Р Е Ш
Е Н И Е № 125
Гр.Самоков, 22.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
931/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„Агенция за събиране на вземания” ООД,със седалище и
адрес на управление –гр.София,бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис
4, чрез пълномощника си юрисконсулт Елена Рангелова, е предявило срещу Г.Р.Я. ***
искове за признаване за установено по отношение на нея ,че дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 505,74 лева главница, представляваща неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № *********, сключен на
29.04.2016 год.,69,22 лева договорна лихва ,за периода от 27.04.2016 год. до
25.06.2017 год., 270,33 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у
дома”,съгласно договора за потребителски
кредит за периода от 24.07.2016 год. до 25.06.2017 год., 14,23
лева,представляваща такса за оценка на досие ,дължима съгласно договора за
потребителски кредит ,за периода от 24.07.2016 год. до 25.06.2017 год.,102,49
лева обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 год. /датата на договора за
цесия ,сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и заявителя „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/ до 31.03.2019 год./денят ,предхождащ датата на
подаване на заявлението по пощата/.Претендира направените по делото разноски в
заповедното и настоящото производство.
В исковата молба се твърди ,че на
29.04.2016 год. между „Провидент Файненшъл България” ООД ,като кредитодател и
ответника Г.Р.Я. ,като кредитополучател е сключен договор за потребителски
паричен кредит № *********, по силата на който дружеството й е предоставило
кредит в размер на 600.00 лева.Сочи се ,че с подписването на договора за кредит,
кредитополучателят е удостоверил ,че е получил от кредитодателя изцяло и в брой
сумата по кредита, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и
при условията ,посочени в договора.Сочи се ,че съгласно клаузите на сключения
договор усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва ,месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.Сочи се,че
подписвайки договора за кредит ,страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 118,35 лева.Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 718,35 лева
,които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски в размер на
11,97 лева, като първата погасителна вноска е платима на 08.05.2016 год., а
последната погасителна вноска е с падеж 25.06.2017 год.
В исковата молба се поддържа ,че с
подписването на договора за кредит ,кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 30.00 лева,
която съгласно клаузите на договора е платима при подписване на договора ,но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски за улесняване на кредитополучателя.Така таксата за оценка на
досие е разделена на 60 броя равни вноски ,всяка в размер на 0,50 лева ,които
са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Сочи се още ,че по избор на
кредитополучателя ,кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмичното събиране на вноските по кредита
също по местоживеенето на кредитополучателя,наречена в договора услуга „Кредит
у дома”.За предоставяне на услугата ,кредитополучателят се е задължил да
заплати на кредитодателя такса в размер на 511,78 лева. Съгласно клаузите на
сключения договор ,таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване
на договора ,но страните са постигнали съгласие тя да бъде да бъде включена в
седмичните погасителни вноски за улесняване на кредитоплучателя.Така таксата за
услуга „Кредит у дома” е разделена на 60 броя равни вноски ,всяка в размер на
8,53 лева ,които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Сочи се ,че общата сума ,която
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1 260,13 лева ,която включва:главница в
размер на 600 лева ,договорна лихва в размер на 118,35 лева ,такса за оценка на
досие в размер на 30 лева и такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 511,78
лева.Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на
60 броя равни седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 21,01 лева ,като в
размера на месечната вноска са включени вноската по кредита в размер на 11,97
лева ,вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,50 лева и вноска по
такса за услуга”Кредит у дома” в размер на 8,53 лева.
Сочи се ,че подписвайки договора за
кредит ,кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата по кредита сума
,ведно с начислените лихви и такси ,в сроковете указани в договора за паричен
кредит ,чрез заплащане на седмични вноски ,платими чрез предаване на пари на
определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
кредитоплучателя.Крайният срок за издължаването на всички задължения по кредита
е 25.06.2017 год./датата на последната погасителна вноска/,поради което
вземанията по договора за паричен кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
Сочи се ,че на 19.05.2017 год. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между
кредитодателя „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД,по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл България
срещу Г.Р.Я. ,произтичащо от договор за потребителски кредит № *********
,сключен на 29.04.2016 год. ,е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД,ведно със всички привилегии,обезпечения и принадлежности
,включително и всички лихви такси ,комисионни и други разноски.Сочи се,че
договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза ,която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Сочи се ,че за
извършената цесия, до длъжника и ответник по делото Г.Р.Я. е изпратено
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 год., изпратено
чрез Български пощи по постоянния адрес на длъжника ,посочен в договора за
паричен заем.Писмото се е върнало в цялост.Ищецът е изпратил второ Уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* от 29.08.2019 год. за извършена цесия
,изпратено чрез куриерска фирма до настоящия адрес на длъжника,посочен в
договора за заем.Писмото отново е върнато в цялост.
Към исковата молба ищцовото дружество е
приложило копие от уведомлението за извършена цесия от страна на „Провидент
Файненшъл България” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ПВД№ ********* от 29.08.2019 год. и моли уведомителното писмо да бъде
връчено на ответника заедно с исковата молба и приложеният към нея.
На ответницата и длъжник по договора за
потребителски паричен кредит ,от страна на ищцовото дружество „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД ,в качеството на кредитор е начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава за периода от
19.05.2017 год. /датата на договора за цесия/ до 31.03.2019 год./денят
,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/.
Ответницата не е заплатила изцяло
дължимата сума по договора за кредит към ищцовото дружество.Към настоящият
момент е изплатена сумата в размер на 233,09 лева ,с която са погасени :такса
за услуга „Кредит у дома”-73,93 лева ,такса за оценка на досие -15,77 лева,
договорна лихва – 49,13 лева ,главница -94,26 лева.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 300/2019
год. на РС-Самоков.Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,като длъжникът не се е
явил да получи в канцеларията на РС-Самоков книжата по делото и това поражда
правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на
вземането.
Адв.К.–особен представител на ответницата
Г.Р.Я. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ,като е
изразил становище за допустимост,но за неоснователност на предявените искове и
е изложила подробни съображения.Оспорва предявените искове по основание и
размер и релевира възражения за нищожност на сочени различни основания на
сключения договор за потребителски кредит от 29.04.2016 год. между „Провидент
Файненшъл България”ООД и ответницата Г.Р.Я..Поддържа се ,че ответницата не е
надлежно уведомена за прехвърляне на вземането по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД и е
развила съображения.Навежда доводи ,че приложеният договор за цесия не е
породил желаното правно действие и ищецът не може да бъде приет за нов кредитор
и съответно за легитимиран ищец ,тъй като не са изпълнени изискванията на
чл.99,ал.3 и чл.4 от ЗЗД
В с.з. не се явява представител на
ищеца.
Адв.К. –особен представител на
ответницата оспорва иска по изложените в отговора на исковата молба
съображения.
Съдът ,след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното:
На 29.04.2016 год. между „Провидент Файненшъл
България” ООД, като кредитодател и ответника Г.Р.Я. ,като кредитополучател е
сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който
дружеството й е предоставило кредит в размер на 600 лева.С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил ,че е получил от
кредитодателя изцяло и в брой сумата по кредита, като се е задължил да върне на
кредитодателя в сроковете и при условията ,посочени в договора.Съгласно
клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна лихва ,месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита.Подписвайки договора за кредит ,страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 118,35 лева.Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
1260,13 лева ,които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски в
размер на 21,01 лева,като първата погасителна вноска е платима на 06.05.2016
год., а последната погасителна вноска е с падеж 25.06.2017 год.
С подписването на договора за кредит
,кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие в размер на 30.00 лева, която съгласно клаузите на договора е
платима при подписване на договора ,но страните са постигнали съгласие таксата да
бъде включена в седмичните погасителни вноски за улесняване на
кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни
вноски , всяка в размер на 0,50 лева ,които са платими на падежните дати на
погасителните вноски.
По избор на кредитополучателя ,кредитодателят се е
задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмичното събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”.За предоставяне
на услугата ,кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса
в размер на 511,78 лева.Подписвайки договора кредитополучателят е удостоверил
,че разбира и се съгласява ,услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се
предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса.Също така подписвайки договора кредитополучателят е удостоверил
,че разбира ,че 30% от таксата е равна на разходите ,свързани с организирането
на допълнителната услуга „Кредит у дома”и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите
на кредитодателя ,направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя.Съгласно клаузите на сключения договор ,таксата за услуга
„Кредит у дома” е платима при подписване на договора ,но страните са постигнали
съгласие тя да бъде да бъде включена в седмичните погасителни вноски за
улесняване на кредитоплучателя.Така таксата за услуга „Кредит у дома” е
разделена на 60 броя равни вноски ,всяка в размер на 8,53 лева ,които са
платими на падежните дати на погасителните вноски.
Така общата сума ,която кредитополучателят се е
задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в
размер на 1260,13 лева ,която включва:главница в размер на 600 лева ,договорна
лихва в размер на 118,3 лева ,такса за
оценка на досие в размер на 30 лева и такса за услуга „Кредит у дома” в размер
на 511,78 лева.Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е
платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 21.01
лева ,като в размера на месечната вноска са включени вноската по кредита в
размер на 11,97 лева ,вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,50 лева
и вноска по такса за услуга”Кредит у дома” в размер на 8,53 лева.
Съгласно клаузите на договора за кредит
,кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата по кредита сума ,ведно с
начислените лихви и такси ,в сроковете указани в договора за паричен кредит
,чрез заплащане на седмични вноски ,платими чрез предаване на пари на определен
от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
кредитоплучателя.Крайният срок за издължаването на всички задължения по кредита
е 25.06.2017 год. /датата на последната погасителна вноска/,поради което
вземанията по договора за паричен кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
На кредитополучателя и ответник по делото Г.Р.Я.,
ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ,в качеството на кредитор е
начислило обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава ,за периода от 19.05.2017 год. /датата на договора за цесия/ до
31.03.2019 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/.
На 19.05.2017
год. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между
кредитодателя „Провидент файненшъл България” ООД и ищеца „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД,по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл България”
срещу Г.Р.Я. ,произтичащо от договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 29.04.2016 год. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности
,включително и всички лихви такси ,комисионни и други разноски.Договорът за
потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Видно от представеното пълномощно с исковата молба
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по
договорите за кредити ,вземанията по които са прехвърлени с договора за
цесия,за извършената продажба на вземанията.В качеството си на пълномощник на
цедента ,ищецът е изготвил уведомително писмо, адресирано до ответника ,в което
изрично е отразено ,че кредитодателят е прехвърлил на ищеца вземането си по
процесния договор за кредит.От представеното известие за доставяне се
установява ,че писмото е не получено от адресата.За извършената цесия, до
длъжника и ответник по делото Г.Р.Я. е изпратено уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 год., изпратено чрез Български пощи по
постоянния адрес на длъжника ,посочен в договора за паричен заем.Писмото се е
върнало в цялост.Ищецът е изпратил второ Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-ПВД/********* от 29.08.2019 год. за извършена цесия ,изпратено чрез
куриерска фирма до настоящия адрес на длъжника,посочен в договора за
заем.Писмото отново е върнато в цялост.
Препис от посоченото пълномощно и уведомително писмо
са представени с исковата молба и са връчени на ответника ,ведно със
съобщението по чл.131 от ГПК ,при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, както и на
назначения му особен представител.
Ищецът признава с исковата молба ,че ответницата е
платила по кредита общо сумата в размер на 233,09 лева ,както следва: такса за
услуга „Кредит у дома”-73,93 лева ,такса за оценка на досие -15,77 лева,
договорна лихва – 49,13 лева , главница -94,26 лева.
От заключението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че размерът на задължението на
ответницата Г.Р.Я. към ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД по сключения договор за кредит от
29.04.2016 год. е 962,65 лева, от които :505,74 лева главница ,69,22 лева
договорна лихва ,270,38 лева такса за услуга „Кредит у дома” ,14.23 лева такса
за оценка досие и 102,49 лева лихва за забава .
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 300/19год. на
РС-Самоков е видно ,че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение № 231 от 05.04.2019 год. за сумата от 505,74 лева главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № *********, сключен
на 29.04.2016 год.,69,22 лева договорна лихва ,за периода от 27.04.2016 год. до
25.06.2017 год., 270,33 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у
дома”,съгласно договора за потребителски
кредит за периода от 24.07.2016 год. до 25.06.2017 год., 14,23
лева,представляваща такса за оценка на досие , дължима съгласно договора за
потребителски кредит ,за периода от 24.07.2016 год. до 25.06.2017 год.,102,49
лева обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 год. /датата на договора за
цесия ,сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и заявителя „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/ до 31.03.2019 год./денят ,предхождащ датата на
подаване на заявлението по пощата/,ведно със законната лихва ,считано от датата
на подаване на заявлението по пощата до окончателното им изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заявителят е предявил иск за
установяване на вземанията си в съответствие с разписаното в чл.415,ал.1,т.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Предявен е допустим иск с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Разгледан по същество
искът е частично основателен.
Искът по 422 от ГПК е предявен при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415 вр.чл.414 ГПК и е процесуално
допустим.Основателността
на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и кредитора
/заемодателя/, по силата на който му е прехвърлено конкретно (индивидуализирано
по основание и размер) вземане срещу ответника, както и надлежното уведомяване
на длъжника за цесията.По делото се установяват фактите, подлежащи на доказване, поради което
съдът приема, че на основание чл. 99 ЗЗД прехвърленото вземане е преминало
върху ищеца с всичките му обезпечения и принадлежности.
Ищецът се явява материално
легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение на основание сключения договор за цессия на 19.05.2017 год. За да се
прояви действието на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие
между стария и новия кредитор.От момента на постигане на съгласието страните по
договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът
се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на цесията от
длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо ,но за
да има действие спрямо него цесията следва да бъде съобщена от предишния
кредитор-чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с
договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на задължението му.Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна
сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира
изълненение на задължението му спрямо лице,легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД.В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл.99,ал.3 от ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента.В този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015год. по гр.д.№ 5759/2014
год. На ІІІ г.о.,ВКС.В случая доказателствата по делото сочат ,че ищецът е
упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на
процесното вземане. Изпратените до длъжника два броя уведомителни писма не са
връчни на длъжника,тъй като не е намерен на посачения в договора адрес .Преписи
от тези писма, както и от пълномощното са приложении към исковата молба ,като
според Решение № 3/16.04.2014 год. по т.д.№ 1711/2013 год. На ІІ, ВКС ,с
достигане на същите до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по
смисълана чл.99,ал.3 от ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него
съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД.Това обстоятелство следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предяваване на иска ,на
основание чл.235,ал.3 от ГПК.По делото следва да се приеме,че длъжникът е
уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, въпреки че това е станало по реда на чл.47 от ГПК.За
уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особенна форма и
нарочен ред за връчването на съобщенията до него.В хода на висящ исков процес
връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.37 и сл. ГПК правила.Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия адрес и не
е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява
стопанска дейност като регистриран търговец ,са налице предпоставките за залепване
на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по
ал.2, съобщението до него се смята за редовно връчено.Уведомяването на длъжника за цесията на вземанията от
цесионера ”Агенцията за събиране на вземания” ЕАД – пълномощник на цедента е
извършено надлежно чрез назначения му по
реда чл.47,ал.6 ГПК особен представител на длъжника, а и уведомяването му не е
условие за действието й по отношение на длъжника.В този смисъл са неоснователни
възраженията на особенния представител,че не е осъществено връчването чрез него
уведомлението до ответника за
прехвърляне на вземанията в хода на производството с материално правния ефект
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначената
за особен представител адв.Е.К. и
получаването им нея съгласно
чл.45,изр.ІІ-ро ГПК се смята за лично връчване.Съображения в такава насока се
визират в Определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. на ВКС, т. к.,
ІІт. о., а .
Ето защо към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приме, че
ищецът е титуляр на задълженията по кредита,както и че прехвърлянето на
вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
В производството по чл.422 ГПК, ищецът-кредитор следва да докаже
фактът, от който вземането му произтича, а ответницата-длъжник – възраженията си
срещу вземането.В тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането си
по облигационното правоотношение с ответника -в настоящия случай - договор за
потребителски паричен кредит, сключен между страните.Общото
правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си,а ответникът следва да
докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Не е спорно по делото ,че между страните съществува
облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски паричен кредит
№ ********* от 29.04.2016 год., по силата на който „Провидент Файненшъл
България” ООД, като кредитодател е предоставило на длъжника и ответник по
делото Г.Р.Я. кредит в размер на 600 лева.
По релевираните от особения представител на ответника възражения
за нищожност на сключения договор за потребителски кредит от 29.04.2016 год.
между „Провидент Файненшъл България”ООД и ответницата Г.Р.Я..
Ответницата
чрез назначения си особен представител оспорва клаузите от договора за
потребителски кредит, касаещи услугата „кредит у дома”,услугата „оценка на
досие” и възнаградителната лихва, , като твърди, че те са нищожни.
В чл. 25 от договора е посочено, че
услугата "Кредит у дома" се изразява в предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски отново
по неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е равна
на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с
разходите за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че тази
такса е дължима от клиента при подписване на договора, но е платима на равни
вноски през периода на кредита за негово улеснение. От анализа на тази клауза се установява, че тя се състои
от два компонента- разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната
цена и разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента.Съдът
счита, че в първата си част клаузата противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй
като е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана
с основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума.
По отношение на втория компонент съдът счита, че също е нищожна, тъй като по
същество представлява печалба на кредитора.В договора е посочено, че общо
дължимата такса "Кредит у дома" е в размер на 511,78 лв., като при
изчисляване на посочения общ годишен размер на разходите от 48 % не е включена
тази такса. Посочената сума следва да бъде взета предвид при преценка на
действителния годишен процент на разходите по кредита, доколкото въпросната
такса е начислена като покупна цена на твърдяната услуга, респективно
представлява разход за потребителя. Следователно с нея се заобикаля
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално
допустимия процент на разходите на годишна база
по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет, поради което е
нищожна.
Съдът
счита, че уговорката за такса за оценка на досието, също е нищожна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.Посочената
таксата е уговорена в чл. 3 от договора като задължителна. Според тази клауза
таксата се начислява за "услуги по оценка на досието на клиента",
платима е при подписване на договора, но е включена в седмичните вноски за
улеснение на клиента. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, тъй
като е неясна- не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната такса.Следователно се заобикалят изискванията на закона и като
такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.21,ал.1 от ЗПК.Съдът счита също
така,че доколкото оценката на досието предхожда сключването на договора, то
тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.
Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение
за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие, на
практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената
нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора.
Съдът счита, че е неоснователно възражението на
особения представител на ответницата за нищожност, поради противоречие с
императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК на клаузата, касаеща дължимата възнаградителна
лихва, тъй като годишният процент на разходите, включващ договорена
възнаградителна лихва, такса оценка на досие и такса услуга „кредит у дома”
надхвърля пет пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се
посочи следното:
Договорената
между страните лихва представлява печалба за кредитодателя за това, че
кредитополучателят ползва неговите парични средства, т.е тази лихва има
възнаградителен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Видно
от представения договор общият размер на същата е 118,35 лв.Договореният
процент на разходите се равнява на 31,82% и не надвишава посочения в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
такъв- до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.Следователно размерът на възнаградителната лихва не надхвърля
посочения в цитираната норма размер, поради което съдът счита, че не е нищожна
клаузата, установяваща размера на възнаградителната лихва.
Съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.В случая
следва да се отчете, че по отношение на реда за погасяване на вземанията по
договора приложение намира уговорената между страните в чл. 9 от същия
поредност за погасяване на задълженията, а именно законна лихва за забава,
възнаградителна лихва и след това и главницата.
От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общо изплатените суми от
ответницата по отпуснатия паричен заем са на обща стойност 233,09 лв.
Установява се също така, че размерът на лихвата за забава за исковия период от
19.05.2017 г. до 12.09.2019 г. е в размер на 102,49 лв.Следователно с платената
от ответницата сума е погасена лихвата за забава и възнаградителната лихва или
общо сумата 199,82 лв. Погасена е и част от главницата -61,42 лв. или
ответницата остава да дължи сумата 444,32 лв. главница.
Предвид гореизложено и предвид нищожността
на съществени клаузи на сключения договор, съдът приема на осн.чл.23 от ЗПК,че кредитополучателят дължи връщане единствено на
сумата от 444,32 лева. Искът по чл. 422 от ГПК е основателен за тази сума ,като
за разликата над този размер до пълния предявен размер за главницата от 505.74
лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно
на уважената част от исковата претенция.Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 75.00 лв., от които по съразмерност
следва да му се присъди сумата от 34,63 лв.В исковото производство ищецът е
направил разноски в общ размер на лв.,
включващи сумата от 300 лв.- заплатен депозит за особен представител, сумата от
38,48 лв.-държавна такса, 150.00 лева възнаграждение за вещо лице и сумата от
200 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал.8 във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, от които по
съразмерност следва да му се присъди сумата от 300,19 лв.
Воден
от горното
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че Г.Р.Я. *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,със
седалище и адрес на управление –гр.София,бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис
сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, сумата от 444,32 лева –главница по договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 29.04.2016год., ведно със законната
лихва върху главницата ,считано 01.04.2019 год./датата на подаване на
заявлението по пощата /до окончателното им изплащане, като ОТХВЪЛЯ иска за
сумата над 444,32 лева до пълния предявен размер от 505,74 лева главница.
ОСЪЖДА Г.Р.Я. *** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, сумата 34,63
лв. разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 300/2019 г. по описа на РС – Самоков и 300,19 лв. разноски в
настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: