Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
Гр. Добрич, 05.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря Мария Михалева, като разгледа докладваното от съдията АД №47 по описа
на съда за 2021 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13 ал. 5 от Закона за
социалното подпомагане / ЗСП /.
Образувано
е по жалба на М.Д.Ч. *** против Заповед №ЗСП/Д-ТХ/3698 от 16.12.2020 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Добрич, потвърдена с Решение
№ 08-РД06-0002 / 20.01.2021 г. на Директора на РДСП - Добрич, с която на
основание чл. 16б, ал. 1, т.1-4 от
Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ й е
отказано отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение,
респ. при обявена извънредна епидемична обстановка по заявление от 03.12.2020
г.
В
жалбата се излагат съображения, че семейството на оспорващата попада в кръга на
лицата, посочени в чл.16б, ал.1, т. 1-4 от ППЗСП, тъй като тя е останала без
работа поради пандемията, и двамата със съпруга й са регистрирани в бюрото по
труда, като той е без право на обезщетение, а Ч. получава обезщетение за
безработица по-малко от минималната работна заплата. Децата на семейството не
са посещавали детска градина и доходът на семейството е по-нисък от МРЗ. Твърди
се незаконосъобразност на акта и се претендира за отмяната му.
В
с.з. жалбоподателката се явява лично и с упълномощения адвокат Г.С.- дак, които
поддържат подадената жалба на изложените в нея твърдения. М.Ч. счита, че след
като в закона е записано двамата или единия от родителите, като не е посочено
двамата едновременно да отговарят на изискванията, то следва да и бъде
отпусната поискана помощ. Моли се за отмяна на акта.
Ответникът
- Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Добрич, чрез упълномощен представител юрисконсулт Г. А.,
изразява становище за неоснователност на оспорването с поддържане мотивите на
оспорения акт, и моли за отхвърляне на жалбата. Твърди, че правилно е приложена
разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 1-4 от ППЗСП, тъй като счита,
че и двамата родители следва да са останали без работа, поради обявената епидемична обстановка.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, твърденията в жалбата и доводите,
развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в съдебното
производство доказателства и прие за установено следното:
Административното
производство е било инициирано със заявление-декларация, вх. №ЗСП/2-ТХ/3609 от
03.12.2020 г., подадена от М.Д.Ч. за отпускане на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка с приложения,
служебни бележки от Детска градина №18 „Дора Габе“ гр. Добрич. В
заявлението-декларация, Ч. е декларирала, че мъжът, с когото живее на семейни
начала и е баща на децата й Й.Й.е безработен без право на обезщетение.
Бил
е изготвен социален доклад. Видно от същия се установява, че М.Ч. не работи от
27.03.2020 г. Лицето с което съжителства на съпружески начала последно е
работил до 10.10.2016 г., като е регистриран като безработен без право на
обезщетение. Доходите, които се получават от четиричленното семейство са 526,46
лева /обезщетения и помощи/.
Социалният
работник е направил предложение за отказ да бъде отпусната помощта с основен
мотив: двамата родители не са останали без работа след обявеното извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка / след 13.03.2020 г./, Й.Й.не
работи от 2016 година.
Предвид
така изготвения социален доклад е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед
№ЗСП/Д-ТХ/3698 от 16.12.2020 г., потвърдена с Решение от 20.01.2021 г. на
горестоящия административен орган – Директора на РДСП - Добрич. Мотивите в
решението са че, за да се отпусне на семейството целева помощ по чл.16б от
ППЗСП е необходимо всеки един от съпрузите/съвместно живеещите партньори да
отговарят поотделно на условията, заложени в разпоредбата на чл.16б, ал.1,
т.1-4 от ППЗСП.
Въз
основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
нормативните му правомощия, следователно не е налице отменително основание по
чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Спазена
е законоустановената форма – писмена с мотиви, позволяващи извършването на
съдебен контрол за законосъобразност. От изложените фактически обстоятелства е
възможно да се проследи формирането на съдържанието на волеизявлението по
начин, позволяващ на адресата да разбере смисълът на разпоредения отказ.
Следователно, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК -
неспазване на установената форма.
Проверка
за спазване на административно-производствените правила:
Спазени
са изискванията на чл. 33 и сл. от АПК за изясняване на всички относими към
заявлението обстоятелства, събрани са достатъчно доказателства, които са
анализирани в своята съвкупност. Не е налице отменително основание по чл. 146,
т. 3 от АПК.
Заповедта
обаче е издадена в противоречие с
материалния закон.
Процесната
помощ е целева, т.е. помощта е обвързана с определена цел – подпомагане
негативните последици от епидемичната обстановка. В тази връзка и нормативът за
отпускане на помощта е въведен с изменение на ППЗСП от 01.09.2020 г. - 6 месеца
след началото на обявяването на епидемична обстановка.
Приложимите
текстове на ППЗСП, приети от 01.09.2020 г. с последващи допълнения, въвеждат
следните регламенти:
чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2020 г.) (1) Право на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
т.1.(доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от
27.11.2020 г.) двамата или единият от работещите родители, или родител,
отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат
възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за
временна неработоспособност;
т.2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила
от 27.11.2020 г.) двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ
сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица
или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по
ал. 4;
т.3. двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да
упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка;
т.4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила
от 27.11.2020 г.) двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ
сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.
(4)
(Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.)
Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Заявителката
е родител, работещ по трудов договор, останала без работа на 27.03.2020 г.,
т.е. по време на обявеното извънредно положение в Република България. И двете
деца са непълнолетни, посещаващи детска градина, като същата е затворена
временно по причина на извънредна епидемична обстановка. Т.е. налице е връзка
между непосещаването на учебните заведения и обявената епидемична обстановка.
Разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП урежда
хипотези на лица, останали без работа, като не са налице основания за различно
третиране на тези, които получават доходи по трудов договор /чл. 16б, ал. 1, т.
2 от ППЗСПЗ/ спрямо тези, които са самоосигуряващи се /чл. 16б, ал. 1, т. 3 от
ППЗСП/. За самоосигуряващите се лица изрично е вписано, че невъзможността за
упражняване на дейността следва да е поради въведената извънредна
епидемиологична обстановка. За лицата по трудов договор такава връзка не е
изписана вербално, изрично, но такава връзка следва от тълкуването на
нормативния текст. Това е така, тъй като законодателят не въвежда различен
режим на помощ при лица, останали без работа, които са в трудово-правни
отношения и които са самоосигуряващи се. Следователно нормативният текст на чл.
16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП следва да се тълкува разширително и да се приеме, че
оставането без работа следва да е по причина на обявеното извънредно положение,
респ. обявената извънредна епидемична обстановка. Този факт не е спорен между
страните, че М.Ч. е останали без работа именно поради факта на обявеното
извънредно положение.
Спорен
по делото е въпросът, бащата на децата Й.Й.с когото Ч. живее на семейни начала,
следва ли и той да е останал безработен поради обявеното извънредно положение?
В
настоящият казус е безспорно е, че същият е безработен от един предхождащ
период без право на обезщетение.
Навсякъде
в разпоредбата на чл.16б от ППЗСП се говори за „двамата или единият родител“. Съюзът е част на речта, която свързва
синтактични единици. Той показва синтактичните и смисловите отношения в рамките
на словосъчетанието или изречението. Тук съюзът е
„или“, и показва алтернативност, изброяване, т.е. настоящият съдебен състав
приема след тълкуването на закона, че поне
единият от /двамата/ родители в семейството следва да е с прекратен
трудов договор, и да е останал безработен, поради настъпилите в страната
извънредни обстоятелства. Т.е. съдът намира, че М.Ч. отговаря на всички
изброени условия в чл.16б, ал.1 от ППЗСП и следва да и бъде отпусната
полагащата й се целева помощ.
Предвид
изложеното и в обобщение се налага извод, че жалбата е основателна, поради
което и заповедта следва да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
Жалбоподателката не претендира присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 4 АПК, Административният
съд гр. Добрич
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.Ч. *** Заповед №ЗСП/Д-ТХ/3698 от 16.12.2020 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Добрич, потвърдена с Решение
№ 08-РД06-0002 / 20.01.2021 г. на Директора на РДСП - Добрич, с която на
основание чл. 16б, ал. 1, т.1-4 от
Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ й е
отказано отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение,
респ. при обявена извънредна епидемична обстановка по заявление от 03.12.2020
г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно, съгласно чл.13, ал.7 от ЗСП.
СЪДИЯ: