№ 142
гр. Плевен , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20214400500288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260187 от 8.03.2021 г по гр. дело № 5559/2020г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ ******-
Плевен на осн. Чл. 178 ал.1 т.3 вр. с чл. 179 ал.1 вр. с чл. 187 ЗМВР ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Д. ЕГН ****** от с. ******, ул. ****** сумата от 2716,84
лв, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд
/след превръщането на нощните часове към дневни/ през периода 26.10.2017 г
до 1.08.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
завеждане на делото /26.10.2020г/ до окончателното й плащане.
ОСЪДИЛ Е също така на осн. Чл. 86 от ЗЗД ******-Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Д. ЕГН ****** от с. ******, ул. ****** сумата от 412,40
лв, представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 2716,84 лв за периода от 1.01.2018 до 26.10.2020г. Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е
1
подадена от ОД на МВР – Плевен , в която се възразява ,че решението на РС
- Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС
неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от
служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В
тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една
наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС –
Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд
за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че
положеният нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от
0,25 лв на час.Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че
служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.
Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред
първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със
задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно призована, взема писмено становище
по жалбата като възразява, че същата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд
2
в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел ,че не е спорно по делото,, че за процесния
период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл. Г87 ал.З от ЗМВР,
Признава се от ответника по делото, че ищеца е заемал длъжността
старши полицай в Участък-***, към РУ- Пордим при ОД на МВР-Плевен,
през процесния период, като служебните си задължения, същият е изпълнявал
на смени, по график. Този факт се установява и от Заповед № з658-
3081/31.10.2015г, и Акт за встъпване в длъжност УРИЗ16р30837/20.11.20
Г5г.
Установява се, според РС, от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът е кредитирал като обоснована,
безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност
през процесният период, ищеца е полагал труд на 12-часови смени,
включително и през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата," поставена от ищеца,
експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с
коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на формиране на
коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна
седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради
различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно-„време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати
трудово'възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7^ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. За периода от 26.10.2017 г. до 01.08.2020 г. ищеца е
положил общо 2461 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на
2461 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с
коефициент 1.143 се равнява на 2812,923 часа, като за разликата 351.923 часа
се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 2716,85 лв., изчислено
3
със средна ставка 7.72 лв., формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни- дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. Лихва за забава върху изчислените суми за всяко
тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ е 412,48 лв. Изчислено без 50
% увеличение средната часова ставка е в размер на 5Д5 лв. и незаплатеното
при това положение възнаграждение е равно на 181^40 лв. Лихва за забава
върху изчислените суми без 50 % увеличение за всяко тримесечие за периода
от изискуемостта до ИМ е 274,36 лв.
РС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР -
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работнр време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи". В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., идадена от министъра
на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Тъгласно текста на чл. 3, ал.З и в наредбата, "При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период". В Наредба Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва из'рична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрепгните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията нк работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в
която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
4
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни Ъ коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове^ нощен труд в дневен, се
явява доказана по сфето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба
;
№ 8121з-407/11.08.2014г./действала преди Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
/ също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6:
00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е.възприел подхода, установен в Кодекса
на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на
дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд -8 часа съгласно ..Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите
по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е субсидиарно приложимата
Наредба
за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2 . Липсата на
изрична норма не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в ■
дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава
забрана би била противоконституционна, а представлява празнота в уредбата
относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в Наредба №
5
8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответно работно място.
Независимо, че чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, в една от редакциите си през процесния период - за периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените часове от
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл. 96, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията
по труда, без превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази
разпоредба не следва, да се отчита при преценка на задължението за
заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред
друг държавен орган - Инспекция по труда, но не променя характеристиката
на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв,
като извънреден, ако надвишава нормативно определения брой часове за
периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното време за
съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в
дневен, работникът е положил повече от нормативно определените ^часове
труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете,според РС, че тази разпоредба е обща за
всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае специално работещите в системата на
ЗМВР, а същевременно липсва всякакъв спор в практиката, че положения
нощен, труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по описаното
правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. От посочената разпоредба може да бъде
изведен и извода,според РС, че нощният труд се превръща в дневен и ако
чрез това превръщане се установи, че е положен труд, повече от нормативно
определения за съответния период, то този труд е извънреден.
Според РС след като изрично в нормата е посочено, получения по
този начин труд да не се отчита извънреден пред Инспекция по труда, то
логично е да бъде прието, че получения чрез преобразуване на нощния труд в
дневен води при осъществяване на другите предпоставки до полагане на
извънреден труд, който само не следва да бъде отчитан като такъв пред
Инспекция по труда, но следва да бъде заплатен, след като е положен.- След
като се установи положен извънреден труд, независимо от начина на
отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от работодателя.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, се установи, че за периода от
6
26.10.2017 г. до 01.08.2020 г. ищеца е положил общо 2461 часа нощен труд.
Положеният нощен труд в размер на 2461 часа не е бил преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2812,923 часа,
като за разликата 351.923 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 2716.85 лв., изчислено със средна ставка 7.72 лв.,формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни
дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от
ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. Лихва за забава върху
изчислените суми за всяко тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ е
412,48 лв. Изчислено без 50 % увеличение средната часова ставка е в размер
на.5,15 лв. и незаплатеното при това положение възнаграждение е равно на
1812,40 лв. Лихва за забава върху изчислените суми без 50 % увеличение за
всяко тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ е 274,36 лв.
Съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, поради което
релевантен е определения от експертизата размер на възнаграждението за
извънреден труд с 50 % увеличение. Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода
26.10.2017 г. - 01.08.2020 г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна,
и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от
2716,84 лева.
По искът с правно основание чл.8б, ал.1 ЗЗДс цена на иска 412,40лв.:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 2716,84 лв. за
периода от 01.01.2018 год. до 26.10.2020 год. възлиза общо на сумата от
412,40 лв. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен в предявения си размер след изменението.
Решението на РС – Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които
не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
7
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
На изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до
8
17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на
ответника. Посоченото писмо няма нормативна сила и разширителното му
анализиране би довело до противоречиви разбирания относно приложението
на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите на
преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
9
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл.
9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд
се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в
края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края
на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и
01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г.
до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече
действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г.
на ответника са се дължали общо 459,25 лв. главница и 112,81 лв. лихви,
които следва да се извадят от общия размер на възнаграждението за
извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков период в размер
на 2716,84 лева главница и 412,40 лв лихва. Получената сума възлиза на
2257,59 лева главница и 299,59 лв лихва, до които размери исковете се
явяват основателни, като за горницата над тези суми до пълния предявен
размер от 2716,84 лева за главницата съобразно приетото изменение на иска
и за разликата до 412,40 лв за лихвата исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
10
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 2257,59лв до пълния предявен размер от 2716,84 лв.,съобразно
прието увеличение на иска, представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – получени след
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за исковия
период като вместо него следва да се постанови, че искът се отхвърля като
неоснователен за горницата. Следва да се отмени и решението в частта за
присъдената лихва за разликата над 299,59 лв до пълния размер от 412,40 лв.
С оглед гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за
присъдената държавна такса за разликата над 102,29 лв с оглед отхвърлената
и уважена част на иска, както и в частта за разноските за разликата над
400,45лв.
Разноски за въззивното производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . ОД МВР
гр.Плевен претендира заплащането на 400 лв юрисконсултско
вънаграждение. Другата страна във въззивното производството има
претенция за разноски в размер на 200 лв адв. възнаграждение. Следва да се
приеме, че дължимото юрк. възнаграждение се дължи в размер на 100 лв
съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 23 т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция и след компенсация, както и при съобразяване на дължимия
размер като разноски на частта на внесената ДТ за въззивната жалба в
дължим размер съобразно уважената част на жалбата от 15,01 лв следва да се
осъди въззивникът да заплати деловодни разноски в размер на 165,99 лв на
другата страна.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260187 от 8.03.2021 г по гр. дело №
5559/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ ******-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Н.
С. Д. ЕГН ****** от с. ******, ул. ****** сумата от 2716,84 лв,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд /след превръщането на нощните часове към дневни/ през периода
26.10.2017 г до 1.08.2020г, ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на завеждане на делото /26.10.2020г/ до
окончателното й плащане ЗА РАЗЛИКАТА НАД 2257,59 ЛВ ДО
ПОСТАНОВЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 2716,84лв КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР ИСК от Н. С. Д. ЕГН ****** СРЕЩУ ****** – ПЛЕВЕН
за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 26.10.2017 г до
1.08.2020г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 2257,59 лв до пълния предявен размер от
2716,84 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260187 от 8.03.2021 г по гр. дело №
5559/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ ******-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Н.
С. Д. ЕГН ****** сумата от 412,40 лв, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 2716,84 лв за периода
от 1.01.2018 до 26.10.2020г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 299,59 лв ДО
ПОСТАНОВЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 412,40 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 86 от ЗЗД ИСК от Н. С.
Д. ЕГН ****** СРЕЩУ ****** – ПЛЕВЕН за заплащане на лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд о за периода от
1.01.2018 до 26.10.2020г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 299,59 лв до пълния предявен
размер от 412,40 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
12
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260187 от 8.03.2021 г по гр. дело №
5559/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ ******-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Н.
С. Д. ЕГН ****** деловодни разноски за първата инстанция ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 400,45 лв до постановения размер от 490 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №260187 от 8.03.2021 г по гр. дело №
5559/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ ******-Плевен ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА РАЗЛИКАТА
НАД 102,29 лв до постановения размер от 158,67 лв
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен ДА ЗАПЛАТИ
НА Н. С. Д. ЕГН ****** деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 165,99 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13