№ 988
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201241 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3538235
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Д. П. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша поради противоречието му с
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като съдът намира, че жалбата е
подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.03.2020 г. в 14:03 ч. на път ІІ-64 Карловско шосе, км. 31+200 в посока от
гр. Карлово към гр. Пловдив, при въведено ограничение на сокростта от 60 км. ч. с
пътен знак В26 и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС,
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег. № *** се е движил със
скорост от 73 km/h, като е превишил максимално допустимата с 13 km/h и това е
установено с АТСС TFR1-M511. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя А. Д.
П., в качеството му на собственик на автомобила.
Не се установява дали към момента на нарушението преди контролирания
участък е имало знак В 26, който да оповестява на водачите на МПС, че във въпросния
1
участък е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Установява се АТСС TFR1-M511 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. АТСС е минало последваща
проверка след ремонт за съответствие с одобрен тип средство на 26.02.2020 г.,
съгласно Протокол № 1-33-20.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС клип № 14383, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по
метрология /БИМ/ и Протокол 1-33-20 на ГДНП сектор „Управление на собствеността“
гр. София, протокол за използване на АТСС рег. № 273р-3248/21.03.2020 г., разпечатка
на фиш серия К № 3538235, разпечатка за собственик на МПС, справка на нарушител/
водач, писмо от ОПУ Пловдив, ведно с приложение – снимки и доклад от служител на
ОПУ Пловдив.
От правна страна съдът намира следното:
Тъй като електронния фиш не се ползва с доказателствената сила придадена на
АУАН по силата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, то в настоящото производство следва да се
докажат извън съмнение всички субективни и обективни елементи на нарушението
преди изобщо да се обсъдят процесуалните правила за налагане на наказание чрез
издаване на електронен фиш.
Видно от писмо от ОПУ в сочения да е контролиран участък от пътя ІІ-64
действително има въведено ограничение на скоростта за МПС от 60 км/ч, което е
следвало да се обективира със знак В 26. От попълнения протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
2015 г., който е официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от
длъжностни лица в кръга на службата им и същият следва да се ползва с материална
доказателствена сила относно възприетите от тях обстоятелства, действително се
установява, че АТСС е било разположено на километър 31+200 на ІІ-64, от където е
минал нарушителя, и е бил заснет от АТСС TFR1 - M511 с клип № 4662, който е в
цифровия диапазон на първото и последните изображения, като и часът е в диапазона
посочен в Протокола. Установява се, че АТСС TFR1-M511 е било трайно закрепено
към МПС с ДКН ***. В протокола е отразено, че в участъка от пътя контролиран от
АТСС е въведено ограничение от 60 км./ч. със знак В26, но не може да се направи
категоричен извод за неговата наличност към 21.03.2020 г.
Съдът счита, че нарушителят, настоящ жалбоподател, действително е извършил
вмененото му с електронния фиш нарушение, но същият не е сторил това виновно или
поне няма неоспорими доказателства това да е така. Видно от изготвения доклад от
писмото от Областно пътно управление Пловдив не е установено, че към датата на
извършване на нарушението действително на км 31 – 34 е имало знак В26, който да
указва на водачите, че ограничението на скоростта в този участък е 60 км./ч, а не
общото ограничение за скорост на МПС извън населено място 90 км./ч. В тази връзка
не се доказа, че от субективна страна водачът на лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо
е съзнавал, че нарушава нормата на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това само по себе
си е основание за отмяна на електронния фиш.
Правилно е бил отчетен толеранса от 3 км./ч., колкото е и възможната грешката в
отчитането на измерваната от АТСС скорост.
Правилно е подведено извършеното нарушение под нормата на чл. 21, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДвП, както и е определена административно наказателната санкционна
норма чл. 189, ал. 4 вр . с чл. 182, ал. 2 т. 3 от ЗДвП за твърдяното нарушение.
Правилно е и определена санкцията, доколкото същата е фиксирана и не подлежи на
индивидуализация от органа и респ. от съда.
Не се установиха факти, които да свидетелстват за маловажност на случая по
2
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 11 и 20 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът споделя и възражението изложено в жалбата. При издаването на
електронния фиш е допуснат порок, който води до отмяната му. Издаването на
електронен фиш за налагане на глоба от 50 лв. противоречи на императивната
разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.
2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на
действителната воля на законодателя следва да се тълкуват нормите на чл. 39, ал.4
ЗАНН и на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл. 186, ал.4 ЗАНН, от което се налагат
следните изводи:
За явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за
които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията
не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които
се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на място се издава глоба с фиш до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с
фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк
съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева
включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва
нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на
самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В случай, че оспорва
нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава
АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
За нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева
на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4 ЗАНН са
3
извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с измененията на чл. 189,
ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в позитивното ни право института на
електронния фиш. Тоест в случая се касае не за съотношение на общ закон към
специален, а за изрично изразена законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага
с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на оспорване и по
общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя (така Решение № 239
от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив и др.).
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на чл. 85а
ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала
забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда
уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост от
процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50
лева или АУАН и НП по общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува
безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ,
по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и кумулативно
наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната
възможност за това, същият следва да бъде отменен, както и на основанието посочено
по-горе.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3538235 издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. Д. П. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4