Р Е Ш Е Н И Е
№ 998
гр. Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8709 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „***, С.А., Ф., рег. № ***, чрез ***,
С.А., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *,
представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника му юрисконсулт
Н.А.М. срещу Н.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес *** с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
2392/26.03.2019г. по ч.гр.д. № 4515/2019г. по описа на ВРС:
сумата
от 893,47 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски заем с № CREX-***,
сключен на *** г.;
сумата
от 77,25 лв. (седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.,
ведно
със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
*** г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.
В
условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост ищецът предявява осъдителни искове за същите вземания.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С договор за потребителски заем с номер CREX-*** от ***г.
ищцовото дружество предоставило на ответника паричен кредит в размер на 942.54
лв., като сумата била предоставена на кредитополучателя по начина, уговорен в
чл.1 от договора. Усвояването на сумата
било удостоверено от ответника с полагане на подписа му в поле „удостоверение
на изпълнението“. Със същият договор ответникът се задължил да погаси заема на
18 месечни вноски, всяка по 63.67 лева, които включвали главница по заема,
ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишен процент на разходите – 30.14 % и
годишен лихвен процент 26.63 % уговорени с договора.
Ответникът преустановил плащанията на вноските по
кредита на ***г., към която дата били погасени 1 месечна вноска. На основание
чл.3 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По посочения начин ответникът
следвало да изплати остатъка по заема в общ размер на 1082.39 лева,
представляващ сбор от останалите неплатени 17 месечни вноски. Ищецът поддържа,
че алтернативно претендираните вземания били дължими с изтичането и
падежирането на всяка една от неплатените 17 месечни вноски съгласно
погасителния план към договора за кредит. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК били падежирали всички месечни вноски на ответника по процесния
договор за кредит.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 4515/2019г. по описа
на ВРС и била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за процесните
суми. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на ищеца били дадени указания за предявяване на иск за установяване
дължимостта на вземанията и това породило у ищеца правен интерес от предявяване
на настоящите искови претенции.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника.
Исковите претенции се оспорват като неоснователни и
недоказани. Въвежда се възражение, че предсрочната изискуемост е обявена по
ненадлежен ред и начин, тъй като липсват доказателства уведомлението до
ответницата да е изпратено и получено от нея.
Отправя се искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. Ответникът, чрез проц. представител, поддържа изложеното
в отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 4515/2019г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника Н.Д.Н.. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана
пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
На ***г. е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX- *** между „***, С.А., Ф., рег. № ***, чрез ***, С.А., клон Б., ЕИК *** и ответника
Н.Д.Н.. По силата на договора на ответника е предоставен кредит за
потребителски цели в размер на 823.90 лева със срок и начин на погасяване – 18
равни месечни вноски, при годишен лихвен процент 26.63%, годишен процент на
разходите 30.14% и общ размер на плащанията от страна на потребителя 1146.06
лева.
С исковата молба е представено заверено за вярност
копие от договора, условията по същия, сертификат за застраховка сключен с „***“,
общи условия на застрахователя и извлечение за дължими и постъпили плащания по
договора за кредит и как са разнесени същите в счетоводството на ищеца /л.16-44
/.
Ищецът е представил фискален бон за заплатена сума
в размер на 823.90 лева за закупуване на движими вещи от „***“ ЕАД, в подкрепа на твърденията си за
усвояване на сумата по договора за кредит /л.45/.
Представено е също извлечение по кредит CREX – ***, в
което се правят признание на неизгодни за страната факти – направените от
ответника плащания за погасяване на задълженията му по договора /л.47-49/.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се
установява от ч.гр.д.№ 4515/2019г. по описа на ВРС.
С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
докаже сключването на договор за потребителски заем CREX-*** от ***г.; изправността
си по договора – предаването на заемната сума на кредитополучателя по
уговорения в договора начин, както и размера на исковите си претенции..
Представения с исковата молба договор за кредит е
сключен при изпълнение на изискванията по чл.10 ЗПК относно неговата форма и
съдържание. В договора за кредит по ясен и разбираем начин са посочени
дължимите от потребителя суми, размера
на същите и как и за какво са дължими.
В чл.11, ал.1, т.12 ЗПК е въведено изискване
погасителният план към договора за кредит да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Тази императивна норма урежда правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно погасителен план с посоченото съдържание. По
отношение на погасителния план предоставян на потребителя при сключване на
договора за кредит не е въвеждано такова изискване. Изискванията към
съдържанието на погасителния план при сключване на договора за кредит са
посочени в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК - информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като липсва изискване за
посочване разбивка на всяка погасителна вноска.
Размерът на годишния лихвен процент и на годишния
процент на разходите са под максималния определен в чл.19, ал.4 ЗПК. В договора
са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
изчисленията са направени по определената в ЗПК формула при включване на
плащанията за застраховка и за такса ангажимент по договора. На потребителя е с
договора е предоставен погасителен план, в който е посочен размер на вноските
по договора за кредит.
С отговора на исковата молба е въведено възражение,
че не е представено доказателство за надлежно уведомяване на ответницата за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С исковата молба е представена последна покана адресирана
до ответницата, в която покана се съдържа изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост за вземанията по договора за кредит. Няма данни дали
представената по делото покана от 12.09.2018г. действително е изпратена до
адреса посочен в нея, още по-малко дали е получена от ответницата, поради което
не се установява настъпването на предсрочната изискуемост за задълженията по
договора за кредит.
С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при
постановяване на решението следва да бъдат съобразени фактите, настъпили след
предявяване на иска (подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение), които са от значение за спорното право. С тълкувателно решение №8/2017г.
от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС изрично е дадено разрешение, според което предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника. Същото
разрешение е приложимо и в настоящето производство, като всички вноски по
процесния договор за кредит са падежирали към датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция.
От представените с исковата молба писмени документи
се установява сключването на договора и усвояването на сумата по уговорения
между страните начин. Размерът на направените вноски от страна на ответника се
установява от представеното с исковата молба извлечение по кредит, което
съдържа признание на неизгоден за страната факт – заплащане на суми от
ответника, като липсват данни и твърдения за извършени плащания в по-висок
размер.
По отношение на претендираното вземане за мораторна
лихва не се установи по делото настъпването на предсрочна изискуемост на
задължението на ответника по договора за кредит в претендирания от ищеца момент
– ***г. Ответникът е изпаднал в забава за задължението си да върне пълния
размер на предоставения му кредит с настъпването падежа на последната вноска по
кредит – ***г., поради което исковата претенция за заплащане на обезщетение за
забава за периода от ***г. до ***г. се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Сторените от ищеца разноски са в размер на 525 лева
в исковото производство и 75 лева в
заповедното. Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 483.22 лева в исковото производство и 69.03 лева в
заповедното производство.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.Д.Н., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „*** С.А“ П., Ф., чрез „***“
С.А. клон Б., с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** следната сума,
за които е издадена заповед за изпълнение № 2392/26.03.2019г. по ч.гр.д. №
4515/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 893,47 лв. (осемстотин деветдесет и три лева
и четиридесет и седем стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски заем с № CREX-***, сключен на *** г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - *** г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, С.А., Ф., рег. № ***, чрез ***,
С.А., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Н.Д.Н.,
с ЕГН ********** и адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е
издадена заповед за изпълнение № 2392/26.03.2019г. по ч.гр.д. № 4515/2019г. по
описа на ВРС:
сумата от 77,25 лв. (седемдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от *** г.
до ***г.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „„*** С.А“ П., Ф., чрез „***“ С.А. клон Б., с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление гр.*** сумата
от 483.22 лв. /четиристотин осемдесет и
три леа и двадесет и две стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „*** С.А“ П., Ф., чрез „***“ С.А. клон Б., с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление гр.*** сумата
от 69.03 лв. /шестдесет и девет лева и
три стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 4515/2019г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: