Решение по дело №138/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№...

гр. София, …………………… г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                       

ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ МАЛЧЕВ

                            Младши съдия БОЖИДАР СТАЕВСКИ                                            

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 138 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 35067/14.02.2017г. по гр.д. №1629/2016г. по описа на Софийски райнонен съд 81 състав е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК че И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, *** сума в размер на 51,23 лв. – главница за доставена в периода месец 02.2013 г. - месец 03.2013 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 309672, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58773/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 с-в и че Г.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.“Бели Брези“ ул. *****1 дължи на на „Т.С.“ ЕАД, ***, сума в размер на 51,23 лв. – главница за доставена в периода месец 02.2013 г. - месец 03.2013 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 309672, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58773/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 с-в. С решението е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законна лихва за забава за периода 31.03.2013 г. – 31.07.2015 г. за сума в общ размер на 23,84 лв., както и за законна лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК до датата на узнаване за издадената заповед от всеки от длъжниците.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Х.и Р.“ ЕООД.

Срещу решението в частта му в която са отхвърлени исковете за сумата от 23,84 лв. законна лихва за забава е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че писмените доказателства установяват коректно действителната стойност на количеството топлинна енергия и разминаването им с заключението на експерта не определя последното като правилно. Счита че с доказателствата по делото се доказало наличието на ликвидни и изискуеми. Ето защо моли за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго с което исковете се уважават изцяло.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Срещу решението в частта му в която е уважен предявеният иск срещу Г.П.П. е подадена въззивна жалба. В решението са направени оплаквания за неговата недопустимост и за нередовност на исковата молба поради разминаване със заповедта за изпълнение. С исковата молба не били приложени всички приложения. Сочи че не е страна по договор за доставка на топлинна енергия. Също така сочи че не е доказано количеството на доставената топлинна енергия. Ето защо моли за отмяна на решението в обжалваната му част.

В законоустановения срок не е постъпил отговор и на тази въззивна жалба.

Третото лице помагач не е взело становище по жалбите.

С молба 07.03.2017г. И.П.П. е поискал да бъде конституиран като необходим другар или евентуално да бъде присъединен към жалбата на брат си.

В открито заседание от 25.11.2022г. молбата му е оставена без уважение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

За да е надлежно упражнено правото на иск процесуална предпоставка е наличието на редовна искова молба. Условие за редовност на исковата молба е да съдържа изложение  обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 129 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

Обстоятелството че е налице техническата грешка при изписването на периода не представлява нередовност на исковата молба и не влече сама по себе си недопустимост на първоинстанционното решение.

Не е основание за недопустимост и неприлагането на всички документи към преписа от исковата молба за ответника. Това обстоятелство няма основание към редовността на производството. Следва да се отбележи че към исковата молба в оригинал са приложени същите документи които въззивникът твърди че са му изпратени. Документите които не са му изпратени, а именно удостоверение за актуално състояние и пълномощно не касаят и не нарушават правото му на защита.

По отношение на правилността настоящият състав намира следното:

Не е спорно във въззивното производство, че сградата в която се намира процесният имот – апартамент № 81 с аб. № 309672, находяща се на адрес ул. „*****,  е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Първият спорен по делото въпрос е дали ответникът има качеството на потребител.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично известни общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В производството пред първа инстанция е представен нотариален акт, от който е видно, че до 19.03.2013г. и съответно през процесния период ответниците са притежавали правото на собственост върху процесния имот – апартамент № 81 с аб. № 309672, находяща се на адрес ул. „*****.

Ето защо настоящият състав намира, че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот и като такъв се явява и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.

Неоснователно е и възражението за недължимост на сумите, направено с позоваването на чл. 66, ал.1 от ГПК досежно промяна на титуляря на партидата, по силата на който той остава задължен за всички задължения след датата на промяна на собствеността. Това е така тъй като се касае за период преди датата на промяна на собствеността.

Следващият спорен въпрос по делото е дали до процесният имот е доставяна топлинна енергия.

С определение по чл.140 от ГПК с което е обявен на страните проекта за доклад е разпределена доказателствената тежест като в тежест на ищеца е поставено да установи обема на реално доставената топлинна енергия.

В открито заседание от дата 31.10.2016г. е приет за окончателен проекта за доклад без възражения отстрана на ищеца.

По делото обаче не са представени никакви доказателства досежно обема на реално доставената топлинна енергия. Доказателствени искания не са направени и във въззивното производство.

При това положение искът се явява недоказан.

Предвид разминаването на изводите на първата и въззивната инстанция първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта в която е признато за установено, че Г.П.П., дължи на на „Т.С.“ ЕАД, ***, сума в размер на 51,23 лв. – главница за доставена в периода месец 02.2013 г. - месец 03.2013 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 309672, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането.

Тъй  като иска за главница, подлежи на отхвърляне в обжалваната му част акцесорния иск за законна лихва подлежи на отхвърляне също.

При това положение и доколкото въззивната жалба на ищеца е само по отношение на неприсъдената лихва същата следва да се остави без уважение, а решението следва да се потвърди в тази част.

 По отношение на разноските.

Първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските като същото бъде отменено в частта въззивника Г.П.П. е осъден на разноски за заповедното и за исковото производство.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното.

РЕШИ:

         ОТМЕНЯ решение 35067/14.02.2017г. по гр.д. №1629/2016г. по описа на Софийски райнонен съд 81 състав В ЧАСТТА в която е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК че Г.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.“Бели Брези“ ул. *****1 дължи на „Т.С.“ ЕАД, ***, сума в размер на 51,23 лв. – главница за доставена в периода месец 02.2013 г. - месец 03.2013 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 309672, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58773/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 с-в. и В ЧАСТТА в която Г.П.П. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД ½ от сумата от 389,30 лева – разноски по исковото производство и ½ от сумата  102,46 лева – разноски по заповедното производство и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, *** срещу Г.П.П., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.“Бели Брези“ ул. *****1 иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК и с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер на 51,23 лв. – главница за доставена в периода месец 02.2013 г. - месец 03.2013 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 309672, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58773/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 с-в.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Х.и Р.“ ЕООД.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                               2.