№ 796
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на осми
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.ов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503630 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба вх. № 281230/2020 г. от И. Р. Е., чрез адв. С.Р., срещу Решение № 260850/23.10.2020
г., постановено по гр. д. № 9473/2019 г. по описа на РС - Варна, XVIII състав, с което е
отхвърлен предявеният от И. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“
№ 26, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против С. А. С., ЕГН **********, и
Св.О. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“ № 22, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците НЕ са собственици
на имот УПИ XVI - общ., в кв. 71 в гр. Долни Чифлик, с площ от 600 кв. м., по
регулационния план на гр. Долни Чифлик, обл. Варна, при граници на имота: улица с ОК
508 - 509, УПИ XVII, УПИ XVIII, УПИ II - 366, УПИ II - 370, УПИ II - 378, УПИ XV.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно, неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага,
че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал постановките на ТР 8/27.11.2013
г. на ОСГТК. Твърди, че същият неправилно е разгледал нА.чие на предпоставки на изтекла
в полза на жалбоподателя придобивна давност. Сочи, че съдът неправилно е анА.зирал
назначената по делото СТЕ. Навежда доводи, че не е съобразено посоченото в исковата
молба обстоятелство, че се ползват и са заградени 7558 кв. м. от имота. Излага, че имот УПИ
XVI - общ., в кв. 71 в гр. Долни Чифлик попада с цялата си площ в границите на имота,
който рода Е.и владее над 75 години. Твърди, че съдът неправилно е ценил свидетелските
показания, като излага подробни съображения в тази насока.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции.
В законоуставения срок е депозиран писмен отговор от С. А. С. и Св.О. С., чрез адв.
Д.А., в който излагат становище, че атакуваното решение не страда от пороците, посочени
във въззивната жалба. Настояват за отхвърляне на същата и потвърждаване на
1
първоинстанционното решение. Претендират разноски.
Подаден е писмен отговор от Община Долни Чифлик - трето лице, помагач на
страната на ответниците С. А. С. и Св.О. С., в който се оспорва въззивната жалба. Подробно
се излагат съображения за правилността на първоинстанционното решение и се настоява за
неговото потвърждаване.
В съдебно заседание въззивникът И. Р. Е., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Любомир Р. и адвокат Д.П., които поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите С. А. С. и С. А. С., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адвокат Д.А., която оспорва въззивната жалба и поддържа
отговора на същата.
В съдебно заседание третото лице – помагач, Община Долни чифлик, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт Д.л.. Оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. Р. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“ № 26, срещу С. А. С., ЕГН **********, и
Св.О. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“ № 22, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците НЕ са собственици на имот УПИ XVI - общ., в кв. 71 в гр. Долни
Чифлик, с площ от 600 кв. м., по регулационния план на гр. Долни Чифлик, обл. Варна, при
граници на имота: улица с ОК 508 - 509, УПИ XVII, УПИ XVIII, УПИ II - 366, УПИ II - 370,
УПИ II - 378, УПИ XV.
В исковата молба вх. № 44295/19.06.2019, уточнена с молба вх. № 73383/10.10.2019 г.,
се излага, че дядото на ищеца – А.А.Х. (А.И.С.), закупил на 21.01.1944 г. с предварителен
договор от Д.К.Т. следния недвижим имот: къща от дърва и кирпич, покрита с марсилски
керемиди, с площ 18 кв. м. и дворно място с площ 8 дка, находящо се в чертите на с. Долни
чифлик, при съседи: братя Ив. Ц., наследници на Т.Ч., Ст.М.К., като още на същата дата бил
въведен във владение на закупения имот. Посочено е, че съгласно чл. 2 от договора,
продавачът се задължавал да снабди купувача с надлежен нотариален акт, което обаче не
било сторено. От своя страна Д.К.Т. закупил горецитирания имот от М.К.Д. на 10.05.1941 г.
също с предварителен договор, като последният бил вписан в нотариалните книги при
Варненския областен съд със Записка № 45, том XXII, от дата 20.08.1941 г.
Твърди се, че горният недвижим имот се владял от А.Х. (А. Е.) от 21.01.1944 г. до
смъртта му на 08.12.1989 г., а оттогава досега - от неговите наследници по закон, като
владението им е трайно, непрекъснато и несмущавано. Уточнено е, че фактическата власт е
осъществявана от ищеца, чрез извършване на различни селскостопански дейности, ползване
и стопанисване на заградения имот (празно дворно място). Навеждат се доводи, че нито
държавата, нито Община Долни чифлик са били някога собственици на същия.
Ищецът сочи, че за определяне на идентичност на закупения през 1941 г. от Д.К.Т.
имот с ПИ 370 от кв. 71 по кадастралния план от 1963 г. и с ПИ 370, попадащ в кв. 1 и кв. 71
по кадастралния план от 1985 г. на гр. Долни Чифлик, е ангажирал техническа експертиза
на „Ландинвест ВТ“ ЕООД.
Излага, че Община Долни чифлик отказала да издаде на наследниците на А.Х. (А. Е.)
2
удостоверение, че описаният имот не е общински, неодходимо им за издаване на нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка, поради което ищецът подал молба с вх. №
9400/ И-56 от 04.02.2019 г. за удостоверяване нА.чието или липсата на Акт за общинска
собственост както на посочения, така и на съседните имоти. От писмения отговор на
Общината с изх. № 9400 И-65 от 18.02.2019 г. ищецът разбрал, че части от имота на
наследодателя му са актувани като общински. Издаден бил АЧОС № 1563 от 25.08.2017 г. за
УПИ XVI – общ., в кв. 71 на гр. Долни чифлик, като в графа 11 – „Забележки“, на Акта било
отразено, че имотът е продаден на трето лице с Договор за покупко-продаждба № 522/
07.11.2018 г., вписан в АВ – Варна, с вх. рег. № 31183 от12.11.2018 г., акт № 160, том
LXXXI, дело 3406.
Сочи, че цитираният в писмото имот е продаден на С. А. С.. Счита, че продажбата на
същия няма вещно-прехвърлително действие и е непротивопоставима на ищеца.
Настоява за уважаване на предявената претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. А. С. и Св.О. С., чрез адвокат Д.А. – ВАК,
са депозирА. писмен отговор, в който излагат доводи за недопустимост, респективно
неоснователност на исковата претенция. Сочи, че са придобили процесния имот чрез
Договор за покупко-продажба № 522/07.11.2018 г. от Община Долни чифлик, която от своя
страна се е легитимирала като собственик на същия с АЧОС № 1563/25.08.2017 г. Твърдят,
че по силата на чл. 5 от ЗОС, актът за общинска собственост е официален свидетелстващ
документ, съгласно който актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване
на противното. Навеждат, че поради горното, дори с отричането на правата им на
собственици, произтичащо от посочения Договор за покупко-продажба, за ищеца отново ще
е нА.це невъзможност да придобие имота по давност. В условията на евентуалност, считат,
че тъй като в исковата молба е посочено, че фактическата власт върху имота се упражнява
от всички наследници на общия им наследодател, правен интерес за ищеца е нА.це само по
отношение на припадащата му се идеална част от имота. Посочват още, че за последния
правен интерес не е нА.це, тъй като същият не е владял и не владее процесния имот нито
сам, нито заедно с другите си сънаследници. Настояват производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо.
Отделно твърдят, че искът е и неоснователен, тъй като ПИ 370, за който ищецът
претендира, че е придобит от наследодателя му А.Х. (А. Е.), и част от който е и закупеният
от тях имот, е общинска собственост и не е бил стопанисван от физически лица в
последните 30 години, като едва през 2016 г. ищецът заградил част от него с площ около 600
кв. м. Излагат, че ищецът е собственик на жилищна сграда в УПИ III-370 в кв. 71 от плана на
града, също част от ПИ 370, като същата е изградена с отстъпено право на строеж, а
нотариален акт е издаден впоследствие, през 2013 г. Сочат, че именно с документ за
собственост Удостоверение за отстъпеното право на строеж от 1965 г. А.Х. (А. Е.) е записан
в Разписния лист срещу имот УПИ III-370 в кв. 71.
Навеждат, че нито процесният имот, нито съседните от ПИ 370 са декларирани от
ищеца и останА.те наследници на А.Х. (А. Е.) и за тях не са заплащани данъци. Оспорват, че
закупеният от А.Х. (А. Е.) през 1944 г. имот и ПИ 370 са идентични. Оспорват, че А.Х. и А.
Е. са едно и също лице.
Настояват за прекратяване на производството като недопустимо, респективно за
отхвърляне на предявената претенция.
С Определение12828/30.09.2019 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на
страната на ответниците Община Долни Чифлик, област Варна, представлявана от Кмета -
3
Кр.А..
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за продажба на недвижим имот, на 10.05.1941 г. М.К.Д. от с. Равна
гора, Варненско, е продал на Д.К.Т. от с. Круша, Варненско, следния свой недвижим имот:
една къща, построена върху 18 кв. м., направена от дърва и кирпич, покрита с марсилски
керемиди, с дворно място 8 дка, находящи се в чертите на с. Долен чифлик, при съседи:
братя Ив. Ц., Т. П. Айкънов, Илия Петров и пасбище. В забележка е отразено, че
гореозначеният имот се предава и приема във владение от датата на договора. От Записка №
45, том XXII, от 20.08.1941 г. се установява, че горецитираният договор, е вписан, съгласно
чл. 25 и последващите от Закона за допълнение на Закона за спекулата, в нотариалните
книги на Варненския областен съд.
Видно от Договор за продажба на недвижим имот, на 21.01.1944 г. Д.К.Т. от с.
Круша, Варненско, е продал на А.А.Х. от с. Долен чифлик следния свой недвижим имот:
една къща, построена върху 18 кв. м., построена от дърва и кирпич, покрита с марсилски
керемиди, с дворно място 8 дка, находяща се в чертите на с. Долен чифлик, при съседи:
братя Ив. Ц., наследниците на Т. П. Ч., Ст.М.К., като купувачът е въведен в законно
владение от датата на договора. В забележка е отразено, че в двора е насадено и 1 декар
лозе. Член 2 от Договора гласи, че продавачът се задължава да снабди купувача с надлежен
нотариален акт.
Видно от Молба с вх. № 9400/И-56/04.02.2019 г. от И. Р. Е. до Кмета на Община
Долни чифлик, област Варна, молителят излага, че по силата на Нотариален акт № 104, том
I, рег. № 3995, нот. дело № 522 от 2013 г., е собственик на едноетажна жилищна сграда с
площ 70 кв. м., построена в дворно място, намиращо се в гр. Долни чифлик, ул. „Ясен“ №
26, представляващо УПИ III-370 от кв. 71 с площ от 590 кв. м., като моли писмено да бъде
информиран нА.це ли е Акт за държавна собственост, респективно Акт за общинска
собственост, на посочения имот - дворно място, и на съседните имоти, както и ако е нА.це
такъв Акт за описания имот, да му бъдат посочени номерът, годината и правното основание
за същия.
Видно от Отговор на Молба вх. № 9400/И-56/04.02.2019 г. с изх. № 9400 И-65 от дата
18.02.2019 г., подписан от Кмета на Община Долни чифлик, със същия И.Е. е уведомен, че
няма съставен Акт за общинска собственост на УПИ III-370 от кв. 71. Отразено е, че
приложено са изпратени следните документи: АЧОС № 1563 от 25.08.2017 г. за УПИ XVI-
общ., в кв. 71 в гр. Долни чифлик; АДС № 297 от 03.06.1981 г. за УПИ I-366 в кв. 71 в гр.
Долни чифлик; Договор за отстъпено право на строеж от 08.06.1981 г. за УПИ I-366 в кв. 71
в гр. Долни чифлик; Типови договори за отстъпване право на строеж, както следва: от
10.04.1965 г. – за УПИ II-366 в кв. 71 в гр. Долни чифлик, от 12.04.1965 г. – за УПИ IV-378 в
кв. 71 в гр. Долни чифлик, от 21.05.1961 г. – за УПИ V-377 в кв. 71 в гр. Долни чифлик, от
18.06.1981 г. – за УПИ VI-376 в кв. 71 в гр. Долни чифлик; АДС № 296 от 03.06.1981 г. за
УПИ VI-376 в кв. 71 в гр. Долни чифлик.
Видно от Акт № 1563 за частна общинска собственост, издаден от Община Долни
чифлик, област Варна, вписан в Службата по вписванията – гр. Варна, с вх. рег. №
23049/28.08.217 г., акт № 45, том LV, стр. 11749, със същия на 25.08.2017 г., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 56, ал. 1 от Закона за общинската собственост, като частна
общинска собственост е актуван УПИ XVI-общ., в кв. 71 в гр. Долни чифлик, с площ от 600
кв. м., с граници на имота: УПИ XVII, УПИ XVIII, УПИ II-366, УПИ III-370, УПИ IV-378,
4
УПИ XV, улица ОК 509-508. В т. 8 – Номер и дата на съставени по-рано актове, е посочено,
че няма такива. В т. 11 – Забележки, е отразено следното: съгласно Договор за покупко-
продажба № 522 от 07.11.2018 г., вписан в АВ – Варна, с вх. рег. № 31183 от 12.11.2018 г.,
акт № 160, том LXXXI дело 3406, имотът е продаден. Със Заповед № РД 2527 от 15.11.2018
г. имотът е отписан от актовите книги на Община Долни Чифлик.
Видно от нотариално заверена на 18.06.2019 г. Декларация, подписана от И. Р. Е., в
същата е декларирано, че името на наследодателя му А.А.Х., с което е вписан в Договр за
покупко-продажба, и имената А. И. Е. и А.А. Е. са имена на едно и също лице.
Видно от Удостоверение за наследници, издадено от Община Долни чифлик с изх. №
30 от дата 21.01.2019 г., в същото като наследници на лицето А. И. Е. (починал на
07.12.1989 г.), фигурират лицата Р. И. Е., ЕГН **********, и С.А. Е., ЕГН ********** -
синове на А. И. Е.; И. Р. Е., ЕГН ********** - син на Р. И. Е. и внук на А. И. Е..
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение, № 104, том I, рег. № 3995, нот. дело 522 от 21.12.2013 г., И. Р. Е. е признат за
собственик по давност на следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с площ 70
кв. м., построена в дворно място, намиращо се в гр. Долни чифлик, ул. „Ясен“ № 26,
представляващо УПИ III-370 от кв. 71 с площ от 590 кв. м. по плана на града, при граници на
имота: УПИ IV-378, УПИ II-366 и улица.
Видно от Заповед № 468 от 07.08.1990 г., председателят на ИК при Общински
народен съвет – гр. Георги Трайков, на осн. чл. 75 от ППЗТСУ, е одобрил изменение на
регулацията на кв. 1 и кв. 71 по плана на града, като се образуват нови парцели за
индивидуално жилищно строителство по приложена скица № 714/01.08.1990 г.
Видно от Разписен лист към проекта за дворищна регулация по КП от 1963 г. на с.
Долен Чифлик, околия Варненска, А.А. Е. е вписан като собственик на парцел № III – 370, в
кв. 71, с площ от 590 кв.м., съгласно Удостоверение за строеж от 1965 г.
Видно от Разписен лист към КП от 1985 г. на гр. Долен Чифлик, като собственик на
парцел № III – 370, в кв. 71, с площ 590 кв.м., са вписани наследниците на А. И. Е., съгласно
Удостоверение за строеж от 1965 г.
Видно от Молба от 1964-1965 г. до Председателя на Общински народен съвет –
Долен чифлик, от С.А. Е., последният излага, че е бездомник и няма дворно място, където да
си построи жилищна сграда, като дворно място нямат и останА.те членове на домакинството
му, поради което моли да му бъде отстъпено право на строеж върху държавна земя в парцел
IV-376 с площ от 595 кв. м., кв. 71 по плана на с. Долен чифлик.
Видно от Типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от дата
12.04.1965 г., Общински народен съвет – Долни чифлик, е продал на С.А. Е. правото на
строеж върху урегулирано дворно място от 595 кв. м., представляващо парцел IV-376 в кв.
71 по плана на с. Долен чифлик.
От Договор за покупко-продажба № 522/07.11.2018 г., вписан в АВ – Варна, с вх. рег.
№ 31183 от 12.11.2018 г., акт № 160, том XXXI, дело 3406, се установява, че Община Долни
Чифлик, на основание проведен публичен търг с явно наддаване за продажба на имоти
общинска собственост, продава на купувача С. А. С., ЕГН **********, следния недвижим
имот: УПИ XVI – общ. в кв. 71 с площ 600 кв.м. по регулационния план на гр. Долни
Чифлик, област Варна, при граници на имота: улица с ОК 508 - 509, УПИ XVII, УПИ XVIII,
УПИ II - 366, УПИ III - 370, УПИ IV - 378, УПИ XV, съгласно АЧОС № 1563 от 25.08.2017
5
г.
Видно от Акт за сключен граждански брак № 25 от дата 24.06.1996 г., С. А. С., ЕГН
**********, и С.А. Б., ЕГН **********, са сключили граждански брак.
Видно от Заключението по допуснатата пред първа инстанция Съдебно-техническа
експертиза с вх. № 26776/13.05.2020 г., за да отрази имотите на ищеца и ответниците,
вещото лице е представило същите в съществуващите им на място огради на 3 комбинирани
скици, като на Скица 1 (л. 123 от първоинстанционното дело) ги е показало в сравнение с
регулационния план, одобрен със заповед № 769/30.05.1985 г., изменен със заповед №
468/07.08.1990 г., и КП, послужил за изработване на регулацията; на Скица 2 (л. 124) – в
сравнение с регулационния план, одобрен със заповед № 769/30.05.1985 г., и КП, послужил
за изработване на регулацията; на Скица 3 (л. 125) - в сравнение с регулационния план,
одобрен със заповед № 5773/15.11.1963 г., и КП, послужил за изработване на регулацията.
Отделно на Скица 4 (л. 126) имотите са показани съгласно трите посочени по-горе плана,
както и по действащия КП. Уточнено е, че регулационният план от 1926 г. не е показан на
скиците, тъй като не е обхващал процесните имоти. От Заключението се установява, че по
последния регулационен план, одобрен със заповед № 468/07.08.1990 г., в границите на ПИ
370 попадат следните УПИ: почти целият III-370, почти целият XVI, части от XI, XII, XIII,
XIV, XV, XVII, XVIII - всички от кв. 71, както и части от парцели XX, XXI, XXII, XXIII,
XXIV, XXV, XXVI – от кв. 1. След оглед на място и извършени геодезически измервания,
вещото лице е установило, че ПИ 370 не се владее на място така, както е показан на КП.
Същият, както е отразено на скици 1, 2 и 3, не е ограден от всички страни, като между т. 1 и
т. 2 от геодезичното заснемане, както и между т. 12 и т. 13 има изградена масивна ограда, от
т. 2 до т. 9 – паянтова такава, а от т. 9 до т. 12 на място ограда няма. УПИ XVI – продаден от
Община Долни чифлик на ответниците, е ограден изцяло с полумасивна ограда - телена
мрежа на бетонови колове, като площта му, измерена на място, е 600 кв. м.
Вещото лице излага, че в разписния лист на плана от 1926 г. няма вписване за ПИ 370
и УПИ XVI, тъй като те не попадат в обхвата му. В разписния лист към КП от 1963 г. срещу
ПИ 370 е записан А.А. Е., като вдясно е изписано, че от имота е образуван парцел III, кв. 71,
а като основание за вписването е посочено Удостоверение за строеж от 1965 г. В разписния
лист към КП от 1985 г., респективно от 1990 г., срещу ПИ 370 са вписани наследници на А.
И. Е., като основанието е същото. УПИ XVI - общ., в кв. 71 се появява за първи път с
влизане в сила на Заповед № 468/07.08.1990 г. и като собственик е записана С. А. С. с
основание Договор за продажба № 522/07.11.2018 г. Първият КП, в който ПИ 370 се появява,
е от 1963 г., като по него по-голямата част от имота е земеделска земя и само частта,
включена в парцел III-370 в кв. 71, е в регулация. Вещото лице сочи, че не е установило
данни за внасяне на имота в ТКЗС или за възстановяването му по ЗСПЗЗ. Излага, че след
изследване на площта и границите на ПИ 370 по КП от 1963 г. и тези на имота, предмет на
Договор за продажба от 21.01.1944 г., не установява идентичност между тях. Изтъква, че ПИ
370 по КП от 1963 г. е с площ 6780 кв. м. (графически изчислена), а имотът, описан в
Договора, е 8 дка (8000 кв. м.); в КП от 1963 г. не е отразена къщата със застроена площ от
18 кв. м., описана в Договора; не се установява и съвпадение на съседите съгласно Договора
и по КП от 1963 г.
В съдебно заседание, проведено на 15.05.2020 г., вещото лице уточнява, че и
масивната, и паянтовата ограда на ПИ 370 не са еднотипни, същите са правени от различни
собственици, по различно време. Сочи, че между т. 9 и т. 12 на място има храсти – по-скоро
синур, а не ограда, през която да не може да се минава. Излага, че в по-голямата си част
мястото е затревено, като си личи, че там са пускани животни да пасат трева, но в момента
на огледа такива е нямало; в източната част, която опира до парцел III, земята е
6
обработваема. Сочи, че между парцел IV и парцел III, както и между парцел IV и останалата
част на ПИ 370 няма ограда.
От Съдебно техническата експертиза с вх. № 266508/17.09.2020 г. се установява, че
материА.зираната на място ограда на ПИ 370 така, както е изградена, в цялост не е отразена
в нито един от регулационните планове, като на места се различава значително от тях.
Същата съвпада максимално с границата на ПИ 370 по КП от 1963 г. между точки 3 и 8 от
геодезичното заснемане и с границите на парцели III-370 и IV-378 по регулационния план
между точки 2, 1, 13 и 12. В последващите регулационни планове съвпадението е същото.
Подробно е посочен видът на оградата в отделните участъци на ПИ 370: от т. 1 до т. 2
от геодезичното заснемане – масивна, изградена преди повече от 10 години; от т. 2 до т. 6 –
полумасивна, от телена мрежа върху бетонови и дървени колове, над 20-годишна, по
предположение на вещото лице поставяна от собствениците на съседните имоти; от т. 6 до т.
8 – нещо подобно на жив плет с широчина 4-5 м., обрасло място с къпинак и салкъми, с
просеки, като има единични дървета на възраст над 20 години, но растенията в по-голямата
си част са на не повече от 5 до 8 години; от т. 8 до т. 9 - паянтова, около 35 м. от която
изградена от армировъчна мрежа и около 10-15 м. – от бодлива тел на 2 реда, на не повече от
5 години; от т. 9 до т. 10 – слог с височина от около 1 м.; от т. 10 до т. 11 – телена мрежа на
бетонови колове, изградена след огледа за първата експертиза (06.01.2020 г.); от т. 11 до т.12
– на място ограда няма; от. т. 12 до т. 13 – масивна, изградена преди повече от 10 години; от
т. 13 до т. 1, откъм улицата – сгради и масивна ограда на повече от 10 години. Вещото лице
сочи, че по КП от 1963 г. границата покрай дерето е отразена като нематериА.зирана, и при
оглед на място не се установяват остатъци от предходна ограда.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Сабри Ибрямов М., без родство и дела със страните, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви, от същите се установява, че свидетелят познава ищеца
откакто последният бил малък. Свидетелят сочи, че когато бил дете, с А. Е. били съседи,
имотите им граничели. Излага, че от към 1950 до към 1960 година не живеел в Долни
чифлик, след това се върнал отново, като новата му къща също била близо до имота на А. -
на ъгъла на ул. „Ясен“. Дядо А. имал място 7-8 дка, което било оградено, като оградата
била първо дървена, после сложили бодлива тел. Изтъква, че имотът винаги е бил заграден.
Излага, че в имота сеели всичко – картофи, мамули, имало люцерна. Къщата на А. била
стара и когато починал, я съборили. Сега внукът му – И., имал голяма тухлена къща.
Свидетелят излага, че е посещавал същата– включително преди седмица, и е виждал, че
отпред има засети лук, чесън и др. Заявява, че не е ходил зад къщата и не знае дА. в
момента на останалата част от имота на А. има нещо засято. Изтъква, че след като А.
починал, всичко си останало заградено и го работели синовете му, посочва името на единия
от тях - Рафет, а след това и внукът му. Сега имотът пак бил заграден от всички страни, като
оградата била от бодлива тел, а в западната част, където е дерето, имало храсталак. Откъм
дерето имало ограда, но през нея можело да се влезе, като се повдигне телта, която била на
разстояние около 50 см. Сочи, че къщата на А. била в сегашното място на ответницата,
която се появила преди 7-8 месеца и малко след това заградила мястото. Сочи, че не знае как
последната е „влязла“, за да загради мястото, нито как А. е взел земята. Заявява, че
Общината никога не е обработвала имота и не е виждал да дава на някого да го обработва.
От показанията на свидетеля Ю.А.К, които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, се установява, че същият е от Долен чифлик и познава ищеца от 1969 г. -
когато станал зет на сина на дядо А., а самия дядо А. познавал от малък. Излага, че дядо А.
имал място около 8 дка, като свидетелят също обработвал това място - сеели картофи,
чесън, лук, люцерна. Сочи, че докато дядо А. бил жив, и той ползвал мястото - бил го
7
заградил и сеел „всичко“, в горния край имало лозе, както и в долния, към гробищата;
имало и ябълкови градинки със синапови ябълки. Посочва, че къщата на дядо А. се
намирала до ябълковите градини. След като се срутила, синът му посторил къща по-близо до
улицата. Посочва още, че откъм улицата мястото на дядо А. било заградено с масивна
бетонова ограда, а на долната страна – с мрежа на бетонови колчета. Откъм дерето също
било заградено, като телената ограда сега била съборена, но някои от коловете още стояли.
Изтъква, че в момента мрежа имало само от едната страна, а от долната страна имало
храсти, къпинаци, през които можело да се мине. Свидетелят сочи, че той лично бил слагал
ограда на мястото от 8 дка, подменял колчетата и мрежите, когато се чупели. Поддържал я
заедно с ищеца и останА.те. Свидетелят изтъква, че откакто се е оженил, не е виждал друг
човек да ползва мястото, както и че Общината не била обработвала същото. Сочи, че
познава ответницата С., последната се появила в имота миналата година, като заградила
нейното място. КазА. му, че е взела мястото от Съвета.
В показанията си свидетелят на ответната страна С.Й.Ст., без родство и дела със
страните, които съдът намира за хаотични, несвързани и неясни, първоначално сочи, че
познава ищеца И.Е. и ответница С. бегло. Непосредственно след това посочва, че познавал
А. Е., не знае кой е И.. Същевременно заявява следното: „С. не я познавам. А... С. я
познавам, долу-горе сме комшии на 100-тина метра“. Излага, че същата си купила празно
място от Общината и го заградила около 2017-2018 г. Заявява, че не знае около този имот да
е имало друг от 8 дка. Не знае дА. дядо А. е имал имот там; говорело се, че е имал, но
свидетелят не го бил виждал. Излага, че минавал постоянно покрай новия имот на
ответницата пеша, когато отивал за дърва – там нямало пътища, не било заградено и нямало
постройки, нямало и пътечка, било пасище и се минавало свободно. Наблизо, на около 1
км., имало гора; свидетелят минавал през мястото на ответницата. Излага, че на ден минавал
по два-три пъти от там, тъй като живеел в близост - на 200-300 метра; минавал през седмица
и след като се пенсионирал през 2009 г., имало периоди, в които по два-три месеца не бил
минавал; а напоследък – „сигурно цял сезон“. Сочи, че не бил минавал след 2017 г., когато
едно момче – свидетелят предполага, че е правнук на дядо А., оградило с мрежа, имало една
барака и отглеждало телета. Свидетелят сочи, че преди това било пасище, имало коне и
магарета, оттам минавА. и други хора. Заявява, че не знае на кого е мястото, през което е
минавал, счита, че е нямало стопанин. В тази връзка посочва, че повечето имоти там били
общински, включително и неговия. Свидетелят заявява, че не е виждал процесното място да
е обработвано от Общината, нито Общината да го е давала под наем.
От показанията на свидетеля А.Й.К., без родство и дела със страните, които съдът
цени като последователни, се установява, че същият познава ответницата С., тъй като
последната закупила имот през октомври 2018 г. на 100 метра от неговия. Минавал покрай
имота й по ул. „23-ти септември“, когато ходел при сина си; на това място нямало никаква
ограда преди ответницата да го загради. Сочи, че по-рано там било поляна, пасище с кози,
кучета, коне и магарета, откъдето минавА. всички. Излага, че помни А. Е.. В мястото на
последния имало кирпичена къща с две стаи, като самото място не било заградено, около
къщата нямало нищо сято, било пасище и всички ходели там да пасат магарета и овце.
Синът на дядо А. заградил една голяма поляна и построил къща, която не била на мястото
на старата, а към ул. „Ясен“. Къщата на А. била по-назад, а мястото на С. – още по-назад, и
преди било свободно. Излага, че миналата или по-миналата година е ходил на поляната,
където е ответницата С., не било оградено и събирА. торливки. Излага, че преди 15 дена
мястото е било заградено с нова мрежа. Изтъква, че ответницата гледа дръвчета и всичко е
засято. Преди това е било пасбище и не е имало нищо засято. Сочи, че зад мястото на С.,
надолу до дерето, 2-3 дка няма нищо, само лозя. Не е имало никаква ограда, която да е
направена наново. Не знае Общината да е обработвала някога процесното място, сочи, че
същото е било безстопанствено.
8
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящия случай е отрицателен установителен иск за
собсвеност с правно основание чл. 124 от ГПК.
НА.чието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на всички искове, включително на установителните искове за собственост, за
която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Съобразно ТР № 8/2012
г. на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
или други вещни права е нА.це, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника.
Спецификата на предявения иск обуславя разпределението на доказателствената
тежест между страните в процеса относно установяване на елементите от фактическия
състав на спорното право, като ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно
доказване нА.чието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно
основание. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо
отрича правото на ответниците, то последните трябва да изчерпат в процеса всички
основания, на които правото им би могло да се породи. В тежест на ищеца пък е да установи
фактите, на които основава интереса си от предявения иск.
В конкретния случай за ищеца е нА.це правен интерес от търсената защита,
доколкото същият ангажира доказателства за упражнявана фактическа власт върху
процесния имот от 1944 г. въз основа на предварителен договор за покупко-продажба
(Договор за продажба на недвижим имот от 21.01.1944 г.). Оспорват се и предпоставките,
въз основа на които Община Долни Чифлик е актувала имота като частна общинска
собственост. Наред с това, ищецът има интерес да обори вписването в кадастралните
регистри, в които като собственик на процесния имот фигурира С. А. С..
Още с исковата молба ищецът е оспорил съставения на 25.08.2017 г. АЧОС № 1563
за УПИ XVI – общ., в кв. 71 на гр. Долни чифлик, с оглед на което в тежест на насрещната
страна е да докаже по категоричен начин основанието, на което е придобила спорното
право.
Безспорно съставянето на АЧОС, респективно липсата на такъв, не влияе върху
режима на собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основанието,
вписано в него, Общината е станала собственик. Видно от горецитирания Акт за частна
общинска собственост, със същия на 25.08.2017 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и във връзка
с чл. 56, ал. 1 от Закона за общинската собственост, като частна общинска собственост е
актуван УПИ XVI-общ., в кв. 71 в гр. Долни чифлик с площ от 600 кв. м. Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон. Правото на собственост се придобива по способ, указан в закона –
правна сделка, давност, или при осъществяване на друг фактически състав, с който законът
свързва придобИ.ето на правото на собственост. Очевидно е, че в настоящия случай няма
записано конкретно придобивно основание, и поради това Актът не може да служи за
официално удостоверяване на такова, което да насочи съда към изследване на неговото
нА.чие. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОбС, актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие. Вярно е, че той има качеството на официален свидетелстващ документ, който
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на
9
конкретно придобивно основание. Поради изложеното, при спор за собственост, оспореният
АЧОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и легитимиращият
се с него следва да установи основанието, на което е издаден.
Само въз основа на дотук изложеното и поради липсата на посочено конкретно
придобивно основание от Общината и доказване на неговото нА.чие, предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Само за пълнота следва да се добави, че едва в писмените бележки на третото лице -
помагач, депозирани пред първоинстанционния съд, е посочено придобивното основание по
§ 42 от ЗОС. Посочената разпоредба предвижда, че с влизането й в сила незастроените
парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата чрез
отчуждително производство, преминават в собственост на общините, с изключение на тези,
които подлежат на връщане на предишните собственици. Придобивното основание по § 42
от ПЗР на ЗИД ЗОС, предвид естеството си, е по силата на закона. То се изразява в
трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота,
предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф
нужди. За да настъпят последиците на горния законов текст, е необходимо да се установи, че
към 1999 г., когато тази разпоредба е била приета, спорният имот е бил частна държавна
собственост и отреждането му е за целите, посочени в този параграф, а именно - за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия. Посочването на това общо
нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска не е в
състояние да удостовери нА.чието на конкретно фактическо основание, по силата на което
имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната
разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил
придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реА.зиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общинска собственост
не е в състояние да легитимира Община Долни Чифлик като собственик на процесния имот.
В обобщение, само възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща
законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни имоти стават
общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на
правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на
фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на
посочената разпоредба.
В тази връзка и не може да се приеме, че по делото са нА.це доказателства някога
имотът да е бил държавен или общински. Видно от Разписен лист към проекта за дворищна
регулация по КП от 1963 г., А.А. Е. е вписан като собственик на парцел № III – 590 кв.м., в
кв. 71, съгласно Удостоверение за строеж от 1965 г., както и в Разписен лист към КП от 1985
г. на гр. Долен Чифлик, като собственик на парцел № III – 590 кв. м., в кв. 71, са вписани
наследниците на А. И. Е., съгласно Удостоверение за строеж от 1965 г. Разписните листи
сами по себе си не установяват право на собственост, но представляват индиция за същото.
Вещото лице посочва, че първият КП, в който ПИ 370 се появява, е от 1963 г., като по него
по-голямата част от имота е земеделска земя и само частта, включена в парцел III-370 в кв.
71, е в регулация. В тази връзка, в Разписния лист е отразена единствено собствеността
върху урегулираните парцели, какъвто е III-370 в кв. 71. С плана от 1985 г. имотът също не
е разделен на отделни парцели, а фигурира парцел IX, отреден за земеделски терен
(Комбинирана скица № 2, лист 133). По делото няма данни, че ПИ 370 по КП от 1963 г.,
както и по КП от 1985 г. е бил държавна собственост. УПИ XVI - общ., в кв. 71 се появява
за първи път с влизане в сила на Заповед № 468/07.08.1990 г. за образуване на нови парцели
10
за индивидуално жилищно строителство, но заповедта няма вещно-прехвърлителна сила. По
делото не се установява и каквато и да е промяна в правоопределящите обстоятелства в
периода 1990 г. – 2017г., когато за имота е съставен Акт за общинска собственост № 1563 от
25.08.2017 г. В подкрепа на изложеното, всички разпитани свидетели в
първоинстанционното производство заявяват, че Общината никога не е обработвала имота –
респективно, не е имала право на собственост. Вещото лице сочи, че не е установило данни
за внасяне на имота в ТКЗС.
Отделно, по делото липсват и ангажирани доказателства собствеността върху имота
да е придобита от Държавата чрез отчуждително производство.
По изложените съображения, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект
на АЧОС № 1563 от 25.08.2017 г. и Договор за покупко-продажба № 522/07.11.2018 г.,
вписан в АВ – Варна, с вх. рег. № 31183 от 12.11.2018 г., акт № 160, том XXXI, дело 3406,
въз основа на който ответната страна заявява собственически права върху имота.
Извършената продажба от страна на Общината в полза на ответницата няма вещно-
прехвърлително действие, поради което следва да се приеме, че последната владее имота
неоснователно.
Следва да се посочи, че правото на собственост на ищеца не е предмет на
установяване в рамките на настоящото производство по предявения отрицателен
установителен иск, доколкото в тази хипотеза ищецът следва да установи само нА.чието на
интерес да отрече правото на ответника и идентичност между своето право и това на
ответника.
От показанията на св. М. и св. К. се потвърждава, че ищецът е установил владението
си върху процесния имот. Последният е владян в посочените граници. От СТЕ се
установява, че материА.зираната на място ограда на ПИ 370 така, както е изградена, в
цялост не е отразена в нито един от регулационните планове, като на места се различава
значително от тях. Същата съвпада с границата на ПИ 370 по КП от 1963 г. между точки 3 и
8 от геодезичното заснемане и с границите на парцели III-370 и IV-378 по регулационния
план между точки 2, 1, 13 и 12. В последващите регулационни планове съвпадението е
същото. Направеният от вещото лице извод, че оградата е строена от различни хора по
различно време, сe подкрепя и от свидетелските показания – св. М. сочи, че оградата
първоначално била дървена, след това я сменили с бодлива тел; св. К. излага, че я
поддържА. заедно с ищеца и останА.те. Макар и нееднородна – масивна, полумасивна,
паянтова, жив плет или слог, оградата, съгласно СТЕ, съществува и достатъчно категорично
очертава границите на имота. Св. М. и св. К. – единият с непосредствени наблюдения още от
40-те години, а другият от 1969 г., изтъкват, че имотът от 7-8 дка винаги е бил заграден. Св.
К., който сочи, че „на това място“ нямало никаква ограда преди ответницата да го загради,
изрично подчертава, че се касае за мястото, по което „ходи по пътчето до сина си - по ул.
„23-ти септември“. Същият заявява, че преди 15 дена мястото е било заградено с нова
мрежа. От горното следва, че мястото, където няма ограда, се намира между т. 10 до т. 11 по
геодезичното заснемане, където и вещото лице констатира липса на ограда при първия си
оглед и нА.чие на такава при втория. В показанията си св. К. обхваща това място – на
единия ъгъл на ПИ 370, и не обсъжда останалата част от имота. Св. М. и К. заявяват, че
имотът е облагородяван с насаждения. Св. М. твърди, че къщата на А. била в сегашното
място на ответницата.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице по въпрос № 6 от СТЕ вх. №
11
26776/13.05.2020 г., поради критериите, по които е отхвърлена идентичността между имота,
закупен от А. Е. през 1944 г. и ПИ 370. Площта от 6780 кв.м., цитирана за ПИ 370, не
включва площта от 595 кв.м. на УПИ IV-378, а видно от самата СТЕ, последният е в
очертанията на оградата на имота и между УПИ IV-378 и УПИ III-370, както и между УПИ
IV-378 и останалата част от имота ограда няма. В КП сградата от 18 кв.м., описана в
договора от 1944 г., липсва, тъй като земята, на която е била построена, е със статут на
земеделска до 1990 г., а след смъртта на А. Е. през 1989 г., според показанията на
свидетелите, е била разрушена. В допълнение, нито един от свидетелите, включително и на
ответната страна, не отрича, че именно на това място е била къщата на дядо А..
По посочените съображения, настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция е основателна и следва да се уважи, а първоинстанционното решение да се
отмени, включително в частта за разноските.
По отношение на разноските:
При този изход от делото, разноски се следват на въззивника. Съгласно приложени
списъци по чл. 80 от ГПК, същият претендира разноски в размер на 1294,60 лева в
първоинстанционното производство и 725,80 лева във въззивното, както следва: 51,60 лева –
платена държавна такса за образуване на делото пред първа инстация; 15,00 лева – платена
държавна такса за 3 броя съдебни удостоверения; 520,00 лева – платен депозит за двете
съдебно-технически експертизи; 8,00 лева – преводни банкови такси; 25,80 лева – платена
държавна такса за разглеждане на делото пред въззивна инстанция; адвокатско
възнаграждение в размер на 700,00 лева за всяка от инстанциите.
Съдът следва да отбележи, че преводните банкови такси не представляват съдебно-
деловодни разноски.
Съгласно т. 1 по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по т. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от представените Договори за
правна защита и съдействие, в същите след "Платена сума" е записано 700 лева, но не е
посочен начинът на плащане, каквото е изискването на т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. Ако
в договорите беше посочено, че сумата е била заплатена в брой, то същите биха били
доказателство за направените разноски. По изложените съображения, съдът счита, че в полза
на въззивната страна не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като няма
доказателство за извършено плащане.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260850 от 23.10.2020 г., постановено по гр.д. № 9473 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, XVIII състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от И.
Р. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“ № 26, срещу С. А. С., ЕГН
**********, и Св.О. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“ №
22, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ответниците С. А. С., ЕГН **********, и Св.О. С., ЕГН **********, НЕ са собственици на
имот УПИ XVI - общ. - с площ от 600 кв. м., в кв. 71 по регулационния план на гр. Долни
Чифлик, обл. Варна, при граници на имота: улица с ОК 508 - 509, УПИ XVII, УПИ XVIII,
УПИ II - 366, УПИ III - 370, УПИ IV - 378, УПИ XV.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. А. С., ЕГН **********, и Св.О. С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“ № 22, да заплатят
солидарно на И. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Ясен“ № 26, сумата
от 612,40 лева (Шестстотин и дванадесет лева и 40 ст.), представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13