№ 331
гр. Плевен, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500495 по описа за 2023 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№17590/27.6.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от Д. М. Г., ЕГН-
**********, с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“Б“,ап.10 –
ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№1988/2023г. по описа на Плевенски
районен съд, чрез пълномощника адв. Р. М.-В. от АК-Плевен, срещу постановеното по
делото от ХІІ-ти гр.с-в, съдебно Решение №860/13.06.2023г., с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от него против ответника М. Ц. Г., ЕГН-********** от
гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***,вх.“Д“, ет.1,ап.2, иск с правно основание чл.144 от СК – за
заплащане на месечна издръжка от 250.00лв., считано от 12.04.2023
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи
исковата претенция.
Ответникът по въззивната жалба – М. Ц. Г., ЕГН-********** от
гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***,вх.“Д“, ет.1,ап.2, който е ответник в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника адв. М. Б. от АК-Плевен, е подал Отговор на въззивната
жалба, регистриран с Вх.№18902/10.07.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд.
1
В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.„В проведеното на 1 август
2023г. открито съдебно заседание на въззивната инстанция, страните лично и чрез
процесуалните си представители, поддържат изразените становища.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери решението в обжалваната част и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба на Д. М. Г., ЕГН-**********, с регистриран
постоянен адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“Б“,ап.10 – ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№1988/2023г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. Р. М.-В. от
АК-Плевен, срещу постановеното по делото от ХІІ-ти гр.с-в, съдебно Решение
№860/13.06.2023г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д..№1988/2022г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен
иск с правно основание по чл.144 от СК - за издръжка на пълнолетно дете, което учи във
висше учебно заведение, предявени от ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател) Д. М.
Г., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр. Плевен, ж.к.“***“, бл.***, вх.“Б“, ап.120, чрез
пълномощника адв. Р. М.-В. от АК-Плевен, против ответника( понастоящем ответник по
въззивната жалба) М. Ц. Г., ЕГН-********** д адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бр.***, вх.“Д“,
ет.1,ап.2.
В исковата молба се твърди следното:
Ответникът е баща на ищеца, който е навършил пълнолетие, и учи във
Висше военноморско училище -гр. Варна, втори курс. Родителите на ищеца са в
производство по развод. Същият не може да се издържа сам от доходите си, т.к. е редовна
форма на обучение, не работи по трудов договор и не може да се издържа от имуществото
си. Нуждае от сумата в размер на 250лв/месечно, за да може да продължи обучението си.
Петитумът е на основание чл.144 от СК, да бъде осъден ответникът да
заплаща на ищеца сумата от 250лв.- месечна издръжка, считано от м. април.2023г., до
настъпване на причини за нейното прекратяване.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника адв. М. Б. от
АК-Плевен, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил следното
становище:
Предявеният от ищеца иск за издръжка е неоснователен. Ответникът и
майката на ищеца са страни по гражданско дело за развод №792/2023г. по описа на
неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че с майката на ищеца са в процес на развод
2
по гр.д. №792/2023г на ПлРС и по постановени привременни мерки е осъден да заплаща
250лв/месечно издръжка на непълнолетната си дъщеря. През м. 05. 2021г., със съпругата си,
с общи средства, са закупили жилище в гр. Варна, на името на сина си /ищеца/, за което е
изтеглен кредит; правен е ремонт, обзавеждане. От закупуването на жилището, до
м.12.2022г, ответникът е заплащал всички консумативи за жилището, както и дължимите
данъци. Заплащал и половината от семестриалните такси, давал е пари на ръка на сина си.
Закупил и телефон на сина си, за сумата от 2400лв. Напуснал семейното си жилище и живее
при майка си, където заплаща консумативите. Понастоящем ответникът е студент в СА „Д.
А. Ценов“ - гр. Свищов, със семестриална такса от 300лв. Няма възможност да дава
издръжка в претендирания размер, както и че ищецът има възможност да реализира доходи
и да се издържа.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, представени от
спорещите страни. Двете страни се явяват лично в съдебно заседание и дават подробни
обяснения.
Плевенският районен съд, ХІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с
обжалваното Решение № 860/13.06.2023г., с което е отхвърлил иска за издръжка с
правно основание чл.144 от СК, като неоснователен.
За да постанови горния резултат, съдът е посочил, че издръжката от
родителя на пълнолетно учащо се дете, не се дължи безусловно, а само до колкото не
съставлява особено затруднение на родителя. В случая ответникът доброволно е направил
големи по размер разходи за нуждите на ищеца, поради което остатъкът от доходите не му
позволява да заплаща и претендираната издръжка, а ищецът може да се извържа и сам като
работи.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен
състав приема, че така постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО , ДОПУСТИМО и
частично ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността
и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на решението, въззивният съд,
съобрази следното:
Съгласно чл. 142,ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя
съобразно нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи.
Съгласно чл.143,ал.2 от СК, родителите са длъжни да издържат, своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Съгласно чл.144, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
3
ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение , и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
Какви са данните в случая?
Ищецът (понастоящем въззивен жалбоподател) Д. М. Г. е роден на
27.08.2002г. Съшият е пълнолетен и е студент, редовно обучение във ВВМУ „Н.Вапцаров“-
гр. Варна. Към момента на подаване на исковата молба и разглеждане на делото в двете
инстанции, е на 20 години,т.е. не е навършил двадесет и пет годишна възраст. Притежава
маломерно жилище в гр. Варна, закупено, ремонтирано и обзаведено със средства на
родителите, както и на баба му – свидетелката Ц. Г.а – майка на баща му. Няма парични
доходи, освен декларирана стипендия за успех от 100.00лв. месечно. Не е установено
понастоящем да има спестовни влогове. Близък е с майка си, при която живее при
пребиваването си в гр. Плевен, и не прикрива отрицателното си отношение към бащата -
ответника по въззивната жалба М. Г.. Обяснява, че с оглед заетостта си при теоретичното и
практическо обучение, не би могъл да работи, защото това би се отразило неблагоприятно
върху успеха му, а неговата цел е въз основа на отличен успех да постъпи на добра и
престижна работа по специалността. Твърди, че го издържа майка му – неучастващо в
делото лице, но не представя доказателства за нейните доходи. При липса на възражения от
страна на бащата за високи доходи на майката, въззивният съд приема, че същата би могла
да реализира доход от трудово възнаграждение в размер на средната работна заплата за
страната, т.е. по-малко от трудовото възнаграждение на въззиваемия, който е
военнослужещ. Майката упражнява родителските права върху ненавършилата пълнолетие
сестра на ищеца, която живее при нея.
Ответникът (понастоящем ответник по въззивната жалба) М. Ц. Г., е
баща на пълнолетния ищец. Между страните не се спори, а това се установява и от
представения незаверен препис на съдебно решение, постановено на 28.04.2023г. в
бракоразводното производство по гр.д.№792/2023г. по описа на ПлРС, че гражданският
брак между въззиваемия и майката на ищеца е прекратен с развод, като упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете К. е предоставено на
майката, при която живее детето, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от
250.00лв. С еднократен превод от 1000.00лв., бащата е заплатил присъдената издръжка за
изминалите четири месеца и понастоящем редовно изплаща издръжка за това дете. Не е
спорно, че бащата е напуснал семейното жилище в гр.Плевен ж.к.“***“, бл.***, което
съгласно данните от АВ, Имотен регистър, му е прехвърлено от неговите родители, како в
същото са останали бившата му съпруга и децата, т.е и ищецът когато си идва в гр. Плевен.
Не се твърди и няма данни до сега бащата да е реализирал по някакъв начин правото си на
собственост – напр. чрез претендиране на обезщетение за ползване, наем , делба и пр.
Обратно – до края на 2022г., преди да бъде инициирано производство за развод, същият е
4
заплащал консумативите за това жилище, макар да не е живял в него.
От писмените доказателства се установява, че ответникът през 2021г. е
изтеглил банков кредит в размер на 38 000.00лв., като 27000.00лв. е превел по сметка на
бившата си съпруга –майка на ищеца, за закупуване на името на последния жилище в гр.
Варна за сумата от 27000.00 евро съгласно данните в нотариалния акт, като другата част от
сумата е заплатена от майката. Ищецът признава, че е получил и 12000.00лв. от майката на
баща си – свидетелката Цв. Г., както и обстоятелството, че баща му е дал средства за
ремонт, преустройство и обзавеждане на закупеното жилище в гр. Варна. Признава, че
баща му е закупил и му е подарил мобилен телефон на стойност около 2400.00лв, както и
че заплаща половината от семестриалните такси за следването във ВВМУ – по 350.00лв. за
семестър. От писмените доказателства ( договори, погасителен план и платежни документи)
се установява, че ежемесечно бащата погасява задължението по банковия кредит, чрез
анюитетни вноски от по 484.21лв., което ще продължи до края на м. март 2029г, а
задължението по договора, с който е закупил мобилен телефон на изплащане – чрез
ежемесечни вноски от по 194.22лв.,чието изплащане ще приключи в края на м. декември
2023г. Следователно, ежемесечно бащата прави разход от по 678.48лв. за изплащане на
вещи( жилище и скъп телефон), използвани от пълнолетния му си – въззивния
жалбоподател. Ако се съобрази и разходът за една семестриална такса годишно от
350.00лв., реално бащата дава за нуждите на пълнолетния си син над 700.00лв. месечно.
Освен посочения разход в полза на сина си – въззивен жалбоподател,
ответникът по въззивната жалба заплаща месечна издръжка на другото си дете от 250лв,
изплаща заем към ВСК от 200лв. месечно, като студент в Стопанска академия-гр.Свищов
заплаща и семестриална такса от 300лв.
Единственият доход на бащата – въззиваем, е от трудово
възнаграждение като военнослужещ във Военно формирование – гр. Долна Митрополия,
чиито среден нетен размер за периода от м. октомври 2022г. до март 2023г., е 2067.00лв.
Ако от този месечен доход се извадят месечните разходи, описани по-горе, за бащата
остава чиста сума около 800.00лв.Общоизвестен факт е, че поради статута си на
военнослужещ, същият не може да работи по друг трудов договор.
Пред вид на горните обстоятелства, съдът намира, че пълнолетният
ищец ( сега въззивен жалбопождател), който учи във висше учебно заведение, редовна
форма на обучение, се нуждае от издръжка, тъй като не може да се издържа от
имущественото.- Вярно е, че същият живее в собствено жилище, осигурено му от
родителите, но то само задоволява жилищните му нужди на учащ в друго населено место,
без да бъде източник на доходи за издръжка. От писмените доказателства се установява, че
жилището е едно-пространствено, поради което не е възможно част от него да се отдава под
наем на други лица с цел набавяне на регулярен паричен доход. Предложената от
пълномощника на въззиваемия схема, при която ищецът да живее на общежитие, а да
отдаде имота си под наем, е невъзможна поради обстоятелството, че притежаването на
жилищен имот в същия град е пречка за настаняване на студентско общежитие. Освен това
5
не е сигурно, че по този начин може да се достигне положителен икономически резултат за
въззивника, с оглед съотношението на наемните цени.
Съдът възприема становището на въззивника, че същият не би могъл да
работи, тъй като трудовата заетост е несъвместима с редовния курс на обучение, който при
него включва теоретична и практическа подготовка. Освен това, за сега не притежава
професионална квалификация и не би могъл да се устрои на добре платена работа. Похвален
е стремежът на младежа към висок успех като средство за успешна реализация на пазара на
труда след придобиване на специалност от ВВМУ, което не би се постигнало ако по врече
на обучението е ангажиран с работа, чрез която да се издържа. Липсата на парични
средства може да се отрази негативно върху неговите възможностите за отлично
завършване на висше образование.
Следователно, въпреки доказаната материална обезпеченост със
собствено жилище и скъпи вещи, каквато малко младежи притежават, въззивният
жалбоподател Д. Г. като редовен студент във ВВМУ „Н.Вапцаров“ – гр. Варна, се нуждае
и от парични средства, за да може успешно да завърши избраната специалност и да бъде
предпочетен от бъдещия работодател, при който ще кандидатства.
В състояние ли е обаче бащата М. Г. да дава издръжка на пълнолетния
си син, без това да създава особени затруднения за него? – Въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата, събрани в двете инстанции, въззивният съд приема, че той е
отговорен, предан и щедър баща, който въпреки негативното отношение на сина му към
него, прави значителни разходи в негова полза, които по размер са близки до разходите за
собствената му издръжка.От писмените и устни изявления на бащата, се създава
впечатление, че същият оспорва иска за издръжка, не защото действително не иска да дава
такава, а защото е силно обиден от поведението на сина си, сочещо на непризнателност и
неблагодарност за всичко сторено до сега да него и бившето семейство. Като съобрази
доходите на бащата и неговите задължения, съдът приема, че към настоящия момент той не
може да заплаща и парична издръжка на пълнолетния си син, тъй като „де факто“ дава
такава в размер над 700.00лв. месечно – за погасяване на заем за жилище, изплащане на
телефон и една семестриална такса. От друга страна, като съобрази доказаната по делото
всеотдайност на бащата М. Г. по отношение на децата и семейството, без да търси някаква
възмездност и реципрочност, въззивният съд приема, че в името на бъдещето на своя син,
той може да превъзмогне обидата от неговото крайно негативно отношение, и считано от
началото на календарната 2024г., когато приключва изплащането на закупения и подарен на
Д. мобилен телефон на стойност 2400.00лв., да заплаща парична издръжка от по 150.00лв.
месечно на основание чл.144 от СК.
От изложеното е видно, че въззивнят съд достига до краен извод, който
частично се различава от този на първоинстанционния.Пред вид на това, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца против
ответника иск с правно основание чл.144 от СК за сумата от 150.00лв. – месечна издръжка,
считано от 01.01.2024г., както и в частта за разноските, и вместо него при условията на
6
чл.271 от ГПК, въззивният съд да постанови друго, с което М. Г. да бъде осъден да заплаща
на Д. М. Г. на основание чл.144 от СК, месечна издръжка от 150.00лв.( сто и петдесет лв.),
считано от 01.01.2024г. до настъпването на причини за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
След отмяната на решението, в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника, разноски, въззивният съд не присъжда разноски, тъй като с оглед
изхода на делото, същите насрещно се компенсират.
В останалата част, в която е отхвърлен иска за разликата от 150.00лв. до
250.00лв. и за периода преди 01.01.2024г, обжалваното решение като правилно следва да се
потвърди.
Съдът посочва, че не може да бъде уважена изцяло исковата претенция
на ищеца за издръжка, защото това би създало особени затруднения на ответника, с оглед
съотношението между размера на дохода му и размера на разходите, включително и тези в
полза на ищеца, посочени по-горе. Освен това, бащата изплаща издръжка на
ненавършилата пълнолетие сестра на ищеца, което задължение е приоритетно пред
издръжката на пълнолетното дете. Предоставил е семейното жилище за ползване изцяло на
бившата си съпруга и децата( вкл. и на сина си по време на ваканции), без да заяви
имуществени претенции на собственик, и е принуден да се устрои в жилището на майка си.
Ежедневието на бащата включва и постоянни разходи за транспорт, тъй като живее в гр.
Плевен, работи в гр.Долна Митрополия и учи в гр.Свищов.
Въззивнят съд посочва, че минималният размер за присъжданата
издръжка на дете съгласно чл.142,ал.2 от СК, се отнася само за издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, която се дължи безусловно от родителите. От текста на чл.144 от СК,
следва, че при определяне издръжката на пълнолетно дете, което учи, разпоредбата на
чл.142,ал.2 от СК не се взема предвид, а се съобразява дали е възможно родителят да я дава
издръжка на пълнолетното дете, което учи, без особени затруднения.
Оплакванията на ответника във връзка с отношението на ищеца към
него, имат морален аспект, който с оглед предмета на делото не може да бъде разгледан в
настоящето производство.
Въззивният съд посочва,че причината за частичната отмяна на
обжалваното решение, може да се определи като обективна, поради следното: Изводите на
първоинстанционния съд са били правилни и законосъобразни с оглед доказателствата,
събрани в първата инстанция. Въззивният съд приема , бащата може да дава издръжка на
пълнолетния си син, след изслушването на страните във въззивната инстанция.
Върху присъдената издръжка, ответникът по въззивната жалба и
ответник в първата инстанция М. Ц. Г., следва да заплати на основание чл.78,ал.6 във вр.
чл.83,ал.1,т.2 във вр. чл.69,ал.1,т.7, по сметка на Окръжен съд-Плевен д.т. от 216.00лв.(
двеста и шестнадесет лв.) с оглед уважената част от иска с правно основание чл.144 от СК.
Съдът не присъжда разноски за въззивна инстанция, тъй като с оглед
7
изхода на делото, направените от страните разноски за две инстанции, взаимно се
компенсират. Поради това, съдът отменя и първоинстанцонното решение в частта, в която
ищецът е осъден аз палати на ответника разноски на основание чл.78,ал.3 от ГПК в размер
на 600.00лв., и приема като краен резултат,че нито една от страните не дължи разноски на
насрещната.
Съгласно чл.280,ал.3,т.2 от ГПК, настоящето въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №860/13.06.2023г. на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№1988/2023г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. Г., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх.Б, ап.10, против М. Ц. Г., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх.Д, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.144, ал.1 от СК, за
заплащане на сумата от 150лв.(сто и петдесет лв.)- месечна издръжка, считано от
01.01.2024г., ведно със законната лихва, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Ц. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***,
вх.Д, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, бл.
***, вх.Б, ап.10, на основание чл. 144 от СК , месечна издръжка по 150.00лв.(сто и
петдесет лв.), считано от 01.01.2024г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска.
2. ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №860/13.06.2023г. на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№1988/2023г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА, с която Д. М. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, бл.
***, вх.Б, ап.10, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ж.к. ***, бл. ***, вх.Д, ет.1, ап.2, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски от 600.00лв.
3.ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №860/13.06.2023г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№1988/2023г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
4. ОСЪЖДА М. Ц. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, бл.
8
***, вх.Д, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 във вр. чл.83,ал.1,т.2 и
чл.69,ал.1,т.7 от ГПК, по сметка на Окръжен съд-Плевен д.т. от 216.00лв.( двеста и
шестнадесет лв.) върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9