Р Е Ш Е Н И Е
№…..…../29.06.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16325 по описа за 2018
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба от Н.Х.Д., ЕГН **********
*** срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** за заплащане сумата от 20000 лева, претендирана
като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на
26.10.2014г. по вина на застрахован при ответника водач на л.а „Мерцедес“ МЛ270
с рег. № А5818КМ, на осн. чл. 226 от КЗ/ отм./, както и сумата
от 21лева, претендирана обезщетение за имуществени вреди
под формата на сторени разходи за поставяне на ортеза на ляво рамо, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 10.10.2016г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Твърди се в исковата молба, че на 26.10.2014
г. на главен път I-9 гр. Варна-гр. Бургас на 192-ри управлявания от
съпруга на ищцата л.а. Хонда CRV, рег. В6030 РХ бил блъснат от л.а
„Мерцедес“ МЛ270 с рег. № А5818КМ, управляван от Петър Георгиев Накев. С влязло
в сила решение по НОХД 2036/2018 на РС–Несебър последният е признат
за виновен за това, че е причинил по непредпазливост фрактура на лявата ключица
на Н.Х.Д., довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от
2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Навежда се, че от удара ищцата първоначално изпитала
силна болка в областта на лявото рамо и гърдите. Била много изплашена,
треперела. Наложило се съпругът й да я изкара от колата. След произшествието
ищцата била откарана в спешния център на МБАЛ „Св. Марина“ в гр.Варна, където след
извършено изследване, било установено счупване на лява ключица и контузия на
гръден кош, което се изразява в натъртване и охлузване. Поставена е ортеза на
ляво рамо, за която ищцата е заплатила сумата от 21 лева. Наложило се
да носи ортезата 10-15 дни. Вечерта след инцидента ищцата изпитвала силно
главоболие и болки в тялото. Същата вечер не могла да спи от преживения стрес и
болки в шията и гърдите. Наложило се да взема болкоуспокояващи и да налага
компреси. Навежда се, че след инцидента състоянието на ищцата се
характеризирало с депресивни кризи, натрапчиви мисли, загуба на апетит,
световъртеж, болки в лявото рамо и гръдния кош. Станала нервна и
раздразнителна.
Твърди се, че след ПТП-то ищцата често сънувала
кошмари, и конкретно, че бива блъсната от автомобил. От кошмарите се събуждала,
чувствала се безпомощна. Сочи се още, че изпитвала панически
страх от пътуване в автомобил. Дълго време след инцидента когато пътувала в автомобил я обземало страх, не
можела да диша. Навежда се, че пет години след произшествието ищцата продължава
да сънува кошмари, свързани с произшествието. Когато пътува до Бургас ищцата
винаги избира маршрут, така че да не минава покрай мястото на ПТП-то.
Навежда се, че отговорността на водача, причинил
произшествието е застрахована при ответния застраховател.
С оглед на изложеното се настоява за уважаване на така
предявените искове, ведно с присъждане на разноски по спора.
Ответникът
– депозира писмен отговор, в срока
по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение със собственика на л.а.“Мерцедес“ , модел МЛ270,
рег. № А5818КМ, валидна към 26.10.2014г. Оспорва причинната връзка между
наведените травми и произшествието. Прави възражение за съпричиняване от ищцата
по съображения, че същата не е носела обезопасителен колан. На
следващо място ответникът счита претендираното обезщетение за несъответно на
вредите. По тези съображения настоява за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ увреденото лице
може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай по делото е обявено за безспорно, че е налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика
на автомобил „Мерцедес“ МЛ270 с рег. № А5818КМ, валиден към датата на
настъпване на ПТП.
При съвкупния анализ на доказателствата се налага извода, че е настъпило
ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и противоправно от Петър
Георгиев Накев, който факт е установен с постановена присъда по НОХД №2036/2018г. по
описа на РС-гр.Несебър.
Деликвентът е признат за виновен, в това, че е причинил две средни телесни
повреди на ищцата, изразяващи се във фрактура на лява ключица, довело до трайно
затруднение в движението на лявата ръка за срок от около 2-2.5 месеца при
обичаен оздравителен процес. Тъй като
видът на телесните увреждания представлява част от състава на инкриминираното
деяние, за която е ангажирана наказателната отговорност на делинквента, на осн. чл. 300 ГПК граждаснкият съд се
явява обързан досежно фактите
относно виновното противоправно поведение на водача, както и касателно причиняване на телесните повреди
на ищеца. Ето защо не може да се сподели довода на
ответния застраховател за липса на причнинно- следствена връзка между
произшествието и понесените травматични увреждания. Не може да се сподели още аргумента, че вина за произшествието носи и водача на
автомобила, с които се е движела ищцата. Посоченото възражение на първо място е
останало недоказано. На следващо място подобен подвод практически е
ирелевантен, тъй като дори и водачът на автомобила, с който се е движела ищцата
да има принос към настъпване на противоправния резултат, единствено в
преценката на пострадалото лице е срещу кой от солидарно отговорните лица,
респективно техните застрахователи, да насочи претенцията си, на осн. чл. 53 от ЗЗД.
От
причинените травми ищцата е изпитала болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на деликвента. Във връзка с лечението си е сторила разходи за постаняне на ортеза в размера на 21 лева,
за които е представила надлежни писмени доказателства, който разход е
свързан оздравителния процес, съгласно заключенето на вещото лице
по съдебно – медицинската експертиза.
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнените предпоставките на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника „Лев Инс“ ЗАД, са възникнали основанията по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника.
В тази връзка съдът приема, че исковете за имуществени и неимуществени
вреди са доказани по основание.
Общият размер на имуществените вреди е установен по делото и се равнява на 21,00
лева, съгласно представения разходно – оправдателен документ на л. 15 от делото.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се мотивира
със следното:
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдът съобрази, че на ищцата са й били причинени телесни
повреди, изразяващи се в счупване на ключица, обусловило според вещото лице
трайно заструднение на движението на горен крайник за повече от 30 дни, както и
контузия на лявата гръдна половина, обусловило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. От обясненията на вещото лице д-р М. в открито съдебно
заседание стана ясно, че влседствие на травмата е останала подутина от
страстването на костта.
Събраните доказателства /свидетелски показания и медицинската експертиза/ са
непротиворечиви, че през периода на възстанояване е продължи два месеца, през
който период ищцата е изпитвала остатъчни болки, който са я възпрепятствали да
изпълнява обичайните си житейки ангажименти.
Освен физическите болки и страдания
ищцата претърпяла и морални такива. Налице са и категорични доказателства /
свидетелки показания и психиатрична експертиза/ за настъпила в резултат на
процесното събитие остра стресова реакция и разстройство на адаптацията. Според
вещото лице, чието заключение напълно съвпада с показанията на водения по
делото свидетел психотрамата и понастоящем не е овладяна. Все още са налице
страхови симптоми според вещото лице, за което свидетелства и съпруга на ищцата
според когото психическото състояние на ищцата
след повече от 5 годни след произшествието продължава да е депресивно. Тя
е необщителна, притеснява се да шофира, както и не е желаела дълго време да
минава покрай мястото на инцидента.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на настъпилите
вреди, интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство,
тяхната продължителност, обществено - икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите, съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен
за сумата от размер на 12 000 лева. За разликата до претендираните 20 000
лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
С оглед така определения размер на репариране на имуществените и
неимуществените вреди съдът пристъпва към разглеждане на възражението на
ответника за съпричиняване на вредите от ищцата, обосновано с твърдения за
непоставен обезопасителен колан.В тежест на ответника е да установи, че
поведението на ищцата е в пряка и причинна връзка с настъпилия краен вредоносен
резултат.
Съдът,
оглед установените в хода на съдебното дирене релевантни факти, досежно
механизма на ПТП и събраните по делото писмени доказателства и заключението по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, приема, че не е налице нарушаване на
правилото на чл.137а от Закона за движение по
пътищата от страна на ищцата. Вещите лица, както по
първоначалната съдебномедицинска експертиза, така и по комплексната експертиза
са дали заключение, че от проверената мединска документация не са налице данни
за следни от увреждания в следствие на непоставен обезопасителен колан.
Получените удари в обсластта на рамото и гръдния кош са резулат от удар в
задната част на облегалката на предна лява седалка или с тяло на седящия в ляво
пътник. Тези удари биха се получили включително в случай, в който облегалката
на предната седалка е силно изнесена назад или в ако в резултат на произшествието
се счупи механизма на облегалката. От друга страна спред вещите лица в
изготвения опис на щетите е отбелязано именно, че предната лява лява облегалка
е за ремонт.
При това
положение по делото не може да се направи извод, че ищцата не е изпълнила
задължението си да постави обезопасителен колан по време на движение. За да е доказано, възражението за съпричиняване следва да
бъде установено от застрахователя в производството по несъменен начин, така че
да не остава колебание, че ищцата е допуснала нарушението. В случая дори при
липса на следи от колан, не може да се приеме, че ищцата не носела такъв. Заключението
по комплексната експертиза предлага няколко обоснования хипотези за начина, по
който са настъпили уврежданията дори при
наличе на такъв колан.
В заключение подлежи на
уважване исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 12 000
лева, а за тази за имуществени вреди до пълния предявен размер. На ищеца се
следва и законна лихва върху обезщетенията считано от посочената от него
дата-10.10.2016г., на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска или 816,57 лева.
На
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, на осн.чл.
78, ал.3 от ГПК. Страна е поискала присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Според нормата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Според чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Съдът
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената
защита, намира, че следва определи възнаграждение в размер на 200.00лв. за
юрисконсулт. При съобразяване и останалите разноски за изготвяне на заключение
по делото, дължимите на ответника разноски възлизат на 223,76 лева.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащане на дължимата
за разглеждане на делото държавна такса, съобразно уважената част от иска,
вносима по сметка на Варненски районен съд, или 530 лева, както и разноските,
заплатени от бюджета на съда при същото съотношение в размер на 318,22 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Д., ЕГН ********** *** сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди - болки и страдания в резултат
на получени травми при ПТП, настъпило на 26.10.2014г. по вина на
застрахован при ответника водач на л.а „Мерцедес“ МЛ270 с рег. № А5818КМ, и
сумата от 21 лева, ппредставляваща обезщетение
за имуществени вреди под формата на сторени разходи за поставяне на ортеза на ляво рамо, ведно със законната лихва от
10.10.2016г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 226 от КЗ/ отм./ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ/отм./ за горницата над 12
000 лева до претендираните 20 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Д., ЕГН ********** *** сумата от 816,57
лева, представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.Д.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 223,76 лева, представляваща сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение и експертизи, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 530 лева представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 318,22 лева- разноски за експертизи, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: