МОТИВИ
по НЧД
№2255/2018г. по описа на СГС, НО, 27
с-в.
Производството
е по реда на чл.457, ал.1 и сл. от НПК. Образувано е по предложение на Главния
прокурор на Р България за решаване на въпроси свързани
с изпълнение на присъда, постановена
от съд на друга държава срещу български гражданин.
В
съдебно заседание прокурорът от СГП счита, че са налице основанията за уважаване
предложението на Главния прокурор, с което се иска да бъде приспособена присъда
от 23.12.2016г. по дело № 7 KLs 245 Js 120898/2016 на 7 –ми наказателен състав на Окръжен съд Мюнхен I, ФРГ. Намира, че са налице основния за квалифициране на
престъплението като такова по чл. чл.199, ал.1, т.3, пред.1, вр. чл.198, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от Българския НК. Предлага да не се редуцира определеното
наказание, тъй като не надвишава максимума. Счита, че следва да бъде приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан
с мярка за неотклонение или за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
Адв. М.,
поддържа изцяло становището на представителя на СГП, като моли да бъде уважено
предложението на главния прокурор и постановената присъда, с която е наложено
наказание шест години „Лишаване от свобода“ на подсъдимия А., да бъде приспособена
към изискванията на българското законодателство.
Осъденият заявява, че желае да изтърпи наказанието си в РБ, в затвора-гр. П..
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Д.Р.А. e роден на ***г.,
в гр.П., българин, български гражданин, живущ ***, без образование, неженен,
осъждан, ЕГН **********
С
присъда 23.12.2016г. по дело № 7 KLs 245 Js 120898/2016 на
7 –ми наказателен състав на Окръжен съд Мюнхен I, ФРГ, влязла в сила на
31.12.2016г., Д.Р.А. е осъден на общо 6 (шест) години „лишаване от свобода“ за
извършени в периода 08.01.2016г. и 24/25.01.2016г. престъпления
по чл. 223, чл.224, ал.1, т.5, чл.249, ал.1, чл.250, ал.1, т.1в, чл.
303, чл.22, чл.23, чл.52, чл.53 от Наказателния закон на Федерална Република
Германия.
В случая с горепосочения акт, е прието
че в периода 08.01.2016 г. и
24./25.01.2016 г. той е нападнал
в четири случая жени на различна възраст, за да им вземе дамските чанти, респ.
намиращи се в тях ценни вещи, при това той причинил на засегнатите жени отчасти
значителни наранявания, както следва:
1. На 08.01.2016 г. към 00:15 ч. облечената с черно
ватирано зимно яке 78-годишна пострадала Р. слязла от трамвай № 18 на спиркаЛ.
в Мюнхен, идвайки от Зендлингер Тор, и тръгнала към дупката на метрото на
метростанцияЛ.. В ръката си тя държала черна дамска чанта. Облеченият със
скиорско яке в зелени, бели и сини цветове с биеща на очи раирана мостра А.,
който бил пътувал със същия трамвай, както и пострадалата, дал път на още една
пътничка, след което и той слязъл. Той последвал пострадалата. Понеже преди
това той бил научил, че малкото му дете в България било в болница и за
лечението на жена му й трябвали около 150 евро, той решил да открадне дамската
чанта на пострадалата, за да набави по този начин пари. На ескалатора № 4 от повърхността
в посока междинния етаж обвиняемият изведнъж бутнал пострадалата отзад.
От това, пострадалата Р. паднала на
стъпалата на ескалатора поне 2-3 стъпала напред, при това се задържала с
ръцете, спряла се на земята и продължила надолу, лежейки на ескалатора. При
блъсването обвиняемият приел поне с непряка умисъл, че пострадалата може да
падне и при това да получи значителни наранявания. Стъпалата на ескалатора били
от алуминиеви отливки, получени чрез леене под налягане. Ескалаторът имал 29 стъпала,
на които може едновременно да се стъпи (видими при работен режим), повдигателна
височина от 5,79 м, ъгъл на наклона от 35° и скорост на превозване от 0,5
м/сек. От падането пострадалата пуснала чантата от лявата си ръка. както
плануват обвиняемият. Тогава обвиняемият взел чантата със съдържанието й
(мобилен телефон iPhone 4 на 1,5 година и 45 евро пари и брой) па обща
стойност около 200 евро, за да ги задържи за себе си и избягал в обратна посока на движението на
ескалатора нагоре към повърхността. Малко no-късно А. изхвърлил
дамската чанта, но задържал мобилния телефон и парите в брой. От падането
пострадалата получила лек оток на тила, охлузни рани по горната част
на лявата ръка с лек оток на латералната страна на лявата китка, както и
недислоцирана фрактура на Processus
Irans- versus на тялото на шиен прешлен 6
и 7 в ляво, както и болки при натиск върху лявата тазобедрена става без оток
или зачервяване.
2 . На
24.01.2016 г. А. бил недалеч от Централна гара в Мюнхен и от
около 14 ч. изпил общо 6 половин литрови бутилки бира и дръпнал няколко пъти от
един джойнт. Към 22:42 ч. 44-годишната пострадала П. се намирала на междинния
етаж на Централна гара и си купила билет от автомата за билети. А., който имал спешна нужда от пари за
живеещото му в България семейство, я наблюдавал известно време и накрая се
приближил до нея отзад, за да открадне дамската й чанта или намиращи се в нея
ценни вещи. В дясната си ръка той държал бирена бутилка. Пострадалата носела
дамската си чанта през лявото рамо, а през дясното рамо - спорт- на чанта. А. посегнал
първо е лявата си ръка към дамската чанта на пострадалата и след това със сила
без предупреждение ударил с дясната си ръка, с която държал бирената бутилка,
по дясното слепоочие на носещата очила пострадала, за да я принуди да пусне
чантата. От удара по слепоочието дясната дръжка на очилата се счупила, а
пострадалата получила първо силни болки в главата и оток, както и болка при
натиск над дясната скула, която на следващия ден била значително подута и
продължила една седмица. За болките пострадалата трябвало да взима
болкоуспокояващи медикаменти. Пострадалата получила малка порезна рана на
ухото. Стойността на счупените очила възлизала на около 100 евро.
3. На 25.01.2016 г. към 00:45 ч. А. и
55-годишната пострадала Ш. пътували едновременно с линия 5 на метрото от
Инсбрукер Ринг в посока Лаймер Плащ. Облечената със зимно яке пострадала Ш.
слязла от метро то на метро- станцияЛ., Мюнхен, и тръгнала към ескалатора. А. я
последвал на известно разстояние. На ескалатора № 2 към междинния етаж в
горната третина обвиняемият се приближил към пострадалата отзад, сграбчил и задърпал косата й, за да вземе по-лесно дамската чанта на
пострадалата. Пострадалата носела дамската чанта през лявото рамо. Тогава
пострадалата се обърнала към А., разпознала го като мъжа от метрото и стиснала
здраво дамската си чанта. После А. минал
в ляво покрай пострадалата, блъснал я е две ръце по гърдите и същевременно
посегнал към дамската чанта, като я изтръгнал, за да си я присвои заедно със
съдържанието й (употребяван мобилен телефон Samsung Galaxy S5, стойност
около 170 евро). От блъсването пострадалата загубила равновесие и от това се
хлъзнала 1-2 стъпала надолу. Стъпалата на ескалатора били от алуминиеви
отливки, получени чрез леене под налягане. Ескалаторът имал 72 стъпала, на
които може едновременно да се стъпи (видими при работен режим), повдигателна
височина от 15,03 м, ъгъл на наклона от 35° и скорост на превозване от 0.5
м/сек. От падането пострадалата получила мехури на върха на четири пръста на
дясната ръка, дисторзия на лявата
глезенна става с оток на левия външен глезен, както и контузия на лявата подбедрица,
което довели до значителни болки. Освен това 7-8 дни пострадалата имала силно главоболие и
виене на свят. От деянието насам пострадалата има страхови разстройства.
4. На 25.01.2016 г. към 01:40 ч. 21-годишната
пострадала В. вървяла пеша от Централна гара по Гьотещрасе на път за вкъщи. А. я
следвал. Непосредствено след кръстовището на Гьотещрасе/Петенкоферщрасе на
нивото на сградата ********той посегнал
към дамската чанта на пострадалата, която същата носела през дясното рамо.
Когато обаче пострадалата стиснала решително дамската чанта и започнала да
крещи, А. първо й нанесъл удар с юмрук в
лицето. От удара пострадалата паднала на земята, но продължила да държи здраво
дамската чанта за дръжката. От това тя получила, подкожен хематом на лявата буза. След това А.
също дърпал с все сила дръжката на чантата, за да я вземе. За да накара
пострадалата да я пусне, А. който бил
обут е леки сникърси с мека подметка, нанесъл целенасочен удар по лицето на
пострадалата от горе-надолу и я уцелил със сила с подметката на обувката по
челото. В този момент главата на пострадалата лежала на тротоара. От ритника
пострадалата получила, макроскопически
видим хематом върху челото, който цели 2 седмици се виждал ясно и болял, и леко
сътресение на мозъка с гадене, световъртеж и главоболие. Когато живеещият тамМ.от
2-рия етаж на къщата ********поради виковете на пострадалата отворил прозореца
и извикал надолу какво става там, А.
пуснал пострадалата и избягал. От
инцидента пострадалата още се страхува да излиза по тъмно сама на улицата.
Съдът
е признал А. за
виновен за тежък грабеж в 2 случая на реална съвкупност съответно в
идеална съвкупност с опасна телесна повреда в реална съвкупност с умишлена
телесна повреда в идеална съвкупност с имуществено увреждане в реална
съвкупност с опит за тежък грабеж в идеална съвкупност с опасна телесна
повреда съгласно член 223, член 224, алинея 1 № 5, член 249, алинея 1, член
250, алинея 1 № 1в, член 303, член 22,
член 23, член 52, член 53 НК на ФРГ и е
определил следните единични наказания: по отношение на случай 1 единично
наказание лишаване от свобода за 3 години и 6 месеца; по отношение на случай 2
единично наказание „лишаване от свобода“ за 6 месеца; по
отношение на случай 3
единично
наказание „лишаване от свобода“ за 3 години и 3 месеца; по отношение на случай 4 единично
наказание „лишаване от свобода“ за 3 години и 8 месеца. В заключение чуждия съд е приел, че за наказването на 4
деяния на обвиняемия постановяването на общо
наказание „лишаване от свобода“ за 6 години се явява е необходимо, но и достатъчно и е
определил на А. общо наказание лишаване от свобода за
6 години.
Българският гражданин е бил предварително
задържан от 02.03.2016г. до
24.03.2016г. в РБ по повод постъпилата ЕЗА от
германските власти за провеждане на разследване срещу него за горепосочените
деяния, от 24.03.2016г. той се намирал в следствен арест и в затвор във ФРГ до
предаването му на българските власти на 25.04.2018г.
Горното съдът прие за установено въз
основа на приложените и приети към предложението на Главния прокурор на РБ доказателства: присъда, текстове на
приложимия закон, съгласно НК на ФРГ; данните за задържането му; началото на
наказанието, протокол за изслушване
на осъдения във вр. с трансфера, служебно изискана справка за датата на
приемането му на територията на Република България в СЦЗ, справка съдимост и
справка НБД „Население“ и др.
От правна страна:
При тази фактическа обстановка съдът счете,
че са налице предпоставките на чл.457, ал.2 НПК за приемане за изпълнение на присъдата,
постановена по отношение на българския
гражданин Д.Р.А., вкл. да получат
отговор въпросите по чл.457, ал.3-6 НПК.
Приемащата държава се задължава да
изпълни на територията на Р. България присъдата на чуждата държава такава,
каквато е, без да може да я допълва или изменя, което е видно и от разпоредбата
на чл.
457, ал. 4 от НПК. Предвидена е единствено възможността да се редуцира
наказанието, като се намали срокът му, ако по закона на Р. България
максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък
от определения с присъдата. Също така е недопустимо съдът да осъществява
самостоятелна дейност по индивидуализация на наказанието. В настоящето производство съдът определя
първоначалния режим, като определянето му не зависи от обстоятелството каква част от
наказанието е изтърпял осъденият в
чуждата държава, а от разпоредбите на ЗИНЗС.
При
решаване на въпросите по цитираната разпоредба и при спазване принципа да се ръководи от фактите, доколкото те са изложени
или се подразбират от присъдата, произнесена в осъдилата лицето държава, съдът намери
следното:
При така установените и приетите с
присъдата на чуждия съд фактически положения, извършеното от Д.Р.А., настоящият
съдебен състав квалифицира като престъпления по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 от НК
в случай 1 от присъдата, по чл. 130, ал.1 НК и 216, ал.1 от НК в случай 2 от
присъдата, по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2
НК в случай 3 от присъдата и по чл.
199, ал.1,т.3, пр.2 вр.чл.18, ал.1 НК в случай 4 от присъдата, във вр. с чл.23
от НК на РБ.
В
чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 от НК на РБ е предвидено наказание лишаване от свобода
от 5 до 15 години, чл. 130, ал.1 НК на
РБ -наказание „ лишаване от свобода“ до 2 години или пробация и по чл. 216,
ал.1 от НК на РБ с „лишаване от свобода“ до 5 години.
Настоящият
състав като съобрази приетото за установено с присъдата на чуждия съд, текста
от Наказателният кодекс на ФРГ, по които А. е признат за виновен и осъден, прие,
че аналогичните норми по нашия НК към момента на адаптиране на наложеното от
чуждестранния съд наказание са именно посочените по-горе.
Определеното от чуждия съд, наказание „лишаване от
свобода" за срок от 6 години не
надхвърля максимума на наказанието „лишаване от свобода", в приложимите
разпоредба на българския закон - чл. 199,
ал.1, т.3, пр.2 от НК в случай 1 от присъдата, по чл. 130, ал.1 НК и 216, ал.1
от НК в случай 2 от присъдата, по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 НК в случай 3 от присъдата и по чл. 199,
ал.1,т.3, пр.2 вр.чл.18, ал.1 НК в случай 4 от присъдата, във връзката им с чл.23
от НК на РБ, поради което не се налага неговото редуциране съобразно чл.457, ал.4 НПК.
Изрично в чл.457, ал.3 НПК е посочено, че в това производство съдът
определя първоначалният режим. При наказание от 6 години „лишаване от свобода,
съгласно чл. 57, ал.1, т.2 ,б.“а“
от ЗИНЗС първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието следва да е „СТРОГ".
Съдът, с оглед правомощията си по чл.457 ал.5 от НПК приспадна предварителното
задържане от 02.03.2016г. до 31.12.2016г.
и изтърпяната част от наказанието в държавата, в която е постановена присъдата
считано от 01.01.2017г. до 25.04.2018г.,
както и времето от предаването му на българските власти на 26.04.2018г. до влизане в сила на
определението.
Видно от
придружаващите искането на главния прокурор документи германското
законодателство не предвижда зачитане и приспадане от наказанието на времето,
през което лишения от свобода е полагал труд и германските съдебни власти
сочат, че молбата са трансфер се подава
с очакване, че такова приспадане няма да бъде направено.
Съгласно ТР №3/2017 г. по т.д. № 3/2016г. на ОСНК, съдът не може да намали наказанието на трансферирано от друга
държава-членка на ЕС лице поради положен от него труд по време на задържането
му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при
спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието.
Така мотивиран съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.