Решение по дело №4899/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 280
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 21 април 2020 г.)
Съдия: Даниела Велинова Борисова
Дело: 20191100604899
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 21.04.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                     РОСИ МИХАЙЛОВА

 

с участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Ивайло Занев след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 4899/2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI НПК.

             Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвoкат К.Г. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия Г.И.Ц. срещу присъда от 18.10.2018 г., постановена по НОХД №18088/2014 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, с която подсъдимият Ц. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК за това, че на 02.06.2014 г. , около 16,20 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе” срещу № 5 посока вход на гр. София, в лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, с рег. № ********е държал акцизни стоки – 1000 кутии цигари марка „Diva” и 1000 кутии цигари кутии марка „Paladium”, цигари на стойност за една кутия от 7,50 лева, с акциз за една кутия от 3,745 лева или общо на стойност от 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева с дължим акциз за тях на обща стойност от 7 490,00 /седем хиляди четиристотин и деветдесет/ лева, без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /Обн. ДВ. Брой 91/15.11.2005 г. в сила от 01.07.2006 г./ „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”, чл.25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия” /Обн. ДВ. бр. 11 от 30.11.1993 г. в сила от 03.12.1993 г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия” /Обн. ДВ. бр. 11 от 30.11.1993 г. в сила от 03.12.1993 г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията чл.25”, като случаят е немаловажен /предметът на престъплението надвишава 1 МРЗ за страната/, за което и при условията на чл. 54, ал. 1 НК са му наложени наказанията „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, както и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му е наложено наказание „Лишаване от право да упражнява таксиметрова дейност” за срок от 1 /една/ година. Районният съд е определил така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода” е приспаднато времето, през което подсъдимия Ц. е бил задържан по делото по реда на ЗМВР считано от 02.06.2014 г. до 05.06.2014 г., както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест” считано от 05.06.2014 г. до 02.09.2014 г.

На основание чл. 234, ал. 3 НК първият съд е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, а именно – 1000 броя кутии цигари марка „Diva” и 1000 броя кутии цигари марка „Paladium”, предадени с протокол за доброволно предаване от 02.06.2014 г. и находящи се на съхранение в 01 РУ СДВР.

Първият съд е присъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия Ц. направените по делото разноски в размер на сумата от 40,00 лева, които да бъдат платени в полза на СДВР и сумата от 80,00 лева, които да бъдат платени в полза на СРС, както и да се издаде изпълнителен лист за тези суми.

  В депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се излагат  съображения относно неправилността и незаконосъобразността на постановения първоинстанционен съдебен акт. Твърди се, че в хода на производството са допуснати множество съществени процесуални нарушения, както и че по делото липсват годни доказателства и доказателствени средства, които да подкрепят тезата на прокуратурата отразена в обвинителния акт. Според защитника на подсъдимия, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон неприемайки направените от него възражения, които са свързани с начина на приобщаване на веществените доказателства по делото, както и твърденията касаещи порочния подход, изводим от показанията на свидетелките П. и Г., при което са приети факти, които не са установени с годни доказателствени средства. Защитата оспорва данните в показанията на свидетелитеМ.и З., с твърденията, че чрез същите не се доказва нито обективната, нито субективната страна на възведеното обвинение, в светлината на установения факт, че инкриминираните кашони са били с баркод и затворени, поради което не може да бъде направен извод за знание за запретеност. Изразява се несъгласие с подхода на районния съд, който е отхвърлил обясненията на подсъдимия и за сметка на тях е предпочел да се довери на показанията на свидетеля С., които според въззивния жалбоподател не са депозирани достоверно и обективно, защото съдържат съществени противоречия наложили прочитането им, а също така се твърди, и че са заинтересованост. Моли въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението, за което е предаден на съд, съответно ако прецени, че са допуснати съществени процесуални нарушения да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се моли за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК спрямо подсъдимия Ц., предвид тежкото му семейно положение. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно наложеното наказание „Лишаване от право да упражнява таксиметрова дейност”, доколкото същото не се обосновава от фактическия състав на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК. С въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства.

С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

            В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Ц., адвокат К.Г. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Изразява несъгласието си с приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка в частта, в която необосновано според защитата се приема, че подсъдимият е решил да закупи цигари, поради липса на доказателства, които да подкрепят подобни фактически заключения и в този смисъл се настоява, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Все в тази връзка се твърди, че районният съд невярно и неточно е приел, че подсъдимият е взел стекове цигари, запечатани с прозрачно фолио, противно на доказателствата по делото, че същият е превозвал кашони опаковани с фолио, в които са се съхранявали процесните цигари, но които не са били видими за подсъдимия. Невярно според защитата във фактическата обстановка на районния съд е прието още и, че автомобила на подзащитния й е бил следен от свидетеля С., доколкото от депозираните в хода на досъдебното производство показания на този свидетел се установява, че обект на проследяване е била друга кола. На основата на изложените до тук съображения, защитникът на подсъдимия мотивира извод за нарушаване  задължението на съда да установи действителните факти по делото. Поддържа се тезата за абсолютна порочност на протокола за оглед и протокола за доброволно предаване като се поддържат изложените пред СРС съображения в тази насока. Моли въззивния съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова такава, с която подсъдимия бъде признат за невиновен или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно, при неприемане на изложените доводи се моли въззивният съд да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 НК, като съобрази, че е баща на три деца и единствен източник на издръжката им.

         Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, поради което няма основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Намира, че в конкретният случай е без значение по какъв начин подсъдимият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението, тъй като съставомерно с оглед повдигнатото обвинение е държането на инкриминираните акцизни стоки, което се явява доказано по несъмнен и безспорен начин. Сочи, че определените на подсъдимия наказания са съобразени със закона и са справедливи по вид и размер предвид съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В заключение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

           Възползвайки се от правото си на реплика по повод доводите на държавното обвинение, защитата отново фиксира вниманието на съда върху протокола за оглед и липсващото съдебно одобрение на същия, което в случая е било наложително, тъй като се касае в действителност за извършено процесуално - следствено действие по претърсване и изземване, обективирано в протокол за оглед.  Настоява че, протокола за доброволно предаване е съставен поради изпуснатия срок за съдебна санкция на горепосочения протокол за оглед и е видимо преправян, предвид нанесените в него корекции. По изложените съображения, противно на становището на прокуратурата адвокат Г. счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин.

          В правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият Г.Ц. поддържа казаното от своя адвокат и моли за оправдателна присъда.

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени във въззивната жалба и допълнения към нея и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

          За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприета от първостепенния съд, защото от една страна, не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга страна, не са налице основания за нейната промяна, доколкото тя е правилно установена въз основа на събрания доказателствен материал. Според въззивният съд, от приетата фактическа обстановка от първия съд следва да се изключи единствено частта, касаеща конкретно направените от подсъдимия извънпроцесуални изявления пред полицейските служители, тъй като за разлика от първостепенния съд намира, че извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия в рамките на т. нар. „оперативна беседа” не могат да бъдат ценени при изграждане на правнозначимата фактология, респективно следва да отпаднат от същата. При това положение се установява следното от фактическа страна, а именно:

            Подсъдимият Г.И.Ц. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, осъждан, работи като таксиметров шофьор, живущ ***, ЕГН **********.

         Подсъдимият Г.И.Ц. бил таксиметров шофьор като управлявал лек таксиметров автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, с ДК № *******НК, собственост на неговата съпруга Ц.Р.Ц..

          На 02.06.2014 г., около 15,30 часа свидетелятИ.С. – полицейски служител при СДВР – ОППФКС, съвместно с неговия колега Б. Д. извършвали оперативно наблюдение в района на хотел „Жасмин” във връзка с получен сигнал за предстояща сделка с предмет – цигари без акцизен бандерол. В постъпилия сигнал било посочено, че таксиметров шофьор, управляващ лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, с неустановен ДК ще закупи мастербоксове с цигари без бандерол от лице с малко име „М.” в близост до хотел „Жасмин” в кв. „Симеоново”.

         На 02.06.2014 г., около 15,30 часа, подсъдимият Ц. паркирал управлявания от него таксиметров автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, с ДК № ********на неасфалтирана улица, зад хотел „Жасмин”, находящ се в кв. „Симеоново” в гр. София, където възнамерявал да закупи акцизни стоки без бандерол – цигари, от лице с малко име „М.”. Свидетелят С., който наблюдавал процесното място забелязал, че на уговорената среща пристигнал лек автомобил марка „БМВ” сив на цвят с ДК № ******който се управлявал от лице с малко име „М.”, и което разпознал като М. А.М.– за който били налични оперативни данни, че разпространява акцизни стоки без бандерол. Подсъдимият Ц. слязъл от посочения в сигнала таксиметров автомобил и го предоставил на лицето М., след което последният потеглил в посока към кв. „Симеоново”, а подсъдимия Ц. останал да чака при лекия автомобил марка „БМВ” с ДК № ********. Лицето М. се върнал с процесния таксиметров автомобил след около 10 минути, слязъл от него и го предоставил обратно на подсъдимия Ц.. Подсъдимият Ц. се качил в таксиметровия автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, ДК № ********и потеглил в посока бул. „Г.М. Димитров” по бул. „Симеоновско шосе”. Полицейските служители, които наблюдавали срещата между двамата подали сигнал до ОДЧ-СДВР, с цел извършване на проверка на таксиметровия автомобил и установяване самоличността на неговия водач. СвидетелятИ.С. и неговия колега Б. Д. веднага потеглили след автомобила на подсъдимия Ц., като го следвали на близко разстояние, без да го изпускат от поглед през цялото време от неасфалтираната улица, зад хотел „Жасмин”, находящ се в кв. „Симеоново” в гр. София до неговото спиране за проверка на бул. „Цариградско шосе” срещу № 5 в посока Орлов мост.

         На бул. „Цариградско шосе” срещу № 5 в посока Орлов мост управляваният от подсъдимия Г.Ц. лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, ДК № *******бил спрян за проверка от служител при 02 сектор при ОПП – СДВР - свидетелят П.М.и неговия колега. На мястото за съдействие пристигнал и свидетеля Н. З. - служител при ОСПС – СДВР, който присъствал при извършване на проверката на подсъдимия Ц.. В последствие на процесното място пристигнал и свидетеля И.П.с негови колеги от състава на АПУ – 15 при 01 РУ-СДВР, които били изпратени във връзка с подаден сигнал от ОДЧ при 01 РУП-СДВР, за лек таксиметров автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, ДК № *******НК, движещ се по бул. „Цариградско шосе” в посока Орлов мост, който представлявал интерес, поради което им било наредено да го засекат, да спрат и да установят лицата в него. На мястото били изпратени служители от сектор „ПИП” при 01 РУП- СДВР – Х.А., свидетелите Д.В.и В.М., а също и дежурна оперативна група при 01 РУ-СДВР.

           При извършената проверка, подсъдимият Ц. отворил багажника на управлявания от него лек таксиметров автомобил, в който имало четири на брой кашона, запечатани с безцветно тиксо, които били възприети от присъстващите на място полицейски служители.

           Извършен бил оглед на управлявания от подсъдимия Г.Ц. лек таксиметров автомобил, при който като поемни лица присъствали свидетелите Н.П. и В. Г.. За извършеното процесуално следствено действие е съставен протокол за оглед на местопроизшествие.

  С протокол за доброволно предаване подсъдимият Ц. предал намиращите се багажника на автомобила четири броя кашони, съдържащи общо 2000 броя кутии с цигари без акцизен бандерол, като 1000 броя от кутиите с цигари били с марка „Diva”, а останалите 1000 броя кутии с цигари с марка „Palladium” – в два от кашоните имало по петдесет стека цигари марка „Diva”, запечатани с прозрачно фолио, а в останалите два кашона имало по петдесет стека цигари марка „Palladium” запечатани с прозрачно фолио, същите били приобщени като веществени доказателства по делото.

На предадените от подсъдимия Ц. веществени доказателства бил извършен оглед на 26.06.2014, за което е съставен протокол за оглед на веществени доказателства.

           От заключението на назначената и  изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза се установява единичната стойност на всяка от кутиите цигари от различни марки, която е в размер от 7,50 лева, както и общата стойност на инкриминираните акцизни стоки към момента на извършване на деянието - в размер на 15 000,00 лева. Експерта е посочил, че размера на дължимия акциз е  7490,00 лева, а минималната работна заплата към датата на деянието е 340,00 лева.

            Така установената фактическа обстановка се установява въз основа  на цялата доказателствена съвкупност събрана в хода на наказателното производство: гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Г.Ц., показанията на свидетеля П. М., показанията на свидетелката Н.П. /включително показанията дадени от нея в хода на досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК/, показанията на свидетеля Д.В./включително показанията дадени от него в хода на досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, показанията на свидетеля В.М., показанията на свидетеляИ.С. /включително прочетените показанията на свидетеля от досъдебното производство, приобщени в цялост по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т.1 и т. 2 НПК/, показанията на свидетеля И.П./включително приобщените в цялост показания на свидетеля от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2  НПК/, показанията на свидетеля Н. З. и показанията на свидетелката В. Г.; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 02.06.2014 г., с приложен към него фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 02.06.2014 г., протокол за претърсване и изземване в неотложно случаи с последващо съдебно одобрение от 02.06.2014 г., протокол за доброволно предаване от 03.06.2014 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 26.06.2014г. с приложен към него фотоалбум, справка за съдимост; способите за доказване – заключението на съдебно-оценителната експертиза.

Настоящият съд не констатира релевираните от защитата съществени процесуални нарушения, обосноваващи според нея отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Г.Ц., или връщане на делото за ново разглеждане от Софийски районен съд.

Анализът на доказателствения материал се споделя от настоящата инстанция, но доколкото във въззивната жалба на подсъдимия се оспорват фактическите му изводи, въззивната инстанция намира за необходимо да посочи и собствените си съображения в тази насока.

           Първостепенният съд е анализирал и подложил на оценка всички събрани по делото доказателства, като е оценявал заявеното от свидетелите, както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал, с което е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК. В изпълнение на задължението си съдът е посочил, кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение. Не е подценил или надценил едни доказателствени факти, или група факти за сметка на други. Преценката на доказателствените източници е съобразена с логическите правила и с каузалитета на установените обстоятелства.

            Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния съд, кредитира изцяло показанията на свидетелитеИ.С., П. М., Д.В., В.М., И.П.и Н. З., които макар и към датата и часа на деянието да са изпълнявали своите служебни задължения като полицейски служители, в каквато насока се излагат възражения от защитата относно достоверността и безпристрастността на заявеното от тях, то същите са последователни, детайлни, логични и пресъздават събитията по един обективен и безпристрастен начин. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото, и които са приети за безспорно установени, въззивният съд не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие между тях и останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. В показанията си тези свидетели подробно изясняват значимите за предмета на доказване факти и обстоятелствата, а именно от момента на установяването във фактическата власт на подсъдимия Ц. на процесните акцизни стоки без бандерол до часа, в който същия е бил спрян за проверка.

           Анализирайки гласните доказателствени средства по делото, въззивният съд на свой ред прие, че авторството на деянието и механизмът на неговото извършване се извеждат основно от показанията на свидетеляИ.С.. Неговите показания са от съществено значение за предмета на доказване в производството, тъй като чрез тях се установяват съставомерните факти от предмета на обвинението повдигнато на подсъдимия Ц.. Това е така, защото свидетелят С. в качеството си на полицейски служител след като е получил оперативен сигнал, че лице управляващо лек таксиметров автомобил ще закупи цигари без акцизен бандерол от лице, което извършва търговия с акцизни стоки без бандерол с малко име „М.“, на 02.06.2014 г., около 15,30 часа се е намирал зад хотел „Жасмин”, находящ се в кв. „Симеоново” в гр. София, където е наблюдавал неасфалтирана улица, с цел проверка на така постъпилия сигнал. Именно в хода на своето наблюдение и при изпълнение на своите служебни задължения свидетеля С. е възприел лично и непосредствено проведена среща между подсъдимия Ц., който пристигнал на посоченото място с управляван от него лек таксиметров автомобил и лице с малко име „М.”, което също пристигнало на мястото с лек автомобил. От показанията на свидетеля С. се установява, че предварително придобитата от него оперативна информация за индивидуализиращи белези на таксиметровия автомобил отговарял на процесния, управляван от подсъдимия Ц.. Не могат да бъдат приети за заинтересовани показанията на свидетеля С., защото именно в изпълнение на своите служебни задължения и с цел разкриване на авторите на престъпната дейност, която е разследвал е уведомил дежурния офицер при 01 РУ СДВР, поради което и в тази насока са били ангажирани в нейното предотвратяване и други полицейски служители, които в последствие са разпитани в качеството на свидетели по делото относно процесните събития. Ето защо и свидетеля С. не може да бъде упрекнат в налична заинтересованост, т.к. дава подробни и точни показания, поради обстоятелството, че е наблюдавал без прекъсване действията на подсъдимия, като събраните доказателства не установяват съмнение в достоверността на показанията му, които са последователни, безпротиворечиви и не показват стремеж към преувеличаване на действително възприетото или тенденциозност. В отговор на възраженията на защитата на подсъдимия, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че свидетелят е незаинтересовано лице от изхода на делото, макар и служител на изпълнителната власт, като претендираната заинтересованост не може да се извежда от желанието и стремежа на полицейските служители да изпълняват стриктно и пълноценно служебните си задължения с цел разкриване и предотвратяване на извършвана престъпна дейност от дееца. Същият не е обвързан по никакъв начин с подсъдимия Ц., поради което настоящата инстанция не констатира основания за предубеденост в показанията му. Поради липса на спомени за конкретни детайли от инкриминирания ден, обяснима предвид изминалия период от време, неговите показания от досъдебното производство са приобщени в цялост от първоинстанционния съд. При внимателният прочит и сравнение на показанията на свидетеля С., депозирани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, и приобщените показания дадени от него в хода на досъдебната фаза на процеса, настоящият съд не констатира твърдяното във въззивната жалба противоречие досежно проверяваната от свидетеля оперативна информация, и в частност кое от двете лица е било обект на проследяване по повод получения сигнал. Както в разпита си пред разследващия орган, така и пред контролирания съдебен състав, свидетелят безпротиворечиво е изяснил, че е получил оперативен сигнал, съдържащ данни, че лице управляващо таксиметров автомобил с точно упоменати марка и модел ще закупи два мастербокса цигари без акцизен бандерол от лице с малко име „М.“. При това положение възраженията на защитата, с които се навеждат твърдения, че обект на проследяване в процесния случай е бил автомобила на другия участник, разпознат от полицейския служител като М. М., се явява неоснователно. Предвид изложеното настоящата инстанция прецени показанията на свидетеляИ.С. като логични, последователни, обективни и непротиворечиви, поради което счита показанията му за достоверни, а изложените факти - за верни и се довери изцяло на същите при формиране на вътрешното си убеждение. Свидетелят по категоричен начин излага своите възприятия за осъществилите се в хода на проведеното от него оперативно наблюдение обстоятелства и пресъздава хронологията на събитията от пристигането на подсъдимия Ц. с управлявания от него таксиметров автомобил, индивидуализиран от свидетеля с марка и модел съответстващи на получената оперативна информация на посоченото в сигнала място; разпознал е лицето с малко име „М.“, което е видял да се качва и да потегля с таксиметровия автомобил, като М. М., оперативно известен му като занимаващ се с разпространение на акцизни стоки без бандерол,; наблюдавал е през цялото време движението на управляваното от подсъдимия превозно средство до момента на спирането му за проверка от свидетеля М., при което движение лекия таксиметров автомобил не е спирал и в него други лица не са се качвали. Показанията на свидетеля С., кореспондират в пълна степен с данните отразени е съставения впоследствие протокол за оглед на лекия таксиметровия автомобил, в багажното отделение, на който при проверката са установени четири на брой кашона, които са предадени от подсъдимия с протокол за доброволно предаване от 02.06.2014 г. На свой ред и данните вписани в съставения протокол за доброволно предаване, който по своя характер има стойност на разписка, подкрепят показанията на свидетеля С., т.к. чрез него се установява факта на държане на инкриминираните по делото кутии с цигари без акцизен бандерол от подсъдимия, както и техния вид и количество.

Въззивният съд така, както и първата съдебна инстанция, намира за достоверни и убедителни показанията на разпитаните по делото свидетели П. М., Д.В., В.М., И.П.и Н. З., от  които се извличат данни за времето, мястото на извършване на деянието и превозваните от подсъдимия инкриминирани стоки – цигари без бандерол, какъвто се изисква по закон. Посочените свидетели добросъвестно са пресъздали само и единствено обстоятелствата, които непосредствено са възприели и в осъществяването, на които лично са взели участие.  Същите разкриват последователно и с необходимата яснота, както данни, предшестващи извършената проверка на подсъдимия, обстоятелства свързани със самото ѝ извършване, в хода на която е установено държането от страна на подсъдим на инкриминираните акцизни стоки, а именно кутии с цигари поставени в четири на брой кашона. В подкрепа на показанията на посочените свидетели отново са данните вписани в протокола за доброволно предаване, както и с тези отразени в протокола за оглед на лекият автомобил.

Действително, в показанията на свидетеля В. не се съдържат факти и обстоятелства, които да са били възприети лично и непосредствено от него, т.к. този свидетел възпроизвежда в своите показания дадени от подсъдимия Ц. данни, които последния е изнесъл преди да придобие качеството на обвиняемо по делото лице, но независимо от това така дадените извън процесуално обяснения от подсъдимия Ц., които са възпроизведени чрез показанията на свидетеля В. корелират изключително устойчиво със събраната и приобщена в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност. Ето защо и настоящият съд не намери основание да ги изключи от доказателствената съвкупност, независимо от възраженията на защитата, защото в случая ревизираният съдебен акт не само не почива на тях, но и същите не противоречат, както се каза на събраната по делото доказателствена съвкупност. От друга страна свидетеля В. не е лице от кръга посочен в чл. 118 НПК и показанията му могат да бъдат годно доказателствено средство в процеса, като следва да се посочи в случая, че в подкрепа на обвинението са събрани и други доказателства, които създават хронологична и последователна верига, неоставяща съмнение за механизма и авторството на деянието.

Настоящият съдебен състав не намери за основателни доводите на защита, чрез които се цели да се изключи от доказателствената съвкупност съставените протокол за оглед на местопроизшествие и за доброволно предаване, т.к. и двата са съставени при спазване на изискванията на процесуалния закон. Освен това, протокола за оглед на местопроизшествие, с който са иззети намерените в багажното отделение на лекия таксиметров автомобил акцизни стоки - четирите кашона с цигари без бандерол е съставен в присъствието на две поемни лица - свидетелите Н.П. и В. Г.. Именно в присъствието на посочените две свидетелки е установено местоположението, вида и количеството на инкриминираните акцизни стоки – цигари, както и установена липсата на поставен на същите бандерол. Ето защо са неоснователни и направените от страна на защита възражения относно тяхната достоверност и налична процесуална стойност. Това е така, защото процесуалният закон не предвижда изричен, специален процесуален ред за съставяне на протокола за доброволно предаване, както и не предвижда и изискване за предварителното разрешаване или последващо одобряване на това действие по съдебен ред. И това е така, защото доброволното предаване е въпрос на упражнена, лично и доброволно от лицето, воля при липса на елемент на принуда, а именно лично и доброволно да предаде за нуждите на воденото разследване предмети, които са от значение за същото. В този смисъл протоколът за доброволно предаване, който има характер на разписка, може да служи за доказателствена основа при формиране на изводите по фактите, като е необходимо той обективно да отразява, че приобщаването на съответните предмети е доброволен акт на лицето, което ги е предало. От съдържанието на протокола за доброволно предаване от 02.06.2014 г. се установява, че описаните в него четири на брой кашона, съдържащи различни по марка кутии с цигари без акцизен бандерол са били доброволно предадени от подсъдимия Ц. след като са установени в багажното отделение на управлявания от него лек таксиметров автомобил. Действително в протокола за доброволно предаване е извършена корекция, касаеща мястото на предаване на предмета на престъпление от подсъдимия, но тази корекция в случая не се отразява на доказателствената стойност на протокола за доброволно предаване, който единствено представлява писмено доказателство, а не писмено доказателствено средство, какъвто представлява протокола за оглед на местопроизшествие, в който също е описан предмета на престъпление. Видно е от съдържащите се в протокола за доброволно предаване реквизити е, че в него се съдържа името и подписа на лицето, което е пожелало и заявило воля доброволно да предаде намерените в процесния лек автомобил акцизни стоки – цигари без бандерол, а това е подсъдимия Ц., който е положил и свой подпис. При така изложеното настоящият съд не намери основание да изключи съставения протокол за доброволно предаване от доказателствения материал по делото. От друга страна подсъдимият в нито един момент не е оспорил, че действието по предаване на цигарите не е извършено от него доброволно, нито е оспорвал мястото на извършването му, а начинът по който е коригирана допуснатата грешка, изключва възможността протокола да е дописван без знанието на подсъдимия, предвид положения от него подпис на всяка една страница на протокола. При наличието на протокол за доброволно предаване е напълно безпредметно провеждане на процесуално следственото действие претърсване и изземване и съставянето на протокол за него, тъй като предмета на престъпление е бил вече предаден от подсъдимия по негова собствена воля, след като е бил намерен при извършения оглед на местопроизшествие. Действително в протокола за доброволно предаване е извършена поправка, в частта, в която се сочи мястото на което е извършено доброволното предаване предмета на престъпление, но тази поправка в случая не се отразява на фактическата достоверност на отразеното в този протокол, защото съдържанието на протокола отразява обективно случилото се на мястото на извършения оглед на процесния лек автомобил, в багажното отделение на който са намерени акцизните стоки без бандерол, в присъствието на свидетелите полицейски служители и свидетелите – поемни лица, вписани в протокола за оглед на местопроизшествие. Обстоятелството, че процесните акцизни стоки – цигари без бандерол са били предадени доброволно от подсъдимия след като са били намерени при извършения оглед на управлявания от него лек таксиметров автомобил се дължи само и единствено на заявеното от подсъдимия лично желание да ги предаде, за което лично и доброволно е положил свои подписи.

В случая е извършен оглед на местопроизшествието в присъствието на поемните лица Н.П. и В. Г., за който оглед е съставен протокол с приложени към него фотоалбум, а процесуално следственото действие е обективирано чрез съставения протокол за това. Така съставеният протокол за оглед отговаря на процесуалните изисквания, поставени в чл. 156 НПК, т.к. за извършването му не са необходими нито предварително разрешение, нито последващо одобрение от съд, поради което и съставеният за това процесуално действие протокол е със съдържание отговарящо на чл. 129 НПК и съгласно чл. 131 НПК съставлява годно писмено доказателствено средство „за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства”. На следващо място протокола за оглед на местопроизшествие е съставен от компетентен за това орган,, а именно разследващ полицай в 01 РУП- СДВР, който е извършил първото действие по разследване – оглед на местопроизшествие, поради което не може да се приеме, че процесните документи не са в състояние да изпълнят своето предназначение. Действително, както твърди защитата на подсъдимия, в съставения протокол за оглед на местопроизшествие от 02.06.2014 г. липсват съответните отбелязвания – „законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление“, която липса, обаче, не се отразява на процесуалната му годност като писмено доказателствено средство, тъй като съдържанието на протокола отговаря изцяло на изискванията на чл. 129, ал. 1 НПК, защото в него са посочени датата и мястото на извършеното процесуално действие, периода от време, в който е извършено – начало и край, лицата, които са участвали и присъствали, предоставена е възможност на присъстващите лица да впишат и направят при желание своите искания, бележки и възражения. При това положение процесуално-следствено действие е извършено при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 156 от НПК.

Въззивният съд, подобно на контролирания съд се довери и на показанията на полицейските служители - свидетелите М., З., В. и М., чрез които се установява, че откритите след проверката в багажното отделение на таксиметровия автомобил, управляван от подсъдимия Ц., четири на брой кашона не са премествани до идването на дежурната оперативна група. Показанията на същите не са изолирани или предубедени, т.к. се подкрепят и от показанията на поемните лица - свидетелите П. и Г.. Това е така, защото свидетелката П. е категорична в своите показания, че е възприела процесните кашони в отворения багажник на лекия таксиметров автомобил, а свидетелката Г., при която спомена за случилото се не е запазен в пълнота също така заявява, че си спомня за извършената проверка, при която са намерени кашони. В случая, не може да бъде упрекнат първостепенният съд при извършената от него проверка на гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите П. и Г., защото този съд е анализирал подробно показанията на поемните лица, съпоставил ги е не само помежду им, но и с писмените доказателствени средства приобщени по делото, в резултат на което правилно ги е кредитирал. Така от показанията на свидетелите П. и Г. се установява по несъмнен и категоричен начин, че са присъствали през цялото време на мястото на извършеното процесуално-следствено действие, след което са прочели съставения протокол и са го подписали без да са направени бележки и възражения в него, поради което са неоснователни твърдените от защитата нарушения при извършения оглед. Вярно е, че при проведения разпит на поемните лица в хода на първоинстанционното съдебно следствие, те не си спомнят точният брой на кашоните, съдържащи инкриминираните стоки и дали същите са били от различни марки, но тази липса на спомен не дискредитира следственото действие, доколкото и двете свидетелки заявяват, че кашоните са били повече от един. От друга страна е съвсем нормално с оглед изминалия период от време двете свидетелки да нямат детайлен спомен за случилото се, но тази липса на спомен се запълва именно от съставения протокол за оглед на местопроизшествие, данните, в който са удостоверени от двете свидетелки чрез техните подписи, които не се оспорват. Естествена последица върху човешката способност за възпроизвеждане на сетивно възприетата действителност към даден момент, при неговото отдалечаване във времето е наблюдаването на отклонения и неточности. Техните показания следва да се кредитират изцяло, тъй като се установява, че предмета на престъпление – цигари без акцизен бандерол са открити в хода на проверката, както и се установява, че те не са премествани до идване на разследващия полицай. Отразеното в протокола за оглед, че не са иззети веществени доказателства отговаря на действителното положение, тъй като за същите вече е бил съставен протокол за доброволно предаване и те са предадени лично от подсъдимия Ц., макар и фактическото им предаване да е станало след огледа. В конкретния случай, доказателствените източници по делото са убедителни и еднопосочни по отношение време, място, вида и броя на държаните от подсъдимия Ц. в управлявания от него лек таксиметров автомобил цигари без бандерол, както и относно присъствието на поемните лица при извършване на огледа, поради което частичните несъответствия в показанията им не могат да поставят под съмнение изводите на съда в тази насока. Възражението на защитата, че предмета на престъплението не е установен с категоричност по делото, тъй като в протоколите за оглед местопроизшествие и за доброволно предаване не са посочени бар-кодовете, изписани върху кашоните с цигари, също е неоснователно. Оспорваните протоколи съдържат информация за предадените вещи, достатъчна за сравнение с описанието, което е установено за тях при последващите процесуално-следствени действия – оглед на веществени доказателства и съдебно оценителната експертиза, което позволява да бъде индивидуализиран по несъмнен и категоричен начин предмета на престъплението. Както в протокола за доброволно предаване, така и в протокола за оглед на местопроизшествие, а в последствие и в този за оглед на веществени доказателства, процесните цигари без бандерол са описани подробно - брой стекове, съдържащи процесните кутии цигари във всеки един от тях и броя късове цигари във всяка една кутия. Кашоните, от които част от инкриминираните вещи са извадени при огледа на веществени доказателства представляват единствено средство за запазване и транспортиране на вещите и нямат процесуално значение, а липсата на отбелязване на изписания върху тях бар код в протоколите за оглед и доброволно предаване не променя изводите за установеност на предмета на престъплението.

             Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия Г.Ц.. Вярно е, че обясненията на подсъдимия имат двояка природа и представляват, както гласно доказателствено средство, но също така са и средство за защита относно случилото се, а в конкретния случай чрез своите обяснения, подсъдимият Ц. желае и цели да избегне търсената му наказателна отговорност. Ето защо и правилно първият съд при тяхната съпоставката с останалите събрани по делото доказателства, ги е отчел като средство за защита, т.к. са недостоверни. Този извод се споделя и от въззивната инстанция. Това е така, защото подсъдимия Ц. съгласно дадените от него обяснения, не за първи път по същия установен по настоящото дело престъпен механизъм е превозвал акцизни стоки без бандерол. Видно е, че подсъдимия е бил наясно, че в случая извършва дейност, която е противозаконна предвид данните, че е предоставил на първо място управлявания от него лек таксиметров автомобил на друго лице за един кратък период от време, който период от време е бил достатъчен на това друго лице установено като „М.” да постави в багажното отделения процесните цигари без бандерол, които вероятно се съхраняват от него на неустановено място. В този смисъл въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимия Ц. в частта, в която той обяснява защо, как и по какъв начин в багажника, на управлявания от него таксиметров автомобил са попаднали установените кашони със съдържащите се в тях 2000 броя кутии с цигари без бандерол, респективно в частта, в която твърди, че не е имал никаква представа какво съдържат тези кашони, а така също и в частта, в която сочи, че кашоните са били предназначени за друго лице. Житейски нелогично звучат обясненията на подсъдимия Ц., че лице, което назовава за първи път, и то в края на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, при това единствено по малко име- „Б.“ му е възложил да отиде на наблюдавания от свидетеля С. адрес и да вземе процесните кашони с акцизни стоки –цигари без бандерол за магазина му, твърдейки, че го познава като негов клиент. Още по-голямо недоумение буди обстоятелството, че по неизвестни причини това лице „Б.” не е придружило подсъдимия до адреса на хотел „Жасмин”, каквато практика са имали до момента, според неговите обяснения, а точно в инкриминирания ден, подсъдимият е бил изпратен сам да се срещне с лице, което не назовава по име, за да вземе стока на стойност 15 000 лева.  Тази нелогичност, наред с факта, че подсъдимият не е внесъл никаква конкретика и не е представил никакви доказателства, че такъв негов клиент наистина съществува, не е представил дори и телефонен номер, чрез който лицето да бъде установено и разпитано по случая, а напротив предал е доброволно превозваните от него процесни кашона, като в протокола за доброволно предаване не е посочил, че намерените и описаните в този протокол цигари не са негови, възползвайки се от правото си да не дава обяснения, а последното би било логично и резонно, в случай, че версията на защитата бе достоверната такава и подсъдимият действително не е имал никакво отношение към процесната акцизна стока без бандерол. Така посочените обстоятелства доведоха и настоящия състав до убеждението, че в тази част, обясненията на подсъдимия представляват изграждане на защитна версия, поради което не следва да им се доверява. Освен това, съдът взе предвид и още едно обстоятелство, изводимо от показанията на свидетеля С., а именно, че задържането на подсъдимия с инкриминираните цигари не е било случайно. Точно обратното - полицейският служител С. е имал предварителна информация и именно поради това е провеждал наблюдение на мястото, където се е осъществила срещата между подсъдимия и лицето, разпознато като М. М.. Имал е най-общи данни за марката и модела на таксиметровия автомобил, а така също и за приблизителното количество акцизни стоки, които ще се разменят. Това сочи, че не се касае за инцидентен случай, респективно за напълно случайно съвпадение на обстоятелствата, така както твърди защитата, тъй като и, ако заявеното от подсъдимия бе вярно, то полицейските служители не биха могли да знаят предварително и да предполагат, че точно в този ден и по това време, въпросното лице „Б.“ ще се обади на подсъдимия и ще го изпрати до хотел „Жасмин“, за да вземе кашони със стока за магазина му от лице с име М. М., която ще се окаже на практика и инкриминираните акцизни цигари без бандерол. Именно поради това, въззивният съд счита, че тази версия изложена от подсъдимия в неговите обяснения е изцяло изградена с оглед нуждите и целите на настоящето наказателно производство и обслужва защитната версия на подсъдимия, но освен, че звучи недостоверно, се опровергава и от другите събрани по делото, най- вече гласни доказателствени средства - тези на свидетеля С.. Показанията на този свидетел, както беше отбелязано по-горе, съдът счита за обективно, безпристрастно и логично дадени, не може да бъдат приети за предубедени и нагласени, тъй като не се установява този свидетел да е заинтересован по какъвто и да е било начин от крайния изход на делото, а освен това и заявеното от него като предварителна информация, която е имал и по повод, на която е предприел и наблюдението, по категоричен начин се установява и от събраните по делото доказателства. В заключение следва да се отбележи, че по делото не се установяват други доказателства, извън обясненията на подсъдимото лице, които да позволяват положителен извод в претендираната от него посока. На плоскостта на съвкупния доказателствен материал, въззивният съд не намира основания да укори предходната съдебна инстанция за изразеното от нея недоверие към дадените обяснения от подсъдимия Ц., в обсъжданата им част.

Настоящият съд кредитира напълно и приетата в хода на първоинстанционно производство по делото съдебно-оценителна експертиза. Същата е обективна, компетентна и безпристрастна и отговаря на нормативните изисквания при определяне стойността на инкриминирания предмет на престъпление - цигари без акцизен бандерол (чл. 71, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове). От съдебно оценителната експертиза по безпротиворечив начин се установяват цената на стоките, предмет на престъплението, както и стойността на дължимия акциз за цялото количество иззети цигари без поставен на тях бандерол от различни марки. Установява се и размерът на минималната работна заплата за страната към момента на деянието - 340 лева.

Предвид всичко изложено до тук и въз основа на така направения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд не констатира неправилни и незаконосъобразно изведени правни изводи от първия съд, а напротив, установи се по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Г.Ц. е автор на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, което от обективна и субективна страна е осъществил.

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимия Г.И.Ц. на 02.06.2014 г., около 16.20 часа в гр. София, бул. „********, посока вход към гр. София, в лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ********е държал акцизни стоки - 1000 кутии цигари марка „Diva” и 1000 кутии цигари марка „Palladium”, цигари на стойност за една кутия 7,50 лева  с акциз за една кутия 3,745 лева или общо на стойност 15 000 лева, без бандерол , когато такъв се изисква по закон – съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25, ал. 1, чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюневите изделия.

Материалната разпоредба на чл. 234, ал. 1 НК е бланкетна такава и съдържанието й следва да бъде запълнено с конкретни разпоредби от други нормативни актове, към които препраща, и които предвиждат кои стоки подлежат на облагане с акциз и въвеждат задължение за поставяне на бандерол като доказателство за платения акциз. В случая подсъдимия Г.Ц. е обвинен, че на 02.06.2014 г., около 16.20 часа в гр. София, бул. „********, в управлявания от него лек автомобил, е държал акцизни стоки без бандерол в нарушение на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, чл. 25 и чл. 28 от Закона за тютюневите изделия /действащи към момента на извършване на деянието/ - процесните кутии цигари, индивидуализирани като количество, марка и стойност. В чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ бр.91/15.11.2005 г., в сила от 01.07.2006 г./ е установено, че на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия. Същевременно в чл. 25 и чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /обн. ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г., в сила от 03.12.1993 г./ е предвидено, че тютюневи изделия местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, както и че същите се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските  обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка. От анализа на тези норми се налага извод, че тютюневите изделия са стоки, за които по закон се изисква да се транспортират и съхраняват само след като имат поставен акцизен бандерол на тях. Именно разпоредбите на чл. 25 и чл. 28 от ЗТТИ и чл. 2, т. 2 от ЗАДС са специалните норми, към които препраща бланкетната такава на чл. 234, ал. 1 НК. При това положение след като от фактическа страна по делото безспорно се доказва, че стоките, открити в автомобила, управляван от подсъдимия Ц. са акцизни и без бандерол, какъвто се изисква по закон, то настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, че тези елементи от обективната страна на инкриминираното деяние са осъществени.

За съставомерността на деянието от обективна страна е достатъчно деецът да е установил фактическа власт върху акцизните стоки, какъвто е и настоящия случай, като законът не свързва елемента „държане” с неговата продължителност, нито с търговската цел на тази фактическа власт. Самият факт на държане на такива стоки, независимо и въпреки евентуалната търговска цел е съставомерен от обективна страна и осъществява една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр.2-ро НК. В настоящия случай процесните стоки, които са предмет на престъплението са намерени в таксиметровия автомобил, управляван от подсъдимия. Същите са индивидуализирани и представляват 1000 броя кутии цигари марка „Diva” и 1000 броя кутии цигари марка „Palladium”, всички на обща стойност 15 000 лева. По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че в лекия автомобил управляван от подсъдимия Ц. са били открити процесните марки и количества цигари, които са били без поставен на тях български акцизен бандерол. Фактическата власт по отношение на процесните кутии цигари без бандерол е била упражнявана от подсъдимия чрез превозването на същите в багажното отделение на таксиметровия автомобил, по отношение на който подсъдимия също е упражнявал трайна фактическа власт. Именно местонахождението на процесните стоки в управлявания от подсъдимия Ц. автомобил показва, че същият упражнява върху тях фактическа власт, като може свободно и необезпокоявано да извършва действия на фактическо или юридическо разпореждане с тях и да изключва подобни действия от страна на трети лица. Освен това от фактическа страна по делото безспорно се установява, че подсъдимият е осъществявал пряко фактическа власт върху процесните стоки сам, доколкото в лекия автомобил заедно с него към часа на извършената му проверка от полицейските служители не е имало друго лице. Що се отнася да изложеното в неговите обяснения, че ги е държал за другиго, касае неговата защитна версия, което обстоятелство не се отразява на съставомерността на деянието. Това е така, защото в случая предмета на престъпление – процесните цигари без бандерол са се намирали в лекия таксиметров автомобил със знанието и съгласието на подсъдимия (дори да са му били дадени от другиго), т.к. той сам, доброволно го е предоставил на известно му вече до този момент лице, което ги е натоварило в багажното отделение, поради което подсъдимият е обективирал волята си да ги държи.

          Правилно първостепенният съд е приел, че от обективна страна в настоящия случай не се касае за маловажно деяние по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Съгласно чл. 93, т. 9 НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Правнозначимите факти досежно механизма на осъществяване на инкриминирания акт, а именно голямото количество /2000 броя кутии с цигари без бандерол/ и съответно високата стойност на процесните акцизни стоки /15 000 лева/, надвишаваща многократно минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието /340 лева/, честотата на престъпните посегателства от този вид и засегнатите с тях обществени отношения, свързани с накърняване на държавния фиск в значителни размери, съответно анализирани във връзка с данните за личността на подсъдимия Ц., сочещи на демонстрирана престъпна дързост при реализиране на неправомерната дейност, не аргументират маловажност на извършеното от подсъдимия деяние. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че пазарната стойност на инкриминираните цигари без бандерол е в завишен размер, а именно сумата от 15 000 лева, която подсъдимия би могъл да реализира, ако не е била извършена проверка от служители на МВР по отношение на управлявания от подсъдимия Ц. лек таксиметров автомобил. Полицейските служители са успели да предотвратят настъпване на по-тежки последици за държавата чрез увреждане на фиска, пресичайки възможността подсъдимият да реализира предмета на престъпление, поради незаплатен акциз, a за обществото - осуетявайки възможността неговите членове да употребяват стока с неясно качество при липса на упражнен контрол от страна на държавните власти.

От субективна страна подсъдимият Г.Ц. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние - държане на акцизни стоки без бандерол, определени по вид, количество и стойност, като е съзнавал и факта, че за тези стоки се дължи акциз, какъвто не е заплатен. Подсъдимият Ц. е предвиждал и общественоопасните последици от своето деяние и е искал настъпването им. Той е имал представа, че поставените от лицето с малко име „М.“ в багажника на таксиметровия му автомобил кашони съдържат цигари без бандерол и качвайки се в автомобила е съзнавал, че вече държи акцизни стоки без бандерол, и че с това осъществява неправомерно деяние и засяга дейността на стопанския отрасъл, насочена към обезпечаване на държавната функция по контрол върху продажбата и движенето на акцизни стоки. Въпреки това той е искал и пряко се е стремял към настъпването на причинените вреди, като съзнателно е предприел извършването на деянието. Подсъдимият Ц. е отишъл сам и доброволно до мястото, на което съзнателно е предоставил своя лек таксиметров автомобил на лицето „М.”, изчакал е последното лице да натовари в багажното отделение процесните цигари без бандерол, след което отново се е качил и управлявал лекия таксиметров автомобил до времето, в което е бил спрян за проверка от полицейските служители, като не следва да бъде подминато и обстоятелството, че по време на извършване на цялата престъпна дейност, подсъдимият Ц. не е осъществявал услугата таксиметров превоз на пътници, бил е сам в лекия таксиметров автомобил, както и предварително е знаел мястото, от което може да се снабди с желаното количество цигари без бандерол от лице с малко име „М.” и то след предварителна уговорка с това лице. Ето защо и от субективна страна не са налице съмнения относно извършената престъпна дейност от страна на подсъдимия Ц..   

При правилно установена фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, законосъобразно първият съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия Г.Ц. по реда на чл. 54 НК, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК за определяне на наказание под установения в закона минимум. Правилно първия съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство високата стойност на държаните акцизни стоки без бандерол, а като смекчаващо отговорността обстоятелство трудова ангажираност на подсъдимия. Това становище на първостепенния съд, се споделя изцяло и от настоящата съдебна инстанция, която счете, че към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде отчетено и семейното положение на подсъдимия /баща на три малолетни деца/, а към отегчаващите сравнително високата степен на обществена опасност на деянието извършено от дееца. При това положение въззивният съд намира, че правилно е наложеното от първия съд наказание „Лишаване от свобода” на подсъдимия Ц., както и справедливо е отмерен размера на същото от 1 /една/ година. За разлика от първия съд, настоящият съдебен състав счита, че така наложеното наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година не следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия Ц. при условията на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, поради което и в тази насока първоинстанционната присъда следва да бъде коригирана. Това е така, защото съгласно данните отразени в приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Ц.  е видно, че същия е реабилитиран за предходните му осъждания, за което от друга страна в хода на въззивното съдебно следствие от страна на защитата се представя справка за съдимост, в която е отразено, че подсъдимия Ц. не е осъждан. От справката за съдимост за наложени наказания е видно, че последното наказание на подсъдимия Ц. е „Пробация” за срок от 6 /шест/ месеца, което е наложено на 25.02.2008 г., а деянието по настоящото производство е извършено от подсъдимия Ц. на 02.06.2014 г., поради което и в случая са налице основанията и предпоставките на чл.88а НК във връзка с чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 НК, в който смисъл от друга страна е и Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. постановено по тд № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС. От данните по делото е видно, че след извършване на процесното деяние подсъдимият не е извършвал нови престъпления, което обстоятелство се установява от актуалната му справка за съдимост, но независимо от това, настоящият съд намира, че както вида, така и размера на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година са правилно определени от първия съд и настоящия съд счита, че не се явява несъразмерно тежко, а справедливо отмерено. На следващо място въззивният съд счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а се касае за обичайните такива, поради което и в случая не са налице предпоставките на закона за определяне на наказание на подсъдимия под установения в закона минимум. Този извод следва най-вече с оглед характера на инкриминираното деяние, което се отличава като такова със сравнително висока степен на обществена опасност, предвид не малкия брой на инкриминираните цигари без бандерол - 2000 брой кутии, респективно тяхната стойност и дължащ се акциз. Така наложеното по вид и размер наказание, въззивният съд счита, че не следва да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия Ц., т.к. е видно, че същият макар и да е бил наказателно санкциониран, то към датата на инкриминираното деяние е реабилитиран, както вече се каза. При това положение въззивният съд счита, че наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер от 1 /една/ година следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 НК и по този начин се даде възможност на подсъдимия Ц. да преосмисли своето поведение като гражданин на Република България. По този начин би се постигнала най-вече индивидуалната превенция за постигане целите на наказанието по чл.36 НК спрямо самия подсъдим, а също така се въздейства и предупредително на обществото.

В съответствие със санкционната част на нормата на чл. 234, ал. 1 НК, правилно първият съд е наложил на подсъдимия Ц. и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „Глоба“ определяйки справедливо и неговия размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като по този начин ще въздейства превъзпитателно на подсъдимия, който макар и да е с чисто съдебно минало, е с лоши характеристични данни предвид данните за него, че е склонен да нарушава установения в страната правов ред.

   С оглед на горното доводите на защитата за допуснато от първия съд нарушение при индивидуализация на отговорността на подсъдимия, чрез определяне на допълнителната санкция „Лишаване от права” по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК са неоснователни. Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия Ц. да упражнява таксиметрова дейност за срок от 1 /една/ година е съобразено не само с духа и волята на закона, но също така в достатъчна степен е санкциониращо противоправното поведение на подсъдимия Ц. в конкретния случай, който именно използвайки възможността да упражнява таксиметрова дейност, безпрепятствено се е придвижвал до различни места в района на град София, включително и процесното /зад хотел Жасмин/ и мястото на своето постоянно местоживеене, при което е осъществил и инкриминираното деяние по държане на акцизни стоки без бандерол, каквито са процесните цигари, които са предмет на престъплението. По този начин би се възпрепятствал подсъдимия да извършва и нови престъпления от същия вид, към които се установява, че има нагласа да върши.

С оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК законосъобразно, първият съд е зачел от размера на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година, времето, през което подсъдимия Г.Ц. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест” считано от 05.06.2014 г. до 02.09.2014 г., както и времето през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР, считано от 02.06.2014 г. до 05.06.2014 г.

Първата инстанция е достигнала до правилен извод, че веществените доказателства - цигари без бандерол, представляващи предмет на престъплението следва да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 234, ал. 3 НК.

С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, правилно районният съд е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка на обжалвания първоинстанционен акт съобразно с разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна на обжалваната присъда, а единствено такива за нейното изменение чрез приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК по отношение на наложеното наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година на подсъдимия Ц., в който смисъл въззивния съд постанови своето решение.

 

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, ал. 1, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ присъда от 18.10.2018 г. по НОХД № 18088/14 г., СРС, НО, 103 състав, като отменя същата в частта, в която е постановено наложеното на подсъдимия Г.И.Ц. наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС и вместо това, постановява:

На основание чл.66, ал. 1 НК отлага наложеното на подсъдимия Г.И.Ц. наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година за изпитателния срок от 3 /три/ години.  

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

            

                                                    2.