О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                           гр.София, 15.01.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ  СЪД , ГК, I г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2021 г.в  състав:

 

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                             

при секретаря ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12005 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Предявени са от Й.С.П. против „С.в.”АД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 56 137.87лв./обезщетение за имуществени вреди, представляващи част от общо дължими 60 637.87 лв./, 15 139.21 лв./обезщетение за забава за периода 29.04.2014 г.-28.09.2016 г./, 4500 лв./обезщетение за неимуществени вреди, представляващи част от общо дължими 5000лв./, 1123.50 лв./обезщетение за забава за периода 29.04.2014 г.-28.09.2016 г./, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.09.2016 г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.

                        При условията на евентуалност Й.С.П. е предявил против „Ч.р.Б.”АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.82 от ЗЗД, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 56 137.87лв./обезщетение за имуществени вреди, представляващи част от общо дължими 60 637.87 лв./, 15 139.21 лв./обезщетение за забава за периода 29.04.2014 г.-28.09.2016 г./, 4500 лв./обезщетение за неимуществени вреди, представляващи част от общо дължими 5000лв./, 1123.50 лв./обезщетение за забава за периода 29.04.2014г.-28.09.2016г./, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.09.2016г. до окончателното изплащане.

                        С влязло в сила определение от 27.06.2019 г., на основание чл.299 от ГПК,  производството по делото е прекратено по предявените срещу „С.в.”АД и „Ч.р.Б.”АД  частични искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 56 137.87 лв., представляващи част от общо дължими 60 637.87 лв., и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500 лв., представляващи част от общо дължими 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2016 г. до окончателното изплащане, поради разрешаване на спора с влязло в сила решение от 05.06.2017 г. по гр.д. № 23199/2014 г. на СРС, ГО, 90 състав.

                        Така по делото са останали за разглеждане единствено искове с правно основание чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главниците, за които е прекратено производството, поради разрешаване на спора относно тях, като със сила на пресъдено нещо е отречено тяхното съществуване.

                        С разпореждане от 23.07.2020 г. съдът е дал указание на ищеца да уточни правен интерес да поддържа исковете с правно основание чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на  обезщетение за забава върху главници, за които със сила на пресъдено нещо е установено, че същите не се дължат.

                        Ищецът не е изразил становище по указанията на съда.

                        Настоящият състав намира, че и по отношение на исковете по чл.84, ал.3 от ЗЗД е приложим чл.299 от ГПК, поради следните съображения:

                        Видно от влязло в сила решение от 05.06.2017 г. по гр.д.№ 23199/2014 г. на СРС, ГО, 90 състав, производството по предявените от ищеца срещу ответниците частични искове за същите  имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени, като са отхвърлени и претенциите за заплащане на законна лихва, считано от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане.  Решението е влязло в сила на 13.03.2019г.

                        При отхвърляне на частичен иск като неоснователен със сила на пресъдено нещо се отрича цялото вземане, а не само предявената част от него. В тази насока е съдебната практика на ВКС – мотиви към т.1 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, определение № 133/18.09.2007г. по т.д.№150/2007г., мотиви към т.3 от ТР  № 3/2016 от 22.04.2019г. по т. д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай с постановяването на решение по гр.д.№ 23199/2014г. на СРС, ГО, 90 състав, със сила на пресъдено нещо е отречена и останалата част от вземанията за имуществени и неимуществени вреди, за които са предявени искове по настоящото дело, както и претенциите за законна лихва от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане, поради което същите се явяват недопустими и производството по тях, на основание чл.299 от ГПК, също следва да бъде прекратено.

                        Мотивиран така, съдът

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

                        ПРЕКРАТЯВА производството по делото и в частта по предявените срещу „С.в.”АД и „Ч.р.Б.”АД  искове с правно основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 139.21 лв./обезщетение за забава за периода 29.04.2014г.-28.09.2016г. върху главница от 56 137.87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - част от общо дължими 60 637.87 лв./, и за сумата от 1123.50лв. /обезщетение за забава за периода 29.04.2014 г.-28.09.2016 г. върху главница от 4500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – част от общо дължими 5000 лв./.

                        Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването на ищците.

 

                                                                                                                      СЪДИЯ: