РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Ямбол , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330100846 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „ЕСИТ“ ООД - гр.Б., представлявано от
управителя С. С. З., срещу ЕТ „К.Ф.“-гр.Я., представляван от К. К. Ф. Ищецът
твърди, че на 25.09.2019 г. негов служител е извършил оглед на везна в обекта
на ответника, като е установил необходимост от поправка на монтажен възел,
поради неправилно отчитане на датчици. Повредата е била отстранена на
място още същия ден от двама ищцови служители. Извършените действия са
установени със Сервизен протокол № ***/25.09.2019 г., издаден от И. Н., на
длъжност „***“ в „ЕСИТ“ ООД. На 26.09.2019 г., съгласно Сервизен
протокол № ***/25.09.2019 г., е издадена Фактура № *** за извършените
ремонтни дейности на стойност 708 лева с ДДС. Ответникът обаче не е
заплатил стойността на услугата на падежа и дължи обезщетение за забава за
периода от 26.09.2019 г. до 15.11.2020 г. (дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Срещу издадената заповед
за изпълнение по подаденото от ищеца заявление ответникът е възразил в
срок. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 708лв.-главница и
82.01лв.-мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане,
1
за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.
Претендира се и присъждане на разноските в настоящото производство.
В хода на делото исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Признава, че между страните са съществували търговски отношения за
ремонт на везна на едноличния търговец и че дейностите по диагностика и
ремонт на един монтажен възел са извършени на 25.09.2019 г., но твърди, че
това не е довело до отстраняване на повредата и везната не работи правилно.
Изтъква, че в исковата молба са описани ремонтни дейности, които не са
отразени във фактурата, нито стойностите им са отбелязани в сервизния
протокол. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си изцяло и не му се
дължи възнаграждение. Следвало е да отремонтира не само един монтажен
възел, а всичките, което не е направил. Служителите му не са разполагали с
необходимата техника. Протоколът не е подписан от ответника или
упълномощено от него лице. В с.з. ответникът чрез пълномощника си
пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между страните са съществували през 2019 г. търговски
отношения, като поводът за възникването им е неизправност на описания в
исковата молба уред, както и че на 25.09.2019 г. служители на ищеца са
извършили оглед на везната в обекта на ответника и са установили
необходимост от поправка на монтажните възли, за да може датчиците й да
отчитат правилно. Същите факти се установяват от показанията на
свидетелите на двете страни.
Св. Ч.-*** в ищцовото дружество- сочи, че едноличният търговец е заявил
по телефона неизправност на везната -„не работи”. Оборудването й като
механика е изработено от фирма „ПИМ“ ЕООД-Х. (както сочи и вещото
лице), което дружество купува от ищеца тензометрично оборудване и
предоставя на клиентите си готов, сглобен съд. Служителите на дружеството
са извършили ремонт на единия монтажен възел, след което пречките за
работата на уреда не са били отстранени. Не са ремонтирали останалите
2
монтажни възли, доколкото съдът за грозде не е монтиран от ищеца, който
поддържа електрониката на везната и изрично не му е възложено довършване
на ремонта.
Св. Д.-*** при ответника- дава показания, че работниците на ищеца са
започнали работа след пристигането си към 9,30 ч. и са работили до към 16 ч.
Предоставил им е мотокар за повдигане на везната. След приключване на
работата е подписал представения по делото Сервизен протокол
№***/25.09.2019 г., тъй като в обекта не е имало друг представител на
търговеца. В протокола е отразено, че „планките на монтажните възли на
всички датчици са подпряли едни в други и датчиците не отчитат правилно“.
Отразено е свалянето и преправянето на единия възел от двамата работници и
препоръката „клиентът да освободи останалите датчици преди да се направи
калибровка с еталонно тегло“. В протокола е отразено и количество труд в
човекочаса -8 и транспорт сервизен автомобил- 90 км. Св. Д. сочи, че е
оставил протокола на бюрото на ръководителя си, след което е разговарял с
него, че кантарът не е оправен.
Според св.Ч. едноличният търговец е обещал заплащане на стойността на
ремонта и в двата проведени с него разговора –по телефона и на място в
обекта- не е възложил довършването му на ищеца.
В издадената фактура № ***/26.09.2019 г., неподписана от ответника, е
описана услуга „извършена диагностика и проверка на съд за грозде“ на
стойност 590 лв. Общата цена на услугата е 708 лв. с ДДС. Според св. Ч. тази
сума покрива и транспортните разходи, и стойността на труда на двамата
работници на ищеца.
Според вещото лице по техническата експертиза, техниците на ищеца са
достигнали до правилния извод, че проблемът на уреда е механичен и трябва
да бъде извършен предприетия от тях механичен ремонт, след което да се
тества електрониката на везната, която според експерта няма причина да дава
дефект. Проблемът на монтажните възли е, че 4 планки, влизащи във
външните планки, които са с форма на правоъгълник и са в 4-те основи,
носещи целия съд, нямат свободен ход на придвижване, за да може съдът да
притисне тензодатчиците едновременно и те да дадат показания. Този
проблем се дължи на монтажен недостатък, подлежащ на отстраняване от
3
доставчика на уреда. Няма грешка в опита на работниците на ищеца да
отремонтират възела, но той не е довел до отстраняване на недостатъка на
монтажа.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС. В
заявлението в т.9 б „в“-„за какво е паричното вземане“- са изложени фактите,
че е извършен оглед и поправка на монтажен възел поради неправилно
отчитане на датчици съгласно Сервизен протокол № ***/25.09.2019 г.
Ответникът е подал възражение срещу заповедта за недължимост на
вземанията.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл.9 и чл. 266 ал.1 от ЗЗД и чл. 309а ал.1 от ТЗ.
Вземането на ищеца произтича от договор за услуга-ненаименован
договор, разновидност на договора за изработка по чл. 258 от ЗЗД, чието
сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето,
установен с чл.9 от ЗЗД.
Касае се за валиден договор между търговци, неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По делото е безспорно сключването на договор за услуга, но е спорно дали
съдържа възлагане на цялостен ремонт на везната, съответно дали
претендираното възнаграждение е дължимо само при такъв осъществен
ремонт. Същевременно не е спорно, че ответникът не е платил за проверката
на уреда и ремонта на единия монтажен възел.
Не е спорно, че ищецът е оторизиран да обслужва сервизно електронната
везна и че не е монтирал уреда в обекта на ответника. От тези обстоятелства
4
следва извода, че при уведомяването на дружеството, че „везната не работи“,
за него възниква задължение да извърши проверка за причината за
неизправност и да отстрани евентуални дефекти в електрониката. От
заключението на техническата експертиза се установява, че причината за
неизправност е неправилен монтаж на уреда в обекта, а не неизправност на
електронната везна.
Съгласно чл. 293 ал.1 от ТЗ за действителността на търговските сделки по
правило не се изисква форма. Поради това сключването може да се доказва с
всички допустими доказателства. В случая е подписан сервизен протокол,
удостоверяващ извършените действия по оглед на уреда и частичен ремонт.
Св. Д. сочи, че е подписал протокола, тъй като не е имало друг служител на
ответника в обекта. След подписването е оставил документа на бюрото на
търговеца, когото е уведомил, че неизправността на везната не е отстранена.
Т.е. ответникът се е запознал с протокола, удостоверяващ частичен ремонт и
конкретна препоръка за допълнителен такъв. Съгласно чл. 301 от ТЗ, при
действие от името на търговец без представителна власт се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В случая няма нито твърдение, нито данни търговецът да се е
противопоставил на действията на своя работник по подписване на протокола,
нито на извършения частичен ремонт. Няма данни да е възложил на ищеца
извършването на препоръчания от него в документа допълнителен ремонт -на
останалите монтажни възли.
Следователно не може да бъде споделено становището на страната, че на
ищеца е бил възложен цялостен ремонт и само при неговото извършване се
дължи претендираното от изпълнителя възнаграждение.
По двустранния договор са възникнали задължения и за двете страни: за
едната - да изработи нещо, за другата - да приеме изработеното и да плати
възнаграждение. Съгласно чл. 266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да плати
възнаграждението за приетата работа. Изпълнението на възложената работа
може да се установи с всички доказателствени средства. В случая двустранно
подписания сервизен протокол установява приемането на работата,
представляващо изпълнение на едно от задълженията на възложителя.
Приемането на работата означава получаване на изработеното и признание,
5
че то съответства на поръчаното (сходно е становището на ВКС в Решение
№76/10.08.2015 г. по т.д.№ 729/2014 г., ІІ т.о. относно подписан от страните
частен документ за извършените работи, като ВКС възлага доказателствената
тежест за неизвършването им на възложителя). Както сочи вещото лице,
работниците на ищеца са достигнали до правилния извод, че проблемът на
уреда е механичен и извършените от тях действия са технически правилни.
Доколкото не е последвало изрично възражение по чл. 264 ал.2 от ЗЗД, се
счита, че и търговецът е приел работата, която може да му бъде полезна. Не е
възразил, че тя е следвало да се извърши от фирмата, осъществила монтажа,
нито че направеното от ищеца е пречка за довършване на ремонта (което в.л.
категорично отрича). Поради това доводите в писмената защита за
„компрометиране“ на гаранцията (ненаправени в срока за отговор и
преклудирани) са неоснователни. Т.е. станало е изискуемо задължението за
плащане на възнаграждение.
Ответникът не е възразил в писмения отговор и в с.з. срещу размера на
иска. Не е оспорил стойността на фактурираната услуга, нито е заявил, че
извършените от ищцовото дружество ремонтни работи са на по-ниска
стойност от твърдяната. Поради това не са събирани доказателства по реда на
чл. 162 от ГПК за съответствието на сумата по фактурата на средните пазарни
цени за тези услуги. Същевременно не са оспорени показанията на св.Ч.
относно проведените разговори с едноличния търговец за размера на
възнаграждението и приемането му от възложителя, обещал плащане. Поради
това показанията му следва да бъдат кредитирани. С оглед на последното
липсата на посочване в сервизния протокол на парична стойност не обуславя
недължимост на заплащане на възнаграждение за реално извършената работа
(вкл. направените транспортни разходи). Противното означава неоснователно
обогатяване на ответника, получил правилно диагностициране на причините
за неизправност на уреда и частичен ремонт.
Следователно е възникнало претендираното от ищеца вземане и искът му
за него следва да бъде уважен.
Неоснователни са доводите, развити едва в писмената защита на
ответника, относно липсата в заявлението на излагане на обстоятелствата, от
които произтича вземането, установени в хода на исковото производство.
6
Както в заявлението – в т.9, така и в заповедта на съда е изложено, че сумата
се дължи поради неплащане на извършен оглед на везна и поправка на
монтажен възел, съгласно сервизен протокол № ***/25.09.2019 г.
Що се отнася до исканото обезщетение в размер на законната лихва
съгласно чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а ал.1 от ТЗ, по делото няма данни за точния
момент, в който е постигнато съгласието между страните за заплащане на
сумата, съответно за момента на настъпване на забавата за изпълнение на
задължението на ответника да плати възнаграждение. Фактурата не е
подписана от длъжника и към момента на издаването й той не е бил в забава.
Няма данни кога са проведени разговорите за плащане на сумата от св.Ч. и
едноличния търговец. Поради това моментът на забавата може да бъде
отнесен към датата на предявяване на претенцията в съда. Искът на ищеца за
предходен период се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските
следва да се уважи съразмерно на уважената част (чл. 78 ал.1 от ГПК).
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските от заповедното в исковото
производство. По заповедното производство са дължими съразмерно
направените разноски за ДТ. Уговорено е адвокатско възнаграждение и
разноски, платими по банков път, но не са представени доказателства за
заплащането на такива по уговорения начин.
Искането на ответника за разноските следва да се уважи на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „К.Ф.“-гр.Я.,*** представляван от
К. К. Ф., ЕИК *********, дължи на „ЕСИТ“ ООД - гр.Б., ул.***, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. С. З., сумата 708 лв.,
представляваща неплатена цена за извършена услуга- оглед на везна и
поправка на монтажен възел, съгласно сервизен протокол № ***/25.09.2019 г.,
7
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 20.11.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение № ***/23.11.2020г. по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС, а искът за
мораторна лихва в размер на 82.01лв. за периода от 26.09.2019 г. до
15.11.2020 г. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ „К.Ф.“-гр.Я*, ул. ***, представляван от К. К. Ф., ЕИК
********* да заплати на „ЕСИТ“ ООД - гр.Б., ул. *** ЕИК *********,
представлявано от управителя С. С. З. направените по настоящото дело
разноски в размер на 407,93 лв., както и разноски по заповедното
производство в размер на 14,18 лв..
ОСЪЖДА „ЕСИТ“ ООД - гр.Б., ул.*** ЕИК *********, представлявано от
управителя С. С. З. да заплати на ЕТ „К.Ф.“-гр.Я., ул.***, представляван от К.
К. Ф., ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 49,83 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8