№ 9481
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110171103 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу ............, с която е
предявен иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 09.08.2021 г. около 23:30 часа на паркинг в района на гр.
......... е настъпило ПТП с участието на т.а. ...... с рег. № ......... и т.а. ...... с рег. № ..........,
застрахован при ищеца по силата на имуществен застраховка „Каско“ /полица № ........
г. със срок на валидност: 18.07.2021 г. – 10.08.2021 г./, при следния механизъм: при
извършване на маневра за паркиране т.а. ...... с рег. № ......... е ударил паркирания т.а.
...... с рег. № .........., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети –
увреден е ляв горивен резервоар. Твърди, че в качеството на застраховател е изплатил
обезщетение в размер на сумата от 5 917, 27 лв. на 15.10.2021 г. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 5 917, 27 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
Твърди, че е отправил регресна покана към ответника, получена на 09.11.2021 г., като
ответникът е отказал изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 942, 27 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от исковата молба – 10.12.2021 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ........,
с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
вредите по т.а. ...... с рег. № .......... да са настъпили в причинна връзка с процесното
ПТП, като твърди, че са настъпили от друго събитие. Оспорва от страна на водача на
т.а. ...... с рег. № ......... да е осъществено виновно поведение. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представената по делото
застрахователна полица, че т.а. ...... с рег. № .......... е бил застрахован при ищеца по
силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № .......... от 08.07.2021 г. със срок
на валидност: 18.07.2021 г. – 10.08.2021 г.
Не е спорно между страните, че в срока на застрахователното покритие – на
09.08.2021 г. около 23:30 часа на паркинг в района на гр. ......... е настъпило ПТП с
участието на застрахования при ищеца т.а. ...... с рег. № .......... и т.а. ...... с рег. № ..........
Горното обстоятелство се потвърждават от представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 09.08.2021 г. Съгласно данните от последния на
посочената дата в 23:30 часа на паркинг в гр. ......... е настъпило ПТП с участието т.а.
...... с рег. № .........., собственост на .........., с водач – ИВ. З. СТ., и т.а. ...... с рег. №
........., собственост на .........., с водач – .......... В протокола е посочено, че т.а. ...... с рег.
№ .......... се е намирал в паркирано състояние, а т.а. ...... с рег. № ......... е паркирал,
както и че водач Б (на т.а. ...... с рег. № .........) е виновен. Протоколът е подписан от
двамата водачи без възражения.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение собственикът на
застрахования автомобил е уведомил ........... за настъпилото ПТП. По образуваната
щета № ......... е съставен доклад по щета.
Между страните не е спорно, а се потвърждава и от представеното по делото
преводно нареждане, че на 15.10.2021 г. ищецът в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер н сумата от 5 917, 27 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на т.а. ...... с рег. № ......... е била застрахована при ответника по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От заключението на АТЕ, изготвена от вещото лице Й.Й., се установява, че ПТП
е настъпило при следния механизъм: на 09.08.2021 г. около 23:30 часа на паркинг в гр.
........., водачът на т.а. ...... с рег. № ......... – влекач с полуремарке, предприема маневра
за паркиране, вследствие на което реализира ПТП с паркирания т.а. ...... с рег. № ..........,
като последният е ударен в ляв резервоар. Констатира се, че щетите са в причинна
връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на автомобила
по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 8 181, 13 лв., а след
приложен коефициент на овехтяване – на сумата от 5 752 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
С оглед основанието на предявения иск и по аргумент от разпоредбата на чл. 7,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета
относно приложимото право към договорни задължения (Рим І), който се явява
задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки съгласно
Договора за създаване на Европейската общност, приложимото право за разрешаване
на спора, с който съдът е сезиран, е българското.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
2
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от ангажираните писмени доказателства – приетия и неоспорен двустранен
констативен протокол за ПТП, заключението на АТЕ, с оглед на което неоснователно
се явява възражението на ответника за недоказаност на механизма на произшествието.
Като е предприел маневра паркиране, без осигуряване безопасно извършване на
последната, водачът на т.а. ...... с рег. № ......... е осъществил противоправно деяния, в
причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
От страна на ответника не е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на причинна връзка между
вредите на автомобила и процесното ПТП, като от страна на ответника не се доказва
твърдението му тези вреди да са настъпили в причинна връзка с друго събитие.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на т.а. ...... с рег. № ......... е била застрахована при ответника по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага
корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /в посочения смисъл –
3
решение № 6 от 2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 60135 от
15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др./.
Меродавен е размерът на вредите по средна пазарна стойност без прилагане на
коефициент на овехтяване, който заключението на АТЕ определя на 8 181, 13 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към
ответника за сумата от 5 917, 27 лв. изплатено застрахователно обезщетение и сумата
от 25 лв. ликвидационни разноски, или общо за сумата от 5 942, 27 лв.
По изложените съображения искът следва да се уважи изцяло.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
1 340, 22 лв. разноски по делото (237, 69 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за АТЕ и
752, 53 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото последното е в минималния
размер по 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС (627, 11 лв. + 125, 42 лв. ДДС).
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, ЕИК ......... да заплати на ..........., ЕИК ........., на основание
чл.411 КЗ – сумата от 5 917, 27 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му по
образувана при ищеца щета № ......... във връзка с настъпило на 09.08.2021 г. ПТП в гр.
........., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ......... да заплати на ..........., ЕИК ........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 340, 22 лв. разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4