Р Е Ш Е Н И Е
№………/……………....2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две
хиляди двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН Д.
при секретаря Камелия Атанасова и
в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов , като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №454 по
описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и
чл.348 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК/.
Образувано е по касационна жалба
от А.Н.Д., ЕГН **********,***, офис 2 , подаден чрез пълномощник- адв. при ДАК М.С.,
срещу решение № 260083/22.01.2021 г., постановено по анд. № 4969/2020 г. по
описа на Варненския районен съд /ВРС/ , с което е
потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № **** по налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева на
основание чл. 182, ал.2, т. 6 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на касатора.
Релевира се съществено нарушаване
на процесуалните правила и на материалния закон- касационни основания по чл.
348, ал.1 ,т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Твърди се , че въззивният
съд „не е взел становище по всички възражения в жалбата“. Оспорва се правилността
на изведеното заключение от предходната съдебна
инстанция за спазена процедура по
издаване на електронния фиш, тъй като
няма негово връчване на Д. с обратна разписка . Липсва дата на издаване на фиша
, поради което не може да се провери спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
ЕФ не съдържа и издател. Нарушението не е описано в електронния фиш, съгласно
изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Според съдържанието на фиша не става ясно
дали е отчетен предвиденият толеранс в скоростта от 3 %. Неприложима е
процедурата за налагане на административни наказания с ЕФ по чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ тъй като нарушението е установено с
мобилно автоматизирано техническо средство, а не със стационарно такова. Това
становище се аргументира с тълкувателно решение №1/ 26.02.2014 год. на ВАС,
постановено по тълк. дело № 1/2013 год.
Твърди, че не е установено на въпросното място дали е поставен пътен
знак, ограничаващ скоростта на движение.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на решението на РС – Варна .
В съдебно заседание касаторът не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Областна
дирекция на МВР – Варна, не се представлява в съд. заседание , но депозира
писмено становище за неоснователност на жалбата
и се претендира присъждане на юриск. възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна пледира за неоснователност на касационната жалба. Счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно и не намира основания за
неговата отмяна.
Административен съд - Варна счита
касационната жалба за процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по
чл. 211 от АПК, от надлежна страна , с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения :
Предмет на обжалване пред Районен
съд – Варна е бил ЕФ серия К № ****, с който на А.Н.Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева на
основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
От фактическа страна ВРС е приел
, че на 11.08.2019 год. около 21.00 ч. по път „Е-70” от летище Варна в посока
към гр.Варна санкционираното лице е управлявало собствения си л.а. „**** *“ с
рег. № **** *с установена скорост от 142 км. /ч при разрешена такава от 80 км/ч. с пътен знак В –
26 .
За да потвърди издадения
електронен фиш , районният съд е преценил, че при неговото издаване не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
налагащи отмяната му като незаконосъобразен.
Прието е, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са относими единствено в
производства по издаване на АУАН и НП.
Електронният фиш съдържа реквизитите на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Предвид факта, че
нарушителят не е посочил данни за лицето, управлявало автомобила, като не се и
оспорва, че именно той е управлявал автомобила, въззивният съд е приел за
безспорно установено, че Д. подлежи на
санкциониране . От събраните доказателства РС-Варна е достигнал до
извод, че системата установила нарушението – ARH CAM S1, е одобрен тип средство
за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. По повод оплакването на
нарушителя , че електронния фиш не носи данни относно издателя си е счетено , че ЕФ съдържа предвидените
реквизити на чл.189, ал.4 от ЗДвП. След като лицето е подало жалба срещу
електронния фиш, то е реализирало правата си в пълен обем. Предвид факта, че в
Протокол рег.№819р-17523/12.08.2019 г. за използване на автоматизирано
техническо средство или система е посочено, че ограничението на скоростта е 80
км./ч., въведено с пътен знак, за неоснователно е преценено възражението за
липсва на въведено ограничение на скоростта.
Касационният съд счита
обжалваното съдебно решение на ВРС за валидно, допустимо и правилно , като при
неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения и
неспазване на материалноправните разпоредби.
Възражението на касатора, че е ЕФ
не му е връчен с обратна разписка има
касателство към упражняване на
процесуалното право на жалба срещу същия и няма отношение към производството по неговото издаване , понеже
хронологично съобщаването на фиша е след неговото съставяне, респ. след
приключване на процедурата по издаване на същия. Освен това разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП посочва връчването на фиша с обратна разписка като един от
възможните способи за запознаване на
нарушителя с фиша , но не
единствен възможен начин за уведомяване на адресата.
На следващо място , дори и
електронният фиш да е съобщен на Д. без
получаване на препоръчана пощенска пратка , той е могъл да узнае неговото съдържание и не само срочно
, но и ефективно да упражни субективното право на жалба .Именно поради тази
причина е бил осъществен съдебен контрол за
законосъобразност на ЕФ т.е. няма
нарушено право на защита на лицето.
Лишено от нормативна опора е
оплакването на Д., че установяване на превишена скорост следва да се извърши
само със стационарно техническо
средство. Като довод за тази своя правна теза касаторът изтъква тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело 1/2013 г. на ВАС, но в същото се
посочва, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.
165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността
при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен
фактор).
Съобразявайки се с това
тълкувателно решение българският законодател измени чл. 165 от ЗДвП с ДВ бр.
1982015 г. като въведе нова трета аления на цитираната правна норма , според
която условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Това е Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015
г.), в сила от 23.05.2015 г. В разпоредбата на чл.2 от този подзаконов
нормативен акт е предвидено, че стационарните и мобилните автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи с данни за
установените нарушения на правилата за движение. За тях съгласно чл. 3 от
Наредба № 8121з-532/2015 г. се издават електронни фишове с използване на
автоматизирана информационна система.
Тази правна регламентация
кореспондира с въведената с § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. дефиниция на понятието
"Автоматизирани технически средства и системи" - уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
които могат да бъдат:
а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
Неоснователно е възражението на нарушителя за отсъствие на поставен
пътен знак , указващ провеждане на пътен
контрол , тъй като към датата на извършване
на нарушението / 11.08.2019 г. / подобно изискване е отпаднало в Наредба
№ 8121з-532/ 12.05.2015 г.
Обоснован откъм доказателствени източници е фактическият извод на
РС-Варна за авторството на деянието , тъй като Д. не оспорва факта, че е
собственик на описаното в ЕФ МПС, както и че на посочената дата и час във фиша
е управлявал същото . Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство – ARH CAM S1, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало
последваща метрологична проверка съгласно изискванията на Закона за
измерванията, видно от приложените протоколи, и е било годно и технически
изправно към датата на заснемане на нарушението. Доказано е чрез автоматично
заснетия от устройството видеоклип, отразяващ датата и часа на нарушението,
модела и регистрационният номер на автомобила, измерената скорост,
ограничението и превишението на скоростта, мястото на нарушението - с
автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него, включително и
GPS координати и всичко това ясно се вижда на снимката към ЕФ.
Видно от
административнонаказателната преписка и по-специално на изготвения снимков
материал скоростта на движение на автомобила е била 147 км/ч , а в ЕФ е вписана
установена скорост от 142 км/ч, което навежда на извод, че е налице толеранс дори повече от 3 %, което в
случая благоприятства жалбоподателя.
Производството по издаване на
електронен фиш е особено административно-наказателно производство , което се
реализира съобразно регламентацията на чл. 189 от ЗДвП , а не по ЗАНН. В
настоящия случая тази нормативна уредба е спазена, тъй като обжалвания ЕФ съдържа информация за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. В тази връзка оплакването на Д.
за отсъствие на информация за издател, дата на издаване и непълно описание на
нарушението няма законова опора . Нормативно зададените реквизити на фиша
съществуват в процесния , поради което няма допуснато нарушение на закона .
Неоснователно е оплакването на
касатора за нарушено право на защита поради невъзможност да узнае дали са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН при
издаване на ЕФ, тъй като дори и във фиша да няма информация за дата на неговото
съставяне, то такава се съдържа в преписката - извлечение от информационните
масиви на МВР , което сочи, че на датата на извършване на нарушението
/21.08.2019 г. / е бил издаден и фиша , което от своя страна навежда на
заключение за спазване не само на тримесечния срок за образуване на
административно-наказателно производство считано от откриване на нарушителя, но
също така и едногодишния срок от осъществяване на противоправното деяние.
Законосъобразно е произнасянето
на районния съд по потвърждаване на съставения ЕФ, тъй като в случая има
превишение на скоростта от 62 км/ч над разрешена такава извън населено място ,
а съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т.
6 ЗДвП за подобно деяние се налага
административно наказание „глоба“ за
превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Д. твърди, че ВРС не е обсъдил
всички негови оплаквания , но не мотивира това свое твърдение като не посочва
кое конкретно негово възражение не е било обсъдено от предходната съдебна
инстанция . Оплакването е бланкетно и неоснователно, тъй като в мотивите на
обжалваното съдебно решение е обективирано становище на районния съд по
заявените възражения в жалбата на Д..
В обобщение подадената касационна
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение .
При този изход на делото следва да се удовлетвори
искането на ответника по правния спор за присъждане на юриск. възнаграждение за две съдебни
инстанции на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на
правната помощ като присъди такова от 160 лв.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260083/22.01.2021
г. година на Районен съд – Варна, постановено по канд. № 4969/2020 година.
ОСЪЖДА А.Н.Д., ЕГН ********** с
адрес *** , да заплати в полза на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от
160 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение .
Решението не подлежи на обжалване
или протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.