 500 лв./шестдесет и седем хиляди и
петстотин лева/, частичен иск от 100 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод настъпило на 13.01.2020 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 17.10.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, като до сумата от 90 000 лева
отхвърля частично предявения иск.
ОСЪЖДА З.К. “Л.И." АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Симеоновско
шосе” №67А, да заплати на А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Цар
Михаил III Шишман” №69, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 2.18 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, по повод настъпило
на 13.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като до пълния
претендиран размер от 2.90 лева отхвърля претенцията.
ОСЪЖДА З.К. “Л.И." АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Симеоновско
шосе” №67А да заплати на А. В. М. с л.№********* от АК-Перник с адрес на
кантората: гр.В., ж.к.“Съединение“ 3, ет.3, ап.7, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сумата в размер на 6 130.00 лв / шест хиляди
сто и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Цар Михаил III
Шишман” №69, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, да заплати на „З.К. “Л.И." АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Симеоновско
шосе” №67А сумата в размер на 172.50 лева лв., разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и сумата от 100.00 лв. – юрисконсутско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „З.К. “Л.И." АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Симеоновско
20
шосе” №67А да заплати по сметка на Окръжен съд-В., на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата 2 700.12 лв./две хиляди и седемстотин лева и 12 ст/, – държавна
такса, дължима върху размера на уважените срещу ответника искове, както и
сумата от 300.00 лв. представляваща съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
21