Р Е Ш Е Н И Е

№

 

20.01.2020г., гр. Добрич

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

          Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 1216 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Д.С., ЕГН: ********** срещу НП № 1717а-2210/03.09.2019г. на Началника на Първо РУ МВР - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 500лв. С жалбата се моли Наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, заявява, че няма възможност да плати наложената глоба и пледира същата да бъде намалена.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и тези в съдебно заседание намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законоустановеният 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Действително в обжалваното НП е отразено, че жалбоподателят го е получил на 03.08.2019г., но с оглед обстоятелството, че същото е издадено на 03.09.2019г., то съдът приема, че е допусната техническа грешка при отразяване на датата за връчване на НП – вместо 03.09.2019г. е посочено 03.08.2019г.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа обстановка:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствие на жалбоподателя, като съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на нарушението. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

От фактическа страна:

На 27.08.2019г. свидетелите М.Д.Д. и С.Н.Д. – униформени полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич били изпратени около 22,30ч.-22,40ч. в гр. ..................по повод подаден сигнал за силна музика и нарушаване на нощната тишина. На място установили няколко лица в нетрезво състояние, сред които и жалбоподателя. Жалбоподателят няколкократно отказал да изпълни даденото от двамата свидетели полицейско разпореждане да намали силната музика, която звучала от голяма тонколона. С оглед установяване самоличността на жалбоподателя, полицейските служители му разпоредили да им предостави личната си карта. Жалбоподателят категорично отказал да предостави за проверка личната си карта, поради което бил отведен в сградата на Първо РУ гр. Добрич.

Предвид констатираното налушение, св. М.Д. в присъствието на жалбоподателя и св. С.Д. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил на 27.08.2019г. АУАН бл. № 574800, с който вменил на С. административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, свидетел на което станал Д.Г.Й. – полицейски служител в Първо РУ гр. Добрич.

На 03.09.2019г. било издадено и обжалваното НП № 1717а-2210, в което АНО възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 500лв.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните то съда: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М.Д., С.Д. и Д.Й., както и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН бл. № 574800/27.08.2019г., НП № 1717а-2210/03.09.2019г., издадено от Началникът на Първо РУ гр. Добрич. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства.

            Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Процесното административно нарушение се изразява в отказ на жалбоподателя да изпълни законно полицейско разпореждане на униформен полицай, в изпълнение на възложените му функции, а именно да представи личната си карта, с цел установяване на самоличността му и да намали силата на звука на озвучителната уредба. Правната квалификация на описаното нарушение настоящият съдебен състав споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

Съдът счита направените възражения в жалбата относно обстоятелствата, при които е било извършено процесното нарушение за неоснователни, тъй в съдебно заседание жалбоподателят заявява, че в полицията си е предоставил личната карта.

               Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“ Т.е. тези разпореждания са задължителни за изпълнение от лицата /ЮЛ или граждани/, към които са отправени. Случаите, в които лицата не са длъжни да се подчинят са очертани от законодателя: „...освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение...”. 

Безспорно е, че в конкретния казус жалбоподателят не се е подчинил на отправено към него устно разпореждане от орган на полицията при условие, че изпълнението на разпореждането не е налагало извършване на очевидно престъпление или административно нарушение, нито е застрашавало живота или здравето му по смисъла на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

               Разпоредбата на чл. 257 ал. 1 ЗМВР, императивно регламентира налагане на административно наказание „ глоба „ от 100лв. до 500лв. на всеки, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Задължението на гражданите е възпроизведено изрично в санкционната норма, която перефразирано гласи, че всички са длъжни да изпълняват разпорежданията на органите на МВР, като неизпълнението води до санкция. / Решение от 22.02.2013г. по к.а.д. № 864/2012г. на ДАС /

Предвид горното съдът приема, че процесното административно нарушение правилно и законосъобразно е подведено от наказващият орган под хипотезиса на нормата на чл.64 от ЗМВР, която материалноправна норма се явява относима към настоящия административнонаказателен спор. Основавайки се на изложените правни съображения за наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

В процесния случай наложеното административно наказание е в максимален размер, който съдът счита за прекомерно завишен и приема, че регламентираните цели в чл. 12 от ЗАНН биха се постигнали и с налагането му в размер на 200лв., като отчита, като отегчаващо вината обстоятелство, че процесното деяние е извършено след употреба на алкохол. Предвид това в тази част НП следва да бъде изменено и определен размер на глобата от 200лв.

Съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган не е допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на обжалваното НП. Констатираното нарушение на разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид обстоятелствата при които е извършено и не може да се счете, че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Установеното поведение на жалбоподателя, демонстрира липса на респект и уважение към орган, призван да пази реда, и явна необвързаност от разпорежданията му, предвид упорития му отказ да ги изпълни. Това поведение е осъществено в присъствието и на други лица.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                ИЗМЕНЯ НП № 1717а-2210/03.09.2019г. на Началника на Първо РУ МВР - Добрич, с което на С.Д.С., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 500лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата от 500лв. на 200лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

                                                                                     Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /