Решение по дело №318/2020 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  30.11.2020 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети   ноември през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***  против наказателно постановление № № 20-0271-000986  от 31.07.2020 г. издадено от Началник група към  РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 3,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправни разпоредби. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като неотговаряща на действителната такава. Поддържа се, че при съставяне на АУАН били допуснати нарушения на императивните норми на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а при издаване на НП на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се компетентността на актосъставителя на АУАН и НП. По наведените доводи се претендира нарушено право на защита и се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващия орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:

На 23.07.2020 г. в 12:10 часа в гр. Симеоновград по ул. **** на кръстовището образувано с ул**** в посока ул. *** жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Транзит” с регистрационен номер *** собственост на "Виктория" 1103 ЕИК ****. Лекият автомобил „Форд Транзит” с регистрационен номер ***се движел пред автомобила на контролните органи по ул. „*** като на кръстовището с ул. *** не спрял на знак  «стоп» и започнал да криволичи по уличното платно. Контролните органи  го спрели на следващото кръстовище на ул. *** и ул. ****”, като  свид. П.И. и свид. Ц.Г., полицейски служители усетили мирис на алкохол и се усъмнили за употреба на алкохол от водача. Същите се обадили на оперативният дежурен в РУ Харманли, който изпратил свид. З.Т.М., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – Харманли да посети гр. Симеоновград, ул. *** за да окажа съдействие на свид. П.И.Д. и свид. Ц.Б.Г., във  връзка със спрян от тях лек автомобил и тестване на водача на автомобила за употреба на алкохол. След като се представил на жалбоподателя, свид. З.М. го поканил  да бъде тестван с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARBA 0070 за установяване употреба на алкохол, като в 12.48 часа на 23.07.2020г И.А.А. категорично отказал. Обяснили му, че може да даде кръвна проба за извършване на химическа експертиза, с което жалбоподателят също не се съгласил. Свидетелят М. издал талон за изследване № 0051207, който бил връчен на жалбоподателя при отказ да го подпише и получи, удостоверен с подписа на свид. Ц.Б.Г.. На жалбоподателя И.А.А. бил съставен АУАН серия АА № 619138, който също отказал да подпише, за удостоверяване на което се подписал свид. Ж. К. Г. 

На 31.07.2020г. било издадено наказателно постановление 20-0271-000986 от 31.07.2020 г. от началник група РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на И.А.А. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, за което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР - отнемане на 12 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П.И.Д. и Ц.Б.Г. и З.Т.М..

В основата на установените по делото факти са показанията на полицейските служители – свидетелите П.И.Д. и Ц.Б.Г. и З.Т.М., които са последователни и взаимно допълващи се относно обстоятелствата, свързани с изпълнението на служебните им задължения, които попадат в обхвата на предмета на доказване по делото. Свидетелите  П.И.Д. и Ц.Б.Г. и З.Т.М. подробно и хронологично възпроизвеждат протичането на извършената по отношение на жалбоподателя  И.А.А. проверка. Непосредствените впечатления на тези свидетели относно усетения мирис на алкохол и неадекватното поведение на жалбоподателя, са довели до решението за извършване на тестване за установяване употреба на алкохол. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са категорични, че жалбоподателят е отказал да бъде проверен по какъвто и да е начин за наличие на алкохол в кръвта, както и да подпише съставените му документи. Изложеното от свидетелите П.И.Д. и Ц.Б.Г. и З.Т.М. се подкрепят и от останалата доказателствената съвкупност. Съдът кредитира показанията на тези свидетели относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Посочените свидетелиимат преки и непосредствени впечатления относно фактите, свързани с изводите налице ли е били управление на моторно превозно средство и конкретно на това, спряно от тях за проверка, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството, както и за фактите във връзка с отказа на това лице да бъде подложено на проба с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. 

Приетите от съда фактически положения се установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка – АУАН № 619138 серия АА от 23.07.2020 г.; НП №20-0271-000986/31.07.2020 г.; заверен препис на Талон за изследване № 0051207 от 23.07.2020 г.; Докладна записка УРИ №271р-22210 от 24.07.2020 г. относно проверка на л.а.  „Форд Транзит” с рег.№***; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министър В. Р.; Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на министър М. М., както и справка . В талона за изследване № 0051207 от 23.07.2020 г. са отразени данните на издалия го полицейския служител и на жалбоподателя, отказът на последния да бъде тестван за употреба на алкохол, времето и мястото за извършване на медицинско изследване, както и името, адреса и подписа на свидетеля, удостоверил връчването му при отказ.

Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, макар и да се спори от страна на жалбоподателя, липсват каквито и да е конкретни твърдения или посочени доказателства, които да я опровергават, поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.

При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

Настоящият състав намира, че И.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***  е депозирал въззивна жалба с вх. № 7407 от 24.08.2020г. против наказателно постановление № № 20-0271-000986  от 31.07.2020 г. издадено от Началник група към  РУ - Харманли към ОД на МВР – Хасково, макар собственото име във въззивната  жалба да е посочено „ И.”, а не „И.”.

Видно от разпоредбата на  чл.8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) името е само един от белезите индивидуализиращи физическите лица, поради което посочването на сгрешено собствено име не означава несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез него е различно от това лице установено от наказващия орган като извършител на нарушението, при положение, че има съвпадение на всички останали индивидуализиращи признаци.

Разпоредбата на чл.11 от ЗГР регламентира единният граждански номер /ЕГН/ като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид това, физическото лице се идентифицира освен с трите си имена, съгласно  чл. 8, чл. 9, чл. 12 - чл. 14 ЗГП, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена на две физически лица, същите се различават по различните си единни граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. В настоящия случай не са налице каквито и да било данни, че посоченото във въззивната жалба, АУАН и наказателното постановление ЕГН на жалбоподателя съвпада с ЕГН на друго физическо лице, напротив във въззивната жалба, АУАН и НП на нарушителят е  посочено с ЕГН **********, което е идентично с ЕГН на И.А.А. с ЕГН **********, поради което въззивна жалба с вх. № 7407 от 24.08.2020г. против наказателно постановление № № 20-0271-000986  от 31.07.2020 г. издадено от Началник група към  РУ - Харманли към ОД на МВР – Хасково е депозирана от легитимирана страна,наказаното физическо лице.

По приложението на процесуалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма. Този извод е въз основа на извършената служебна проверка и констатациите, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. От данните по делото се установява, че АУАН е връчен при отказ на нарушителя да го подпише, който е удостоверен в съответствие с изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН чрез подпис на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, от което следва, че при отказ на нарушителя да подпише акта, за актосъставителя не възниква задължение за връчването му. По изложените съображения съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение с невръчването на АУАН, доколкото жалбоподателят, отказвайки да го подпише, сам се е поставил в ситуация да не получи препис от него /в този смисъл са Решение от 03.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 264/2018 г. на АС - Хасково, Решение от 23.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 243/2018 г. на АС - Хасково/.

Обжалваното наказателно постановление съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. В тази насока е несъстоятелно възражението за неяснота относно нарушението както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление.

По приложението на материалния закон

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От текста на разпоредбата е видно, че визира два основни състава на административно нарушение - отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол или на наркотични вещества чрез предвидените за това способи. В константната практика на Административен съд - Хасково се приема, че отделните способи са дадени в условията на алтернативност, поради което отказът за извършване на съответната проверка чрез който и да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача /в този смисъл Решение от 13.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 574/2019 г. на АС - Хасково, Решение от 06.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 24/2018 г. на АС - Хасково/. Предвид изложеното административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

В случая жалбоподателят И.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***  е санкциониран за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване с оглед установяване употребата на алкохол и неговата концентрация в кръвта. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по категоричен начин, че на  23.07.2020 г. в 12:10 часа в гр. Симеоновград по ул. *** на кръстовището образувано с ул. *** в посока ул. *** жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Транзит” с регистрационен номер **** собственост на "Виктория" 1103 ЕИК ****, като след отправена покана от компетентните органи на същата дата в 12.48 часа е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол чрез предвидените в закона способи за това. Нарушението се явява довършено със самия факт на обективиране на отказа за тестване и даване на кръвна проба, с което е възпрепятствана проверката за установяване наличието на алкохол в кръвта. Тези съставомерни обстоятелства са надлежно описани в АУАН и НП, поради което възражението за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при описание на нарушението се явява несъстоятелно. Проверката е извършена в съответствие с правила, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Съобразно разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредбата е издаден талон за изследване по одобрения образец, който изцяло отговаря на изискванията, разписани в чл. 6, ал. 6 от Наредбата. В талона са посочени данните на полицейския служител, извършил проверката, както и на водача, като е отразено, че същият отказва да бъде тестван за употреба на алкохол. Обстоятелството, че издаденият талон за изследване не е връчен на жалбоподателя, не съставлява нарушение на реда, предвиден в обсъжданата наредба. Този извод следва от обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да подпише талона, което е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, чиито имена, ЕГН и адрес са изрично вписани. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата контролният орган връчва на лицето талона за изследване срещу подпис, което означава, че при отказ за подписване на талона, препис от същия не се връчва.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че И.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***  е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Наложените за извършеното нарушение административни наказания са определени във фиксирания от законодателя размер, а именно глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Така индивидуализирани наказанията се явяват адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която при нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се отнемат 12 контролни точки.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 20-0271-000986 от 31.07.2020 г. издадено от Началник група към  РУ - Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на  И.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***  на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                               СЪДИЯ: