Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2351/2021г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на К.Г.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв.Т.П. против Заповед № 18-8981/11.08.2021г. на Началника на
СГКК – Варна, с която е отказано изменението на КК и КР на гр.Варна, с цел
промяна на границите между поземлени имоти с идентификатори 10135.1.83 и
10135.1.84. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна,
по съображения изложени в жалбата; сочи, че в заповедта липсват мотиви по
същество по подаденото заявление; административният орган не е изложил никакви
мотиви защо отказва исканото изменение; административният орган не е взел
предвид представените с проекта за изменение доказателства, а само подаденото възражение.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна редовно призована не изпраща предстаител в съдебно заседание. В
депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата. Моли адвокатския
хонорар да бъде съобразен с императивно предвидения минимум.
Заинтересованите
страни И.И.Ш. и К.И.И., чрез пълномощника си оспорват жалбата. Претендират
присъждане на разноски по делото.
Заинтересованите
страни Община Варна и Г.Г.Т.,
редовно призовани не се явяват, не се представялват.
След преценка на събраните в производството доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
От представеното с административната преписка известие за доставяне е видно, че оспорената
заповед е връчена на жалбоподателката на 18.08.2021г., а жалбата е подадена в
СГГК - Варна на 26.08.2021г. т.е. в законоустановения срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Началото на административното производство е поставено със
Заявление вх.№
01-81805/15.02.2021г. от К.Г.Д. с искане за изменение на кадастравлната карта и
кадастралните регистри за ПИ 10135.1.83 и ПИ 10135.1.84 гр.Варна, съобразно
приложен Проект за изменение.
След връчени уведомления на заинтересованите лица по чл.26, ал.
1 от АПК е подадено Възражение вх.№
05-3976/23.03.2021г. от И.И.Ш. и К.И.И..
Предвид постъпилите възражения Началникът на СГКК – Варна е
издал оспорената в настоящото производство Заповед № 18-8981/11.08.2021г., с която е отказал
изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Варна,
заявено от оспорващия К.Г.Д. със Заявление вх.№
01-81805/15.02.2021г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал. 4, изр. първо от ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В
случая оспорената заповед е издадена от Началника на СГКК – Варна, поради което
се налага изводът, че заповедта е издадена от надлежно оправомощен орган, в
кръга на неговата материална и териториална компетентност.
Заповедта е в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но
според настоящия състав, изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на
мотиви. Оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59 т.
4 от АПК, съгласно която разпоредба, административният акт следва да съдържа
фактически и правни основания за издаването си, следователно актът следва да е
мотивиран. Приема се от съдебната практика, че мотивите на административния акт
могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг документ, който предхожда
издаването на акта, но към който акта препраща и който се намира в
административната преписка.
В оспорения акт административният орган не е изложил никакви
мотиви защо следва да бъде постановен отказ. Не са изложени фактически
обстоятелства и не са изложени доводи защо органът е приел, че не е налице
непълнота или грешка по чл.51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР.
Според определението, дадено в т. 16 на § 1 от ДР на ЗКИР,
"непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Относно обстоятелството, налице ли е такова
несъответствие и съществувало ли е същото към момента на одобряването на КК и
КР на с.Страшимирово липсват изложени аргументи от административния орган.
Всичко това следва да бъде посочено конкретно, за да може, от една страна, за
заинтересованото лице да стане ясно кое точно е наложило да бъде издаден
процесния отказ, както и да даде възможност при съдебната проверка изложените
факти да се съпоставят с доказателствата и да се направи съответният извод
относно законосъобразността на оспорения административен акт.
Видно от акта, конкретни факти и обстоятелства липсват, а това
на практика представлява липса на фактически основания за издаването му.
Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които дава
възможност на административния орган да упражни правомощието си и да издаде
административния акт.При липса на фактически основания, на първо място,
оспореният административен акт не дава възможност на съда да прецени неговата
законосъобразност.
На следващо и по-важно място, не дава възможност на адресата на
акта да упражни в пълен обем своето право на защита, като се снабди с
относимите доказателства във връзка с установените от административния орган
фактически обстоятелства.
На следващо място, съгласно легалното определение на чл. 2, ал.
1 от ЗКИР, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република
България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани
по установен от този закон ред.
Както бе посочено и по-горе, в чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е
предвидено, че КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на: 1/ изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на КККР; 2/ непълноти и грешки и 3. / явна фактическа
грешка.
Условията, при които е допустимо отстраняване на непълноти и
грешки в КККР са императивно установени в чл. 54 от ЗКИР, но липсата на нито
едно от тях нито едно не е фактически и правно мотивирано в обжалваната
заповед.
На следващо място, не са посочени никакви правни основания за
издаване на заповедта съгласно чл. 59, т. 4 от АПК.
От друга страна, съдът намира, че органът е нарушил и
разпоредбата на чл. 35 от АПК. В оспорената заповед административният орган
изобщо не е посочил какво е приел за установено от фактическа страна и въз
основа на кои фактически установявания е бил мотивиран да постанови процесния
отказ.
Изложеното дотук обуславя извода за допуснато нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК - неспазване на установената форма, което представлява
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК,
компетентният административен орган следва да издаде "мотивиран" акт.
Административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като
неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл.
146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той
трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са
задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт.
Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма.
Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно
основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите
съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да
издаде дадения правен акт, и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на
административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и
начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи
какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната
норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното
съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и
цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране
на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за
органите, упражняващи контрол върху администрацията или върху административното
правораздаване. Мотивите представят обяснението на съответния орган за
конкретното му волеизявление, обективирано в правния акт. Поради това те трябва
да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да
изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния
акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви, не само когато
в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от
много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически
обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на
административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви
води до отмяната им само на това основание.
Предвид изложеното, жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски общо в
размер на 1144лв., съобразно представения списък. Възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела са предвидени в чл.8 от Наредбата, като тези по делата без
материален интерес, са регламентирани в ал.2 на с.р. Съгласно чл.8 ал.2 т.1 от
Наредбата за дела по ЗУТ и ЗКИР минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 900лв. Договореното в случая възнаграждение е 600лв., което
съдът не намира за прекомерно предвид проведените съдебни заседания.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 18-8981/11.08.2021г. на Началника на
СГКК – Варна, с която е отказано изменението на КК и КР на гр.Варна, заявено
със Заявление вх.№ 01-81805/15.02.2021г. от К.Г.Д.
ОСЪЖДА СГКК – Варна
да заплати на К.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1144лв. / хиляда сто
читиридесет и четири/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: