№ 246
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502716 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците по гр.д.№4964/2018г. по описа на СГС, І-
3 състав срещу решението от 11.05.2021г., с което са осъдени да платят на ищеца, на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, общо сумата 36 176 лева, представляваща левовата
равностойност на 10 броя билбордове, предмет на договор за покупко – продажба от
01.06.2010г., мораторни лихви върху тази сума за периода 04.04.2017г. до подаване на
исковата молба, както и съответно 17 716,86 лева и 8 083, 14 лева като обезщетения за
пропуснати ползи от неизпълнение на същия договор и мораторни лихви върху тези
обезщетения за периода 16.04.2013г. - 16.04.2018г.
Въззивникът „ВК Мениджмънт“ ЕООД иска отмяна на решението, в частта, с която са
уважени предявените срещу него искове, като излага доводи за неговата неправилност.
Твърди, че неоснователно е отхвърлено възражението му за погасяване на исковете по
давност. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Поддържа
направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане, по което липсвало
произнасяне в обжалваното решение.
Въззивникът „БР Консулт“ ЕООД иска отмяна на решението в частта, с която
предявените срещу него искове са уважени, като излага идентични доводи с тези на
въззивника „ВК Мениджмънт“ ЕООД.
Въззиваемият „Сана 2010“ ЕООД оспорва жалбите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, недопустимо, като постановено от родово
некомпетентен съд и неправилно.
1
По допустимостта:
Предявените от ищеца искове са обективно и субективно съединени, като цената на всеки
един от тях е под 25 000 лева. Съконтрахентът на ищеца по процесния договор от 2010г. е
гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД и съответно не е правосубектен.
Отчитайки това обстоятелство, ищецът е насочил исковите си претенции срещу всеки един
от правните субекти, участващи в дружеството и претендира ангажиране на отговорността
им разделно, според договореното от самите тях участие в правата и задълженията на
гражданското дружество. Така, от „ВК Мениджмънт“ ЕООД се иска присъждане на 24 842,
05 лева главница, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и 17 716,86 лева главница, на основание чл.
82 ЗЗД, а от „БР Консулт“ ЕООД - съответно 11 333,94 лева и 8 083,14 лева. При тази цена
на исковете родово компетентният съд е районният, но с оглед разпоредбата на чл.270, ал.4
ГПК постановеното по тях от окръжния съд решение не подлежи на обезсилване.
По основателността:
Няма спор между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че
ищецът и „Консорциум Контакт Имидж“, в което участват до 18.12.2012г. двамата
ответници при дялове 68, 67% и 31,33% ( така договор от 2008г. и споразумение от
18.12.2012г.), са сключили на 01.06.2010г. договор за покупко – продажба на 10 броя
билбордове, индивидуализирани в приложение към договора, по силата на който ищецът е
станал техен собственик с плащане на цената от 6 000 лева с ДДС. Продавачът е поел
задължението да предаде на купувача вещите, а в чл.6.1. е уговорено, че от придобиване на
собствеността върху съоръженията ( т.е. след плащане на цената) продавачът не носи
отговорност за тях.
Цената е платена в деня на подписване на договора.
При доказателствена тежест на ответниците, не е установено несъмнено, че продавачът е
изпълнил задължението си да предаде продадените съоръжения. Изявлението, че вещите са
получени , направено от законния представител на купувача в жалба до СРП (лист 176-177
от делото на СГС), е извънсъдебно признание за неизгоден за ищеца факт, но преценката му
в съвкупност с останалите доказателства по делото не може да обоснове необходимия за
случая категоричен извод, че продавачът е изпълнил договорното си задължение да предаде
на купувача вещите.
На 08.10.2010г. продавачът е уведомил купувача, че счита договора за нищожен, а през
2011г. е предявил претенцията си по съдебен ред, като е поискал да бъде прогласена
нищожността на процесния договор. По образуваното гр.д.№ 13404/2011г., СРС, 75 ти
състав е постановено влязло в сила на 06.03.2014г решение, с което предявеният срещу
„Сана 2010“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на договора от 01.06.2010г. е
отхвърлен.
Съгласно констативен протокол от 14.09.2015г. на нотариус Ш., СРС, на местата, където
по договор следва да се намират продадените билбордове, същите не съществуват, освен
един, за чиито собственик не може да се направи извод, тъй като табелката върху него с
отбелязване на това обстоятелство, е избледняла.
С приетата по делото съдебно-оценителска експертиза е отговорено на въпроса за
стойността на продадените билбордове към датата на подаване на настоящата искова молба
и за размера на лихвата върху тази стойност за периода от 14.04.2017г. до 16.04.2018г.
С приетата по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е дадено
заключение за размера на пропуснатите доходи, със и без ДДС, от отдаване под наем на
процесните билбордове или на подобни на тях в периода 16.04.2013г.-16.04.2018г. и
16.04.2013г.- 08.06.2015г.
Ответниците са направили своевременно възражения за прихващане, при условията на
евентуалност, със свои вземания, установени с влязло в сила решение на СГС, ІІІ Г състав
от 27.01.2014г. по гр.д.№ 1669/2013г. , както и такива по фактура № 139/30.07.2010г. за 2
190, 92 лева и по фактура № 120/01.06.2010г. за 3 309, 08 лева. Установено е от в.л. М., че
цитираните фактури са осчетоводени при ищеца , включени са в дневниците за покупки по
2
ЗДДС и е установен размера на законната лихва върху дължимите по тях суми за заявения
от ответниците период.
При така установеното от фактическа страна се налага безспорно извода, че предявените
искове, които имат основанието си в чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД, са неоснователни като
погасени по давност.
Задължението на продавача по договора за продажба да предаде вещта няма уговорен
падеж, поради което е изискуемо веднага – от 01.06.2010г. или ответниците са в забава на
задължението си от 02.06.2010г. Не е установено продадените вещи да съществуват след
14.09.2015г., когато е установена липсата им. Купувачът, като собственик на вещите (станал
такъв с плащане на цената) носи риска от случайното им погиване, освен когато длъжникът
по предаване на вещите ( ответниците – продавачи по договора) е изпаднал в забава за това
си задължение. В тази хипотеза остава да важи правилото, че рискът е за длъжника, а
същият може да се освободи от отговорност само ако докаже, че вещта би погинала дори да
е била предадена на собственика. Приложено за казуса цитираното предопределя извода, че
ответниците дължат обезщетение, тъй като нито са противопоставили, още по – малко
доказали, подобно възражение.
Както обезщетението в размер на равностойността на погиналите вещи, така и това за
вреди от пропуснати ползи от неизпълнение на задължението за предаването им, равняващо
се на наемната им цена за определен период на неизпълнение, са изискуеми от 02.06.2010г.
Исковата молба е от 13.04.2018г., т.е. подадена е след изтичане на петгодишния давностен
срок, на който се позовават своевременно ответниците. Давностният срок не е спиран, нито
прекъсван. Предявеният от ответниците през 2011г. иск за нищожност на продажбената
сделка не е иск относно вземането на купувача за получаване на вещите, поради което с него
не е спрян давностният срок на основание чл. 115 б. “ж“ ЗЗД. Дори да беше такъв иск, тъй
като е отхвърлен, давността не се счита прекъсната с предявяването му. Следователно,
давностният срок е изтекъл на 02.06.2015г. и възражението за погасяване на исковете по
давност е основателно.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд достига до различни крайни изводи от
първостепенния и следва да отмени решението му и отхвърли предявените искове. Предвид
този изход, възраженията за прихващане не подлежат на разглеждане.
На въззивниците се следват сторените по делото разноски за двете инстанции, които са
единствено за държавна такса за въззивното обжалване, съответно – 939, 22 лева за „ВК
Мениджмънт“ ЕООД и 428, 51 лева за „БР Консулт“ ЕООД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-3 състав от 11.05.2021г. по гр.д.№ 4964/2018г. И
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „САНА 2010“ ООД, гр.София, съдебен адрес адв. С. П.,
гр.***, ул. *** № 45 срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД, гр.София, ул. Кърниградска № 19,
ет.4, искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД , чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумите: 24842,05
лева – обезщетение в размер на левова равностойност на 10 броя билбордове, предмет на
договор за покупко – продажба от 01.06.2010г., сключен между „Сана 2010“ ООД и
Консорциум Контракт Имидж и 2538 лева мораторни лихви върху тази главница за
периода от 04.04.2017г. до подаване на исковата молба; 17 716,86 лева – обезщетение за
пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на продавача по договора от
01.06.2010г. да предаде вещите и 1863, 99 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода 16.04.2013г.-16.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „САНА 2010“ ООД, гр.София, съдебен адрес адв. С. П.,
гр.***, ул. *** № 45 срещу „БР Консулт“ ЕООД, гр.София, ул. Кърниградска № 19, ет.4,
3
искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД , чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумите: 11 333,94 лева
– обезщетение в размер на левова равностойност на 10 броя билбордове, предмет на
договор за покупко – продажба от 01.06.2010г., сключен между Сана 2010 ООД и
Консорциум Контракт Имидж и 1158 лева мораторни лихви върху тази главница за
периода от 04.04.2017г. до подаване на исковата молба; 8083,14 лева – обезщетение за
пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на продавача по договора от
01.06.2010г. да предаде вещите и 850,42 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода 16.04.2013г.-16.04.2018г.
ОСЪЖДА „САНА 2010“ ООД, гр.София, съдебен адрес адв. С. П., гр.***, ул. *** № 45
да плати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на „ВК Мениджмънт“ ЕООД, гр.София, ул.
Кърниградска № 19, ет.4 сумата 939, 22 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА „САНА 2010“ ООД, гр.София, съдебен адрес адв. С. П., гр.***, ул. *** № 45
да плати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на „БР Консулт“ ЕООД, гр.София, ул.
Кърниградска № 19, ет.4 сумата 428, 15 лева за разноски по делото.
В частта по исковете по чл. 79, ал.1 ЗЗД за 24 842, 05 лева и акцесорния му по чл. 86
ЗЗД за 2538 лева срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД, гр.София решението подлежи на
касационно обжалване при условията по чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните, а в останалата част е окончателно, съгласно чл. 280, ал.3, т.1,
предл.2-ро ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4